За човекоподобните маймуни и човеците
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Понякога в свои текстове аз пиша за това, че при тези динамични процеси в световен, континентален, районен и народен план; освен това свръхбързо развиване на технологиите - осведомителни, информационни, индустриални, генни, космически; при тези колосални размери от информация, когато би трябвало да имаш бърза мисъл и мощна памет; освен това ускорено амортизиране на политиците в границите на 2 или 3 мандата, вероятно би било добре да се ограничи присъединяване в политиката на хора над 55 години, а на тези над 60 или, хайде, над 65, в случай че можеше, по никакъв начин не би било зле да се забрани да вземат участие в политиката.
Не, аз пределно ясно съзнавам, че не е редно да се вършат такива систематизирания и че има младежи със старешки нрав, както и възрастни хора с младежка сила. И въпреки всичко... И въпреки всичко.
В България, да вземем за пример, по-възрастните политици в огромната си общественост са взели участие в изгубени мачове, в политически провали; те са амортизирани, желаят да бъдат изборни аристократи, запушват пътя на младите, стремят се да забавят хода на времето, да са видни и „ горе “ колкото се може по-дълго. Отлично по себе си знам какъв е товарът на годините. Е, мога ли аз да вземам стратегически решения и да натрапвам своите възгледи за утрешния ден на България, откакто, в случай че даде Господ, ще доживявам годините си в утрешна България? Младите би трябвало да си я подредят страната такава, в каквато им се желае да живеят и да се осъществят.
България не е изключение от правилото. Виждал съм ги на интернационалните конгреси – и политически (парламентарните асамблеи на НАТО и ЗЕС), и експертни (по-рано пътувах доста по конференции) – възрастният човек си е възрастен човек. Той е откърмен с понятията на офлайн времето, има проблем с технологиите и езиците, обхванат е от комплекси, предразсъдъци, привички, инерции, доста по-статичен и закостенял е. Прекрасно си давам сметка какъв брой противоречиви са нещата, които пиша. Ще ми кажете – опитът е изумително нещо. Да, безспорно. Но в този момент политиката не е като преди една непрекъсната „ спортна “ дисциплинираност с открити правила и ритуали. Сега в нея дисциплините се менят. Прекрасно е, че има опитни състезатели по, нагледно казано, скок на дължина, само че тази дисциплинираност в един миг ненадейно се сменя със скок на височина. Какво става с опита в скока на дължина? А доста скоро към този момент се минава към пастирски скок. И къде отива опитът в скока на височина?
Погледнете Путин и Зеленски
Путин поначало си е форматиран характерно, като от ваятел с жестоко длето, внезапни придвижвания, малко гений и без изключително въображение. Главата му е щампована от кагебисткото му минало. Аз имам другари (сега), които са били в службите. Поради възрастта, те са били млади и опитни (в смисъл на експериментални) зайци тогава, мозъците им към момента не са били промити. Те не са били дамгосани с похватите и дейностите на политическата репресивна полиция. Но тези мои другари евентуално са изключения от правилото и може би по тази причина са ми другари. Когато се говореше при започване на Прехода против Държавна сигурност и нейните хора, в действителност се предусещаше точно опцията доста от фрагментите на Държавна сигурност да са деформирани прекалено много и изцяло еднопосочно, даже травматично, евентуално непоправимо от системата на Държавна сигурност. Виждате случая точно с Путин. Ами той е бил повреден от системата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Той е един повреден от позиция на нормалността човек, като че ли някакъв център на честността и човечността му е бил изрязан до корен! И тази увреденост изплува на повърхността в този момент. Путин също така е артикул на офлайн времето. Това време трайно е заседнало в него, в мен, в моето потомство, а Путин е по-стар даже от мен. Колкото и да усвояваме новите технологии, ние си оставаме част от офлайн поколението. „ Офлайн “ – това е втора природа, това е нрав, това е житейска настройка, това е ветрило от стандарти и при всичките старания да го изтискаме от нас, той си остава и остава...
Путин е също по този начин рожба на Студената война и носи следите по менталността си от нейната идеологическа едра шарка. Той е част и от секреция на репресивната част в тази война. Да си артикул на репресивната част на Студената война значи да си дамгосан психически, да си жигосан ценностно. На Путин демокрацията му е органично непозната. Да караш такива като Путин да стават демократи е все едно да караш човек след 50 години да учи непознат език. Ще запомни някои понятия, ще знае някои междуметия, може и да се опита да навръзва някои фрази, само че няма да осмисля никакъв подтекст, няма да схваща никакъв разказ, няма да понася никакъв дискурс – те са му органично непознати.
Путин е динозавър, останал по знамение макар изгубването на динозаврите. Той се държи като в Джурасик парк, където по-силният изяжда по-слабия. Динозаврите, в случай че можеха да приказват на съветски, щяха да кажат: Сила есть, мозъка не надо. Всички ние сме заложници на този кремълски тиранозавър.
А Зеленски като младеж е съвършена илюстрация на моята теза за възрастта на политиците. Младостта е велико притежание, тя е, за жал, изчерпаем запас. Винаги съм казвал на моите студенти – учете, борете се, трудете се, само че не забравяйте, че сте млади; младостта е една-единствена и втора младост няма, каквото и да ви споделят възрастните хора!
Младият човек може да бърка, може да е безгрижен, може да е доверчив, може да е некомпетентен, може да е всевъзможен, само че в случай че вътре в себе си има душа и сърце, разсъдък и разум, образование и темперамент, храброст и смелост, той ще се трансформира, той ще се развива, той ще търси способи и ще намира пътища. За политик Зеленски е млад. И единствено както един младеж може това, той израсна пред очите ни.
Сега ще кажа нещо значимо за мен. Но предизвестявам - въобще не върша никакви съпоставения и паралели. Да не ме упрекна някой в този смъртен грях!
Нашите революционери-апостоли – всички до един си имат тресчици за дялане: кой ненапълно необразован, кой ненапълно необразован, кой ненапълно свидлив, кой до някъде суетлив, кой ненапълно нерешителен, кой ненапълно остроумен, кой ненапълно сластен, кой ненапълно не умеещ да държи на думата си, кой ненапълно новобогаташ, кой ненапълно послъгващ. Никой не е светец, никой не е съвършен. Дори най-великият българин в нашата история – Дякона!
Но когато се захващат с великата идея да поведат народа в едно обречено и неизбежно да бъде посечено въстание...
Но когато осъзнават, че единствено посредством национална всеотдайност (за персоналната си всеотдайност те нямат и грам подозрение и имат цялостна подготвеност!) може да се накара Европа да заприказва за страданията на българския народ и може да се накара лицемерната власт в Руската империя, дето единствено се прави на думи на наша защитница, а другояче си гледа геополитическите ползи, да ни пристигна на помощ (и то не както на няколко пъти по-рано, когато идва, поразиграва си коня тук и си отпътува, оставяйки народа ни на следващите издевателства)...
Тогава тези луди млади глави, тези нехранимайковци се издигат до небесата със своя подвиг, трансформират се в пасионарии, в буйни национални водачи, в светли персони – най-малко както са разказани в най-българската книга „ Записките по българските въстания “.
Ние се прекланяме най-много пред Левски и Ботев, само че в „ Записките... “ виждаме още една невероятна, грамадна българска персона – Бенковски. Може обликът му да е книжовен там, само че е най-светлият облик, който човек може да си показа!
Велик с всичките му човешки недостатъци. Велик с всичките си човешки недостатъци може да бъде единствено младежът. Младият човек е достоверен – той е това, което е. Затова би трябвало да се има вяра на младите и да им се дава път. Днес единствено млади могат да бъдат взрени в бъдещето водачи. Такова е времето през днешния ден.
В частност, тази моя теза откри доказателство и със Зеленски. Човекът се промени неимоверно, изумително пред очите ни.
Мой непосредствен другар тези дни ми сподели за Зеленски: Аз не го долюбвах, имах мощни запаси към него, само че той единствено за две седмици си извиси като водач!
Зеленски, в частност, е всичкото това, което Путин не е.
Не пея ода за Зеленски, метафорите употребявам само с цел да предизвиквам читателя, да го накарам да се спъне в текста, да не е апатичен и безразличен, пък даже и да ми се присмее, дори да ми се надсмее...
В някакъв символичен аспект разликата сред Путин и Зеленски е като разликата сред орангутана (може и горилата или шимпанзето) и онази бяла, гола, вървяща на два крайници, изправена нова маймуна, която е застанала на двата си крайници и тръгнала права! Смятали ли я за обречена. Защото по този начин бяла, ще изгори под палещото слънце. Защото по този начин гола, ще измръзне през нощта. Защото по този начин, вървяща на два крайници, в случай че се наложи да бяга, ще е доста мудна и всеки ще я настигне и раздра. Защото по този начин права, всички зверове я виждат.
Минали доста години, сменили се доста времена. Наследниците на орангутана (може и на горилата, и на шимпанзето) си останали орангутани (горили, шимпанзета). А наследниците на бялата, гола, стояща на два крайници и вървяща права маймуна станали индивиди, върхът на естествените творения.
В света на орангутаните (горилите, шимпанзетата) постоянно би трябвало някой да рискува и да бъде радикално друг. Този някой може да бъде единствено млад. Смел, дръзновен, деятелен и водач. Ето за какво каквото и да се случи със Зеленски, Времето е на неговата страна.
Орангутанът ще си остане орангутан, в каквито и бункери да се крие. Човекът ще си остане човек, даже да излезе с голи гърди и лице в лице с човекоподобните маймуни.
Не гледайте, че са човекоподобни, даже и човекоподобни, те са маймуни. Маймуни са били и маймуни ще си останат.
Понякога в свои текстове аз пиша за това, че при тези динамични процеси в световен, континентален, районен и народен план; освен това свръхбързо развиване на технологиите - осведомителни, информационни, индустриални, генни, космически; при тези колосални размери от информация, когато би трябвало да имаш бърза мисъл и мощна памет; освен това ускорено амортизиране на политиците в границите на 2 или 3 мандата, вероятно би било добре да се ограничи присъединяване в политиката на хора над 55 години, а на тези над 60 или, хайде, над 65, в случай че можеше, по никакъв начин не би било зле да се забрани да вземат участие в политиката.
Не, аз пределно ясно съзнавам, че не е редно да се вършат такива систематизирания и че има младежи със старешки нрав, както и възрастни хора с младежка сила. И въпреки всичко... И въпреки всичко.
В България, да вземем за пример, по-възрастните политици в огромната си общественост са взели участие в изгубени мачове, в политически провали; те са амортизирани, желаят да бъдат изборни аристократи, запушват пътя на младите, стремят се да забавят хода на времето, да са видни и „ горе “ колкото се може по-дълго. Отлично по себе си знам какъв е товарът на годините. Е, мога ли аз да вземам стратегически решения и да натрапвам своите възгледи за утрешния ден на България, откакто, в случай че даде Господ, ще доживявам годините си в утрешна България? Младите би трябвало да си я подредят страната такава, в каквато им се желае да живеят и да се осъществят.
България не е изключение от правилото. Виждал съм ги на интернационалните конгреси – и политически (парламентарните асамблеи на НАТО и ЗЕС), и експертни (по-рано пътувах доста по конференции) – възрастният човек си е възрастен човек. Той е откърмен с понятията на офлайн времето, има проблем с технологиите и езиците, обхванат е от комплекси, предразсъдъци, привички, инерции, доста по-статичен и закостенял е. Прекрасно си давам сметка какъв брой противоречиви са нещата, които пиша. Ще ми кажете – опитът е изумително нещо. Да, безспорно. Но в този момент политиката не е като преди една непрекъсната „ спортна “ дисциплинираност с открити правила и ритуали. Сега в нея дисциплините се менят. Прекрасно е, че има опитни състезатели по, нагледно казано, скок на дължина, само че тази дисциплинираност в един миг ненадейно се сменя със скок на височина. Какво става с опита в скока на дължина? А доста скоро към този момент се минава към пастирски скок. И къде отива опитът в скока на височина?
Погледнете Путин и Зеленски
Путин поначало си е форматиран характерно, като от ваятел с жестоко длето, внезапни придвижвания, малко гений и без изключително въображение. Главата му е щампована от кагебисткото му минало. Аз имам другари (сега), които са били в службите. Поради възрастта, те са били млади и опитни (в смисъл на експериментални) зайци тогава, мозъците им към момента не са били промити. Те не са били дамгосани с похватите и дейностите на политическата репресивна полиция. Но тези мои другари евентуално са изключения от правилото и може би по тази причина са ми другари. Когато се говореше при започване на Прехода против Държавна сигурност и нейните хора, в действителност се предусещаше точно опцията доста от фрагментите на Държавна сигурност да са деформирани прекалено много и изцяло еднопосочно, даже травматично, евентуално непоправимо от системата на Държавна сигурност. Виждате случая точно с Путин. Ами той е бил повреден от системата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Той е един повреден от позиция на нормалността човек, като че ли някакъв център на честността и човечността му е бил изрязан до корен! И тази увреденост изплува на повърхността в този момент. Путин също така е артикул на офлайн времето. Това време трайно е заседнало в него, в мен, в моето потомство, а Путин е по-стар даже от мен. Колкото и да усвояваме новите технологии, ние си оставаме част от офлайн поколението. „ Офлайн “ – това е втора природа, това е нрав, това е житейска настройка, това е ветрило от стандарти и при всичките старания да го изтискаме от нас, той си остава и остава...
Путин е също по този начин рожба на Студената война и носи следите по менталността си от нейната идеологическа едра шарка. Той е част и от секреция на репресивната част в тази война. Да си артикул на репресивната част на Студената война значи да си дамгосан психически, да си жигосан ценностно. На Путин демокрацията му е органично непозната. Да караш такива като Путин да стават демократи е все едно да караш човек след 50 години да учи непознат език. Ще запомни някои понятия, ще знае някои междуметия, може и да се опита да навръзва някои фрази, само че няма да осмисля никакъв подтекст, няма да схваща никакъв разказ, няма да понася никакъв дискурс – те са му органично непознати.
Путин е динозавър, останал по знамение макар изгубването на динозаврите. Той се държи като в Джурасик парк, където по-силният изяжда по-слабия. Динозаврите, в случай че можеха да приказват на съветски, щяха да кажат: Сила есть, мозъка не надо. Всички ние сме заложници на този кремълски тиранозавър.
А Зеленски като младеж е съвършена илюстрация на моята теза за възрастта на политиците. Младостта е велико притежание, тя е, за жал, изчерпаем запас. Винаги съм казвал на моите студенти – учете, борете се, трудете се, само че не забравяйте, че сте млади; младостта е една-единствена и втора младост няма, каквото и да ви споделят възрастните хора!
Младият човек може да бърка, може да е безгрижен, може да е доверчив, може да е некомпетентен, може да е всевъзможен, само че в случай че вътре в себе си има душа и сърце, разсъдък и разум, образование и темперамент, храброст и смелост, той ще се трансформира, той ще се развива, той ще търси способи и ще намира пътища. За политик Зеленски е млад. И единствено както един младеж може това, той израсна пред очите ни.
Сега ще кажа нещо значимо за мен. Но предизвестявам - въобще не върша никакви съпоставения и паралели. Да не ме упрекна някой в този смъртен грях!
Нашите революционери-апостоли – всички до един си имат тресчици за дялане: кой ненапълно необразован, кой ненапълно необразован, кой ненапълно свидлив, кой до някъде суетлив, кой ненапълно нерешителен, кой ненапълно остроумен, кой ненапълно сластен, кой ненапълно не умеещ да държи на думата си, кой ненапълно новобогаташ, кой ненапълно послъгващ. Никой не е светец, никой не е съвършен. Дори най-великият българин в нашата история – Дякона!
Но когато се захващат с великата идея да поведат народа в едно обречено и неизбежно да бъде посечено въстание...
Но когато осъзнават, че единствено посредством национална всеотдайност (за персоналната си всеотдайност те нямат и грам подозрение и имат цялостна подготвеност!) може да се накара Европа да заприказва за страданията на българския народ и може да се накара лицемерната власт в Руската империя, дето единствено се прави на думи на наша защитница, а другояче си гледа геополитическите ползи, да ни пристигна на помощ (и то не както на няколко пъти по-рано, когато идва, поразиграва си коня тук и си отпътува, оставяйки народа ни на следващите издевателства)...
Тогава тези луди млади глави, тези нехранимайковци се издигат до небесата със своя подвиг, трансформират се в пасионарии, в буйни национални водачи, в светли персони – най-малко както са разказани в най-българската книга „ Записките по българските въстания “.
Ние се прекланяме най-много пред Левски и Ботев, само че в „ Записките... “ виждаме още една невероятна, грамадна българска персона – Бенковски. Може обликът му да е книжовен там, само че е най-светлият облик, който човек може да си показа!
Велик с всичките му човешки недостатъци. Велик с всичките си човешки недостатъци може да бъде единствено младежът. Младият човек е достоверен – той е това, което е. Затова би трябвало да се има вяра на младите и да им се дава път. Днес единствено млади могат да бъдат взрени в бъдещето водачи. Такова е времето през днешния ден.
В частност, тази моя теза откри доказателство и със Зеленски. Човекът се промени неимоверно, изумително пред очите ни.
Мой непосредствен другар тези дни ми сподели за Зеленски: Аз не го долюбвах, имах мощни запаси към него, само че той единствено за две седмици си извиси като водач!
Зеленски, в частност, е всичкото това, което Путин не е.
Не пея ода за Зеленски, метафорите употребявам само с цел да предизвиквам читателя, да го накарам да се спъне в текста, да не е апатичен и безразличен, пък даже и да ми се присмее, дори да ми се надсмее...
В някакъв символичен аспект разликата сред Путин и Зеленски е като разликата сред орангутана (може и горилата или шимпанзето) и онази бяла, гола, вървяща на два крайници, изправена нова маймуна, която е застанала на двата си крайници и тръгнала права! Смятали ли я за обречена. Защото по този начин бяла, ще изгори под палещото слънце. Защото по този начин гола, ще измръзне през нощта. Защото по този начин, вървяща на два крайници, в случай че се наложи да бяга, ще е доста мудна и всеки ще я настигне и раздра. Защото по този начин права, всички зверове я виждат.
Минали доста години, сменили се доста времена. Наследниците на орангутана (може и на горилата, и на шимпанзето) си останали орангутани (горили, шимпанзета). А наследниците на бялата, гола, стояща на два крайници и вървяща права маймуна станали индивиди, върхът на естествените творения.
В света на орангутаните (горилите, шимпанзетата) постоянно би трябвало някой да рискува и да бъде радикално друг. Този някой може да бъде единствено млад. Смел, дръзновен, деятелен и водач. Ето за какво каквото и да се случи със Зеленски, Времето е на неговата страна.
Орангутанът ще си остане орангутан, в каквито и бункери да се крие. Човекът ще си остане човек, даже да излезе с голи гърди и лице в лице с човекоподобните маймуни.
Не гледайте, че са човекоподобни, даже и човекоподобни, те са маймуни. Маймуни са били и маймуни ще си останат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ