Време е българите да решим кого ще подкрепим
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Настоящото държавното управление на Кирил Петков е последният късмет на България за развиване. Другото е най-малко още 10 години безвремие и да продължаваме в идващите тридесет години да се питаме свърши ли преходът в България или не е приключил?
За пръв път на българската политическа сцена виждаме освен ново държавно управление, само че и напълно нов модел на държание. Виждаме хора които не се въздействат от това че са на власт, не се възгордяват, не се мислят за по-специални от другите. Виждаме едно европейско държание, за което толкоз се чудихме съществува или не съществува и допустимо ли е да се появи и да вирее в България. Виждаме че за пръв път, макар тежката здравна и икономическа обстановка, се предлага бюджет на развиване, на стимулиране на хората и цялостното публично развиване. Досегашните бюджети просто поддържаха статуквото, без значение дали си приказваме за дребни, за постни, за огромни или за пикантни пици. Понеже по този начин, с просто поддържане и преписване, беше най-лесно, тъй като по този метод има най-малка възможност да се сгреши.
Време е българите да решим дали желаеме да ни ръководят хора, които ни вкарват умишлено в заблуди и ни държат в незнание, с цел да могат по-лесно да ни ръководят или желаеме бистрота и ясна отговорност в държавните и публични каузи. Дали желаеме да живеем в една по-богата и уредена страна, за която в последна сметка всеки от нас би трябвало да поеме своята отговорност. И върхът на тази отговорност да не е единствено изложение на страсти в обществените мрежи и конгреси. Искаме ли да продължаваме да пътуваме и да питаме „ Какви са тези разрушени пътища?” и „ Кога ще се оправим?” или имаме сили да се противопоставим на тези, които източват публични средства и по този метод омаломощават българското общество и страна.
Разликата сред единият път и другия е следната. България може да остане въздържан член на Европейския Съюз, да получава подготвени решения и единствено да ги превежда и да се пробва да ги ползва. България може да стане и дейна страна, ние сами да предлагаме нови решения и път, по който може да се развива целия Европейски Съюз. Имаме ли самочувствие и предпочитание за това, тъй като капацитет имаме?
Бързам да кажа, че на последните избори бях от групата, която гласоподава с „ Не поддържам никого.” Вероятно на идващите избори ще съм от същата група. Но постоянно съм бил от групата, която е за развиване, за благополучие на страната, за обучение и прояснение на хората и обществото. Затова поддържам всяка стъпка в тази посока, без значение от кого произлиза.
Настоящото държавното управление на Кирил Петков е последният късмет на България за развиване. Другото е най-малко още 10 години безвремие и да продължаваме в идващите тридесет години да се питаме свърши ли преходът в България или не е приключил?
За пръв път на българската политическа сцена виждаме освен ново държавно управление, само че и напълно нов модел на държание. Виждаме хора които не се въздействат от това че са на власт, не се възгордяват, не се мислят за по-специални от другите. Виждаме едно европейско държание, за което толкоз се чудихме съществува или не съществува и допустимо ли е да се появи и да вирее в България. Виждаме че за пръв път, макар тежката здравна и икономическа обстановка, се предлага бюджет на развиване, на стимулиране на хората и цялостното публично развиване. Досегашните бюджети просто поддържаха статуквото, без значение дали си приказваме за дребни, за постни, за огромни или за пикантни пици. Понеже по този начин, с просто поддържане и преписване, беше най-лесно, тъй като по този метод има най-малка възможност да се сгреши.
Време е българите да решим дали желаеме да ни ръководят хора, които ни вкарват умишлено в заблуди и ни държат в незнание, с цел да могат по-лесно да ни ръководят или желаеме бистрота и ясна отговорност в държавните и публични каузи. Дали желаеме да живеем в една по-богата и уредена страна, за която в последна сметка всеки от нас би трябвало да поеме своята отговорност. И върхът на тази отговорност да не е единствено изложение на страсти в обществените мрежи и конгреси. Искаме ли да продължаваме да пътуваме и да питаме „ Какви са тези разрушени пътища?” и „ Кога ще се оправим?” или имаме сили да се противопоставим на тези, които източват публични средства и по този метод омаломощават българското общество и страна.
Разликата сред единият път и другия е следната. България може да остане въздържан член на Европейския Съюз, да получава подготвени решения и единствено да ги превежда и да се пробва да ги ползва. България може да стане и дейна страна, ние сами да предлагаме нови решения и път, по който може да се развива целия Европейски Съюз. Имаме ли самочувствие и предпочитание за това, тъй като капацитет имаме?
Бързам да кажа, че на последните избори бях от групата, която гласоподава с „ Не поддържам никого.” Вероятно на идващите избори ще съм от същата група. Но постоянно съм бил от групата, която е за развиване, за благополучие на страната, за обучение и прояснение на хората и обществото. Затова поддържам всяка стъпка в тази посока, без значение от кого произлиза.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ