Международен екип от автори очерта проблемите пред допускането на РСМ до преговори за членство с ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Международен екип от създатели на „ Бяла книга за езиковия спор сред България и РСМ “ в своя позиция, изпратена до посланиците на държавите-членки на Европейски Съюз в София, отрасловите еврокомисари и други служители от Европейската комисия, както и до всички евродепутати, обрисува проблемите, които стоят пред „ зелена светлина “ за започване на договаряния от страна на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз.
Българският вид на документа е изпратен до президента, премиера и външния министър на Република България, както и до медиите, прецизират създателите.
ФАКТИ разгласява позицията на долуподписаните създатели без редакторска интервенция:
На вниманието на посолствата на държавите-членки на Европейски Съюз в България
NON-PAPER
" РСМ - предпоставки за започване на преговорния развой за банкет в Европейски Съюз "
Уважаеми сътрудници,
През последните няколко години Р България е подложена на масиран външен напън от страна на редица страни, целящ да убеди българското общество и политическа класа да дадат зелена светлина за начало на договарянията сред РСМ и Европейски Съюз. Както към този момент неведнъж е заявявано на публични срещи, България е най-горещият покровител на участието на тази прилежаща страна в Европейски Съюз и неведнъж е доказвала своите най-хубави планове посредством оказването на дипломатическа, икономическа и военна помощ на РСМ в интервали на компликация. Затова сме длъжни като съседи, сътрудници и най-близки съидейници да помогнем на РСМ да извършат нужните промени и демократизация, с цел да бъдe призната в фамилията на демократичните европейски страни. С сегашния документ имаме предпочитание да систематизираме в явен формат наличните справедливи компликации и провокации пред РСМ за да подпомогнем процеса по демократизиране и еврочленството на нашите съседи.
С Договора за Европейския съюз се дефинират изискванията и правилата, на които всяка страна, която желае да стане член на Европейския съюз, би трябвало да дава отговор - да споделя европейските полезности и да покрива критериите за участие в Европейски Съюз, посочени в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, Европейската харта за правата на индивида и Копенхагенските критерии.
В „ Критериите от Копенхаген “ се изисква съществуването на непоклатимост на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на индивида и зачитането и закрилата на малцинствата.
В „ Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Северна Македония “ от 2004г. е записано, че Северна Македония се съгласява да зачита демократичните правила и правата на индивида, интензивно да предизвиква районното съдействие и развиването на добросъседски връзки.
В „ Хартата на главните права на европейския съюз “ е постановено, че всеки има право на независимост на изразяването на отзиви, което включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да популяризира информация и хрумвания без интервенция на обществените власти; всеки има право да работи и да упражнява свободно определена или призната професия; неразрешена е всяка форма на дискриминация, учредена по-специално на раса, цвят на кожата, етнически генезис, език, убеждения, политически или други отзиви, принадлежност към национално малцинство и други
Горепосочените критерии са включвани в Декларациите от всички срещи сред Европейски Съюз и РСМ, като македонската страна постоянно непроменяемо е потвърждавала своя ангажимент за тяхното осъществяване. Ето няколко образеца:
На няколко срещи на върха Европейски Съюз – Западни Балкани през 2018, 2020 и 2021г. бяха препотвърдени уговорките на страните за върховенството на демокрацията и правилата на правовата страна, по-специално положителното ръководство и зачитането на правата на индивида и правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Подкрепата от Европейски Съюз ще продължи да бъде обвързвана с постигането на осезателен прогрес в региона на правилата на правовата страна и социално-икономическите промени, както и със зачитането на европейските полезности, правила и стандарти. Важно остава използването – добросъвестно и с осезаеми резултати – на двустранните съглашения, в това число Преспанското съглашение с Гърция и Договора за добросъседски връзки с България. Въпреки гореспоменатите обстоятелства, в Доклада на Европейския парламент за Република Северна Македония признат през март 2021г. беше изразена угриженост по отношение на дискриминирането на жителите на РСМ с българско съзнание. От друга страна, в общественото пространство е подбудена неизясненост във връзка с българската позиция, която се простира и върху част от европейските сътрудници на Република България. Затова и виждаме потребността от класифициране на провокациите пред двустранните връзки сред страните и изясняването им в удобен и конструктивен проект:
Вътрешни проблеми и провокации пред демокрацията в РСМ:
1. Нарушаване на правата на македонските българи.
- Отказ от имплементиране на настояването, отправено през 2021г. от организации на македонски българи за включването им в конституцията на РСМ, наред с към този момент изброените в нея други елементи от нации. Юридическото удостоверение за тяхното битие ще разреши на македонските българи да показват свободно своята етническа принадлежност, което е главно човешко право. Ще могат гладко да провеждат свои културни прояви, фестивали, събития. Ще могат да вземат участие съгласно признатия квотен принцип в локалното ръководство в общините и институциите и ще употребяват всички останали права и свободи, които конституцията подсигурява на другите етнически групи. Над 120 хиляди македонски жители са потвърдили с документи своя български генезис и нотариално са заявили българско национално самосъзнаие в границите на процедурите по придобиване на българско поданство.
- Оспорване на правото на самоопределяне както на днешните македонски българи (има редица случаи от преброяването през 2021г., при които формалните преброители са отказвали да ги впишат като българи), по този начин и на техните от дълго време умряли предшественици, което блокира работата на Съвместната комисия.
- Невъзможност за проучване на литературен български език в просветителната система от децата на македонските българи. Наред с това, те са принуждавани да учат погрешни и стигматизиращи теории за личния си генезис.
- Невъзможност за заемане на държавни постове от македонски българи с изявена етническа принадлежност.
- Репресии над българите с обществено изявена етническа принадлежност* (примери в Приложението).
- Системен диалект на ненавист по отношение на българите и България** (примери в Приложението).
- Липса на политическа воля за смяна на враждебното наличие, тъй че в учебниците, медиите, книгите, музеите и паметниците да няма обидни квалификации към българите на расова, етническа или идеологическа основа.
- Толериране на рушенето и подправянето на български исторически и културни монументи.
- Фалшифициране на достоверни исторически извори, свързани с българското културно-историческо завещание в историко-географска област Македония.
2. Нарушаване на интернационалните договорености сред България и РСМ.
- Цялостно несъблюдение на Договора за добросъседство и другарство от 2017 година Незаинтересованост към осъществяване на поетите задължения за развиване на икономическо съдействие, инфраструктурни планове, културен продан. Скопие едностранно спря работата по построяването на кулоар № 8 през 2020г. и даже загуби част от отпуснатото европейско финансиране за него.
- Липса на гаранции, че в бъдеще ще бъдат спазвани постигнатите интернационалните договорености и поръчки на опозицията за денонсиране на Договора за другарство и добросъседство от 2017г.
- Отказ от признаването на обективната историческа истина, систематизирана с термина „ обща история “, който е основополагащ термин от Договора за другарство и добросъседство от 2017г.
- Абдикация от работата в Съвместната мултидисциплинарна историческа комисия и отвод от дребното към този момент реализирани договорености сред учените от двете страни.
- През януари 2022г. след огромно закъснение Скопие изпрати Вербална нота до Организация на обединените нации, че късото име " Северна Македония " се отнася единствено до държавно-политическия индивид с конституционно име " Република Северна Македония ", само че не и до географския район Северна Македония и новият македонски министър председател Ковачевски удостовери, че РСМ няма териториални искания към България. Въпреки това, Скопие към момента не се е отказало от своите политики за поощряване на несъществуващо " македонско малцинство " в България. Президентът Пендаровски неведнъж загатва за съществуването на такова малцинство и даже възнамерява среща с негови представители през 2022г., а опозиционните водачи не престават да упорстват за неговото признание. Това е в блестящо несъгласие с клаузите на чл.11 от Договора за добросъседство от 2017г.
- Демонстрирано отвращение за използване на формулата за формалния език на РСМ, контрактувана с Декларацията от 1999г. и препотвърдена в Договора от 2017г.
3. Дефицити на демократизацията на РСМ.
- Липса на закони за наказание на незаконния комунистически режим. Да напомним, че РСМ е единствената страна от някогашния Източен блок, която не е направила нужните стъпки в тази посока. Наместо това следим нестихващо поклонение пред комунистическия деспот Тито, неговият режим и сподвижници.
- Досиетата на някогашните югославски секрети служби, правили репресии над македонските българи, не престават да са загадка за обществеността. Техните жертви към момента не са оправдани, а фамилиите им не са получили обезщетения за породените премеждия.
- Липса на български вестници и електронни медии в РСМ.
4. Нежелание за развиването на добросъседство с България.
- Липса на назначен дипломат в София от страна на РСМ повече от 2 година
- През лятото на 2021г. на проведения от РСМ „ Преспански конгрес за разговор “ са поканени към 300 висши чиновници от Европа и Съединени американски щати, в това число министър председатели, президенти, министри, евродепутати, само че не и български представители.
- Създаване на спънки за икономическо съдействие, инфраструктурно, енергийно и всякакво друго свързване.
- Разпространение на заблудата, че България отхвърля правото на самоопределяне на македонските жители. Отричане на към този момент направените взаимни отстъпки от българска страна за това, че тя няма искания към независимото съществуване на формалния език на РСМ след 1944 година и формалната еднаквост на жителите ѝ.
- Кражба на българска история и просвета и оповестяването им за македонски, в прорез с достоянията на обективната историография. Фалшифициране на достоверните исторически извори, в които думата „ българин “ преднамерено се поправя на „ македонец “, с цел да дава отговор на тоталитарната теория на македонизма. Въпреки, че някои от най-важните публични фигури в РСМ - проф. Драги Георгиев, ръководител на Съвместната комисия и Зоран Заев, някогашен министър председател на РСМ, направиха обществени самопризнания за използването на тази порочна ненаучна процедура от времето на комунистическия режим, тя към момента не е прекратена и се поддържа от МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата).
- Обвиняване на българите във фашизъм и осъществена окупация през ПСВ и ВСВ.
България желае да реализира цялостна поддръжка с всички свои запаси за приобщаването на РСМ към огромното европейско семейство на демократичните страни. Българският метод е градивен и доброжелателен, само че ключът към европейското бъдеще на РСМ е в ръцете на нашите съседи. Фактите, изложени нагоре тук не са в синхрон с ползите на общността, тъй като това е освен настоящ проблем на България, а предстоящ проблем за целия съюз. Затова всички сътрудници от Европейски Съюз би трябвало да оказват нужното подпомагане за демократизирането на македонското общество и да предизвикват провеждането на нужните промени. Само тяхното осъществяване, съчетано с справедливи доказателства за осъществяване на поетите задължения, ще разреши да се осъществя желанието на македонските жители за пълноправно участие в Европейски Съюз.
ПРИЛОЖЕНИЕ
По-долу представяме образци за горепосочените проблеми, свързани с някои настоящи случаи от последните 2 години. За доста от тях България е правила дипломатически действия и е изпращала протестни ноти, а цялостният проблем със спазването на правата на индивида е залегнал в годишните отчети на Европейска комисия за напредъка на РСМ.
* Официално са подадени редица тъжби от македонски жители за репресии и нарушение на права по съответни, документирани случаи за систематична държавна дискриминация на македонски българи в РСМ, в това число и до някогашния министър председател Зоран Заев, президента Стево Пендаровски, до Омбудсмана и до прокуратурата на РСМ, само че на никоя от тях не е получен отговор. Жалбите биват пренебрегнати, тъй като са подадени от жители на РСМ от български етнически генезис. Жалби са подавани и до публични представители на българското Министерство на външните работи, по които то е предприемало дипломатически дейности.
** Само за 3 месеца от Министерство на външните работи са регистрирани над 10 000 изявления с език на омразата по отношение на България;
- българският народен байрак бе накъсан, в различен случай разпален, а в трети бяха отправени закани за физическа разпродажба към човек, който го е сложил на къщата си;
- министър председателят на РСМ в свое изявление сподели, че би желал да покаже междинен пръст на българите;
- върховен държавен чиновник (председател на МИА) насочи непристойни обиди към външния ни министър, а различен държавен чиновник (в МО) предложи да се репатрират македонските българи;
- ръководещата партия СДСМ нападна кандидат-кмета на опозицията на локалните избори в Скопие поради хипотетичен български произход;
- артистът Васил Гарванлиев, който представяше РСМ на състезанието „ Евровизия “ 2021 бе атакуван по медиите поради самопризнание за своето българско поданство и получи редица закани, като даже бе пусната петиция за отдръпването на неговата кандидатура;
- представители на български организации бяха арестувани от полицията на 11 март 2021 година, без каквото и да е годно съображение, а някои от тях са били посещавани и разпитвани на работното им място;
- на 27 март 2021 година на български жител не беше позволено да внесе в РСМ българска литература от XIX век с претекста, че министерствата на културата и външните работи на РСМ не били издали нужните утвърждения - разрешителният режим при импорт на книги и другите административни спънки, основани от митниците на РСМ, съставляват нефискална дискриминация по смисъла на Споразумението за стабилизиране и асоцииране сред Европейски Съюз и РСМ;
- македонски българи от разнообразни градове в РСМ - общо 34 души, са били бяха викани и разпитвани от полицията по отношение на преброяването на популацията и разпространяването на българската литература;
- против някогашни политици като Любчо Георгиевски и Денко Малески, които в свои изявления признават историческата истина и молят за построяването на европейски връзки с България бе направена невиждана акция от закани и диалект на омразата, а македонският президент освободи господин Малески от позицията на собствен съветник;
- в с. Клепач бе сменен надгробния монумент на бунтовник и неговите четници, починали през 1904г. (оригиналният надпис на литературен български език е заменен, отстранени са цели елементи от истинския текст и са изменени имената на някои от загиналите);
- разрушени или осквернени бяха разнообразни други български монументи в Охрид и Скопие, като към тях следва да прибавим и случая от 2016, когато известният македонски публицист Миленко Неделковски снима клип по какъв начин персонално унищожава с чук български войнишки монумент на връх Каймакчалан.
Описаните случаи излизат отвън двустранните връзки сред България и РСМ. Те слагат под въпрос до каква степен тази страна-кандидат извършва критериите от Копенхаген, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, както и Европейската харта за правата на индивида.
С почитание,
Методий Иванов, България
доц. доктор Спас Ташев, България
Румен Сребранов, България
Владо Тренески, районен съд Македония
Деян Танчовски, районен съд Македония
Илия Стояновски, районен съд Македония
Ерлин Аго, Албания
Иван Николов, Сърбия
проф. доктор Ана Кочева, България
доц. доктор Лиляна Василева, България
Международен екип от създатели на „ Бяла книга за езиковия спор сред България и РСМ “ в своя позиция, изпратена до посланиците на държавите-членки на Европейски Съюз в София, отрасловите еврокомисари и други служители от Европейската комисия, както и до всички евродепутати, обрисува проблемите, които стоят пред „ зелена светлина “ за започване на договаряния от страна на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз.
Българският вид на документа е изпратен до президента, премиера и външния министър на Република България, както и до медиите, прецизират създателите.
ФАКТИ разгласява позицията на долуподписаните създатели без редакторска интервенция:
На вниманието на посолствата на държавите-членки на Европейски Съюз в България
NON-PAPER
" РСМ - предпоставки за започване на преговорния развой за банкет в Европейски Съюз "
Уважаеми сътрудници,
През последните няколко години Р България е подложена на масиран външен напън от страна на редица страни, целящ да убеди българското общество и политическа класа да дадат зелена светлина за начало на договарянията сред РСМ и Европейски Съюз. Както към този момент неведнъж е заявявано на публични срещи, България е най-горещият покровител на участието на тази прилежаща страна в Европейски Съюз и неведнъж е доказвала своите най-хубави планове посредством оказването на дипломатическа, икономическа и военна помощ на РСМ в интервали на компликация. Затова сме длъжни като съседи, сътрудници и най-близки съидейници да помогнем на РСМ да извършат нужните промени и демократизация, с цел да бъдe призната в фамилията на демократичните европейски страни. С сегашния документ имаме предпочитание да систематизираме в явен формат наличните справедливи компликации и провокации пред РСМ за да подпомогнем процеса по демократизиране и еврочленството на нашите съседи.
С Договора за Европейския съюз се дефинират изискванията и правилата, на които всяка страна, която желае да стане член на Европейския съюз, би трябвало да дава отговор - да споделя европейските полезности и да покрива критериите за участие в Европейски Съюз, посочени в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, Европейската харта за правата на индивида и Копенхагенските критерии.
В „ Критериите от Копенхаген “ се изисква съществуването на непоклатимост на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на индивида и зачитането и закрилата на малцинствата.
В „ Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Северна Македония “ от 2004г. е записано, че Северна Македония се съгласява да зачита демократичните правила и правата на индивида, интензивно да предизвиква районното съдействие и развиването на добросъседски връзки.
В „ Хартата на главните права на европейския съюз “ е постановено, че всеки има право на независимост на изразяването на отзиви, което включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да популяризира информация и хрумвания без интервенция на обществените власти; всеки има право да работи и да упражнява свободно определена или призната професия; неразрешена е всяка форма на дискриминация, учредена по-специално на раса, цвят на кожата, етнически генезис, език, убеждения, политически или други отзиви, принадлежност към национално малцинство и други
Горепосочените критерии са включвани в Декларациите от всички срещи сред Европейски Съюз и РСМ, като македонската страна постоянно непроменяемо е потвърждавала своя ангажимент за тяхното осъществяване. Ето няколко образеца:
На няколко срещи на върха Европейски Съюз – Западни Балкани през 2018, 2020 и 2021г. бяха препотвърдени уговорките на страните за върховенството на демокрацията и правилата на правовата страна, по-специално положителното ръководство и зачитането на правата на индивида и правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Подкрепата от Европейски Съюз ще продължи да бъде обвързвана с постигането на осезателен прогрес в региона на правилата на правовата страна и социално-икономическите промени, както и със зачитането на европейските полезности, правила и стандарти. Важно остава използването – добросъвестно и с осезаеми резултати – на двустранните съглашения, в това число Преспанското съглашение с Гърция и Договора за добросъседски връзки с България. Въпреки гореспоменатите обстоятелства, в Доклада на Европейския парламент за Република Северна Македония признат през март 2021г. беше изразена угриженост по отношение на дискриминирането на жителите на РСМ с българско съзнание. От друга страна, в общественото пространство е подбудена неизясненост във връзка с българската позиция, която се простира и върху част от европейските сътрудници на Република България. Затова и виждаме потребността от класифициране на провокациите пред двустранните връзки сред страните и изясняването им в удобен и конструктивен проект:
Вътрешни проблеми и провокации пред демокрацията в РСМ:
1. Нарушаване на правата на македонските българи.
- Отказ от имплементиране на настояването, отправено през 2021г. от организации на македонски българи за включването им в конституцията на РСМ, наред с към този момент изброените в нея други елементи от нации. Юридическото удостоверение за тяхното битие ще разреши на македонските българи да показват свободно своята етническа принадлежност, което е главно човешко право. Ще могат гладко да провеждат свои културни прояви, фестивали, събития. Ще могат да вземат участие съгласно признатия квотен принцип в локалното ръководство в общините и институциите и ще употребяват всички останали права и свободи, които конституцията подсигурява на другите етнически групи. Над 120 хиляди македонски жители са потвърдили с документи своя български генезис и нотариално са заявили българско национално самосъзнаие в границите на процедурите по придобиване на българско поданство.
- Оспорване на правото на самоопределяне както на днешните македонски българи (има редица случаи от преброяването през 2021г., при които формалните преброители са отказвали да ги впишат като българи), по този начин и на техните от дълго време умряли предшественици, което блокира работата на Съвместната комисия.
- Невъзможност за проучване на литературен български език в просветителната система от децата на македонските българи. Наред с това, те са принуждавани да учат погрешни и стигматизиращи теории за личния си генезис.
- Невъзможност за заемане на държавни постове от македонски българи с изявена етническа принадлежност.
- Репресии над българите с обществено изявена етническа принадлежност* (примери в Приложението).
- Системен диалект на ненавист по отношение на българите и България** (примери в Приложението).
- Липса на политическа воля за смяна на враждебното наличие, тъй че в учебниците, медиите, книгите, музеите и паметниците да няма обидни квалификации към българите на расова, етническа или идеологическа основа.
- Толериране на рушенето и подправянето на български исторически и културни монументи.
- Фалшифициране на достоверни исторически извори, свързани с българското културно-историческо завещание в историко-географска област Македония.
2. Нарушаване на интернационалните договорености сред България и РСМ.
- Цялостно несъблюдение на Договора за добросъседство и другарство от 2017 година Незаинтересованост към осъществяване на поетите задължения за развиване на икономическо съдействие, инфраструктурни планове, културен продан. Скопие едностранно спря работата по построяването на кулоар № 8 през 2020г. и даже загуби част от отпуснатото европейско финансиране за него.
- Липса на гаранции, че в бъдеще ще бъдат спазвани постигнатите интернационалните договорености и поръчки на опозицията за денонсиране на Договора за другарство и добросъседство от 2017г.
- Отказ от признаването на обективната историческа истина, систематизирана с термина „ обща история “, който е основополагащ термин от Договора за другарство и добросъседство от 2017г.
- Абдикация от работата в Съвместната мултидисциплинарна историческа комисия и отвод от дребното към този момент реализирани договорености сред учените от двете страни.
- През януари 2022г. след огромно закъснение Скопие изпрати Вербална нота до Организация на обединените нации, че късото име " Северна Македония " се отнася единствено до държавно-политическия индивид с конституционно име " Република Северна Македония ", само че не и до географския район Северна Македония и новият македонски министър председател Ковачевски удостовери, че РСМ няма териториални искания към България. Въпреки това, Скопие към момента не се е отказало от своите политики за поощряване на несъществуващо " македонско малцинство " в България. Президентът Пендаровски неведнъж загатва за съществуването на такова малцинство и даже възнамерява среща с негови представители през 2022г., а опозиционните водачи не престават да упорстват за неговото признание. Това е в блестящо несъгласие с клаузите на чл.11 от Договора за добросъседство от 2017г.
- Демонстрирано отвращение за използване на формулата за формалния език на РСМ, контрактувана с Декларацията от 1999г. и препотвърдена в Договора от 2017г.
3. Дефицити на демократизацията на РСМ.
- Липса на закони за наказание на незаконния комунистически режим. Да напомним, че РСМ е единствената страна от някогашния Източен блок, която не е направила нужните стъпки в тази посока. Наместо това следим нестихващо поклонение пред комунистическия деспот Тито, неговият режим и сподвижници.
- Досиетата на някогашните югославски секрети служби, правили репресии над македонските българи, не престават да са загадка за обществеността. Техните жертви към момента не са оправдани, а фамилиите им не са получили обезщетения за породените премеждия.
- Липса на български вестници и електронни медии в РСМ.
4. Нежелание за развиването на добросъседство с България.
- Липса на назначен дипломат в София от страна на РСМ повече от 2 година
- През лятото на 2021г. на проведения от РСМ „ Преспански конгрес за разговор “ са поканени към 300 висши чиновници от Европа и Съединени американски щати, в това число министър председатели, президенти, министри, евродепутати, само че не и български представители.
- Създаване на спънки за икономическо съдействие, инфраструктурно, енергийно и всякакво друго свързване.
- Разпространение на заблудата, че България отхвърля правото на самоопределяне на македонските жители. Отричане на към този момент направените взаимни отстъпки от българска страна за това, че тя няма искания към независимото съществуване на формалния език на РСМ след 1944 година и формалната еднаквост на жителите ѝ.
- Кражба на българска история и просвета и оповестяването им за македонски, в прорез с достоянията на обективната историография. Фалшифициране на достоверните исторически извори, в които думата „ българин “ преднамерено се поправя на „ македонец “, с цел да дава отговор на тоталитарната теория на македонизма. Въпреки, че някои от най-важните публични фигури в РСМ - проф. Драги Георгиев, ръководител на Съвместната комисия и Зоран Заев, някогашен министър председател на РСМ, направиха обществени самопризнания за използването на тази порочна ненаучна процедура от времето на комунистическия режим, тя към момента не е прекратена и се поддържа от МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата).
- Обвиняване на българите във фашизъм и осъществена окупация през ПСВ и ВСВ.
България желае да реализира цялостна поддръжка с всички свои запаси за приобщаването на РСМ към огромното европейско семейство на демократичните страни. Българският метод е градивен и доброжелателен, само че ключът към европейското бъдеще на РСМ е в ръцете на нашите съседи. Фактите, изложени нагоре тук не са в синхрон с ползите на общността, тъй като това е освен настоящ проблем на България, а предстоящ проблем за целия съюз. Затова всички сътрудници от Европейски Съюз би трябвало да оказват нужното подпомагане за демократизирането на македонското общество и да предизвикват провеждането на нужните промени. Само тяхното осъществяване, съчетано с справедливи доказателства за осъществяване на поетите задължения, ще разреши да се осъществя желанието на македонските жители за пълноправно участие в Европейски Съюз.
ПРИЛОЖЕНИЕ
По-долу представяме образци за горепосочените проблеми, свързани с някои настоящи случаи от последните 2 години. За доста от тях България е правила дипломатически действия и е изпращала протестни ноти, а цялостният проблем със спазването на правата на индивида е залегнал в годишните отчети на Европейска комисия за напредъка на РСМ.
* Официално са подадени редица тъжби от македонски жители за репресии и нарушение на права по съответни, документирани случаи за систематична държавна дискриминация на македонски българи в РСМ, в това число и до някогашния министър председател Зоран Заев, президента Стево Пендаровски, до Омбудсмана и до прокуратурата на РСМ, само че на никоя от тях не е получен отговор. Жалбите биват пренебрегнати, тъй като са подадени от жители на РСМ от български етнически генезис. Жалби са подавани и до публични представители на българското Министерство на външните работи, по които то е предприемало дипломатически дейности.
** Само за 3 месеца от Министерство на външните работи са регистрирани над 10 000 изявления с език на омразата по отношение на България;
- българският народен байрак бе накъсан, в различен случай разпален, а в трети бяха отправени закани за физическа разпродажба към човек, който го е сложил на къщата си;
- министър председателят на РСМ в свое изявление сподели, че би желал да покаже междинен пръст на българите;
- върховен държавен чиновник (председател на МИА) насочи непристойни обиди към външния ни министър, а различен държавен чиновник (в МО) предложи да се репатрират македонските българи;
- ръководещата партия СДСМ нападна кандидат-кмета на опозицията на локалните избори в Скопие поради хипотетичен български произход;
- артистът Васил Гарванлиев, който представяше РСМ на състезанието „ Евровизия “ 2021 бе атакуван по медиите поради самопризнание за своето българско поданство и получи редица закани, като даже бе пусната петиция за отдръпването на неговата кандидатура;
- представители на български организации бяха арестувани от полицията на 11 март 2021 година, без каквото и да е годно съображение, а някои от тях са били посещавани и разпитвани на работното им място;
- на 27 март 2021 година на български жител не беше позволено да внесе в РСМ българска литература от XIX век с претекста, че министерствата на културата и външните работи на РСМ не били издали нужните утвърждения - разрешителният режим при импорт на книги и другите административни спънки, основани от митниците на РСМ, съставляват нефискална дискриминация по смисъла на Споразумението за стабилизиране и асоцииране сред Европейски Съюз и РСМ;
- македонски българи от разнообразни градове в РСМ - общо 34 души, са били бяха викани и разпитвани от полицията по отношение на преброяването на популацията и разпространяването на българската литература;
- против някогашни политици като Любчо Георгиевски и Денко Малески, които в свои изявления признават историческата истина и молят за построяването на европейски връзки с България бе направена невиждана акция от закани и диалект на омразата, а македонският президент освободи господин Малески от позицията на собствен съветник;
- в с. Клепач бе сменен надгробния монумент на бунтовник и неговите четници, починали през 1904г. (оригиналният надпис на литературен български език е заменен, отстранени са цели елементи от истинския текст и са изменени имената на някои от загиналите);
- разрушени или осквернени бяха разнообразни други български монументи в Охрид и Скопие, като към тях следва да прибавим и случая от 2016, когато известният македонски публицист Миленко Неделковски снима клип по какъв начин персонално унищожава с чук български войнишки монумент на връх Каймакчалан.
Описаните случаи излизат отвън двустранните връзки сред България и РСМ. Те слагат под въпрос до каква степен тази страна-кандидат извършва критериите от Копенхаген, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, както и Европейската харта за правата на индивида.
С почитание,
Методий Иванов, България
доц. доктор Спас Ташев, България
Румен Сребранов, България
Владо Тренески, районен съд Македония
Деян Танчовски, районен съд Македония
Илия Стояновски, районен съд Македония
Ерлин Аго, Албания
Иван Николов, Сърбия
проф. доктор Ана Кочева, България
доц. доктор Лиляна Василева, България
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ