ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Швеция и Дания ускоряват военното си наличие в Балтийско море, Финландия поръчва изтребители Ф35, Норвегия отваря свои военни бази за американците: скандинавските страни реагират на засилената съветска интензивност в региона.

Три военни кораба на съветския флот навлязоха от Северно в Балтийско море. Светът като че ли не видя това събитие, само че скандинавските страни несъмнено му обърнаха съществено внимание. Руските мерки за война естествено тревожат държавните управления на тези страни.

Швеция трансферира военни

Шведският кабинет реагира бързо и впечатляващо: на балтийския остров Готланд бяха изпратени бронирани машини, по улиците към този момент патрулират бойци. На този остров живеят към 60 000 души, чиито домове се намират единствено на 350 километра по въздушна линия от съветския анклав Калининград. Днес живописната островна кулиса е помрачена от масираното военно наличие. В столицата Стокхолм стратегически екипи към този момент разказват допустимо най-лошия сюжет: През идните дни или седмици Русия може да посегне освен на Украйна, само че и на балтийските републики Естония, Латвия и Литва и по този метод да се озове в заплашителна непосредственост до шведското суверенно пространство. Швеция не е член на НАТО, само че тясно си сътрудничи с отбранителния съюз. Откакто Русия анексира украинския полуостров Крим през 2014 година, Стокхолм още веднъж усили средствата, планувани за защита, а през 2017 година възвърне наборната военна работа.

Финландия поръча изтребители Ф-35

1300 километра граница с Русия! Никоя друга европейска страна няма толкоз дълга обща граница с Руската Федерация, колкото Финландия, която също не е член на НАТО. Също както в Швеция, и във Финландия до момента няма болшинство за влизане в отбранителния съюз. Правителството в Хелзинки от много време подхожда доста прагматично в връзките си с Москва, само че това не може да скрие от взор обстоятелството, че и във Финландия недоверието към Русия нараства. Вече от години опцията за вероятно присъединение към НАТО е записана черно на бяло в няколко политически стратегии, а през декември предходната година от Хелзинки пристигна и най-ясният досега политически сигнал за оттегляне от Русия. Министър-председателката Санна Марин постави точка на един дълготраен вътрешно-политически спор и поръча 64 свръх съвременни американски изтребители Ф-35. Цената им: 8,4 милиарда евро. А откакто през декември Кремъл за следващ път излезе с настояването, че НАТО не трябва да приеми нови страни, Марин направи още една решителна крачка. В телевизионно изявление през януари тя насочи към Москва следния „ привет “: „ Няма да позволим да ни изнудват. “

Дания ускорява наличието си в Балтийско море

Правителството в Копенхаген сега ползва двояка тактика във връзка с Москва. От една страна датчаните – също както шведите – усилиха военното си наличие в Балтийско море и изпратиха там една фрегата, няколко изтребителя Ф-16 и 200 души боен личен състав. Нека не забравяме, че Дания е член на НАТО и в този смисъл въпросната задача е подчинена на Главното командване на Алианса. В допълнение към това Копенхаген реши да подкрепи с към 22 милиона евро Украйна поради вредите, които Русия нанася на тази страна. Както е известно, от 2014 година насам украинската войска се бие против сепаратистите в Източна Украйна, подкрепяни от Москва. Мирният проект, направен с посредничеството на Германия и Франция през 2015 година, на процедура беше замразен. А след визитата си в източно-украинската зона на бойни дейности преди няколко дни датският външен министър Йепе Кофод заяви, че е доста угрижен и поради хакерските атаки против уеб сайтове на украинското държавно управление.

Норвегия отваря свои военни бази за американците

Норвегия беше измежду създателите на НАТО през 1949 година. Страната, която е ситуирана на северната граница на Алианса, се счита за основен детайл от взаимната защита. Отбранителната политика е иманентна част от самосъзнанието на норвежците, а 8000 мъже и дами годишно отбиват наложителна военна работа.

Норвегия и Русия разделят към 200 километра обща сухопътна граница, а също така са директни съперници в битката за въздействие в Арктика. Включително и заради това в последно време Осло по всякакъв начин се пробва да покаже, че страната има потенциал да се отбранява. Съвсем неотдавна държавното управление реализира ново военно съглашение със Съединени американски щати, съгласно което норвежците позволяват на Съединени американски щати достъп до свои военни бази, които биха могли да бъдат употребявани при положение на рецесия. През март и април на норвежка територия ще се организира и едно от най-големите учения на НАТО след края на Студената война, наречено Cold Response – „ Студен отговор “. В учението ще вземат участие към 35 000 бойци от 28 страни членки на НАТО, само че и от други партньорски страни. В момента държавното управление в Осло се тревожи освен от съветските военни маневри по украинската граница, само че и от хакерските атаки. Премиерът Йонас Гар-Стьоре сподели в едно вестникарско изявление, че с съветска поддръжка хакери към този момент са „ взели на прицел “ компютърните системи на централни норвежки институции, включително Народното събрание и държавното управление.