В България замириса на избори
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Нека поразсъждаваме за поуките от френските избори. Защо се постанова ли? Защото и у нас настойчиво замириса на избори.
Нов ден, нов скандал
Управляващата коалиция всеки ден ни предлага кавги и червени линии: Демократична България упорстват да пратим оръжие на Украйна, Българска социалистическа партия са решили да следят съветските закононарушения от позицията на честен неутралитет.
Има Такъв Народ не престават със своята серия неконсултирани с сътрудниците или напряко несъответстващи оферти: след плагиатора, след продавача на плавници, след работилия за скандалната " Инвестбанк ", те предложиха за член на Съвет за електронни медии очевиден извършител на медийните правила (който популярност богу се отдръпна сам). На предна линия още веднъж излезе острието Тошко Йорданов, който не пести обидите към своите сътрудници, задето не почитат мъжкарското твърдоглавие на партийния му водач.
После пък Българска социалистическа партия внезапно реши да връща хартиените бюлетини, което е в цялостно несъгласие с позициите на сътрудниците ѝ. И по този начин всеки ден по нещо.
Откъде тази неочаквана, съвсем патологична непоносимост? Едно пояснение ни дава сондаж, изработен за предаването " Референдум " на Българска национална телевизия от " Алфа Рисърч ": Ако голямата част от гласувалите за Политическа партия и Демократична България утвърждават ръководството, то симпатизантите на Българска социалистическа партия са разграничени по равно на " за " и " срещу ", а при Има Такъв Народ отрицателното мнение е съвсем два пъти по-високо от позитивното. Разбираме за какво таман тези две обединения са най-активни в рушенето на обединението: те най-остро усещат, че губят клиенти. Политолозите се кълнат, че никой няма интерес от избори, само че дали тази или другата година - няма по какъв начин да не стигнем до тях.
Традиционното ляво и дясно отстъпват
И тук е мястото да погледнем към президентския избор във Франция. Какво видяхме там? Нечуван срив по едно и също време на обичайна десница и левица. Републиканците стигнаха до там да молят симпатизантите си за финансова помощ, защото тяхната кандидатка Валери Пекрес, останала под петте %, нужни за цялостно покриване на разноските, си навлече персонален дълг от пет милиона евро. Социалистическата кандидатка падна под така и така скромните 2,3% на остарялата комунистическа партия. И по този начин страната се оказа разграничена на три съвсем равни елементи: радикална левица (в лицето на Меланшон), радикална десница (в лицето на Льо Пен) и коренен център, където е Макрон.
Подобна наклонност към този момент от дълго време следим и другаде: остарялото разделяне по оста ляво-дясно стартира да не работи. Днес противостоят глобализъм и провинциализъм. Първият цели агресия, напредък, интернационалните връзки, вторият - съмнение към света, протекционизъм, самозадоволяване. Опозицията сред Макрон и Льо Пен е точно по тази линия, само че реакция на затваряне към този момент видяхме и в Америка с Тръмп, и в Обединеното кралство с вълната на Брексита.
Крайното дясно дава обещание допустими цени и интернационална отдалеченост
Льо Пен скри обичайна си ксенофобия. Тя даже се опита да скрие фамилното си име, което я свързва с расизма на татко ѝ - на плакатите е просто " Марин ". И вместо това се центрира върху покупателната дарба. Ще кажете, че това е обичайно лява тематика. Но при нея тя е поднесена не в ключа на напредъка и интернационализма, а като зиморничаво окопаване в запуснатите покрайнини, в идилиите на дребните селски стопани, афектирани на международните процеси. Конкурентът ѝ Земур не взе завоя от отбрана на междинната класа към онеправданите и беше отстранен.
Поомръзналите културни войни към еднополовите бракове и националната история се придвижиха в полето на външната политика. Ако Макрон е твърдо зад европейския курс против войната на Путин, в програмата на Льо Пен виждаме хрумвания за равна отдалеченост сред Москва и Вашингтон, за съдействие с Русия в областта на защитата и, несъмнено, отменяне на диктата на европейското право и НАТО. Да го кажем по този начин - опълчиха се отговорността за международния ред, за интернационалните контракти, та даже за климата и егоизма във всичките му разновидности: не на бежанци, не на зелени политики, не на наказания против агресора.
Новото ляво притегля разнообразни недоволства
По-трудно ще ни е да разберем новите леви на Меланшон, достигнали удивителните 22%. Подобни обединения се появиха и другаде - " Подемос " в Испания, " Ди Линке " в Германия " Сириза " в Гърция. Можем да назовем тази нова левица популистка, доколкото доста от другояче звучащите прелестно техни хрумвания наподобяват мъчно изпълними и сякаш по-скоро провокират моментни въодушевления, в сравнение с дълготрайни политики. Такива бяха безусловният базов приход на " Подемос ", таванът на наемите на " Ди Линке ", безплатното обучение на " Непокорна Франция ", както и отводът да се заплаща гръцкият народен дълг, поради който беше издигната " Сириза " и където тя печално се провали.
Преразпределението в интерес на младите и бедните, по-активната страна и алергията към Америка във всичките ѝ проявления - това са естествените тематики за всяка левица, които надали могат да обяснят залеза на социалисти и комунисти. Новото съгласно мен е, че тези партии съумяват да активизират разнопосочните недоволства на актуалния жител.
Недоволства ситуационни, от време на време неразбираеми, както беше с жълтите жилетки във Франция, нападателни и деструктивни, както беше в Гърция, интелектуални като в Испания. Те през днешния ден сякаш са оттатък старите класови деления и постоянно даже не формулират съответни претенции, което прави все по-трудна задачата да им се отговори. Водещо не е желанието за някакви проценти покачване на заплатата, а обидата от метода, по който върви светът. Оттук и повсеместното търсене на някаква нова форма на директна народна власт - от площадните полемики в атинския квартал " Ехзархия " или френските цивилен асамблеи на кръговите придвижвания до концепциите на Меланшон да бъдат излъчени на инцидентен принцип група жители, които да напишат нова конституция.
В търсене на българските Макрон, Льо Пен, Меланшон
Със сигурност и в България последователно изчезват остарялата десница и левица: едната се разпадна, след това беше погълната от популистката ГЕРБ и шарената коалиция Демократична България, другата - в лицето на Българска социалистическа партия - стремглаво и съгласно мен необратимо потъна. Като коренен Макронистки център у нас се очерта Политическа партия, която в този миг се трансформира в партия. Дали ще е вярно да я назовем демократична не е значимо, по-скоро там залагат на агресия, привличане на вложения, интернационално съдействие, с една дума - на една глобализираща се България.
Критиките към водачите от страната на провинциализма са показателни: " канадци ", " харвардци ", " продават националния интерес ", " не схващат нещата тук ". Така във Франция Макрон непрестанно е упрекван в " пренебрежителност " и че бил президент на банкерите и богатите. Този политически полюс у нас надали може да надвиши една трета поддръжка, както беше и във Франция. И то в случай че към Политическа партия прибавим най-близката до тях Демократична България и в някакво далечно бъдеще - откакто се изчистят нещата към правосъдната промяна и корупцията - Движение за права и свободи. За повече запас май няма, тъй като нашият бизнес не обича конкуренцията в отворения свят.
Както във Франция, по този начин и в Полша и Унгария, вдясно стартира да се появява една наклонност към симбиоза сред ксенофобия, шовинизъм и обществен популизъм. Играчите на този терен са доста и изпокарани между тях, само че опитите ще продължат. " България изпод " ще бъде мобилизирана за битка с елитите, както го направи Льо Пен. А това значи добавяне на великодушни обществени политики към известната у нас ксенофобия на правилото " България за българите " и превръщането на егоизма в национална политика посредством популистка опозиция против всевъзможни интернационалните задължения и взаимност.
Растящата поддръжка за " Възраждане ", заменили предходната ни последна десница, демонстрира, че тази композиция е печеливша. След окончателното си счепкване с всички сътрудници, Има Такъв Народ биха могли да пласират тук патриотичните си страсти. Една хипотетична партия на военачалник Янев сякаш се цели в същия сегмент - обществено, плюс народен нарцисизъм. Дали натам няма да залитне и афектираният на всички ГЕРБ, остава да гадаем. Провинциализъм тук не използвам в отрицателен смисъл: в провинцията е прелестно и умерено да се живее, просто не се случват доста неща.
Засега у нас сякаш не се задава аналог на новите левици. Недоволствата, кулминирали през 2020-а, бяха управлявани от десни обединения. Най-вероятен аналог на " Непокорна Франция " у нас би била групировката на Мая Манолова - една жена, изпълнена с безпределно доста сила по всички тематики.
Следващите избори ще са забавни, когато и да са те
Протестите против новото ръководство сигурно ще не престават поради рецесията, работата е там, че зад тях стои опозицията, с която госпожа Манолова надали ще взаимодейства. Трябва отбележим, че новите левици другаде притеглят най-младата част на електората, а у нас младите леви са по-скоро интелигенти, които четат комплицирани публикации, а не се млатят с неофашисти по манифестации. Някои от тях се излъгаха да застанат на страната на Путин, което в вероятност сигурно ще тежи на репутацията им.
С една дума: полето наподобява неовладяно, недоволствата са на разположение - чакат се новите водачи. Ще са забавни тези избори, единствено в случай че се може да са по-нататък...
Автор: Ивайло Дичев
Нека поразсъждаваме за поуките от френските избори. Защо се постанова ли? Защото и у нас настойчиво замириса на избори.
Нов ден, нов скандал
Управляващата коалиция всеки ден ни предлага кавги и червени линии: Демократична България упорстват да пратим оръжие на Украйна, Българска социалистическа партия са решили да следят съветските закононарушения от позицията на честен неутралитет.
Има Такъв Народ не престават със своята серия неконсултирани с сътрудниците или напряко несъответстващи оферти: след плагиатора, след продавача на плавници, след работилия за скандалната " Инвестбанк ", те предложиха за член на Съвет за електронни медии очевиден извършител на медийните правила (който популярност богу се отдръпна сам). На предна линия още веднъж излезе острието Тошко Йорданов, който не пести обидите към своите сътрудници, задето не почитат мъжкарското твърдоглавие на партийния му водач.
После пък Българска социалистическа партия внезапно реши да връща хартиените бюлетини, което е в цялостно несъгласие с позициите на сътрудниците ѝ. И по този начин всеки ден по нещо.
Откъде тази неочаквана, съвсем патологична непоносимост? Едно пояснение ни дава сондаж, изработен за предаването " Референдум " на Българска национална телевизия от " Алфа Рисърч ": Ако голямата част от гласувалите за Политическа партия и Демократична България утвърждават ръководството, то симпатизантите на Българска социалистическа партия са разграничени по равно на " за " и " срещу ", а при Има Такъв Народ отрицателното мнение е съвсем два пъти по-високо от позитивното. Разбираме за какво таман тези две обединения са най-активни в рушенето на обединението: те най-остро усещат, че губят клиенти. Политолозите се кълнат, че никой няма интерес от избори, само че дали тази или другата година - няма по какъв начин да не стигнем до тях.
Традиционното ляво и дясно отстъпват
И тук е мястото да погледнем към президентския избор във Франция. Какво видяхме там? Нечуван срив по едно и също време на обичайна десница и левица. Републиканците стигнаха до там да молят симпатизантите си за финансова помощ, защото тяхната кандидатка Валери Пекрес, останала под петте %, нужни за цялостно покриване на разноските, си навлече персонален дълг от пет милиона евро. Социалистическата кандидатка падна под така и така скромните 2,3% на остарялата комунистическа партия. И по този начин страната се оказа разграничена на три съвсем равни елементи: радикална левица (в лицето на Меланшон), радикална десница (в лицето на Льо Пен) и коренен център, където е Макрон.
Подобна наклонност към този момент от дълго време следим и другаде: остарялото разделяне по оста ляво-дясно стартира да не работи. Днес противостоят глобализъм и провинциализъм. Първият цели агресия, напредък, интернационалните връзки, вторият - съмнение към света, протекционизъм, самозадоволяване. Опозицията сред Макрон и Льо Пен е точно по тази линия, само че реакция на затваряне към този момент видяхме и в Америка с Тръмп, и в Обединеното кралство с вълната на Брексита.
Крайното дясно дава обещание допустими цени и интернационална отдалеченост
Льо Пен скри обичайна си ксенофобия. Тя даже се опита да скрие фамилното си име, което я свързва с расизма на татко ѝ - на плакатите е просто " Марин ". И вместо това се центрира върху покупателната дарба. Ще кажете, че това е обичайно лява тематика. Но при нея тя е поднесена не в ключа на напредъка и интернационализма, а като зиморничаво окопаване в запуснатите покрайнини, в идилиите на дребните селски стопани, афектирани на международните процеси. Конкурентът ѝ Земур не взе завоя от отбрана на междинната класа към онеправданите и беше отстранен.
Поомръзналите културни войни към еднополовите бракове и националната история се придвижиха в полето на външната политика. Ако Макрон е твърдо зад европейския курс против войната на Путин, в програмата на Льо Пен виждаме хрумвания за равна отдалеченост сред Москва и Вашингтон, за съдействие с Русия в областта на защитата и, несъмнено, отменяне на диктата на европейското право и НАТО. Да го кажем по този начин - опълчиха се отговорността за международния ред, за интернационалните контракти, та даже за климата и егоизма във всичките му разновидности: не на бежанци, не на зелени политики, не на наказания против агресора.
Новото ляво притегля разнообразни недоволства
По-трудно ще ни е да разберем новите леви на Меланшон, достигнали удивителните 22%. Подобни обединения се появиха и другаде - " Подемос " в Испания, " Ди Линке " в Германия " Сириза " в Гърция. Можем да назовем тази нова левица популистка, доколкото доста от другояче звучащите прелестно техни хрумвания наподобяват мъчно изпълними и сякаш по-скоро провокират моментни въодушевления, в сравнение с дълготрайни политики. Такива бяха безусловният базов приход на " Подемос ", таванът на наемите на " Ди Линке ", безплатното обучение на " Непокорна Франция ", както и отводът да се заплаща гръцкият народен дълг, поради който беше издигната " Сириза " и където тя печално се провали.
Преразпределението в интерес на младите и бедните, по-активната страна и алергията към Америка във всичките ѝ проявления - това са естествените тематики за всяка левица, които надали могат да обяснят залеза на социалисти и комунисти. Новото съгласно мен е, че тези партии съумяват да активизират разнопосочните недоволства на актуалния жител.
Недоволства ситуационни, от време на време неразбираеми, както беше с жълтите жилетки във Франция, нападателни и деструктивни, както беше в Гърция, интелектуални като в Испания. Те през днешния ден сякаш са оттатък старите класови деления и постоянно даже не формулират съответни претенции, което прави все по-трудна задачата да им се отговори. Водещо не е желанието за някакви проценти покачване на заплатата, а обидата от метода, по който върви светът. Оттук и повсеместното търсене на някаква нова форма на директна народна власт - от площадните полемики в атинския квартал " Ехзархия " или френските цивилен асамблеи на кръговите придвижвания до концепциите на Меланшон да бъдат излъчени на инцидентен принцип група жители, които да напишат нова конституция.
В търсене на българските Макрон, Льо Пен, Меланшон
Със сигурност и в България последователно изчезват остарялата десница и левица: едната се разпадна, след това беше погълната от популистката ГЕРБ и шарената коалиция Демократична България, другата - в лицето на Българска социалистическа партия - стремглаво и съгласно мен необратимо потъна. Като коренен Макронистки център у нас се очерта Политическа партия, която в този миг се трансформира в партия. Дали ще е вярно да я назовем демократична не е значимо, по-скоро там залагат на агресия, привличане на вложения, интернационално съдействие, с една дума - на една глобализираща се България.
Критиките към водачите от страната на провинциализма са показателни: " канадци ", " харвардци ", " продават националния интерес ", " не схващат нещата тук ". Така във Франция Макрон непрестанно е упрекван в " пренебрежителност " и че бил президент на банкерите и богатите. Този политически полюс у нас надали може да надвиши една трета поддръжка, както беше и във Франция. И то в случай че към Политическа партия прибавим най-близката до тях Демократична България и в някакво далечно бъдеще - откакто се изчистят нещата към правосъдната промяна и корупцията - Движение за права и свободи. За повече запас май няма, тъй като нашият бизнес не обича конкуренцията в отворения свят.
Както във Франция, по този начин и в Полша и Унгария, вдясно стартира да се появява една наклонност към симбиоза сред ксенофобия, шовинизъм и обществен популизъм. Играчите на този терен са доста и изпокарани между тях, само че опитите ще продължат. " България изпод " ще бъде мобилизирана за битка с елитите, както го направи Льо Пен. А това значи добавяне на великодушни обществени политики към известната у нас ксенофобия на правилото " България за българите " и превръщането на егоизма в национална политика посредством популистка опозиция против всевъзможни интернационалните задължения и взаимност.
Растящата поддръжка за " Възраждане ", заменили предходната ни последна десница, демонстрира, че тази композиция е печеливша. След окончателното си счепкване с всички сътрудници, Има Такъв Народ биха могли да пласират тук патриотичните си страсти. Една хипотетична партия на военачалник Янев сякаш се цели в същия сегмент - обществено, плюс народен нарцисизъм. Дали натам няма да залитне и афектираният на всички ГЕРБ, остава да гадаем. Провинциализъм тук не използвам в отрицателен смисъл: в провинцията е прелестно и умерено да се живее, просто не се случват доста неща.
Засега у нас сякаш не се задава аналог на новите левици. Недоволствата, кулминирали през 2020-а, бяха управлявани от десни обединения. Най-вероятен аналог на " Непокорна Франция " у нас би била групировката на Мая Манолова - една жена, изпълнена с безпределно доста сила по всички тематики.
Следващите избори ще са забавни, когато и да са те
Протестите против новото ръководство сигурно ще не престават поради рецесията, работата е там, че зад тях стои опозицията, с която госпожа Манолова надали ще взаимодейства. Трябва отбележим, че новите левици другаде притеглят най-младата част на електората, а у нас младите леви са по-скоро интелигенти, които четат комплицирани публикации, а не се млатят с неофашисти по манифестации. Някои от тях се излъгаха да застанат на страната на Путин, което в вероятност сигурно ще тежи на репутацията им.
С една дума: полето наподобява неовладяно, недоволствата са на разположение - чакат се новите водачи. Ще са забавни тези избори, единствено в случай че се може да са по-нататък...
Автор: Ивайло Дичев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ