Снишаването стана практика в българската политическа действителност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Снишаването стана процедура в българската политическа реалност. Някои политици считат, че снишаването е някаква поза, която не се вижда на Запад. Стига с това снишаване! Ние би трябвало да оказваме помощ на жертвите на експанзията.
Това прикани в изявление за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов. Той е създател на многочислени проучвания и монографии, измежду които „ От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското настъпление (1354-1571 г.) “. Проф. Матанов е шеф на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
„ Като демократи ние постоянно поддържаме жертвата на експанзията. Украйна е жертва на експанзия на по-силен агресор, и затова би трябвало да я подкрепим “, безапелационен е историкът. Той счита, че България би трябвало да поддържа Украйна, в това число с оръжия.
„ Стига с тези позовавания на 80% от българите. Това, което министър председателят Кирил Петков сподели, че 80% от българите не са за предоставяне на оръжия, може би е взето от съветската посланичка. Официално обявиха, че няма такива социологически проучвания. Няма такова нещо. Това е или негова инвенция, или на съветския дипломат, на който доста му се желае българите да поддържат Русия. Социологическите проучвания демонстрират нещо друго “, акцентира проф. Матанов.
Ученият прикани да преодолеем страха си пред Русия.
„ Дали би трябвало да ни е боязън? Разбира се, че не може без прочут боязън. Не ги ли е боязън балтийските републики, не я ли е боязън Полша, Румъния, Молдова, които са долепени до границата на Украйна. Те са на устата на топа, на устата на експанзията. Трябва да преодолеем този боязън и да помогнем на тези, които пазят уместно своята самостоятелност “, сподели проф. Матанов.
Той напомни проучванията на съветските историци, че за разлика от европейските страни, чиито колонии са били в Азия и Африка и там отделянето е станало относително елементарно, в съветския случай – те са налепени до нейната територия. „ Там отделянето не може да стане без спор. Поради, което избухват и сходни войни като тази в Украйна. Грузинският и украинският случай са единствено първите, нека не съм неприятен оракул “, уточни проф. Матанов.
Според него Русия губи своето въздействие: „ Президентът Обама беше споделил, че в случай че желаете да си купите нещо от Русия – можете единствено водка, оръжие, нефт или някакви първични материали. Проблемът е, че Москва разполага с нуклеарно оръжие и заплашва да го употребява “.
Според него нападението на Русия над Украйна ще докара до няколко доста значими последствия.
„ Да искаше някой да унищожи русофилията по този метод - той не би могъл. Толкова неприятни неща се изприказваха за Русия, които не се бяха изприказвали даже в най-тежките и тъжни русофобски времена. Това нахлуване подтикна основаването на украинската нация. Руското население в Украйна също не се усеща удобно и мина на украинска страна, възприемайки украинския блян. Това е огромен пестник. Русия направи грешката, която прави всеки огромен поробител. Те смятаха, че всичко ще свърши бързо, не стана по този начин. Какво ще вършат с Украйна – страна с повърхност половин милион кв.км. и 44 милиона население. В момента Русия се пробва да излезе от клопката, в който сама влезе. Тя мисли че това може да стане след някаква победа, може би в Мариупол, само че това ще бъде доста мъчно “, акцентира пред БГНЕС проф. Христо Матанов.
Снишаването стана процедура в българската политическа реалност. Някои политици считат, че снишаването е някаква поза, която не се вижда на Запад. Стига с това снишаване! Ние би трябвало да оказваме помощ на жертвите на експанзията.
Това прикани в изявление за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов. Той е създател на многочислени проучвания и монографии, измежду които „ От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското настъпление (1354-1571 г.) “. Проф. Матанов е шеф на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
„ Като демократи ние постоянно поддържаме жертвата на експанзията. Украйна е жертва на експанзия на по-силен агресор, и затова би трябвало да я подкрепим “, безапелационен е историкът. Той счита, че България би трябвало да поддържа Украйна, в това число с оръжия.
„ Стига с тези позовавания на 80% от българите. Това, което министър председателят Кирил Петков сподели, че 80% от българите не са за предоставяне на оръжия, може би е взето от съветската посланичка. Официално обявиха, че няма такива социологически проучвания. Няма такова нещо. Това е или негова инвенция, или на съветския дипломат, на който доста му се желае българите да поддържат Русия. Социологическите проучвания демонстрират нещо друго “, акцентира проф. Матанов.
Ученият прикани да преодолеем страха си пред Русия.
„ Дали би трябвало да ни е боязън? Разбира се, че не може без прочут боязън. Не ги ли е боязън балтийските републики, не я ли е боязън Полша, Румъния, Молдова, които са долепени до границата на Украйна. Те са на устата на топа, на устата на експанзията. Трябва да преодолеем този боязън и да помогнем на тези, които пазят уместно своята самостоятелност “, сподели проф. Матанов.
Той напомни проучванията на съветските историци, че за разлика от европейските страни, чиито колонии са били в Азия и Африка и там отделянето е станало относително елементарно, в съветския случай – те са налепени до нейната територия. „ Там отделянето не може да стане без спор. Поради, което избухват и сходни войни като тази в Украйна. Грузинският и украинският случай са единствено първите, нека не съм неприятен оракул “, уточни проф. Матанов.
Според него Русия губи своето въздействие: „ Президентът Обама беше споделил, че в случай че желаете да си купите нещо от Русия – можете единствено водка, оръжие, нефт или някакви първични материали. Проблемът е, че Москва разполага с нуклеарно оръжие и заплашва да го употребява “.
Според него нападението на Русия над Украйна ще докара до няколко доста значими последствия.
„ Да искаше някой да унищожи русофилията по този метод - той не би могъл. Толкова неприятни неща се изприказваха за Русия, които не се бяха изприказвали даже в най-тежките и тъжни русофобски времена. Това нахлуване подтикна основаването на украинската нация. Руското население в Украйна също не се усеща удобно и мина на украинска страна, възприемайки украинския блян. Това е огромен пестник. Русия направи грешката, която прави всеки огромен поробител. Те смятаха, че всичко ще свърши бързо, не стана по този начин. Какво ще вършат с Украйна – страна с повърхност половин милион кв.км. и 44 милиона население. В момента Русия се пробва да излезе от клопката, в който сама влезе. Тя мисли че това може да стане след някаква победа, може би в Мариупол, само че това ще бъде доста мъчно “, акцентира пред БГНЕС проф. Христо Матанов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ