ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Гералд Кнаус: Националистически формации отново са на мода на Балканите

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Франция е една от основните страни в Европейски Съюз, които изрично се опълчват на приемането на нови членове, преди съюзът да се реформира и да стане по-гъвкав във вземането на решения. Но в това време и Франция осъзнава добре, че не може да си разреши политически, а след това за какво не и боен вакуум в Европа. Точно в това се трансформират Западните Балкани, където интеграционният развой е в задънена улица от години. Тази седмица се появи предложение за излизане от задънената улица. Авторът му Гералд Кнаус, прочут като проектант на съглашението за бежанците сред Европейски Съюз и Турция, скицира пред БНР концепцията:
" Европейската интеграция се намира в преломен миг на своята история. Вече живеем в изискванията на нова Студена война. Москва заплашва страни-членки на Европейски Съюз, като Швеция и Финландия, само че и балкански страни. Руският дипломат в Сараево заплаши Босна, че в случай че се причисли към НАТО ще я последва ориста на Украйна.

Европейски Съюз би трябвало незабавно да премине от красиви, само че празни обещания за нереална европейска вероятност към деяние. Все повече балкански държавни управления и жители не имат вяра на думите.

Затова предлагаме, вместо да приказваме за нереалната вероятност за участие след 50 години, да обвържем напълно съответно всички страни от Западните Балкани, само че и Украйна и Молдова с Европейски Съюз. Това може да стане посредством тясно икономическо свързване в общия пазар. Това не е нещо ново - по този начин стартира историята на Европейски Съюз през 1956 година. "

С други думи - би трябвало ни нов Договор от Рим, нова Европейска икономическа общественост, в която членуват всички демократични страни, и съглашение по тези въпроси още тази или най-късно идната година, акцентира Кнаус. По думите му в това съглашение ще е записано, че това е единствено първата крачка към пълноправно участие в Европейски Съюз.

Как се възприема тази концепция в Брюксел?

" Говорим за историческо решение, което е сравнимо с полагането на основите на европейската интеграция от бащите създатели на днешния Европейски съюз. Това изисква най-висш политически пилотаж и водачество.

27-те страни членки са разграничени на три групи. Има осем страни, които споделят - би трябвало незабавно да стартираме договаряния с Украйна за статут на претендент. Друга група страни споделя - това е добре, само че да не забравяме Западните Балкани. Но има и трета група страни към Франция и Германия, които споделят - не можем да си позволим разширение преди да реформираме Европейски Съюз.

Компромис сред тези три позиции може да се реализира единствено, в случай че има съответно предложение за излизане от задънената улица. И аз мисля, че нашето предложение предлага тъкмо това, тъй като то преодолява терзанията и на трите групи страни. Ние насочваме покана към всички страни, които извършват копенхагенските критерии за съблюдаване правилата на правовата страна, да се причислят към тази нова Европейска икономическа общественост. "

Това на процедура значи Европа на доста скорости, само че не би трябвало ли преди този момент Европейски Съюз да се реформира, както упорства Франция?

" Напротив! Европейски Съюз разполага с инструментите, които са нужни за реализирането на нашата концепция. И тъкмо това е решаващото в тази ситуация. Трябват ни реалистични хрумвания, които могат да се приложат без предварителни промени.

Имаме пазарна интеграция - Норвегия и Исландия са част от общия пазар. От 2017 година имаме подписан контракт за основаването на транспортна общественост сред Европейски Съюз и шестте страни от Западните Балкани. Това е прототипът. Точно подобен контракт ни би трябвало и в този момент със страните, които биха желали да се причислят към новата Европейската икономическа общественост. Договор, който да се отнася до всички стопански браншове ", акцентира Гералд Кнаус.

Според него тази степен на интеграция не пречи преговорният развой за пълноправно участие да продължи.

" Въпросът е, че влизането в икономическата общественост ще става сега, в който страните от Западните Балкани, само че и Украйна и Молдова, изпълнят копенхагенските критерии за господство на закона и за тях ще важат четирите съществени свободи на придвижване сред страните членки - на хора, услуги, артикули и капитал. "

Как гледат страните от Западните Балкани на Вашето предложение? Не се ли притесняват от участие " второ качество "?

" Така е, това подозрение го има и е разбираемо. Но каква е алтернативата? Алтернативата е това, което се случва през последните 10 години. От 10 години Черна гора води договаряния за участие в Европейски Съюз. За това време тя освен не се е включила, само че даже не е част от общия пазар. Сърбия договаря от осем години, а останалите даже не са почнали договаряния.

Ако в този момент предложим на тези шест страни единствено след няколко години да получат четирите съществени свободи на придвижване в границите на общия пазар - на хора, услуги, артикули и капитал - това ще докара до бързи и забележими промени в живота на хората. И това напълно няма да значи, че тези страни няма да продължат да договарят за пълноправно участие в Европейски Съюз. "

Кнаус напомня, че този път са извървели Финландия, Швеция и Австрия.

" Естествено, никой не е задължен да тръгне по този път. Но дано не забравяме, че идващото разширение на Европейски Съюз явно няма да е скоро, а в същото време разликата в икономическото развиване на Западните Балкани и Европейски Съюз единствено ще пораства. "

Вашата концепция, господин Кнаус, касае единствено икономическата интеграция. А политическата?

" Без икономическата интеграция, която постоянно е била движещата мощ за Европейски Съюз не можем да чакаме стопански напредък и вложения, които да трансформират образа на страните кандидатки. Естествено, че Западът би трябвало да си сътрудничи с тях във всички области. Албания, Хърватия и Северна Македония към този момент са част от НАТО.

Липсва обаче възприятието както измежду хората, по този начин и измежду политиците на Западните Балкани, че са част от европейското семейство. Норвегия няма този проблем, тъй като стопански е част от европейското семейство. Затова мисля, че Украйна и Молдова, както и Западните Балкани би трябвало да получат този късмет. След това, с проевропейски държавни управления в тези страни, може доста бързо да реализираме и политическата интеграция. "

Икономическата интеграция ще попречи ли на Русия, Турция и Китай да запълват политическия вакуум на Западните Балкани?

" Икономическата интеграция ще е голям подтик за политическото въздействие на Европейски Съюз в този район. Нека вземем за образец Сърбия, където неотдавна водих доста диалози. Ако Белград получи съществено предложение от Европейски Съюз да се причисли към общия пазар, тъй че сръбските компании и сръбските жители да почувстват изгодите от това още в идващите 4-5 години, тогава Сърбия би имала доста по-голям интерес да се придържа към европейската външна политика. Условието, несъмнено, е съблюдаване на правилата на правовата страна.

Но в случай че Европа не протегне ръка, не може да чака политиците да взимат решения в полза на Европейски Съюз. И противоположното - в случай че си взаимодействаме в стопанската система, локалните политици ще могат да защитят проевропейския си курс. "

В редица изявленията предупреждавате за трагични опасности, пред които са изправени страните от Западните Балкани. Кои са те?

" Най-голямата заплаха е Русия да запълни политическия вакуум, който оставя Европейски Съюз на Балканите. В момента този вакуум изпълват националистически формирования, подкрепяни от Москва. Представете си, какво може да стане, в случай че има провокации в страна като Босна? Босненски политици към този момент намерено приканват за разпадането на страната. Разпадът на Босна би бил злополука, Босна ще се трансформира в Ливан.

В тази обстановка провокация на Русия или друга страна може да отприщи вълна от неустановеност, принуждение и боязън, както в Северна Ирландия след 1996 година. Това е последното нещо, което хората на Балканите биха желали. В интерес на Европейски Съюз е да предотврати такова развиване. "
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР