Лексиката на латинци и гърци не е славянска
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Има надълбоко недоразумение сред българите и Европейския съюз. Дори и разликите в лексиката пречат. Европейският съюз няма в никакъв случай да одобри, че българите пазят " българи " в непозната страна. Никога. Колкото и да се харесва твърдата позиция на президента Радев, тя е отвън времето в което живеем и непостижима за силите, с които разполагаме. Понятието " съзнание " не съществува нито в западните речници, нито в метода на мислене.
Всеки е жител в страната, в която заплаща налози и има непрекъснат адрес в нея. Германците не пазят правата на останалите след войната немци във френската част на Елзас. Испанските каталунци не търсят помощта на френските си братовчеди. Същата реалност се отнася и до баските. От този факт би трябвало да се изхожда, с цел да се стигне до сполучлива развръзка в разногласието сред България и Македония.
В интерес на България е да поеме начинания в крайник с европейските дадености, които към този момент очевидно се разминават. Единственият път е отбраната на правата на жителите в страна членка на Европейския съюз. Както всички останали, България е поставила подписа си, че няма териториални искания към съседите и съблюдава правата на всички свои жители, без значение от етническата им или религиозна принадлежност.
Нашата страна е потвърдила демократичната си същина. Вардарска Македония не е подписвала сходен контракт. Следователно в Скопие " демокрацията " е единствено в зародиш, колкото и да настояват противоположното нейните управници. " Македонизмът " е повече проблем на гърците в сравнение с българите. Неговата неплатежоспособност се разпадна, както се разпадат гипсовите скулптури в Скопие. Остава аргументът за съществуването на " македонско малцинство " в Пиринска Македония, чието битие България отхвърля. Какво би станало, в случай че българите разрешат на " ОМО Илинден " да легализира изявата си? При едно изискване несъмнено - от устава им да бъдат изключени всевъзможни нападки против българската страна.
Бих желал да задам въпроса - има ли обективно мислещ българин, който да се опасява от " Омовците "? Позволявам си да повдигна този въпрос, както и да предложа разрешаването му, тъй като бях очевидец на неуспеха на " македонистите " - братя на " ОМО Илинден " в Егейска Македония. Там те се подвизават под името " Вино Жито ". Както " ОМО Илинден ", те също получаваха пари от Брюксел, където има бюджет за районните езици.
Гърците, въпреки и под наблюдаване, ги оставиха да развият политическа активност. Явиха се на избори и се стопиха. Стопиха се и парите, които бяха вложени в тях. Това е ориста на всички политически придвижвания, почиващи върху етническите разлики. Етнически страни няма. Затова крайният шовинизъм е жертван. Управниците от Скопие са се хванали като удавник за сламка, в отбрана на " македонското малцинство " в България.
Ако София постъпи като Атина и остави " ОМО Илинден " да се записва публично, не България, а Европа ще се намеси за правата на българските сдружения във Вардарска Македония. По този метод непознатият напън, който се упражнява върху София, ще се реалокира върху Скопие.
Има надълбоко недоразумение сред българите и Европейския съюз. Дори и разликите в лексиката пречат. Европейският съюз няма в никакъв случай да одобри, че българите пазят " българи " в непозната страна. Никога. Колкото и да се харесва твърдата позиция на президента Радев, тя е отвън времето в което живеем и непостижима за силите, с които разполагаме. Понятието " съзнание " не съществува нито в западните речници, нито в метода на мислене.
Всеки е жител в страната, в която заплаща налози и има непрекъснат адрес в нея. Германците не пазят правата на останалите след войната немци във френската част на Елзас. Испанските каталунци не търсят помощта на френските си братовчеди. Същата реалност се отнася и до баските. От този факт би трябвало да се изхожда, с цел да се стигне до сполучлива развръзка в разногласието сред България и Македония.
В интерес на България е да поеме начинания в крайник с европейските дадености, които към този момент очевидно се разминават. Единственият път е отбраната на правата на жителите в страна членка на Европейския съюз. Както всички останали, България е поставила подписа си, че няма териториални искания към съседите и съблюдава правата на всички свои жители, без значение от етническата им или религиозна принадлежност.
Нашата страна е потвърдила демократичната си същина. Вардарска Македония не е подписвала сходен контракт. Следователно в Скопие " демокрацията " е единствено в зародиш, колкото и да настояват противоположното нейните управници. " Македонизмът " е повече проблем на гърците в сравнение с българите. Неговата неплатежоспособност се разпадна, както се разпадат гипсовите скулптури в Скопие. Остава аргументът за съществуването на " македонско малцинство " в Пиринска Македония, чието битие България отхвърля. Какво би станало, в случай че българите разрешат на " ОМО Илинден " да легализира изявата си? При едно изискване несъмнено - от устава им да бъдат изключени всевъзможни нападки против българската страна.
Бих желал да задам въпроса - има ли обективно мислещ българин, който да се опасява от " Омовците "? Позволявам си да повдигна този въпрос, както и да предложа разрешаването му, тъй като бях очевидец на неуспеха на " македонистите " - братя на " ОМО Илинден " в Егейска Македония. Там те се подвизават под името " Вино Жито ". Както " ОМО Илинден ", те също получаваха пари от Брюксел, където има бюджет за районните езици.
Гърците, въпреки и под наблюдаване, ги оставиха да развият политическа активност. Явиха се на избори и се стопиха. Стопиха се и парите, които бяха вложени в тях. Това е ориста на всички политически придвижвания, почиващи върху етническите разлики. Етнически страни няма. Затова крайният шовинизъм е жертван. Управниците от Скопие са се хванали като удавник за сламка, в отбрана на " македонското малцинство " в България.
Ако София постъпи като Атина и остави " ОМО Илинден " да се записва публично, не България, а Европа ще се намеси за правата на българските сдружения във Вардарска Македония. По този метод непознатият напън, който се упражнява върху София, ще се реалокира върху Скопие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ