Путин мисли, че сега е моментът да извие ръцете на Запада
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Владимир Путин не желае взаимни отстъпки със Запада - желае неговата капитулация. Кремъл намерено предизвестява за това и тези предизвестия би трябвало да се възприемат съществено, написа Константин Егерт.
Как Путин гонил плъх - това е една от най-известните истории за съветския президент. " Във входа ни живееха плъхове. С приятелите ми все ги гонехме с пръчки. Веднъж видях един голям плъх и го подгоних, до момента в който не съумях да го заклещя в ъгъла. Той към този момент нямаше накъде да бяга, тъй че се обърна и ми се нахвърли. Беше ненадейно и доста ужасно. Изведнъж се оказа, че плъхът гони мен. Прескачаше стъпала, скачаше от площадка на площадка. Е, най-после аз въпреки всичко се оказах по-бърз и затръшнах вратата под носа му ", спомня си Путин за своите детски години, разказани в книгата му " От първо лице. Разговори с Владимир Путин ".
Няколко години по-късно в изявление за кино лентата " Путин " той прибавя още нещо: " Плъхът се опитваше да скочи на главата ми. Това всички би трябвало да го имат поради. По-добре да не притискаш никого в ъгъла ".
Тази метафора за плъха през днешния ден е по-важна от когато и да било.
Никакви взаимни отстъпки
Непосредствено преди диалога на съветския президент с Джо Байдън, а и незабавно след него от Кремъл се изляха цяла серия пространни мнения. И министърът на външните работи Сергей Лавров, и съветникът на Путин по интернационалните въпроси Юрий Ушаков, и посланикът на Русия в Съединени американски щати Анатолий Антонов повтаряха все едно и също: Москва няма желание да води дългогодишни договаряния със Съединени американски щати в стила на Студената война и няма да се откаже от условията си Западът да ѝ даде някакви юридически завършени " гаранции за сигурност ". С тази дефиниция се има поради упованието, че НАТО ще се откаже да приема страни, които в миналото са влизали в Съюз на съветските социалистически републики (най-вече Украйна и Грузия) и ще понижи военната си интензивност в Централна Европа и в балтийските страни. Освен това Москва не желае Съединени американски щати да разполагат в Европа ракети с дребен и междинен обхват на деяние.
По този метод Владимир Путин дава да се разбере, че е подготвен да отдръпна съветските войски от границата с Украйна само, в случай че НАТО се откаже от обещанието си рано или късно да одобри в своите редици Украйна и Грузия - заричане, обещано на срещата на върха на Алианса в Букурещ през 2008-а година.
Путин към този момент над 20 години е на интернационалната сцена и би трябвало добре да знае, че такова искане е неизпълнимо. Ако се анулира поканата от Букурещ, а НАТО ограничи военната си интензивност на лична територия - това би означавало, че Алиансът дава на Москва правото на несъгласие върху своите решения. Което пък всъщност би означавало завършек на НАТО.
Президентът Байдън към този момент съобщи, че преди да мисли за участие в НАТО, Украйна е длъжна да реши казуса с корупцията в страната. Той също по този начин удостовери, че Съединени американски щати няма да разполагат нападателни оръжия на територията на Украйна. Освен това теоретически е допустимо да се ограничи ненапълно военното съдействие с Киев, въпреки че това може да докара до гняв американския Конгрес. На процедура излиза, че Вашингтон е направил съвсем всички вероятни отстъпки още преди старта на руско-американските договаряния в Женева на 10-и януари. Кремъл обаче упорства на своите условия, за които добре знае, че са неизпълними. Защо?
Путин употребява момента
В Москва считат, че политическата воля на Запада, и в частност на Европейски Съюз, е отслабена от пандемията и под натиска на бизнеса, който не желае изостряне на връзките с Русия и Китай - както и заради неналичието на далновидни политически водачи.
Освен това Джо Байдън позволи неточност, като предложения Путин на среща точно напролет, в интервала на първата масирана централизация на съветски въоръжени сили по границата с Украйна. Путин реши, че това е симптом на уязвимост и на подготвеност да " изтъргува " Украйна против обещанието на Русия да не се намесва в противоборството сред Вашингтон и Пекин. Освен всичко друго русият водач е разгневен от решението на украинския президент Володимир Зеленски да бъде задържан и изправен пред съда за държавна измяна най-активният проруски политик в Украйна, близкият другар и кум на Путин Виктор Медведчук.
Освен това стопанинът на Кремъл е стигнал и до разумния извод, че нито един украински президент няма да извърши договореностите от Минск, признати през 2015-а година. В Киев считат, че тези договорености, подписани под напън, са унизителни и подкопават държавния суверенитет на страната.
Затова пък в Москва с възходяща паника следят модернизацията на украинските въоръжени сили и разширяващото се съдействие на страната с НАТО. Кремъл се притеснява, че украинците могат в обозримо бъдеще да пожелаят да си отвоюват назад районите в Източна Украйна, които са под съветски надзор. И това не би било казус. През 2020-а година Азербайджан сполучливо организира сходна интервенция в Нагорни Карабах, откакто години наред модернизираше армията си с дейната поддръжка на натовската страна Турция.
Руското управление счита, че е настъпил моментът да предяви сурови условия към Запада и че този миг не трябва да се изпуска. Начело на Германия към този момент са социалдемократите, които обичайно симпатизират на Москва и упорстват да се пусне в деяние газопроводът " Северен поток-2 ". Във Франция протича скандална президентска акция, в която най-малко един от водещите претенденти дава обещание, че страната ще напусне НАТО и желае повдигане на глобите против Русия. Начело на Съединени американски щати пък е един неособено здрав 80-годишен п резидент. Самата Украйна е отслабена заради непрекъснатите междуособици и съществено разтърсена поради прекомерно закъснялата си реакция на пандемията.
Да не се не помнят генералите!
Има и още едно вътрешно-политическо основание. Върховният главнокомандващ Владимир Путин не може да си разреши два пъти в годината, единствено поради телефонните си диалози с президента на Съединени американски щати, да разкарва до украинската граница и назад една 200-хилядна войска с хиляди единици бойна техника. Такива дейности основават усещането, че той е колеблив и слаб - изключително измежду военните. А Путин от много време и с всички сили се пробва да избегне тази заплаха. За него е от първостепенна значимост да резервира своя безспорен престиж измежду съветските елити. Защото съгласно него това е един от главните принадлежности за подсигурява на стабилността на режима. Генералите са една от най-важните групировки в съветската върхушка, която непрестанно има потребност от потвърждението, че я възприемат съществено.
Така че Путин има своите аргументи да слага на Запада неизпълними условия. По всичко проличава, че се старае да не изпусне удобните (според него) условия. Затова гледа на противостоенето като на стратегическа наложителност, а на възможния си триумф в бъдеще - като на свое историческо завещание. Така че забравете за срещите сред Хрушчов и Кенеди, сред Брежнев и Никсън. Сегашното управление на Руската федерация счита, че се намира в доста по-отчаяно състояние, в сравнение с тогавашният Съветски Съюз. И че в следствие от това е доста по-свободно при избора си на средства.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Владимир Путин не желае взаимни отстъпки със Запада - желае неговата капитулация. Кремъл намерено предизвестява за това и тези предизвестия би трябвало да се възприемат съществено, написа Константин Егерт.
Как Путин гонил плъх - това е една от най-известните истории за съветския президент. " Във входа ни живееха плъхове. С приятелите ми все ги гонехме с пръчки. Веднъж видях един голям плъх и го подгоних, до момента в който не съумях да го заклещя в ъгъла. Той към този момент нямаше накъде да бяга, тъй че се обърна и ми се нахвърли. Беше ненадейно и доста ужасно. Изведнъж се оказа, че плъхът гони мен. Прескачаше стъпала, скачаше от площадка на площадка. Е, най-после аз въпреки всичко се оказах по-бърз и затръшнах вратата под носа му ", спомня си Путин за своите детски години, разказани в книгата му " От първо лице. Разговори с Владимир Путин ".
Няколко години по-късно в изявление за кино лентата " Путин " той прибавя още нещо: " Плъхът се опитваше да скочи на главата ми. Това всички би трябвало да го имат поради. По-добре да не притискаш никого в ъгъла ".
Тази метафора за плъха през днешния ден е по-важна от когато и да било.
Никакви взаимни отстъпки
Непосредствено преди диалога на съветския президент с Джо Байдън, а и незабавно след него от Кремъл се изляха цяла серия пространни мнения. И министърът на външните работи Сергей Лавров, и съветникът на Путин по интернационалните въпроси Юрий Ушаков, и посланикът на Русия в Съединени американски щати Анатолий Антонов повтаряха все едно и също: Москва няма желание да води дългогодишни договаряния със Съединени американски щати в стила на Студената война и няма да се откаже от условията си Западът да ѝ даде някакви юридически завършени " гаранции за сигурност ". С тази дефиниция се има поради упованието, че НАТО ще се откаже да приема страни, които в миналото са влизали в Съюз на съветските социалистически републики (най-вече Украйна и Грузия) и ще понижи военната си интензивност в Централна Европа и в балтийските страни. Освен това Москва не желае Съединени американски щати да разполагат в Европа ракети с дребен и междинен обхват на деяние.
По този метод Владимир Путин дава да се разбере, че е подготвен да отдръпна съветските войски от границата с Украйна само, в случай че НАТО се откаже от обещанието си рано или късно да одобри в своите редици Украйна и Грузия - заричане, обещано на срещата на върха на Алианса в Букурещ през 2008-а година.
Путин към този момент над 20 години е на интернационалната сцена и би трябвало добре да знае, че такова искане е неизпълнимо. Ако се анулира поканата от Букурещ, а НАТО ограничи военната си интензивност на лична територия - това би означавало, че Алиансът дава на Москва правото на несъгласие върху своите решения. Което пък всъщност би означавало завършек на НАТО.
Президентът Байдън към този момент съобщи, че преди да мисли за участие в НАТО, Украйна е длъжна да реши казуса с корупцията в страната. Той също по този начин удостовери, че Съединени американски щати няма да разполагат нападателни оръжия на територията на Украйна. Освен това теоретически е допустимо да се ограничи ненапълно военното съдействие с Киев, въпреки че това може да докара до гняв американския Конгрес. На процедура излиза, че Вашингтон е направил съвсем всички вероятни отстъпки още преди старта на руско-американските договаряния в Женева на 10-и януари. Кремъл обаче упорства на своите условия, за които добре знае, че са неизпълними. Защо?
Путин употребява момента
В Москва считат, че политическата воля на Запада, и в частност на Европейски Съюз, е отслабена от пандемията и под натиска на бизнеса, който не желае изостряне на връзките с Русия и Китай - както и заради неналичието на далновидни политически водачи.
Освен това Джо Байдън позволи неточност, като предложения Путин на среща точно напролет, в интервала на първата масирана централизация на съветски въоръжени сили по границата с Украйна. Путин реши, че това е симптом на уязвимост и на подготвеност да " изтъргува " Украйна против обещанието на Русия да не се намесва в противоборството сред Вашингтон и Пекин. Освен всичко друго русият водач е разгневен от решението на украинския президент Володимир Зеленски да бъде задържан и изправен пред съда за държавна измяна най-активният проруски политик в Украйна, близкият другар и кум на Путин Виктор Медведчук.
Освен това стопанинът на Кремъл е стигнал и до разумния извод, че нито един украински президент няма да извърши договореностите от Минск, признати през 2015-а година. В Киев считат, че тези договорености, подписани под напън, са унизителни и подкопават държавния суверенитет на страната.
Затова пък в Москва с възходяща паника следят модернизацията на украинските въоръжени сили и разширяващото се съдействие на страната с НАТО. Кремъл се притеснява, че украинците могат в обозримо бъдеще да пожелаят да си отвоюват назад районите в Източна Украйна, които са под съветски надзор. И това не би било казус. През 2020-а година Азербайджан сполучливо организира сходна интервенция в Нагорни Карабах, откакто години наред модернизираше армията си с дейната поддръжка на натовската страна Турция.
Руското управление счита, че е настъпил моментът да предяви сурови условия към Запада и че този миг не трябва да се изпуска. Начело на Германия към този момент са социалдемократите, които обичайно симпатизират на Москва и упорстват да се пусне в деяние газопроводът " Северен поток-2 ". Във Франция протича скандална президентска акция, в която най-малко един от водещите претенденти дава обещание, че страната ще напусне НАТО и желае повдигане на глобите против Русия. Начело на Съединени американски щати пък е един неособено здрав 80-годишен п резидент. Самата Украйна е отслабена заради непрекъснатите междуособици и съществено разтърсена поради прекомерно закъснялата си реакция на пандемията.
Да не се не помнят генералите!
Има и още едно вътрешно-политическо основание. Върховният главнокомандващ Владимир Путин не може да си разреши два пъти в годината, единствено поради телефонните си диалози с президента на Съединени американски щати, да разкарва до украинската граница и назад една 200-хилядна войска с хиляди единици бойна техника. Такива дейности основават усещането, че той е колеблив и слаб - изключително измежду военните. А Путин от много време и с всички сили се пробва да избегне тази заплаха. За него е от първостепенна значимост да резервира своя безспорен престиж измежду съветските елити. Защото съгласно него това е един от главните принадлежности за подсигурява на стабилността на режима. Генералите са една от най-важните групировки в съветската върхушка, която непрестанно има потребност от потвърждението, че я възприемат съществено.
Така че Путин има своите аргументи да слага на Запада неизпълними условия. По всичко проличава, че се старае да не изпусне удобните (според него) условия. Затова гледа на противостоенето като на стратегическа наложителност, а на възможния си триумф в бъдеще - като на свое историческо завещание. Така че забравете за срещите сред Хрушчов и Кенеди, сред Брежнев и Никсън. Сегашното управление на Руската федерация счита, че се намира в доста по-отчаяно състояние, в сравнение с тогавашният Съветски Съюз. И че в следствие от това е доста по-свободно при избора си на средства.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ