Какво означава научност според българската официална историческа наука?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Милена ВЪРБАНОВА, историк
Във вторник, 25 януари 2022 година бе осъществен прелом в една значима сфера на тракологията. Уютното господство на двойката " Ролистен и Неренеа Тилтеа ", траяло най-малко половин век, гръмко завърши. Тези имагинерни фигури рухнаха от трона и даже влъхвите, които по силата на инерцията, стадното мислене, незнанието и нищоправенето в университетските и музейни кабинети, най-ревностно крепят господството на сходни фикции, ще схванат, че идва нов стадий в българската историческа просвета. Уви, този нов стадий, е реализиран от откриватели, стоящи отвън официозните исторически среди.
От десетилетия българските исторически институции съставляват мензи, в които легиони сиви хорица папкат вкусно на държавна прехрана, имитирайки някакъв труд, с единствената цел да дочакат на топло заветната пенсийка. Накичени с помпозни трофеи, тези държавни и общински хрантутници изцяло се приравниха с раздутата до спукване, " ояла се ", българска администрация. Те съставляват нездравословна за нацията, затворена и недосегаема прослойка, която не се интересува от публичните въпроси и от десетилетия не се произнася по тях. Те надигат глас само против това, което припознават като собствен персонален зложелател - смелата креативна мисъл.
На 25 януари уеб сайтът ФАКТИ разгласява моя прочит на надписа върху пръстена от Езерово. Моето пояснение, без значение дали това се харесва някому или не, е реформаторски революционен пробив в крепостната стена на крепко окопалия се " Ролистен ". Тълкуването на текста освен е напълно ново, само че, както към този момент писах, то изцяло трансформира досегашната идея за предназначението на пръстена. То е революционно и в метода на четене на думите. Тъй като под напора на откритието, бях позволила дребни несъответствия в авторския си текст и се колебаех сред две смисли на буквосъчетанието " ТРАЕП ", в този момент предлагам окончателния вид на прочита си:
НОСЕЩИТЕ ПРЪСТЕНА, ( за тях той ) ОТМЪЩАВА. НЕКА ТИЯ ДОЛУ, КОИТО ( в) ТРАП ТОЗИ ДОМУВАТ, НЕКА ЛЕЖАТ ТАМ. С ( ЗА, ЗАРАДИ) НАС Е ПОРАЗАТА.
Предишните откриватели вярно са разкрили глагола " лежа ", само че той, съгласно мен, не е в само число, а в множествено - " лежат ". Колкото до откритата от тях дума " ниско ", считам, че това са две думи - " нис " ( долу, в гроба ) и " ко " - част от " коа " - " които ".
От частичния " превод " през 1977 година на надписа върху пръстена, препоръчан от акад. Владимир Георгиев, в който към този момент се обрисуват имагинерните фигури на Ролистен и Неренеа, прочитът на текста е тласнат в напълно неправилно русло. Никой не вижда, че словото " ролистен " в действителност е " кръглостен " и е сходно на днешната българска дума " пръстен ".
Според мен, личните имена Ролистен и Неренеа Тилтеа са напълно изфабрикувани. Такива имена не съществуват в надписа. Защо се е получило по този начин? Защото, за жал, предходните откриватели на пръстена не са разпознали вярно частите на речта, не са си изяснили кои са глаголите - първото, което би трябвало да се разкрие при която и да е дешифровка. А също - тъй като четат надписа като " непрестанен ", без да се преценяват с нарочните точки в него, без да си изясняват нито техния смисъл, нито смисъла на дребното " празно поле " вляво, нито разположението на буквите. Те са приели за несръчност и неточности, това, което гравьорът е изсякъл особено и в което е вложил избран смисъл.
Увереността ми, че съм на прав път, се ускорява от леденото безмълвие на " гилдията ". Моето изобретение надълбоко я възмущава. Не може да ме жигосах като ерзац и невежа, тъй като имам влиятелна тапия с отлични бележки и притежавам антични и нови езици. Не съм подчинена никому, пребивавам от средствата, извоювани със личните ми ръце в емиграция. Видяла съм необятния свят и свободно съм пътувала на свои разходи, до момента в който " жреческото историческо войнство " се е самоизяждало в битка за командировки и симпозиуми, най-често представляващи пустословни сбирки - фасада за " най-важната част " - разпивките в бара. И тъй като не съм в негова власт и не може да ме уволни, то ми обръща тил и не ме позволява до профилираните си издания с нападката, че публикациите ми нямали " НАУЧЕН АПАРАТ " и това ги правело " НЕНАУЧНИ ".
Вчера мой сътрудник и другар, който въпреки всичко пускаше отвреме в точния момент по някой мой текст в издаваното и редактирано от него историческо списание, гневно отхвърли да разгласява откритието ми за пръстена от Езерово, с претекста, че " гилдията негодувала от обидната липса на " теоретичен уред " в моите публикации.
Ето по този начин нагазваме в един от най-болните проблеми на българската " академична просвета " - наукообразието, същинска проказа за научната мисъл. От години водя война против тая отвратителна матрица, съгласно която създателите би трябвало да поместват - зад текстовете си или под линия - цели вагони със заглавия на издания, свързани по някакъв, даже и незадълбочен симптом, с разработваната тематика, заглавия на материали, които те даже не са разлистили, камо ли прочели. Колкото повече са тези заглавия и колкото повече в тях доминират указаните с латиница, т.е. " западни " издания, толкоз по-ценен се явява трудът на въпросния създател. Понякога размерът на " научния уред ", притурен към авторската публикация, надалеч я надвишава по размери. Гнуся се, когато видя " исторически текст " от пет-шест странички, всяка от които е разполовена от линия, с мъдреща се под нея тлъста и тежка книгопис - " нужен придатък ", засвидетелстващ " научността " на лекото, постно и недъгаво авторско материалче. Най-често " научният уред " по дадена тематика се прекачва от публикация в публикация - като влакова комбинация - в трудовете на " научни служащи ", които в никакъв случай не са прегледали посочената " книгопис ". Статиите на мнозина от тия изрядни във връзка с показната " научност " отличници, припомнят детски велосипедчета, теглещи валяк.
Какъв термин единствено са измудрили формалните влъхви - " НАУЧЕН АПАРАТ ". Той изрично ги приравнява с " апаратчиците " - хуманоиди, отличили се основно с подтисничество и изгаряне на клада на създателите от всички столетия.
Питам - това ли са признаците на " научността "? Значи в " научните издания " могат да се поместват скучни, дребнотемни, кошмарни със стиловата си и граматическа неначетеност текстове на хора без всякаква обща просвета, само че те получават тежест и меродавност щом " създателят " им залепи " откъм гърба " легитимацията на " научния уред "? Значи на редактора и на " гилдията " не им пука, когато поместват в " профилираното издание " прям плагиат, заимствуван от непознат труд ведно с печатните неточности, само че негодуванието им на часа избухва, щом съзрат откривателски текст без " научната лепка "? Ето по този начин се предизвикват плагиатори и некадърници. Всички сфери на българския публичен и културен живот са инкубатори за некадърници и са основани по калъпа на некадърността.
Този шаблон би трябвало да се строши, другояче България ще загине като лъв, изяден от кърлежи.
Единственото, което създателят на даден труд би трябвало да оповести, са съответните извори, които е употребявал в текста и имената на хората, чиито хрумвания е траял. Така ще утихнат както вилнеещият у нас плагиаторски вихър, по този начин и разплисканите талази на убийствената незначителност.
Много пъти съм писала, че би трябвало да се забрани със закон на хората без обща просвета, лишени от подарък слово, да пишат писания по история. Скудоумията, поднесени по непростимо скучен метод, са отблъснали цели генерации от историческата книжнина.
Историята е муза - Клио - най-взискателната от покровителките на изкуствата. Тя не търпи имитации.
Коментар на Милена ВЪРБАНОВА, историк
Във вторник, 25 януари 2022 година бе осъществен прелом в една значима сфера на тракологията. Уютното господство на двойката " Ролистен и Неренеа Тилтеа ", траяло най-малко половин век, гръмко завърши. Тези имагинерни фигури рухнаха от трона и даже влъхвите, които по силата на инерцията, стадното мислене, незнанието и нищоправенето в университетските и музейни кабинети, най-ревностно крепят господството на сходни фикции, ще схванат, че идва нов стадий в българската историческа просвета. Уви, този нов стадий, е реализиран от откриватели, стоящи отвън официозните исторически среди.
От десетилетия българските исторически институции съставляват мензи, в които легиони сиви хорица папкат вкусно на държавна прехрана, имитирайки някакъв труд, с единствената цел да дочакат на топло заветната пенсийка. Накичени с помпозни трофеи, тези държавни и общински хрантутници изцяло се приравниха с раздутата до спукване, " ояла се ", българска администрация. Те съставляват нездравословна за нацията, затворена и недосегаема прослойка, която не се интересува от публичните въпроси и от десетилетия не се произнася по тях. Те надигат глас само против това, което припознават като собствен персонален зложелател - смелата креативна мисъл.
На 25 януари уеб сайтът ФАКТИ разгласява моя прочит на надписа върху пръстена от Езерово. Моето пояснение, без значение дали това се харесва някому или не, е реформаторски революционен пробив в крепостната стена на крепко окопалия се " Ролистен ". Тълкуването на текста освен е напълно ново, само че, както към този момент писах, то изцяло трансформира досегашната идея за предназначението на пръстена. То е революционно и в метода на четене на думите. Тъй като под напора на откритието, бях позволила дребни несъответствия в авторския си текст и се колебаех сред две смисли на буквосъчетанието " ТРАЕП ", в този момент предлагам окончателния вид на прочита си:
НОСЕЩИТЕ ПРЪСТЕНА, ( за тях той ) ОТМЪЩАВА. НЕКА ТИЯ ДОЛУ, КОИТО ( в) ТРАП ТОЗИ ДОМУВАТ, НЕКА ЛЕЖАТ ТАМ. С ( ЗА, ЗАРАДИ) НАС Е ПОРАЗАТА.
Предишните откриватели вярно са разкрили глагола " лежа ", само че той, съгласно мен, не е в само число, а в множествено - " лежат ". Колкото до откритата от тях дума " ниско ", считам, че това са две думи - " нис " ( долу, в гроба ) и " ко " - част от " коа " - " които ".
От частичния " превод " през 1977 година на надписа върху пръстена, препоръчан от акад. Владимир Георгиев, в който към този момент се обрисуват имагинерните фигури на Ролистен и Неренеа, прочитът на текста е тласнат в напълно неправилно русло. Никой не вижда, че словото " ролистен " в действителност е " кръглостен " и е сходно на днешната българска дума " пръстен ".
Според мен, личните имена Ролистен и Неренеа Тилтеа са напълно изфабрикувани. Такива имена не съществуват в надписа. Защо се е получило по този начин? Защото, за жал, предходните откриватели на пръстена не са разпознали вярно частите на речта, не са си изяснили кои са глаголите - първото, което би трябвало да се разкрие при която и да е дешифровка. А също - тъй като четат надписа като " непрестанен ", без да се преценяват с нарочните точки в него, без да си изясняват нито техния смисъл, нито смисъла на дребното " празно поле " вляво, нито разположението на буквите. Те са приели за несръчност и неточности, това, което гравьорът е изсякъл особено и в което е вложил избран смисъл.
Увереността ми, че съм на прав път, се ускорява от леденото безмълвие на " гилдията ". Моето изобретение надълбоко я възмущава. Не може да ме жигосах като ерзац и невежа, тъй като имам влиятелна тапия с отлични бележки и притежавам антични и нови езици. Не съм подчинена никому, пребивавам от средствата, извоювани със личните ми ръце в емиграция. Видяла съм необятния свят и свободно съм пътувала на свои разходи, до момента в който " жреческото историческо войнство " се е самоизяждало в битка за командировки и симпозиуми, най-често представляващи пустословни сбирки - фасада за " най-важната част " - разпивките в бара. И тъй като не съм в негова власт и не може да ме уволни, то ми обръща тил и не ме позволява до профилираните си издания с нападката, че публикациите ми нямали " НАУЧЕН АПАРАТ " и това ги правело " НЕНАУЧНИ ".
Вчера мой сътрудник и другар, който въпреки всичко пускаше отвреме в точния момент по някой мой текст в издаваното и редактирано от него историческо списание, гневно отхвърли да разгласява откритието ми за пръстена от Езерово, с претекста, че " гилдията негодувала от обидната липса на " теоретичен уред " в моите публикации.
Ето по този начин нагазваме в един от най-болните проблеми на българската " академична просвета " - наукообразието, същинска проказа за научната мисъл. От години водя война против тая отвратителна матрица, съгласно която създателите би трябвало да поместват - зад текстовете си или под линия - цели вагони със заглавия на издания, свързани по някакъв, даже и незадълбочен симптом, с разработваната тематика, заглавия на материали, които те даже не са разлистили, камо ли прочели. Колкото повече са тези заглавия и колкото повече в тях доминират указаните с латиница, т.е. " западни " издания, толкоз по-ценен се явява трудът на въпросния създател. Понякога размерът на " научния уред ", притурен към авторската публикация, надалеч я надвишава по размери. Гнуся се, когато видя " исторически текст " от пет-шест странички, всяка от които е разполовена от линия, с мъдреща се под нея тлъста и тежка книгопис - " нужен придатък ", засвидетелстващ " научността " на лекото, постно и недъгаво авторско материалче. Най-често " научният уред " по дадена тематика се прекачва от публикация в публикация - като влакова комбинация - в трудовете на " научни служащи ", които в никакъв случай не са прегледали посочената " книгопис ". Статиите на мнозина от тия изрядни във връзка с показната " научност " отличници, припомнят детски велосипедчета, теглещи валяк.
Какъв термин единствено са измудрили формалните влъхви - " НАУЧЕН АПАРАТ ". Той изрично ги приравнява с " апаратчиците " - хуманоиди, отличили се основно с подтисничество и изгаряне на клада на създателите от всички столетия.
Питам - това ли са признаците на " научността "? Значи в " научните издания " могат да се поместват скучни, дребнотемни, кошмарни със стиловата си и граматическа неначетеност текстове на хора без всякаква обща просвета, само че те получават тежест и меродавност щом " създателят " им залепи " откъм гърба " легитимацията на " научния уред "? Значи на редактора и на " гилдията " не им пука, когато поместват в " профилираното издание " прям плагиат, заимствуван от непознат труд ведно с печатните неточности, само че негодуванието им на часа избухва, щом съзрат откривателски текст без " научната лепка "? Ето по този начин се предизвикват плагиатори и некадърници. Всички сфери на българския публичен и културен живот са инкубатори за некадърници и са основани по калъпа на некадърността.
Този шаблон би трябвало да се строши, другояче България ще загине като лъв, изяден от кърлежи.
Единственото, което създателят на даден труд би трябвало да оповести, са съответните извори, които е употребявал в текста и имената на хората, чиито хрумвания е траял. Така ще утихнат както вилнеещият у нас плагиаторски вихър, по този начин и разплисканите талази на убийствената незначителност.
Много пъти съм писала, че би трябвало да се забрани със закон на хората без обща просвета, лишени от подарък слово, да пишат писания по история. Скудоумията, поднесени по непростимо скучен метод, са отблъснали цели генерации от историческата книжнина.
Историята е муза - Клио - най-взискателната от покровителките на изкуствата. Тя не търпи имитации.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ