САЩ убеждават арабския свят да се присъедини към натиска срещу Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Държавният секретар Антъни Блинкън завършва близкоизточната си обиколка. Тя стартира от Палестина и Израел със срещата на високо ниво „ Негев “ с присъединяване на ръководителите на еврейската страна, Египет, Мароко, ОАЕ и Бахрейн. Финалната точка на своето пътешестване Блинкън ще сложи в Северна Африка – в Мароко и Алжир. Турнето би трябвало да постави началото на реализирането на амбициозния американски план, предлаган още по времето на Доналд Тръмп, за образуването на арабско-израелска коалиция на антииранска и частично антируска основа.
Във вторник Блинкън дойде в мароканската столица Рабат, посрещнат от ръководителя на външното министерство на кралството Насър Бурита, и ще бъде там до сряда. В Мароко е планувана среща на Блинкън с престолонаследника на ОАЕ Абу Даби Мохамед бен Заид ал Нахаян, фактическия началник на емирствата. После Блинкън ще посети Алжир.
Този маршрут не е инцидентен. Блинкън е решил да остави за финалната част на обиколката си най-проблемните страни за проекта за арабско-израелски съюз.
Мароко не е подписало публично така наречен Аврамови съглашения за нормализиране на връзките сред арабските страни и Израел. Но Мароко на процедура се е включило към този план, препоръчан от администрацията на Тръмп и поддържан от администрацията на Джо Байдън. В Рабат и Вашингтон не крият, че е имало взаимноизгодна сделка – Мароко се е съгласило да се сближи с Израел в подмяна на поддръжка за позицията на кралството по въпроса за Западна Сахара. Мароканците считат тази територия за неотделима част от своята страна за разлика от Алжир, която се афишира за нейната самостоятелност.
През декември 2020 година Тръмп призна суверенитета на Мароко върху Западна Сахара. Страните от Европейски Съюз не последваха образеца му, което разреши намаляване на позицията на Алжир. Но през март ситуацията ненадейно се промени. Планът на Мароко да даде самоуправление на Западна Сахара бе подсилен ненадейно от Испания. Алжир неотложно отзова своя дипломат в тази страна, а Мароко, в противен случай, върна дипломатическия си представител в Мадрид.
Тази свада по никакъв начин не зарадва Вашингтон. Под въпрос бе сложено увеличението на броя на страните, подготвени да възстановяват връзките си с Израел. Алжир се числи към критиците на Аврамовите съглашения и за Вашингтон е доста значимо той да бъде уверен да не се опълчва на американските проекти. Но работата не е единствено в това. Ако не считаме Сирия, към днешна дата в арабския свят най-спокойни и безконфликтни връзки с Русия поддържат ОАЕ, Египет и Алжир. А последните две страни са огромни купувачи на съветско и украинско зърно.
Проблемите, които ще зародят поради вероятното преустановяване на доставките в района от Русия и Украйна, бяха обсъждани и на форума „ Негев “, и по време на визитата на Блинкън в Рабат. „ Знаем какъв брой мощно се усеща тази болежка в Северна Африка и в Близкия изток “, съобщи помощник-държавния секретар по близкоизточните въпроси Яел Лeмпърт.
Това че Русия е значима за болшинството арабски страни прави на практика невероятно присъединението им към антируските наказания. Това частично се отнася и за Израел. Икономическите връзки на тази страна с Русия не са толкоз обилни, само че ролята на Москва като мощ, която има въздействие върху ситуацията в Сирия, е огромна. Не е чудно, че Израел се пробва да влезе в ролята на медиатор сред Украйна и Русия. Обаче близостта на тази страна със Съединени американски щати въпреки всичко има своето отражение. Израелците дадоха обещание да не спомагат за заобикаляне на интернационалните антируски наказания. Днес това е най-голямата отстъпка пред Запада, направена от страните в Близкия изток.
„ Неутралната позиция, заета от множеството арабски страни, се възприема от Съединени американски щати като в действителност проруска. Това се отнася дори за позицията на Египет, който гласоподава за антируската резолюция в Съвета за сигурност към Организация на обединените нации, само че след това изясни, че не е подготвен да влезе в спор с Русия “, сподели за „ Независимая газета “ Кирил Семьонов, специалист от Руския съвет по интернационалните въпроси. Натискът на Съединени американски щати върху арабските страни за да ги убеди да не спомагат на заобикалянето на глобите ще се резервира, уверен е специалистът. „ Но към този момент няма учредения да считаме, че американците ще реализиран триумф. В арабските страни са много мощни в случай че не антиамериканските настроения, то настроенията за диверсификация на връзките. За множеството от тях е значимо да запазят многовекторността във външната си политика. В дадения случай американците може да поправят позициите на няколко арабски страни, само че нищожно “, счита Семьонов.
Държавният секретар Антъни Блинкън завършва близкоизточната си обиколка. Тя стартира от Палестина и Израел със срещата на високо ниво „ Негев “ с присъединяване на ръководителите на еврейската страна, Египет, Мароко, ОАЕ и Бахрейн. Финалната точка на своето пътешестване Блинкън ще сложи в Северна Африка – в Мароко и Алжир. Турнето би трябвало да постави началото на реализирането на амбициозния американски план, предлаган още по времето на Доналд Тръмп, за образуването на арабско-израелска коалиция на антииранска и частично антируска основа.
Във вторник Блинкън дойде в мароканската столица Рабат, посрещнат от ръководителя на външното министерство на кралството Насър Бурита, и ще бъде там до сряда. В Мароко е планувана среща на Блинкън с престолонаследника на ОАЕ Абу Даби Мохамед бен Заид ал Нахаян, фактическия началник на емирствата. После Блинкън ще посети Алжир.
Този маршрут не е инцидентен. Блинкън е решил да остави за финалната част на обиколката си най-проблемните страни за проекта за арабско-израелски съюз.
Мароко не е подписало публично така наречен Аврамови съглашения за нормализиране на връзките сред арабските страни и Израел. Но Мароко на процедура се е включило към този план, препоръчан от администрацията на Тръмп и поддържан от администрацията на Джо Байдън. В Рабат и Вашингтон не крият, че е имало взаимноизгодна сделка – Мароко се е съгласило да се сближи с Израел в подмяна на поддръжка за позицията на кралството по въпроса за Западна Сахара. Мароканците считат тази територия за неотделима част от своята страна за разлика от Алжир, която се афишира за нейната самостоятелност.
През декември 2020 година Тръмп призна суверенитета на Мароко върху Западна Сахара. Страните от Европейски Съюз не последваха образеца му, което разреши намаляване на позицията на Алжир. Но през март ситуацията ненадейно се промени. Планът на Мароко да даде самоуправление на Западна Сахара бе подсилен ненадейно от Испания. Алжир неотложно отзова своя дипломат в тази страна, а Мароко, в противен случай, върна дипломатическия си представител в Мадрид.
Тази свада по никакъв начин не зарадва Вашингтон. Под въпрос бе сложено увеличението на броя на страните, подготвени да възстановяват връзките си с Израел. Алжир се числи към критиците на Аврамовите съглашения и за Вашингтон е доста значимо той да бъде уверен да не се опълчва на американските проекти. Но работата не е единствено в това. Ако не считаме Сирия, към днешна дата в арабския свят най-спокойни и безконфликтни връзки с Русия поддържат ОАЕ, Египет и Алжир. А последните две страни са огромни купувачи на съветско и украинско зърно.
Проблемите, които ще зародят поради вероятното преустановяване на доставките в района от Русия и Украйна, бяха обсъждани и на форума „ Негев “, и по време на визитата на Блинкън в Рабат. „ Знаем какъв брой мощно се усеща тази болежка в Северна Африка и в Близкия изток “, съобщи помощник-държавния секретар по близкоизточните въпроси Яел Лeмпърт.
Това че Русия е значима за болшинството арабски страни прави на практика невероятно присъединението им към антируските наказания. Това частично се отнася и за Израел. Икономическите връзки на тази страна с Русия не са толкоз обилни, само че ролята на Москва като мощ, която има въздействие върху ситуацията в Сирия, е огромна. Не е чудно, че Израел се пробва да влезе в ролята на медиатор сред Украйна и Русия. Обаче близостта на тази страна със Съединени американски щати въпреки всичко има своето отражение. Израелците дадоха обещание да не спомагат за заобикаляне на интернационалните антируски наказания. Днес това е най-голямата отстъпка пред Запада, направена от страните в Близкия изток.
„ Неутралната позиция, заета от множеството арабски страни, се възприема от Съединени американски щати като в действителност проруска. Това се отнася дори за позицията на Египет, който гласоподава за антируската резолюция в Съвета за сигурност към Организация на обединените нации, само че след това изясни, че не е подготвен да влезе в спор с Русия “, сподели за „ Независимая газета “ Кирил Семьонов, специалист от Руския съвет по интернационалните въпроси. Натискът на Съединени американски щати върху арабските страни за да ги убеди да не спомагат на заобикалянето на глобите ще се резервира, уверен е специалистът. „ Но към този момент няма учредения да считаме, че американците ще реализиран триумф. В арабските страни са много мощни в случай че не антиамериканските настроения, то настроенията за диверсификация на връзките. За множеството от тях е значимо да запазят многовекторността във външната си политика. В дадения случай американците може да поправят позициите на няколко арабски страни, само че нищожно “, счита Семьонов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ