Русия е права? Как се опитват да оправдаят руската агресия и параноя.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Даниел Смилов:
Агресията на Русия в Украйна си завоюва един непредвиден симпатизант на запад - теоретиците и практиците от школата на " реализма " в интернационалните връзки. Някои от тях, като професорът от Чикаго Джон Миършаймър, напряко жигосаха Съединени американски щати и НАТО за войната: те недооценили Русия като велика мощ и я провокирали с концепцията за разширението на Алианса на изток. Великите сили имат велики ползи и дребните сили - като Украйна - просто би трябвало да се преценяват с тях. Ако не желаете да наречете това " империализъм ", Миършаймер има по-лицеприятен термин: " политика на великите сили ". Светът е подобен и " реалистът " би трябвало да се преценява с него.
Ако позицията на Миършаймер е по-скоро изключение и куриоз, други " реалисти " от този тип не оправдават намерено експанзията на Русия, само че въпреки всичко настояват, че казусът е " комплициран " и че съветската страна има " своите учредения ", които би трябвало да се " преглеждат съществено ". Тоест, експанзията е може би непропорционална, само че като цяло Русия има право да пази своите ползи, в това число с военна мощ.
Не е чудно, че доста български политици и общественици бързо се преквалифицираха от откровени путинофили в " реалисти " от по-умерения вид. На базата на новооткритото си теоретично и геополитическо верую, те размахват гълъбчета на мира, до момента в който упорстват България да не подхваща никакви ограничения против експанзията: нито да позволява войски на НАТО на своя територия, нито да взе участие в налагането на наказания, нито да дава военна помощ на Украйна. Един някогашен министър даже заприказва на езика на Владимир Путин и назова експанзията и войната му " специфична интервенция ".
Налудността на " реализмa " във връзка с съветската експанзия
Тази война обаче разкрива по доста безапелационен метод две фундаментални недостатъци на " реализма ", върху които си коства да се замислим. И двете недостатъци се състоят в това, че сякаш ценностно-неутралният разбор на реалиста в действителност стъпва на мощно идеологизирани предпоставки.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Идеологическа причина №1: Велики сили са единствено нациите, имащи империи.
Какво би станало, в случай че голям брой " невелики " сили обединят ресурсите си и се изправят дружно против някоя " велика " мощ? Няма ли те да се трансфорат в по-велика мощ от нея? Наднационалната интеграция на Европа - и посредством НАТО, само че най-много посредством Европейски Съюз - е тъкмо подобен развой. Малки и междинни, само че суверенни страни, вземат решение да споделят своите запаси и качества, с цел да се изправят дружно против съперници, съперници и врагове. Заедно европейските страни са доста по-мощни от Русия - съпоставена със съюза им, тя е икономическо джудже. А въпрос на предпочитание и недълго време е икономическото предимство да се трансформира във военно превъзходство - в случай че единствено Германия харчи по 150 милиарда евро за боен бюджет всяка година, както наподобява е решила, Европейски Съюз бързо ще се трансформира във военна суперсила, изключително като се има поради и софтуерното преимущество на европейците.
Та първата противоречива идеологическа причина на " реализма " е, че лишава правото на Украйна да следва най-разумната (дори съгласно самата реалистка теория) тактика - да се причисли към алианси с други по-малки сили (ЕС) или с някоя друга велика мощ (НАТО) и по този начин да може да подсигурява своите ползи. А в случай че Украйна има такова право, не би трябвало ли Русия да се преценява с нея, откакто поддръжниците на Украйна дружно са по-мощни от самата Русия?
Като цяло идеологическата причина на " реализма " е, че единствено националните страни (сдобили се с империи) могат да са " велики сили ", а всички други наднационални обединявания са или нелегитимни, или нетрайни, а постоянно и двете дружно. Но това не е неутрално, научно обосновано теоретично допускане. Става дума просто за следващото издигане на идеологията на национализмите и империализмите в статус на " научно знание ".
Идеологическа причина №2: Всяка концепция, всяко предпочитание на автократичен водач на велика мощ е еднакво на формулиране на нейния интерес.
В " реализма " в интернационалните връзки има рационално ядро, доколкото той се стреми да реализира баланс сред ползите на страните, което е заложено частично в концепцията за " баланс на силите ". Но едно е да има баланс на ползи, а друго е баланс на сили. Дали всяко безумно предпочитание на самозабравил се водач може да мине за " разумен интерес "? Примерът с Хитлер дава еднопосочен отговор - налудни и мегаломански хрумвания на безконтролни водачи могат да навредят тежко и дълготрайно в това число на личната им нация. И тук е драмата на " реализма ": тази доктрина няма запас да разграничи маниакалната налудност на някой водач от разумен и аргументиран народен интерес. Всяко предпочитание на самодържеца на велика мощ автоматизирано се третира от тази доктрина като неин интерес.
Казусът с Украйна показва глупостта на една такава позиция. Огромната част от " причините ", приведени от режима на Путин, са просто налудни: геноцид в Донбас; нацисти, ръководещи Украйна; разработки на нуклеарно и химическо оръжие от Съединени американски щати в Украйна; липса на украинска нация и по този начин нататък и по този начин нататък. Да, в Карибската рецесия от 1962 година светът в действителност е изправен пред нуклеарна бездна, когато Съюз на съветските социалистически републики желае да разположи нападателни нуклеарни ракети в Куба, а Съединени американски щати - в Турция. Но кой сега или в обозримо бъдеще желае да разполага каквото и да било нападателно оръжие в Украйна? На кого въобще му минаваше мисъл за нападателно военно държание по отношение на Русия? В последна сметка Европейски Съюз щеше ли да отделя толкоз малко пари за защита, в случай че се готвеше за каквато и да била военна борба с Русия?
Всички тези въпроси са реторични и единствено върл конспиратолог може да оправдае съветската параноя, стъпила на концепцията за някаква военна опасност от запад.
Истината е, че каквито и законни ползи и паники да е имала Русия във връзка с Украйна, те биха могли да се удоволетворят с двустранни и многостранни контракти за ограничение на нападателни оръжия и така нататък Войната на Путин е контрапродуктивна в това отношение - тя към този момент докара, а в бъдеще и ще ускори консолидацията на НАТО и въоръжаването на Източна Европа. Няма доктрина, която може да интерпретира всичко това като рационална отбрана на рационални ползи от страна на Русия. Но ето, че Миършаймър, негови сътрудници, а от време на време и Тръмп и апологетите му от " Фокс нюз " не престават да пробват да я конструират.
Българският " натурализъм "
Нашата версия на тази доктрина, както стана ясно, е по-скоро камуфлаж на ценностен путинизъм. Огромното болшинство от хората в България - над 60% - ясно жигосват експанзията на Русия. Но въпреки всичко има топящо се малцинство от към 16% сега, което към момента се води по мнението на открити или прикрити симпатизанти на Путиновия режим. По-умерената част от тях сигурно употребяват " реализма ", в случай че не с цел да оправдаят, то най-малко с цел да размият отговорността на Русия за войната.
" Реализмът " в действителност се употребява най-активно като отбрана на една българска позиция за неангажиране в НАТО: у нас да няма войски, да не употребяваме въздушна защита от съдружниците, да продължим да си поправяме самолетите в Москва (което в действителност е куриозно като концепция, само че въпреки всичко изскочи от устата на президента Радев) и така нататък " Логиката " зад тази позиция по принцип е неразбираема, само че доколкото я има, би трябвало да е следната:
Ако не подхващаме никакви съществени дейности във връзка с Путиновата експанзия, можем да разчитаме и на някакво по-особено, преференциално отношение на Москва по отношение на нас. Няма да сме цел на съветска офанзива, а може да се сдобием и с някакви стопански позитиви - газови доставки и така нататък
Тоест, хем сме в НАТО и Европейски Съюз, хем резервираме връзките с Русия. За от ден на ден хора е видно обаче, че този " натурализъм " не е нищо повече от зле прикрита путинофилска идеология. Като разбор на обстановката той е несъмнено сбъркан: Русия към този момент ни е оповестила за вражеска страна и всевъзможни гърчения в позицията ни ги възприема по-скоро като уязвимост. А слабостта в една такава среда е накърнимост - за хибридни офанзиви, за политическа дестабилизация и по-лошо. Надеждите за някакви стопански позитиви от връзките с Русия са също мощно пресилени - сметката към този момент я плащаме главно ние, а от време на време даже купуваме реактори, които няма да използваме. Както и тръби, които също е малко евентуално да използваме дълготрайно.
Разбира се, доста хора, участници във въпросните съветски енергийни планове, са имали директни и обилни финансови изгоди от тях. За тях е разбираемо да са " реалисти " и да продължат да търсят изгоди от двустранното съдействие. Но от позиция на българския публичен интерес този тип " натурализъм " е мощно противопоказен.
Коментар от Даниел Смилов:
Агресията на Русия в Украйна си завоюва един непредвиден симпатизант на запад - теоретиците и практиците от школата на " реализма " в интернационалните връзки. Някои от тях, като професорът от Чикаго Джон Миършаймър, напряко жигосаха Съединени американски щати и НАТО за войната: те недооценили Русия като велика мощ и я провокирали с концепцията за разширението на Алианса на изток. Великите сили имат велики ползи и дребните сили - като Украйна - просто би трябвало да се преценяват с тях. Ако не желаете да наречете това " империализъм ", Миършаймер има по-лицеприятен термин: " политика на великите сили ". Светът е подобен и " реалистът " би трябвало да се преценява с него.
Ако позицията на Миършаймер е по-скоро изключение и куриоз, други " реалисти " от този тип не оправдават намерено експанзията на Русия, само че въпреки всичко настояват, че казусът е " комплициран " и че съветската страна има " своите учредения ", които би трябвало да се " преглеждат съществено ". Тоест, експанзията е може би непропорционална, само че като цяло Русия има право да пази своите ползи, в това число с военна мощ.
Не е чудно, че доста български политици и общественици бързо се преквалифицираха от откровени путинофили в " реалисти " от по-умерения вид. На базата на новооткритото си теоретично и геополитическо верую, те размахват гълъбчета на мира, до момента в който упорстват България да не подхваща никакви ограничения против експанзията: нито да позволява войски на НАТО на своя територия, нито да взе участие в налагането на наказания, нито да дава военна помощ на Украйна. Един някогашен министър даже заприказва на езика на Владимир Путин и назова експанзията и войната му " специфична интервенция ".
Налудността на " реализмa " във връзка с съветската експанзия
Тази война обаче разкрива по доста безапелационен метод две фундаментални недостатъци на " реализма ", върху които си коства да се замислим. И двете недостатъци се състоят в това, че сякаш ценностно-неутралният разбор на реалиста в действителност стъпва на мощно идеологизирани предпоставки.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Идеологическа причина №1: Велики сили са единствено нациите, имащи империи.
Какво би станало, в случай че голям брой " невелики " сили обединят ресурсите си и се изправят дружно против някоя " велика " мощ? Няма ли те да се трансфорат в по-велика мощ от нея? Наднационалната интеграция на Европа - и посредством НАТО, само че най-много посредством Европейски Съюз - е тъкмо подобен развой. Малки и междинни, само че суверенни страни, вземат решение да споделят своите запаси и качества, с цел да се изправят дружно против съперници, съперници и врагове. Заедно европейските страни са доста по-мощни от Русия - съпоставена със съюза им, тя е икономическо джудже. А въпрос на предпочитание и недълго време е икономическото предимство да се трансформира във военно превъзходство - в случай че единствено Германия харчи по 150 милиарда евро за боен бюджет всяка година, както наподобява е решила, Европейски Съюз бързо ще се трансформира във военна суперсила, изключително като се има поради и софтуерното преимущество на европейците.
Та първата противоречива идеологическа причина на " реализма " е, че лишава правото на Украйна да следва най-разумната (дори съгласно самата реалистка теория) тактика - да се причисли към алианси с други по-малки сили (ЕС) или с някоя друга велика мощ (НАТО) и по този начин да може да подсигурява своите ползи. А в случай че Украйна има такова право, не би трябвало ли Русия да се преценява с нея, откакто поддръжниците на Украйна дружно са по-мощни от самата Русия?
Като цяло идеологическата причина на " реализма " е, че единствено националните страни (сдобили се с империи) могат да са " велики сили ", а всички други наднационални обединявания са или нелегитимни, или нетрайни, а постоянно и двете дружно. Но това не е неутрално, научно обосновано теоретично допускане. Става дума просто за следващото издигане на идеологията на национализмите и империализмите в статус на " научно знание ".
Идеологическа причина №2: Всяка концепция, всяко предпочитание на автократичен водач на велика мощ е еднакво на формулиране на нейния интерес.
В " реализма " в интернационалните връзки има рационално ядро, доколкото той се стреми да реализира баланс сред ползите на страните, което е заложено частично в концепцията за " баланс на силите ". Но едно е да има баланс на ползи, а друго е баланс на сили. Дали всяко безумно предпочитание на самозабравил се водач може да мине за " разумен интерес "? Примерът с Хитлер дава еднопосочен отговор - налудни и мегаломански хрумвания на безконтролни водачи могат да навредят тежко и дълготрайно в това число на личната им нация. И тук е драмата на " реализма ": тази доктрина няма запас да разграничи маниакалната налудност на някой водач от разумен и аргументиран народен интерес. Всяко предпочитание на самодържеца на велика мощ автоматизирано се третира от тази доктрина като неин интерес.
Казусът с Украйна показва глупостта на една такава позиция. Огромната част от " причините ", приведени от режима на Путин, са просто налудни: геноцид в Донбас; нацисти, ръководещи Украйна; разработки на нуклеарно и химическо оръжие от Съединени американски щати в Украйна; липса на украинска нация и по този начин нататък и по този начин нататък. Да, в Карибската рецесия от 1962 година светът в действителност е изправен пред нуклеарна бездна, когато Съюз на съветските социалистически републики желае да разположи нападателни нуклеарни ракети в Куба, а Съединени американски щати - в Турция. Но кой сега или в обозримо бъдеще желае да разполага каквото и да било нападателно оръжие в Украйна? На кого въобще му минаваше мисъл за нападателно военно държание по отношение на Русия? В последна сметка Европейски Съюз щеше ли да отделя толкоз малко пари за защита, в случай че се готвеше за каквато и да била военна борба с Русия?
Всички тези въпроси са реторични и единствено върл конспиратолог може да оправдае съветската параноя, стъпила на концепцията за някаква военна опасност от запад.
Истината е, че каквито и законни ползи и паники да е имала Русия във връзка с Украйна, те биха могли да се удоволетворят с двустранни и многостранни контракти за ограничение на нападателни оръжия и така нататък Войната на Путин е контрапродуктивна в това отношение - тя към този момент докара, а в бъдеще и ще ускори консолидацията на НАТО и въоръжаването на Източна Европа. Няма доктрина, която може да интерпретира всичко това като рационална отбрана на рационални ползи от страна на Русия. Но ето, че Миършаймър, негови сътрудници, а от време на време и Тръмп и апологетите му от " Фокс нюз " не престават да пробват да я конструират.
Българският " натурализъм "
Нашата версия на тази доктрина, както стана ясно, е по-скоро камуфлаж на ценностен путинизъм. Огромното болшинство от хората в България - над 60% - ясно жигосват експанзията на Русия. Но въпреки всичко има топящо се малцинство от към 16% сега, което към момента се води по мнението на открити или прикрити симпатизанти на Путиновия режим. По-умерената част от тях сигурно употребяват " реализма ", в случай че не с цел да оправдаят, то най-малко с цел да размият отговорността на Русия за войната.
" Реализмът " в действителност се употребява най-активно като отбрана на една българска позиция за неангажиране в НАТО: у нас да няма войски, да не употребяваме въздушна защита от съдружниците, да продължим да си поправяме самолетите в Москва (което в действителност е куриозно като концепция, само че въпреки всичко изскочи от устата на президента Радев) и така нататък " Логиката " зад тази позиция по принцип е неразбираема, само че доколкото я има, би трябвало да е следната:
Ако не подхващаме никакви съществени дейности във връзка с Путиновата експанзия, можем да разчитаме и на някакво по-особено, преференциално отношение на Москва по отношение на нас. Няма да сме цел на съветска офанзива, а може да се сдобием и с някакви стопански позитиви - газови доставки и така нататък
Тоест, хем сме в НАТО и Европейски Съюз, хем резервираме връзките с Русия. За от ден на ден хора е видно обаче, че този " натурализъм " не е нищо повече от зле прикрита путинофилска идеология. Като разбор на обстановката той е несъмнено сбъркан: Русия към този момент ни е оповестила за вражеска страна и всевъзможни гърчения в позицията ни ги възприема по-скоро като уязвимост. А слабостта в една такава среда е накърнимост - за хибридни офанзиви, за политическа дестабилизация и по-лошо. Надеждите за някакви стопански позитиви от връзките с Русия са също мощно пресилени - сметката към този момент я плащаме главно ние, а от време на време даже купуваме реактори, които няма да използваме. Както и тръби, които също е малко евентуално да използваме дълготрайно.
Разбира се, доста хора, участници във въпросните съветски енергийни планове, са имали директни и обилни финансови изгоди от тях. За тях е разбираемо да са " реалисти " и да продължат да търсят изгоди от двустранното съдействие. Но от позиция на българския публичен интерес този тип " натурализъм " е мощно противопоказен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ