За национализма и хуманизма
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Къде е салдото сред националните полезности и общонационалните? Къде е салдото сред това, което назоваваме родно и тачим като българско и това което назоваваме общочовешко, а в тази ситуация като членове на Европейски Съюз общоевропейско?
С други думи казано, какво би трябвало да е решението за салдото сред национализма и хуманизма, сред патриотизма и общоевропейското.
Разбира се в случай че един народ банкет крайния хуманизъм като отношение към света, той ще се изгуби като народ, ще се обезличи като независим етнос. Приемането на крайният шовинизъм обаче също води към последствия, които ние добре познаваме от историята. Прекаленото фиксиране към избрани понятия, пък били те и националното име води точно в тази посока. Прекаленият национализъм води и непрестанно повторение, изтъкване на „ българи”, „ българско”, „ българин” и така нататък незабелязано води до изписването на това име с основна писмен знак като „ Българи”, „ Българско”, „ Българин”. И всеки който не се преценява с това бива упрекван за нихилист и народен изменник. А помним от историята на Европа през 20 век до какво докара писането с основна писмен знак на имената Ариец, Дойчланд, Тевтонец и така нататък
И още веднъж стигаме до тематиката за Македония, по която предстоящо или ненадейно се втвърди българския национализъм (национализъм). Прекаленото предпочитание да убедим едни хора, че са българи, че имат българска история, че са се наричали българи в предишното, че приказват български език, че споделят български полезности и така нататък в действителност в никакъв случай не е имало сходен аналог в близката ни и по-далечна история, колкото и необичайно да ни звучи това.
От днешна позиция поразяваща е широтата, с която нашите възрожденци са се отнасяли към тематиката. Това е един в действителност автентичен хуманизъм комбиниран с национализъм, от който може единствено да се поучаваме. За хора като Георги Раковски, Христо Ботев, Петко Славейков, Иван Вазов понятията като българин и македонец в никакъв случай не са си пречели или противопоставяли и даже визиите за османец и европеец не са по този начин да се каже радикализирани до прекаленост. Тези наши съотечественици са били на първо място хора, индивиди, хуманисти и по-късно всичко останало.
Когато Георги Раковски написа своите исторически съчинения в тях той употребява имената българи, македонци, македонски българи и сходни без изключително разграничаване. Не единствено при него, само че и при всички писатели, просветители, революционери от това време не се търси наложително разграничение сред етническо разбиране, географско разбиране и така нататък какъвто смисъл и прекомерно задълбаване по тематиката виждаме в актуалната политика. А виждаме и до какво води това – до ненужно и непреодолимо опълчване. Специално за македонците Георги Раковски написа по една доста забавна тематика обвързвана с първичното разпространяване на християнството на Балканите, още в първи век и връзката на този развой с нас българите като народ.
Тук няма по какъв начин да не отбележим, че името Македония и македонци фактически се среща в свещената книга Библията. Пример от Новия Завет – „ През нощта на Павел (апостол Павел) му се яви привидение – един човек от Македония стоеше пред него и го молеше „ Ела в Македония и ни помогни!” (Деяния на апостолите 16:9). И ние желаеме с лека ръка хората да отхвърлят този и още доста, доста други образци (не единствено от Библията), за сметка на българска еднаквост? Кой би спечелил от всичко това и какво тъкмо и на кой ще остане в действителност името Македония?
Петко Славейков, именуван още дядо Славейков, в продължение на дълги години издава в Цариград вестник „ Македония” – вестникът на всички българи в османската империя, преди Освобождението. Петко Славейков е създател и на едно сатирично съчинение, в което разказва по какъв начин българинът се тревожи за делата на всички нации в османската империя и ги взима драговолно, без да се интересува за своите. Една българска линия прочее, прочее позната ни и през днешния ден.
Иван Вазов, патриархът на българската лирика и прозаичност, е артист на хубостите на България, на всичко българско и родно. Но и за него Тракия, и България (Мизия), и Македония са свещени понятия. Те не си пречат, а още по-малко опълчват.Сам вазов се гордее че е наследник на плодородна Тракия.
А ето какво споделя не какъв да е, а Христо Ботев, в едно писмо до приятеля си Иван Драсов: „ Аз съм подготвен за задачата да употребя всичките страшни средства, с изключение на подлостта и лъжата, тъй като на първо място би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти…” Това е прочее нещо, което българинът постоянно е знаел, даже когато не го е изразявал – на първо място би трябвало да сме хора, индивиди, по-късно всичко останало. Така са се родили и най-големите постижения на българския дух, на българската политика през вековете.
Къде е салдото сред националните полезности и общонационалните? Къде е салдото сред това, което назоваваме родно и тачим като българско и това което назоваваме общочовешко, а в тази ситуация като членове на Европейски Съюз общоевропейско?
С други думи казано, какво би трябвало да е решението за салдото сред национализма и хуманизма, сред патриотизма и общоевропейското.
Разбира се в случай че един народ банкет крайния хуманизъм като отношение към света, той ще се изгуби като народ, ще се обезличи като независим етнос. Приемането на крайният шовинизъм обаче също води към последствия, които ние добре познаваме от историята. Прекаленото фиксиране към избрани понятия, пък били те и националното име води точно в тази посока. Прекаленият национализъм води и непрестанно повторение, изтъкване на „ българи”, „ българско”, „ българин” и така нататък незабелязано води до изписването на това име с основна писмен знак като „ Българи”, „ Българско”, „ Българин”. И всеки който не се преценява с това бива упрекван за нихилист и народен изменник. А помним от историята на Европа през 20 век до какво докара писането с основна писмен знак на имената Ариец, Дойчланд, Тевтонец и така нататък
И още веднъж стигаме до тематиката за Македония, по която предстоящо или ненадейно се втвърди българския национализъм (национализъм). Прекаленото предпочитание да убедим едни хора, че са българи, че имат българска история, че са се наричали българи в предишното, че приказват български език, че споделят български полезности и така нататък в действителност в никакъв случай не е имало сходен аналог в близката ни и по-далечна история, колкото и необичайно да ни звучи това.
От днешна позиция поразяваща е широтата, с която нашите възрожденци са се отнасяли към тематиката. Това е един в действителност автентичен хуманизъм комбиниран с национализъм, от който може единствено да се поучаваме. За хора като Георги Раковски, Христо Ботев, Петко Славейков, Иван Вазов понятията като българин и македонец в никакъв случай не са си пречели или противопоставяли и даже визиите за османец и европеец не са по този начин да се каже радикализирани до прекаленост. Тези наши съотечественици са били на първо място хора, индивиди, хуманисти и по-късно всичко останало.
Когато Георги Раковски написа своите исторически съчинения в тях той употребява имената българи, македонци, македонски българи и сходни без изключително разграничаване. Не единствено при него, само че и при всички писатели, просветители, революционери от това време не се търси наложително разграничение сред етническо разбиране, географско разбиране и така нататък какъвто смисъл и прекомерно задълбаване по тематиката виждаме в актуалната политика. А виждаме и до какво води това – до ненужно и непреодолимо опълчване. Специално за македонците Георги Раковски написа по една доста забавна тематика обвързвана с първичното разпространяване на християнството на Балканите, още в първи век и връзката на този развой с нас българите като народ.
Тук няма по какъв начин да не отбележим, че името Македония и македонци фактически се среща в свещената книга Библията. Пример от Новия Завет – „ През нощта на Павел (апостол Павел) му се яви привидение – един човек от Македония стоеше пред него и го молеше „ Ела в Македония и ни помогни!” (Деяния на апостолите 16:9). И ние желаеме с лека ръка хората да отхвърлят този и още доста, доста други образци (не единствено от Библията), за сметка на българска еднаквост? Кой би спечелил от всичко това и какво тъкмо и на кой ще остане в действителност името Македония?
Петко Славейков, именуван още дядо Славейков, в продължение на дълги години издава в Цариград вестник „ Македония” – вестникът на всички българи в османската империя, преди Освобождението. Петко Славейков е създател и на едно сатирично съчинение, в което разказва по какъв начин българинът се тревожи за делата на всички нации в османската империя и ги взима драговолно, без да се интересува за своите. Една българска линия прочее, прочее позната ни и през днешния ден.
Иван Вазов, патриархът на българската лирика и прозаичност, е артист на хубостите на България, на всичко българско и родно. Но и за него Тракия, и България (Мизия), и Македония са свещени понятия. Те не си пречат, а още по-малко опълчват.Сам вазов се гордее че е наследник на плодородна Тракия.
А ето какво споделя не какъв да е, а Христо Ботев, в едно писмо до приятеля си Иван Драсов: „ Аз съм подготвен за задачата да употребя всичките страшни средства, с изключение на подлостта и лъжата, тъй като на първо място би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти…” Това е прочее нещо, което българинът постоянно е знаел, даже когато не го е изразявал – на първо място би трябвало да сме хора, индивиди, по-късно всичко останало. Така са се родили и най-големите постижения на българския дух, на българската политика през вековете.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ