Мартин Табаков за ФАКТИ: Интересите на Русия не могат да бъдат за сметка на интересите на съседните ѝ държави
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Каквито и съображения да има Москва, те не могат да се случват за сметката на суверенното право и свободен избор на всяка страна да образува личната си политика, в това число да развива отбранителните си качества ".
Това сподели докторът по политически науки Мартин Табаков в изявление за ФАКТИ . Повод за думите му беше настояването на Русия НАТО да не приема нови членове.
Разговаряхме с доктор Табаков е подтекста на провелата се през вчерашния ден среща сред НАТО и представители на Руската федерация.
Според него съветската страна е извлякла повече позитиви от извършените диалози, а заплахата за сигурността в Европа надалеч не е минала.
Защо - четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, каква е равносметката от срещата НАТО - Русия за Вас?
- Всъщност, когато стана ясно, че американци и руснаци ще се виждат в границите на седмица на три поредни форума - двустранно в Диалога за стратегическа непоклатимост, на Съвета НАТО – Русия и в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа, главните ми опасения бяха свързани с това, че още на първата среща сред Вашингтон и Москва ще бъдат заложени и разисквани главните параметри на напрежението сред Запада и Русия. А то се случва най-много на европейски терен и поради това би било разумно да пожелаваме като европейци страните на Стария континент да вземат участие по-активно по отношение на нещо, което директно ни касае.
Някак си не мога да приема за почтено по отношение на Европейски Съюз и европейската квота на Алианса, когато виждам по какъв начин Съветът Нато – Русия в действителност се трансформира в “after party”-то на самото празненство, което са двустранните формати сред Съединени американски щати и Русия. Ако ставаше дума за границата сред Руската федерация и Аляска, които стоят на към 88 километра една от друга, разбирам, само че не и когато под въпрос е Украйна.
- Ще има ли деескалация на напрежението - отдръпване от украинската граница на съветските елементи?
- Това е казусът: сред Съединени американски щати и Русия няма консенсус по отношение на две съществени точки. Едната е какво би трябвало да съставлява тази деескалация. Другата е кой би трябвало да направи първата крачка в процеса на деескалация.
Така да вземем за пример под деескалация американците схващат прекъсването на скупчването на съветски войски и реализирането на демонстративни бойни учения до украинската граница. Руснаците пък, най-малко публично, считат, че напрежението с Украйна ще деескалира автоматизирано, когато Киев стартира да съблюдава Минските съглашения.
Това значи, че ескалацията, когато се появи, има логически корен.
- Има ли право Москва да изисква от Алианса да не приема повече членове и да изтегли частите си от Източна Европа?
- Каквито и съображения да има Москва, те не могат да се случват за сметката на суверенното право и свободен избор на всяка страна да образува личната си политика, в това число да развива отбранителните си качества.
Както Москва желае НАТО да не се уголемява на изток, по този начин Грузия и Украйна желаят да станат членки на Алианса. Един от главните признаци на интернационалното право е, че то не прави разлика сред огромния и дребния, мощния и слабия, затова, ползите на Русия не могат да бъдат за сметка на ползите на прилежащите ѝ страни. Особено когато тези нации имат тежко историческо минало с Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики.
Защо, да вземем за пример, балтийските страни да отстранен интернационалните си контингенти от НАТО, когато те са по-скоро алегорични и с защитителен, а не с нападателен темперамент? Не НАТО - в тази ситуация Полша и Литва, могат да затворят коридора Сувалки, а Русия, “отрязвайки” сухопътно и логистично Литва, Латвия и Естония.
- Русия изпрати на диалози със Столтенберг двама заместник-министри. Какво значи на езика на дипломацията неналичието на Путин, въпреки биографията на Грушко, обвързвана с НАТО?
- Тук не би трябвало да търсим под вола теле. По принцип Владимир Путин избира да се вижда с държавни глави, какъвто е самият той. Освен това, неговите интернационалните задължения бяха мощно редуцирани около пандемията от COVID-19. А с изключение на Грушко, Александър Фомин също е посочен от Москва като индивидът, който ще лидира тези диалози на Съвета НАТО – Русия. Така както американците изпратиха като водещ на делегацията им Уенди Шърман, заместник-държавен секретар, на двустранната им среща с съветската страна преди няколко дни.
Не е казусът в състава и равнището на съответните делегации. Проблемът бе другаде: в това, че директно преди да стартира този цикъл от срещи сред дипломатите на Съединени американски щати и Русия, и от двете страни си разрешиха подобен вид мнения, които имат малко общо със самата дипломация.
- Положителен знак ли е, че въпреки всичко диалози се водят и то не къси, както Русия намекваше иронично преди провеждането им?
- Смисъл от диалозите има, когато те водят до резултати. Просто осъществяване на диалози – било те дълги или къси – може да обслужва нечия агитация, само че не доста повече от това.
- Коя от страните в диалога съумя да извлече повече изгоди от него?
- Руската федерация. Същата, през декември месец предходната година, предложи редица ограничения за намаляването и управлението на рисковия капацитет в контактните точки сред нея и НАТО на територията на Европа. Някои от тях към този момент споменахме: прекъсване на процеса на разширение на НАТО и съкращаване на бойните качества на Алианса съгласно границите от 1997 година.
Разбира се, сходни ограничения нямаше по какъв начин да бъдат признати от Съединени американски щати и НАТО. Не мисля, че и самите руснаци са очаквали тези им оферти да срещнат схващане на Запад. Но вдигайки толкоз високо летвата, те сякаш просто желаеха да реализират по-реалистични отстъпки.
И тези отстъпки към този момент започваме да чуваме, въпреки и изказани с половин уста от американската страна. От Диалога за стратегическа непоклатимост произлезе готовността на Вашингтон да договаря за дислоцирането на някои свои ракетни системи, ситуирани на територията на Европа; плюс вероятното лимитиране на обсега и размера на военните образования на НАТО, в случай че това създадат и руснаците с техните такива. От срещата на Съвета НАТО-Русия пък разбрахме, че Алиансът предлага обновяване на диалога за нуклеарните ракети със междинен обхват - какъвто контракт сред двете страни имаше подписан, само че той бе изоставен от Вашингтон по времето на Доналд Тръмп, в подтекста въобще на контрола върху въоръженията.
Опасността за сигурността в Европа мина ли на пръв взор?
- Не. Основно заради два паралелни процеса, разрастващи се през последните години, които се допълват един различен. Това е покачването на рисковия коефициент на съветската външна политика и отслабващия възпиращ запас на Съединени американски щати. Но към тях може да прибавим и трети феномен: неналичието на политическо водачество в самата Европа, което водачество да даде визия за развиването на Европейски Съюз и за достойното съдействие със Съединени американски щати в границите на НАТО.
Събрани дружно, всички тези съставни елементи дават обещание формула за още неприятности.
" Каквито и съображения да има Москва, те не могат да се случват за сметката на суверенното право и свободен избор на всяка страна да образува личната си политика, в това число да развива отбранителните си качества ".
Това сподели докторът по политически науки Мартин Табаков в изявление за ФАКТИ . Повод за думите му беше настояването на Русия НАТО да не приема нови членове.
Разговаряхме с доктор Табаков е подтекста на провелата се през вчерашния ден среща сред НАТО и представители на Руската федерация.
Според него съветската страна е извлякла повече позитиви от извършените диалози, а заплахата за сигурността в Европа надалеч не е минала.
Защо - четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, каква е равносметката от срещата НАТО - Русия за Вас?
- Всъщност, когато стана ясно, че американци и руснаци ще се виждат в границите на седмица на три поредни форума - двустранно в Диалога за стратегическа непоклатимост, на Съвета НАТО – Русия и в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа, главните ми опасения бяха свързани с това, че още на първата среща сред Вашингтон и Москва ще бъдат заложени и разисквани главните параметри на напрежението сред Запада и Русия. А то се случва най-много на европейски терен и поради това би било разумно да пожелаваме като европейци страните на Стария континент да вземат участие по-активно по отношение на нещо, което директно ни касае.
Някак си не мога да приема за почтено по отношение на Европейски Съюз и европейската квота на Алианса, когато виждам по какъв начин Съветът Нато – Русия в действителност се трансформира в “after party”-то на самото празненство, което са двустранните формати сред Съединени американски щати и Русия. Ако ставаше дума за границата сред Руската федерация и Аляска, които стоят на към 88 километра една от друга, разбирам, само че не и когато под въпрос е Украйна.
- Ще има ли деескалация на напрежението - отдръпване от украинската граница на съветските елементи?
- Това е казусът: сред Съединени американски щати и Русия няма консенсус по отношение на две съществени точки. Едната е какво би трябвало да съставлява тази деескалация. Другата е кой би трябвало да направи първата крачка в процеса на деескалация.
Така да вземем за пример под деескалация американците схващат прекъсването на скупчването на съветски войски и реализирането на демонстративни бойни учения до украинската граница. Руснаците пък, най-малко публично, считат, че напрежението с Украйна ще деескалира автоматизирано, когато Киев стартира да съблюдава Минските съглашения.
Това значи, че ескалацията, когато се появи, има логически корен.
- Има ли право Москва да изисква от Алианса да не приема повече членове и да изтегли частите си от Източна Европа?
- Каквито и съображения да има Москва, те не могат да се случват за сметката на суверенното право и свободен избор на всяка страна да образува личната си политика, в това число да развива отбранителните си качества.
Както Москва желае НАТО да не се уголемява на изток, по този начин Грузия и Украйна желаят да станат членки на Алианса. Един от главните признаци на интернационалното право е, че то не прави разлика сред огромния и дребния, мощния и слабия, затова, ползите на Русия не могат да бъдат за сметка на ползите на прилежащите ѝ страни. Особено когато тези нации имат тежко историческо минало с Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики.
Защо, да вземем за пример, балтийските страни да отстранен интернационалните си контингенти от НАТО, когато те са по-скоро алегорични и с защитителен, а не с нападателен темперамент? Не НАТО - в тази ситуация Полша и Литва, могат да затворят коридора Сувалки, а Русия, “отрязвайки” сухопътно и логистично Литва, Латвия и Естония.
- Русия изпрати на диалози със Столтенберг двама заместник-министри. Какво значи на езика на дипломацията неналичието на Путин, въпреки биографията на Грушко, обвързвана с НАТО?
- Тук не би трябвало да търсим под вола теле. По принцип Владимир Путин избира да се вижда с държавни глави, какъвто е самият той. Освен това, неговите интернационалните задължения бяха мощно редуцирани около пандемията от COVID-19. А с изключение на Грушко, Александър Фомин също е посочен от Москва като индивидът, който ще лидира тези диалози на Съвета НАТО – Русия. Така както американците изпратиха като водещ на делегацията им Уенди Шърман, заместник-държавен секретар, на двустранната им среща с съветската страна преди няколко дни.
Не е казусът в състава и равнището на съответните делегации. Проблемът бе другаде: в това, че директно преди да стартира този цикъл от срещи сред дипломатите на Съединени американски щати и Русия, и от двете страни си разрешиха подобен вид мнения, които имат малко общо със самата дипломация.
- Положителен знак ли е, че въпреки всичко диалози се водят и то не къси, както Русия намекваше иронично преди провеждането им?
- Смисъл от диалозите има, когато те водят до резултати. Просто осъществяване на диалози – било те дълги или къси – може да обслужва нечия агитация, само че не доста повече от това.
- Коя от страните в диалога съумя да извлече повече изгоди от него?
- Руската федерация. Същата, през декември месец предходната година, предложи редица ограничения за намаляването и управлението на рисковия капацитет в контактните точки сред нея и НАТО на територията на Европа. Някои от тях към този момент споменахме: прекъсване на процеса на разширение на НАТО и съкращаване на бойните качества на Алианса съгласно границите от 1997 година.
Разбира се, сходни ограничения нямаше по какъв начин да бъдат признати от Съединени американски щати и НАТО. Не мисля, че и самите руснаци са очаквали тези им оферти да срещнат схващане на Запад. Но вдигайки толкоз високо летвата, те сякаш просто желаеха да реализират по-реалистични отстъпки.
И тези отстъпки към този момент започваме да чуваме, въпреки и изказани с половин уста от американската страна. От Диалога за стратегическа непоклатимост произлезе готовността на Вашингтон да договаря за дислоцирането на някои свои ракетни системи, ситуирани на територията на Европа; плюс вероятното лимитиране на обсега и размера на военните образования на НАТО, в случай че това създадат и руснаците с техните такива. От срещата на Съвета НАТО-Русия пък разбрахме, че Алиансът предлага обновяване на диалога за нуклеарните ракети със междинен обхват - какъвто контракт сред двете страни имаше подписан, само че той бе изоставен от Вашингтон по времето на Доналд Тръмп, в подтекста въобще на контрола върху въоръженията.
Опасността за сигурността в Европа мина ли на пръв взор?
- Не. Основно заради два паралелни процеса, разрастващи се през последните години, които се допълват един различен. Това е покачването на рисковия коефициент на съветската външна политика и отслабващия възпиращ запас на Съединени американски щати. Но към тях може да прибавим и трети феномен: неналичието на политическо водачество в самата Европа, което водачество да даде визия за развиването на Европейски Съюз и за достойното съдействие със Съединени американски щати в границите на НАТО.
Събрани дружно, всички тези съставни елементи дават обещание формула за още неприятности.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ