Защо Владимир Путин вече загуби тази война
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ювал Ноа Харари, The Guardian
След седмица война, наподобява все по-вероятно Владимир Путин да върви към историческо проваляне. Той може да завоюва всички борби, само че да загуби войната. Мечтата на Путин за възобновяване на Руската империя постоянно се е основавала на лъжата, че Украйна не е същинска нация, че украинците не са същински народ и че жителите на Киев, Харков и Лвов копнеят за ръководството на Москва. Това е цялостна неистина – Украйна е нация с повече от хиляда години история, а Киев към този момент е огромен град, когато Москва даже не е била село. Но съветският диктатор е казвал лъжата си толкоз доста пъти, че явно самичък си има вяра.
Когато планираше нашествието в Украйна, Путин можеше да разчита на доста известни обстоятелства. Той знаеше, че във военно отношение Русия превъзхожда Украйна. Той знаеше, че НАТО няма да изпрати войски в помощ на Украйна. Той знаеше, че европейската взаимозависимост от съветския нефт и газ ще накара страни като Германия да се поколебаят по отношение на налагането на строги наказания. Въз основа на тези известни обстоятелства, проектът му беше да удари Украйна мощно и бързо, да обезглави държавното управление ѝ, да откри марионетен режим в Киев и да преодолее безсилния яд на западните наказания.
Но имаше една огромна неопределеност за този проект. Както американците научиха в Ирак, а руските в Афганистан, е доста по-лесно да завладееш страна, в сравнение с да я задържиш. Путин знаеше, че има силата да завладее Украйна. Но дали украинският народ просто ще одобри марионетния режим на Москва? Путин залага, че ще го създадат. В последна сметка, както той неведнъж обясняваше на всеки, който желае да слуша, Украйна не е същинска нация, а украинците не са същински народ. През 2014 година хората в Крим съвсем не се възпротивиха на съветските нашественици. Защо 2022 година би трябвало да е друга?
С всеки минал ден става все по-ясно, че хазартът на Путин се проваля. Украинският народ се съпротивлява с цялото си сърце, печели възхищението на целия свят – и печели войната. Предстоят доста тъмни дни. Руснаците към момента могат да завладеят цяла Украйна. Но с цел да завоюват войната, руснаците ще би трябвало да държат Украйна и те могат да създадат това единствено в случай че украинският народ им разреши. Това наподобява все по-малко евентуално да се случи.
Всеки погубен съветски танк и всеки погубен съветски боец усилва смелостта на украинците да се съпротивляват. И всеки погубен украинец задълбочава омразата на украинците. Омразата е най-грозната от всички страсти. Но за потиснатите народи омразата е прикрито богатство. Погребана надълбоко в сърцето, тя може да поддържа опозиция за генерации. За да възвърне Руската империя, Путин се нуждае от релативно безкръвна победа, която ще докара до релативно безомразен мир. Проливайки от ден на ден украинска кръв, Путин подсигурява, че фантазията му в никакъв случай няма да се сбъдне. В смъртния акт на Руската империя ня ма да бъде изписано името на Михаил Горбачов, а това на Путин. Горбачов остави руснаци и украинци да се усещат като братя и сестри; Путин ги трансформира във врагове и предопредели обезпечено, че украинската нация занапред нататък ще се дефинира в съпротива на Русия.
В последна сметка нациите са построени върху истории. Всеки минал ден прибавя още истории, които украинците ще описват освен в мрачните дни, които предстоят, само че и през идващите десетилетия и генерации. Президентът, който отхвърли да избяга от столицата, казвайки на Съединени американски щати, че се нуждае от муниции, а не от превоз; бойците от Змийския остров, които споделиха на съветски боен транспортен съд да „ върви на майната си “; цивилните, които се пробваха да спрат съветски танкове, като седнаха на пътя им. Това е материалът, от който са построени нациите. В дълготраен проект тези истории са освен това от танкове.
Руският диктатор би трябвало да знае това, както всеки различен. Като дете той израства на с истории за съветската смелост по време на обсадата на Ленинград. Сега той основава още такива истории, само че се показва в ролята на Хитлер.
Историите за украинската смелост дават решителност освен на украинците, само че и на целия свят. Те дават храброст на държавните управления на европейските народи, на администрацията на Съединени американски щати и даже на потиснатите жители на Русия. Ако украинците се осмелят да спрат танк с голи ръце, немското държавно управление може да посмее да им достави противотанкови ракети, държавното управление на Съединени американски щати може да се осмели да отреже Русия от SWIFT, а съветските жители могат да се осмелят да показват опълчването си на тази безсмислена война.
За страдание тази война евентуално ще бъде дълготрайна. Но най-важният въпрос към този момент е решен. Последните няколко дни потвърдиха на целия свят, че Украйна е същинска нация, че украинците са същински народ и че несъмнено не желаят да живеят в нова съветска империя. Основният въпрос, който остава отворен, е какъв брой време ще отнеме това известие да проникне през дебелите стени на Кремъл.
Ювал Ноа Харари е историк и създател на Sapiens: Кратка история на човечеството
Ювал Ноа Харари, The Guardian
След седмица война, наподобява все по-вероятно Владимир Путин да върви към историческо проваляне. Той може да завоюва всички борби, само че да загуби войната. Мечтата на Путин за възобновяване на Руската империя постоянно се е основавала на лъжата, че Украйна не е същинска нация, че украинците не са същински народ и че жителите на Киев, Харков и Лвов копнеят за ръководството на Москва. Това е цялостна неистина – Украйна е нация с повече от хиляда години история, а Киев към този момент е огромен град, когато Москва даже не е била село. Но съветският диктатор е казвал лъжата си толкоз доста пъти, че явно самичък си има вяра.
Когато планираше нашествието в Украйна, Путин можеше да разчита на доста известни обстоятелства. Той знаеше, че във военно отношение Русия превъзхожда Украйна. Той знаеше, че НАТО няма да изпрати войски в помощ на Украйна. Той знаеше, че европейската взаимозависимост от съветския нефт и газ ще накара страни като Германия да се поколебаят по отношение на налагането на строги наказания. Въз основа на тези известни обстоятелства, проектът му беше да удари Украйна мощно и бързо, да обезглави държавното управление ѝ, да откри марионетен режим в Киев и да преодолее безсилния яд на западните наказания.
Но имаше една огромна неопределеност за този проект. Както американците научиха в Ирак, а руските в Афганистан, е доста по-лесно да завладееш страна, в сравнение с да я задържиш. Путин знаеше, че има силата да завладее Украйна. Но дали украинският народ просто ще одобри марионетния режим на Москва? Путин залага, че ще го създадат. В последна сметка, както той неведнъж обясняваше на всеки, който желае да слуша, Украйна не е същинска нация, а украинците не са същински народ. През 2014 година хората в Крим съвсем не се възпротивиха на съветските нашественици. Защо 2022 година би трябвало да е друга?
С всеки минал ден става все по-ясно, че хазартът на Путин се проваля. Украинският народ се съпротивлява с цялото си сърце, печели възхищението на целия свят – и печели войната. Предстоят доста тъмни дни. Руснаците към момента могат да завладеят цяла Украйна. Но с цел да завоюват войната, руснаците ще би трябвало да държат Украйна и те могат да създадат това единствено в случай че украинският народ им разреши. Това наподобява все по-малко евентуално да се случи.
Всеки погубен съветски танк и всеки погубен съветски боец усилва смелостта на украинците да се съпротивляват. И всеки погубен украинец задълбочава омразата на украинците. Омразата е най-грозната от всички страсти. Но за потиснатите народи омразата е прикрито богатство. Погребана надълбоко в сърцето, тя може да поддържа опозиция за генерации. За да възвърне Руската империя, Путин се нуждае от релативно безкръвна победа, която ще докара до релативно безомразен мир. Проливайки от ден на ден украинска кръв, Путин подсигурява, че фантазията му в никакъв случай няма да се сбъдне. В смъртния акт на Руската империя ня ма да бъде изписано името на Михаил Горбачов, а това на Путин. Горбачов остави руснаци и украинци да се усещат като братя и сестри; Путин ги трансформира във врагове и предопредели обезпечено, че украинската нация занапред нататък ще се дефинира в съпротива на Русия.
В последна сметка нациите са построени върху истории. Всеки минал ден прибавя още истории, които украинците ще описват освен в мрачните дни, които предстоят, само че и през идващите десетилетия и генерации. Президентът, който отхвърли да избяга от столицата, казвайки на Съединени американски щати, че се нуждае от муниции, а не от превоз; бойците от Змийския остров, които споделиха на съветски боен транспортен съд да „ върви на майната си “; цивилните, които се пробваха да спрат съветски танкове, като седнаха на пътя им. Това е материалът, от който са построени нациите. В дълготраен проект тези истории са освен това от танкове.
Руският диктатор би трябвало да знае това, както всеки различен. Като дете той израства на с истории за съветската смелост по време на обсадата на Ленинград. Сега той основава още такива истории, само че се показва в ролята на Хитлер.
Историите за украинската смелост дават решителност освен на украинците, само че и на целия свят. Те дават храброст на държавните управления на европейските народи, на администрацията на Съединени американски щати и даже на потиснатите жители на Русия. Ако украинците се осмелят да спрат танк с голи ръце, немското държавно управление може да посмее да им достави противотанкови ракети, държавното управление на Съединени американски щати може да се осмели да отреже Русия от SWIFT, а съветските жители могат да се осмелят да показват опълчването си на тази безсмислена война.
За страдание тази война евентуално ще бъде дълготрайна. Но най-важният въпрос към този момент е решен. Последните няколко дни потвърдиха на целия свят, че Украйна е същинска нация, че украинците са същински народ и че несъмнено не желаят да живеят в нова съветска империя. Основният въпрос, който остава отворен, е какъв брой време ще отнеме това известие да проникне през дебелите стени на Кремъл.
Ювал Ноа Харари е историк и създател на Sapiens: Кратка история на човечеството
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ