Путин е опасен за всички, които не искат да се превърнат в ядрена пепел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Инакомислието е нещо ново в Руската православна черква (РПС), въпреки че още преди две години беше оповестено писмо от духовници с апел за обективен правосъден развой против участниците в улични митинги. Православието постоянно е подкрепяло властта, така че по какъв начин да си разбираем тези трендове?
Андрей Кордочкин: Ако се взрем в историята на православната черква още от времето на император Константин, ние в действителност ще установим, че църквата съвсем постоянно е била опора на страната, че е поддържала по всякакъв начин страната. Така беше даже през 20 век: руските управляващи също манипулираха църквата и я използваха за свои цели. И въпреки всичко от началото на 90-те години до момента израсна ново потомство духовници, което не желае сляпо да се подчинява и не желае нито цензура, нито автоцензура.
А какво да чакаме в бъдеще? Дали тази наклонност ще повлияе върху формалната позиция на РПЦ, която си остава вярна на властта?
Андрей Кордочкин: В Русия по-скоро ни чака беларуски сюжет: инакомислието ще бъде задушено. А църквата е част от обществото и когато инакомислието се задушава в обществото, то ще се задушава и в църквата. Но за тези, които видяха по какъв начин изпопадаха тоталитарните режими в края на 20 век, е ясно, че политиката на задушаване води в задънена улица. Спомням си книгата на Вацлав Хавел „ Силата на безсилните “. Той разсъждава за тези безпомощни и слаби хора, които като че ли нямат никакъв късмет, само че все пак могат да окажат влияние върху тоталитарното общество. Смятам, че свещениците, които следват своята религия и съвест, без да се боят от репресии, в последна сметка ще бъдат чути и от народа, и от църквата.
Какво бихте посъветвали свещениците в Русия? Уместно ли е намерено да приказват за позицията си, пренебрегвайки риска да влязат в пандиза?
Андрей Кордочкин: Никой, изключително пък един духовник, не може да приканва други хора да си заложат главата. И за себе си считам, че нямам право да давам препоръки, само че имам вяра, че свещениците могат да свършат задоволително работа и без лозунги или плакати: просто като изясняват на хората духовната същина на явленията. Тъкмо по този път вървяха доста свещеници и в късната руска ера. Кой може да упрекне отец Йоан Крестянкин или отец Александър Мен, които не излязоха на Червения площад, когато Съюз на съветските социалистически републики вкара войски в Афганистан? Всеки самичък взема решение по какъв начин да носи пастирската си работа. Московският духовник Алексий Умински напомни думите от песента на Гребеншчиков „ Научи ни да дишаме под водата “ – таман тях мнозина считат за изцяло съзвучни с днешното състояние.
В същото време виждаме, че по-голямата част от съветското общество поддържа днешната власт и нейните деяния…
Андрей Кордочкин: Няма по какъв начин да не се тревожим за положението на нашето общество. Нека да си спомним възгледа на американския откривател Антъни Джеймс Грегър, който предизвестява, че фашистка идеология може да възникне точно в страни, където марксизмът е надживян.
Сработва един и същи сюжет: патосът на интернационализма се подменя с патоса на патриотизма и национализма, с непрестанното увещание за „ особената задача “ на народа и за неговото „ славно минало “, като от самото начало звучат апели към подвиг, дисциплинираност и следване на националния водач. Ще обърна внимание и на увлечението на Путин по философията на Иван Илин – поддръжник на италианския фашизъм, а след това и на немския националсоциализъм.
Ето какво написа Антон Барбашин, който се занимава с Илин: „ По създание той ратува за определяне на национална тирания в Русия, която ще се опира на изключителната роля на църквата и на армията… Неговата философия се основава на култа към „ бремето и тъгите “ на съветския народ, към „ изключителността “ на този народ. А такава визия изисква асортимент, с всички произлизащи от него последици за „ неправилните хора “. Тъкмо това се случва пред очите ни. Путин приканва към „ самопрочистване “ на обществото, а даже изразът „ национални предатели “, който той използва, съответствува с израза, употребен от Хитлер в „ Моята битка “.
А какво смятате за доктрината „ Руски свят “, която Путин неведнъж пропагандира?
Андрей Кордочкин: Повече от 18 години правя богослужения в храма, а множеството богомолци са украинци. За мен изказванието „ Руснаците и украинците са един народ “ няма смисъл. То може да бъде произнесено само от човек, който не познава нито Украйна, нито поколенията украинци, в това число и рускоезичните, отраснали след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. По някаква причина жителите на украинските градове не посрещат с цветя „ воините-освободители “. По някаква причина милиони бежанци от този „ един и същи народ “ бягат от нас на Запад, а не в Русия. „ Руски свят “ е теория освен лъжовна, само че и рискова. По отношение на Украйна тя звучи по този начин: „ Като народ вие не съществувате, вашата страна е едно неразбирателство, а тъй като ние и вие сме едно и също, решението за вашето бъдеще ще вземем ние. “ В действителната реалност тази цел е непостижима, заради което не е допустима и победа в тази война. Даже съпротивата на Украйна да бъде пречупена, стратегически войната към този момент е изгубена. И позорът няма по какъв начин да бъде отмит.
В едно изявление Вие наричате Путин „ човек, лишен от възприятие за съчувствие “. Може ли той въобще да бъде считан за православен християнин?
Андрей Кордочкин: Нека да напомня за децата на княз Владимир – първите съветски светци Борис и Глеб. Има един видеозапис от визитата на Путин на галерия на Иля Глазунов. Когато двамата се изправят пред облиците на Борис и Глеб, президентът споделя: „ Те предадоха всичко без битка, това не може да бъде образец за нас “. Глазунов рабски се съгласява. Ако Путин не може да разбере мотивацията на хора, които са отказали да извършат братоубийство, то за него не съществуват никакви нравствени бариери в желанието му да се добере до властта и да я задържи.
Преди повече от 10 години Путин се позоваваше на мнението на някакви „ теоретици на християнството “, че православието било по-близо до исляма, в сравнение с до католицизма. Говорейки за вероятните резултати от нуклеарен удар, той сподели, че следователно „ ние като мъченици ще попаднем в парадайса, а те просто ще издъхнат “. Нека да си напомним и признанието на Путин за правилото, на което го е научила ленинградската улица: в случай че сбиването наподобява неизбежно, тогава удряй пръв. Такъв светоглед го приближава по-скоро до ислямската концепция за „ мъченика “, в сравнение с до Свети Франциск от Асизи. В този смисъл аз считам, че той е рисков освен за груповия Запад, само че и за тези съветски хора, които имат разнообразни житейски проекти от това да се трансфорат в нуклеарна пепел.
*Андрей Кордочкин е секретар на Испано-португалската епархия на Руската православна черква и дружно с 286 представители на съветското духовенство подписа апел да се приключи войната в Украйна.
Автор: Виктор Черецкий
Инакомислието е нещо ново в Руската православна черква (РПС), въпреки че още преди две години беше оповестено писмо от духовници с апел за обективен правосъден развой против участниците в улични митинги. Православието постоянно е подкрепяло властта, така че по какъв начин да си разбираем тези трендове?
Андрей Кордочкин: Ако се взрем в историята на православната черква още от времето на император Константин, ние в действителност ще установим, че църквата съвсем постоянно е била опора на страната, че е поддържала по всякакъв начин страната. Така беше даже през 20 век: руските управляващи също манипулираха църквата и я използваха за свои цели. И въпреки всичко от началото на 90-те години до момента израсна ново потомство духовници, което не желае сляпо да се подчинява и не желае нито цензура, нито автоцензура.
А какво да чакаме в бъдеще? Дали тази наклонност ще повлияе върху формалната позиция на РПЦ, която си остава вярна на властта?
Андрей Кордочкин: В Русия по-скоро ни чака беларуски сюжет: инакомислието ще бъде задушено. А църквата е част от обществото и когато инакомислието се задушава в обществото, то ще се задушава и в църквата. Но за тези, които видяха по какъв начин изпопадаха тоталитарните режими в края на 20 век, е ясно, че политиката на задушаване води в задънена улица. Спомням си книгата на Вацлав Хавел „ Силата на безсилните “. Той разсъждава за тези безпомощни и слаби хора, които като че ли нямат никакъв късмет, само че все пак могат да окажат влияние върху тоталитарното общество. Смятам, че свещениците, които следват своята религия и съвест, без да се боят от репресии, в последна сметка ще бъдат чути и от народа, и от църквата.
Какво бихте посъветвали свещениците в Русия? Уместно ли е намерено да приказват за позицията си, пренебрегвайки риска да влязат в пандиза?
Андрей Кордочкин: Никой, изключително пък един духовник, не може да приканва други хора да си заложат главата. И за себе си считам, че нямам право да давам препоръки, само че имам вяра, че свещениците могат да свършат задоволително работа и без лозунги или плакати: просто като изясняват на хората духовната същина на явленията. Тъкмо по този път вървяха доста свещеници и в късната руска ера. Кой може да упрекне отец Йоан Крестянкин или отец Александър Мен, които не излязоха на Червения площад, когато Съюз на съветските социалистически републики вкара войски в Афганистан? Всеки самичък взема решение по какъв начин да носи пастирската си работа. Московският духовник Алексий Умински напомни думите от песента на Гребеншчиков „ Научи ни да дишаме под водата “ – таман тях мнозина считат за изцяло съзвучни с днешното състояние.
В същото време виждаме, че по-голямата част от съветското общество поддържа днешната власт и нейните деяния…
Андрей Кордочкин: Няма по какъв начин да не се тревожим за положението на нашето общество. Нека да си спомним възгледа на американския откривател Антъни Джеймс Грегър, който предизвестява, че фашистка идеология може да възникне точно в страни, където марксизмът е надживян.
Сработва един и същи сюжет: патосът на интернационализма се подменя с патоса на патриотизма и национализма, с непрестанното увещание за „ особената задача “ на народа и за неговото „ славно минало “, като от самото начало звучат апели към подвиг, дисциплинираност и следване на националния водач. Ще обърна внимание и на увлечението на Путин по философията на Иван Илин – поддръжник на италианския фашизъм, а след това и на немския националсоциализъм.
Ето какво написа Антон Барбашин, който се занимава с Илин: „ По създание той ратува за определяне на национална тирания в Русия, която ще се опира на изключителната роля на църквата и на армията… Неговата философия се основава на култа към „ бремето и тъгите “ на съветския народ, към „ изключителността “ на този народ. А такава визия изисква асортимент, с всички произлизащи от него последици за „ неправилните хора “. Тъкмо това се случва пред очите ни. Путин приканва към „ самопрочистване “ на обществото, а даже изразът „ национални предатели “, който той използва, съответствува с израза, употребен от Хитлер в „ Моята битка “.
А какво смятате за доктрината „ Руски свят “, която Путин неведнъж пропагандира?
Андрей Кордочкин: Повече от 18 години правя богослужения в храма, а множеството богомолци са украинци. За мен изказванието „ Руснаците и украинците са един народ “ няма смисъл. То може да бъде произнесено само от човек, който не познава нито Украйна, нито поколенията украинци, в това число и рускоезичните, отраснали след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. По някаква причина жителите на украинските градове не посрещат с цветя „ воините-освободители “. По някаква причина милиони бежанци от този „ един и същи народ “ бягат от нас на Запад, а не в Русия. „ Руски свят “ е теория освен лъжовна, само че и рискова. По отношение на Украйна тя звучи по този начин: „ Като народ вие не съществувате, вашата страна е едно неразбирателство, а тъй като ние и вие сме едно и също, решението за вашето бъдеще ще вземем ние. “ В действителната реалност тази цел е непостижима, заради което не е допустима и победа в тази война. Даже съпротивата на Украйна да бъде пречупена, стратегически войната към този момент е изгубена. И позорът няма по какъв начин да бъде отмит.
В едно изявление Вие наричате Путин „ човек, лишен от възприятие за съчувствие “. Може ли той въобще да бъде считан за православен християнин?
Андрей Кордочкин: Нека да напомня за децата на княз Владимир – първите съветски светци Борис и Глеб. Има един видеозапис от визитата на Путин на галерия на Иля Глазунов. Когато двамата се изправят пред облиците на Борис и Глеб, президентът споделя: „ Те предадоха всичко без битка, това не може да бъде образец за нас “. Глазунов рабски се съгласява. Ако Путин не може да разбере мотивацията на хора, които са отказали да извършат братоубийство, то за него не съществуват никакви нравствени бариери в желанието му да се добере до властта и да я задържи.
Преди повече от 10 години Путин се позоваваше на мнението на някакви „ теоретици на християнството “, че православието било по-близо до исляма, в сравнение с до католицизма. Говорейки за вероятните резултати от нуклеарен удар, той сподели, че следователно „ ние като мъченици ще попаднем в парадайса, а те просто ще издъхнат “. Нека да си напомним и признанието на Путин за правилото, на което го е научила ленинградската улица: в случай че сбиването наподобява неизбежно, тогава удряй пръв. Такъв светоглед го приближава по-скоро до ислямската концепция за „ мъченика “, в сравнение с до Свети Франциск от Асизи. В този смисъл аз считам, че той е рисков освен за груповия Запад, само че и за тези съветски хора, които имат разнообразни житейски проекти от това да се трансфорат в нуклеарна пепел.
*Андрей Кордочкин е секретар на Испано-португалската епархия на Руската православна черква и дружно с 286 представители на съветското духовенство подписа апел да се приключи войната в Украйна.
Автор: Виктор Черецкий
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ