Преди четиридесет и пет години Led Zeppelin обявиха разпадането си.

Преди четиридесет и пет години Led Zeppelin оповестиха разпадането си. Групата свири единствено 12 години, само че през тези години се трансфораха в една от най-великите групи в историята на рока.

Албумът Presence, публикуван през 1976 година, надалеч не беше най-хубавият запис на групата, само че доближи номер едно в класациите от двете страни на Атлантика. През 1977 година Led Zeppelin бяха на върха на известността си, започвайки северноамериканско турне през април след двугодишна пауза. Подготовката за турнето беше щателна и всички музиканти бяха в най-хубавата си форма. Концертът на групата в Pontiac Silverdome в Мичиган даже влезе в Книгата на върховете на Гинес, чупейки тогавашния връх за посещаемост - над 76 000 фенове пристигнаха да видят групата.

Турнето обаче беше помрачено от няколко случая. През юни един от концертите беше пресечен от мощен вихър, което докара до безпорядък в тълпата и арест на някои от по-агресивните членове. През юли пък членовете на групата, техните мениджъри и координаторът по сигурността Джон Биндън бяха задържани за нахлуване над чиновник на заведение.

След този случай групата се раздели, с цел да отшуми случая. Вокалистът Робърт Плант, барабанистът Джон Бонъм и турне мениджърът Ричард Коул отлетяха за Ню Орлиънс, където отседнаха в нормалния си хотел. Но не можаха да си починат.

„ Точно ревизирах стаите на групата, когато телефонът звънна. Беше брачната половинка на Робърт. Той сподели: „ Добре, ще оправя това “ и отиде в стаята си. Два часа по-късно ми се обади и сподели: „ Синът ми е мъртъв “, спомня си Коул. Петгодишният наследник на Плант, Карак, умира ненадейно от стомашна зараза. Лекарите възнамерявали да го хоспитализират, само че детето умряло, преди екипът да успее да направи нещо.

След това Робърт афишира анулацията на турнето и се отдръпва вкъщи, търсейки разтуха и отговори за неочакваната гибел на сина си.

„ Той беше единствено на пет години. Прекарах толкоз доста време, пробвайки се да бъда добър татко, само че в това време бях прекомерно обхванат от това, което правех с Led Zeppelin. Когато той умря, си помислих: „ Какво значи всичко това? Щеше ли да има някаква разлика, в случай че бях у дома, в случай че бях там? “ – спомня си по-късно Плант.

След това артистът съществено обмисля да посвети повече време на фамилията си и взема решение да кандидатства за образование в училищен лицей в Съсекс. Групата научава за решението на артиста, а Джон Бонъм споделя на Плант: „ За бога, не е време за това! “ Както по-късно споделя Плант, останалите от групата част от групата не съумели да покажат " нужната сензитивност ". Биографът на Led Zeppelin, Мик Уол, по-късно твърди, че пропастта, която артистът разказва, е още по-дълбока: отводът на китариста Джими Пейдж, басиста Джон Пол Джоунс и мениджъра Питър Грант да участват на погребението на Карак оставя белег върху душата на артиста.

След нещастието Бонъм е най-близкият другар на Плант, само че даже той не съумява да убеди Робърт да се върне към музикалната си кариера. Пейдж го убеждава да не напуща изцяло.

„ Той споделя, че групата е нищо без мен и желае да си взема отмора, до момента в който не съм подготвен да изсвирвам още веднъж. Осъзнах, че сме повече от бизнес сътрудници. Бяхме същински другари. Имахме задоволително пари, с цел да живеем удобно, само че никой не знае какъв брой дълго могат да чакат почитателите ни. Може да ни не помнят, в случай че към този момент не свирим. Не желая това да се случи с групата “, споделя артистът по това време.

През май 1978 година квартетът възобновява подготовките и стартира подготовка за записа на нов албум. Издаден през 1979 година, „ In Through the Out Door “ е мощно повлиян от Джоунс и Плант, а композиционният принос на Пейдж е по-малко видим от нормално. Джими и Бонъм постоянно въобще не се появяват в студиото по време на главните сесии, свирейки партиите си поотделно вечер. По това време и двамата безрезултатно се борят със личните си демони: първият се пробва да се откаже от злоупотребата с субстанции, а вторият се бори с алкохолизъм.

Този албум включва най-меката и лирична комбинация на групата, „ All My Love “, която Плант посвещава на починалия си наследник. Робърт записва вокалите в песента едновременно. Пейдж и Бонъм не харесват новата посока на групата - те са загрижени за това по какъв начин се е получила песента.

„ Бях малко обезпокоен за припева. И си помислих: „ Това не сме ние. Това не сме ние. “ Изглеждаше добре, само че не желаех да не преставам в тази посока “, сподели Пейдж години по-късно.

По това време Zeppelin се завръщат на сцената. Групата изнася два огромни концерта във Англия, където не са свирили четири години. Самият Плант обаче по-късно признава, че тези осъществявания надалеч не са съвършени и не дават отговор на мащаба на събитието.

През 1980 година, макар компликациите, групата стартира подготовка за пълномащабно американско турне и приключва малко европейско турне. Турнето е непретенциозно, със скъсен сетлист и дребни места за осъществяване. Пейдж към момента е в хватката на наркотичната си взаимозависимост, свиренето му се утежнява и той прави неточности по време на осъществяванията - положението му е депресиращо.

Отношенията сред Джими и Робърт се утежняват. Те даже не могат да бъдат в една и съща стая. Плант, който преди малко се е възстановил от гибелта на сина си, се пробва да поддържа здравето и трезвостта си, а работата с Пейдж е изтезание. Но Бонъм е в най-лошо положение.

По време на концерт в Нюрнберг групата изсвирва единствено три песни, преди барабанистът да се срути на сцената. Групата публично афишира, че Бонъм има стомашни проблеми, само че присъстващите на шоуто виждат барабаниста пийнал още преди да стартира.

Музикантът претърпява дълбока креативна рецесия. Пиян, той твърдял, че към този момент не може да бъде барабанист – Бонъм желал да пее. По време на турнето Плант, виждайки по какъв начин мъжът, който го е измъкнал от ямата, се разпада, обезверено му споделя: „ Не можем да продължаваме по този начин. Бонзо, ти ни дърпаш надолу. “

На 24 септември Бонъм карал за подготовка за американското турне, което трябвало да стартира след седмица. Пил по пътя, пил в студиото и едвам не примрял. Когато подготовката завършила, бил закаран до дома на Пейдж. На идващия ден не се явил на подготовка. Джоунс и мениджърът на турнето решили да ревизират за какво Бонъм не се е явил. Пристигнали в дома на Пейдж и намерили Бонзо да лежи неподвижно на дивана. Мислели, че просто спи.

„ Опитах се да го събудя. Беше извънредно. После трябваше да кажа на другите двама “, спомня си басистът. Джон Бонъм бил единствено на 32 години.

Смъртта на приятеля и сътрудника оказала надълбоко въздействие върху останалата част от групата. Пейдж продал къщата си заради трагичните мемоари, свързани с барабаниста, и не докоснал китара повече от година. Джоунс бил гневен, че Бонъм е пропилял гения си, а Плант претърпял още един тежък психически удар.

Той считал Бонзо за последната връзка сред него и групата. За разлика от Джоунс, Плант упреквал себе си и останалата част от групата, а не барабаниста.

„ Бонъм не умря от алкохол – той умря, тъй като бяхме прекомерно безмълвни. Трябваше да му оказа помощ по някакъв метод, само че не го направих “, сподели артистът в документалния филм „ Becoming Led Zeppelin “.

След гибелта на Бонъм американското турне било анулирано. Имало клюки, че групата може да откри заместител, само че два месеца по-късно, на 4 декември, Led Zeppelin публично оповестили, че групата е завършила. Това решение спечелило уважението на почитателите и критиците. По-късно Плант споделил на сина на Бонъм: „ Обичах татко ти прекалено много. Не мога да излизам на сцената и да се преструвам, не мога да бъда робот. Когато татко ти напусна нас и света, това беше краят на Led Zeppelin. “

Източник: ТАСС