Решение за Паметника на Съветската армия в София
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Понеже няма по какъв начин да си представим паметникът на Съветската войска да бъде изцяло изместен от Княжеската градина в центъра на София. От друга страна неговото оставяне в този тип ще продължи да провокира отрицателни реакции при даден мотив и без да има подобен. А изключително в обстановка като днешната на война, в Европа, на страната най-пряко обвързвана с този монумент.
Едно решение би било относително просто, като несъмнено специалисти би трябвало да се изкажат до каква степен това е допустимо съгласно държавните закони и интернационалните контракти, които е подписала страната ни. Подобен случай имаше при решение по отношение на паметника Альоша (на Съветската армия) в Пловдив. Тогава през 1996 година съдията Здравко Киров, при обратно решение на Оценка за съвместимост, издаде решение в изгода замонолитването на паметника, базирайки се на интернационална конвенция сред България и Руската федерация. През 2018 година арбитър Здравко Киров отхвърли премия от Руската федерация, тъй като смята че няма заслуга за това, че е спазил закона.
Паметникът на Съветската войска би придобил напълно различен тип, а и напълно различен смисъл, в случай че се отстрани единствено горната скулптурна група, сложена върху величествения каменен фундамент. Тази скулптурна група на мъже и дами и боец с вдигнат автомат (шпагин), е тази която оформя визията за нещо нападателно и милитаристично, която придава сходна характерност на монумента и на целия мемориален комплекс. Ако тя се отстрани, външният тип на скулптурния комплекс ще е напълно друг, още повече в случай че се размени с различен подобаващ знак.
Такъв знак да вземем за пример би могъл да е съветски православен кръст (с две хоризонтални напречни греди и една наклонена), би могла да е някаква сфера или всичко към което се реализира компромис, даде се решение от страна на статуи и архитекти и се консолидира публичното мнение. Така по едно и също време ще се резервира добре развитото необятно мемориално пространство, към централния постамент-паметник, ще се запазят и долните композиции върху западната, южната и източната фасада. Но най-дразнещият и омразен детайл от паметника ще бъде отхвърлен, а в случай че бъде сменен с нещо уместно, може и да консолидира публичното мнение в бъдеще, вместо да го разделя. Така психо десни и психо леви няма да имат до тази степен опция да упражняват реториката си с мотив и без мотив, а може и публичната сила да се насочи в друга, градивна посока.
Понеже няма по какъв начин да си представим паметникът на Съветската войска да бъде изцяло изместен от Княжеската градина в центъра на София. От друга страна неговото оставяне в този тип ще продължи да провокира отрицателни реакции при даден мотив и без да има подобен. А изключително в обстановка като днешната на война, в Европа, на страната най-пряко обвързвана с този монумент.
Едно решение би било относително просто, като несъмнено специалисти би трябвало да се изкажат до каква степен това е допустимо съгласно държавните закони и интернационалните контракти, които е подписала страната ни. Подобен случай имаше при решение по отношение на паметника Альоша (на Съветската армия) в Пловдив. Тогава през 1996 година съдията Здравко Киров, при обратно решение на Оценка за съвместимост, издаде решение в изгода замонолитването на паметника, базирайки се на интернационална конвенция сред България и Руската федерация. През 2018 година арбитър Здравко Киров отхвърли премия от Руската федерация, тъй като смята че няма заслуга за това, че е спазил закона.
Паметникът на Съветската войска би придобил напълно различен тип, а и напълно различен смисъл, в случай че се отстрани единствено горната скулптурна група, сложена върху величествения каменен фундамент. Тази скулптурна група на мъже и дами и боец с вдигнат автомат (шпагин), е тази която оформя визията за нещо нападателно и милитаристично, която придава сходна характерност на монумента и на целия мемориален комплекс. Ако тя се отстрани, външният тип на скулптурния комплекс ще е напълно друг, още повече в случай че се размени с различен подобаващ знак.
Такъв знак да вземем за пример би могъл да е съветски православен кръст (с две хоризонтални напречни греди и една наклонена), би могла да е някаква сфера или всичко към което се реализира компромис, даде се решение от страна на статуи и архитекти и се консолидира публичното мнение. Така по едно и също време ще се резервира добре развитото необятно мемориално пространство, към централния постамент-паметник, ще се запазят и долните композиции върху западната, южната и източната фасада. Но най-дразнещият и омразен детайл от паметника ще бъде отхвърлен, а в случай че бъде сменен с нещо уместно, може и да консолидира публичното мнение в бъдеще, вместо да го разделя. Така психо десни и психо леви няма да имат до тази степен опция да упражняват реториката си с мотив и без мотив, а може и публичната сила да се насочи в друга, градивна посока.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ