Кой предава Васил Левски?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Още един мит за Апостола на свободата бе развенчан в последните години.
Призори на 27 декември 1872 година, в ханчето в село Къкрина, Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца, са задържани от особено изпратена група заптиета.
През годините моментът на залавянето на Апостола е обраснал с легенди и за огромна част от българите Васил Левски попада в ръцете на заптиетата, тъй като при прескачане на оплитам на ханчето се оплита и не съумява да избяга. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж, осъществен на 22 септември същата година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи. Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание, Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч. Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния.
На 24 декември 1872 година Левски, преоблечен като турчин, идва в Ловеч, където отсяда в къщите на Никола Сирков и Величка Хашнова. След това взема архива, който зашива в самара на коня си и на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Търново. По пътя срещат турски конен патрул. Старшият Али чауш се усъмнява в обясненията на Левски, само че оставя двамата да продължат пътя си. При завръщането си в Ловеч долага в конака за срещата и оттова е проведена хайка за залавянето на двете подозрителни лица.
На 27 декември 1872 година рано сутринта 15 заптиета, отпред с Юсеин Бошнак чауш, обкръжават ханчето в село Къкрина, което е държано чартърен от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало денем. Затова Левски, макар че има тескере (паспорт) на името на ловчанлията Добри Койнов, взема решение да излезе неусетно през вратника на яхъра, само че там също има засада. При бягството се закача на оплитам и заптиетата съумяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, само че самичък е улучен от патрон, който го визира зад лявото му ухо. Притеклите се на помощ заптиета съумяват да го уловят и вържат, обобщава kmeta.bg.
Левски е откаран от турците в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. Отведен е под полицейска защита в София, където е предаден на съд. По пътя от Търново до София се е надявал до последно, че ще бъде освободен от своите съидейници, само че това по този начин и не се случва.
До ден сегашен се спори за името на предателя, дали е Поп Кръстю (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров разгласява просторен труд, в който показва доказателства, че точно поп Кръстю става клеветник на турските управляващи и дава сведения за местоположението на Левски. Според други изследвания, изменничество по отношение на Левски в никакъв случай не е имало, а всичко е било плод на чиста случайност.
Една от последните версии е, че същинският изменник на Васил Левски не е поп Кръстьо, а тетевенският преподавател Иван Фурнаджиев, който отива непринудено пред турската комисия и дава подробна портретна характерност на Апостола - разказва мустаците му, леко издадения челен зъб.
Това твърди Иван Лалев, историк, музеен експерт, шеф на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 година Книгата му „ Васил Левски - оттатък митовете, легендите и заблудите”, основана на документи, е опит да се откри историческата истина за живота и гибелта на Апостола. „ Донасям, възнаградете ме!”, споделя Фурнаджиев - има го в документ.
Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира.
Още един мит за Апостола на свободата бе развенчан в последните години.
Призори на 27 декември 1872 година, в ханчето в село Къкрина, Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца, са задържани от особено изпратена група заптиета.
През годините моментът на залавянето на Апостола е обраснал с легенди и за огромна част от българите Васил Левски попада в ръцете на заптиетата, тъй като при прескачане на оплитам на ханчето се оплита и не съумява да избяга. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж, осъществен на 22 септември същата година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи. Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание, Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч. Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния.
На 24 декември 1872 година Левски, преоблечен като турчин, идва в Ловеч, където отсяда в къщите на Никола Сирков и Величка Хашнова. След това взема архива, който зашива в самара на коня си и на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Търново. По пътя срещат турски конен патрул. Старшият Али чауш се усъмнява в обясненията на Левски, само че оставя двамата да продължат пътя си. При завръщането си в Ловеч долага в конака за срещата и оттова е проведена хайка за залавянето на двете подозрителни лица.
На 27 декември 1872 година рано сутринта 15 заптиета, отпред с Юсеин Бошнак чауш, обкръжават ханчето в село Къкрина, което е държано чартърен от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало денем. Затова Левски, макар че има тескере (паспорт) на името на ловчанлията Добри Койнов, взема решение да излезе неусетно през вратника на яхъра, само че там също има засада. При бягството се закача на оплитам и заптиетата съумяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, само че самичък е улучен от патрон, който го визира зад лявото му ухо. Притеклите се на помощ заптиета съумяват да го уловят и вържат, обобщава kmeta.bg.
Левски е откаран от турците в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. Отведен е под полицейска защита в София, където е предаден на съд. По пътя от Търново до София се е надявал до последно, че ще бъде освободен от своите съидейници, само че това по този начин и не се случва.
До ден сегашен се спори за името на предателя, дали е Поп Кръстю (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров разгласява просторен труд, в който показва доказателства, че точно поп Кръстю става клеветник на турските управляващи и дава сведения за местоположението на Левски. Според други изследвания, изменничество по отношение на Левски в никакъв случай не е имало, а всичко е било плод на чиста случайност.
Една от последните версии е, че същинският изменник на Васил Левски не е поп Кръстьо, а тетевенският преподавател Иван Фурнаджиев, който отива непринудено пред турската комисия и дава подробна портретна характерност на Апостола - разказва мустаците му, леко издадения челен зъб.
Това твърди Иван Лалев, историк, музеен експерт, шеф на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 година Книгата му „ Васил Левски - оттатък митовете, легендите и заблудите”, основана на документи, е опит да се откри историческата истина за живота и гибелта на Апостола. „ Донасям, възнаградете ме!”, споделя Фурнаджиев - има го в документ.
Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ