Трябва ли България да смекчи позицията си за Северна Македония: разговор с проф. Мария Нейкова
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дъждовни води: Професор Нейкова, последният Европейски съвет за тази година приключи без прогрес по тематиката със Северна Македония. Виждате ли въпреки всичко индикации, че новото държавно управление на България ще успее да позволи разногласието?
Проф. Нейкова: Струва ми се, че е рано за такава прогноза, само че има известни промени в тази посока. Внимателно прочетох съдружното съглашение (на новото държавно управление – б.р.) и в частта, отдадена на двустранните връзки, е дефинирано “надграждането в градивен дух” на връзките ни със Северна Македония. Възможностите за прогрес най-много виждам в усилването на съдействието в сферите на превоза, науката и културата, взаимните научни конференции. Но въпреки това за мен е все по този начин неразбираемо по какъв начин ще бъде осъществена тази смяна, щом се заявява запазването на единната позиция на България. Има известни неясноти - записано е, че Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси се резервира, само че в същото време бе представен министър председателят Петков да споделя, че по историческите въпроси би трябвало да бъде основана нова комисия. Все отново това са хора, които ръководят от няколко дни, би трябвало да им дадем време. Към момента от една страна се заявява непроменимостта на позицията, а от друга - има подмятания за промени.
Комисията по исторически и просветителни въпроси сега де факто не действа. Какво би трябвало да направи Скопие, с цел да свалим това несъгласие?
Въпросите са дефинирани в това, което назоваваме 5+1: по какъв начин се употребява късото име на Северна Македония – нещо, което е записано в контракта на Северна Македония с Република Гърция, и което не знам по какъв начин може да бъде променено. Второто е превъзмогване на говоренето с ненавист към България и българите. Забеляза се, че откакто България отхвърли да одобри преговорната рамка на Република Северна Македония, това говорене се ускори. Третата точка е работата на историческата комисия, която ми наподобява доста сложна за оживление. От страна на Северна Македония работата бе замразена поради изборите. Сега имаше онлайн съвещание. При състояние, че при непосредствени срещи не напредваха, не виждам по какъв начин могат да напреднат в онлайн работата си. Реабилитирането на жертвите на комунизма с българско съзнание е доста значимо. Разбира се, ненамесата във вътрешните работи също е там.
Tова “+1” е вписването на българите в македонската конституция. Отиващият си министър председател Зоран Заев съобщи, че разискването на този въпрос с България ще се случи, откакто бъде вдигнато ветото. От нашата страна се споделя тъкмо противоположното. Трудна наподобява и работата с учебниците. Още през 2006-а година министърът на образованието в тогава Република Македония след срещата с българския си сътрудник Даниел Вълчев сподели, че македонските управляващи са организирали конкурс за нови учебници от 5 до 8 клас. От страна на Република Северна Македония са изказани много планове, само че от тях не са произлезли съответни дейности. Знам, че работата по учебниците не е лесна, само че явно тя би трябвало да се свърши.
Какво смущава България в учебниците?
Тематиката е обвързвана с окупационните функционалности на българската войска на тяхна територия по време на Втората международна война и метода, по който българите са наричани.
Преподавате във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет. Засилват или отслабват антибългарските послания в македонските медии и надлежно антимакедонските - в българските - в последните години?
Проучване в България е направено и ще бъде оповестено публично през януари. В него се отбелязва пик след прекъсването на преговорната рамка. Освен това, и от двете страни на границата фигурата на Гоце Делчев се трансформира в знак на разногласието.
Спорът за съответни епизоди и фигури от историята ли е или е фундаментален?
Става дума за проблем, който има своите корени доста обратно във времето. Той е обвързван с освобождението ни от турско иго, с обстоятелството, че самостоятелната българска страна е орязана като граници и че България е водила войни за територията на Македония. В съзнанието на по-голямата част от хората в България, включително и политици, доста дълго време съществува убеждението, че става дума за един и същи народ.
Въпреки всичко, което довежда до 1946-а година, даже хората, които одобряват, че ние сме едно и също, би трябвало да си дават сметка, че развиването по-късно, когато ни разделя държавна граница, е доста друго. В България имаме мощно открита българска еднаквост и тя не може да се разколебае елементарно. При другата страна нещата са по-сложни. Това е една доста по-млада и по-малка страна, която търси корените на своята еднаквост. Струва ми се, че ние стесняваме подтекста, затваряме го единствено в границите на връзките сред Република България и Република Северна Македония
Какво още би трябвало да бъде регистрирано?
Контекстът е доста по-широк: имаше едно доста забавно изследване на “Галъп интернешънъл” от тази година, в което 71,1% от интервюираните споделят, че първо би трябвало да бъдат уредени връзките сред България и Северна Македония и едвам по-късно би трябвало да има развиване във връзка с участието в Европейски Съюз. Каквото и да прави българското управление, то не може да не регистрира публичното мнение. Трябва обаче да имаме поради развиването на двете страни след 1946-а, само че изключително след 1989-а. Често споделяме, че Европейският съюз оказва напън на България. Но дано си спомним какво сподели Путин за произхода на писмеността. Ще изтъквам тук друго изследване, съгласно което популацията на Северна Македония възприема Русия като доста ниска степен на опасност. 2/3 от популацията споделя обвързаност към Русия заради “славянското братство”. 1/3 счита, че НАТО е виновна за провокирането на Русия. И то в случай, че предходната година Северна Македония стана член (на алианса – б.р.). Повечето хора считат, че Западът незаслужено упреква Русия в закононарушения.
Искам да кажа нещо и във връзка на Китай. През септември тази година в речта си за положението на съюза Урсула фон дер Лайен сподели следното: Ние сме положителни във финансирането на пътища, само че за Европа няма смисъл да построи път сред медна мина и пристанище, които са благосъстоятелност на Китай. Разработка на Балканската мрежа за проверяваща публицистика демонстрира, че Китай развива 135 плана в шест страни от балканския район. 15 от тези планове са точно в Северна Македония и са оценени на повече от 654 милиона евро. Трябва да отчетем, че с изключение на контракта за добросъседство, имаме и декларация на Народното събрание от 2019-а година. Имаме рамкова позиция по въпроса за разширението. Това са незаобиколими документи. Без приемане на нова декларация, българската страна не може да излезе от рамката на тези документи.
В името на геополитическата непоклатимост и равновесие, би трябвало ли България да смекчи позицията си?
Не обичам да върша прогнози, които не мога да защитя. Но мисля, че ще бъдат направени старания България да не изпадне в районна и континентална изолираност.
Проф. Мария Нейкова е дълготраен учител във Факултета по публицистика и всеобща информация на Софийския университет " Св. Климент Охридски " с лекционни курсове по интернационалните връзки, интернационална публицистика, Балкани. Автор е на няколко книги и доста публикации.
Дъждовни води: Професор Нейкова, последният Европейски съвет за тази година приключи без прогрес по тематиката със Северна Македония. Виждате ли въпреки всичко индикации, че новото държавно управление на България ще успее да позволи разногласието?
Проф. Нейкова: Струва ми се, че е рано за такава прогноза, само че има известни промени в тази посока. Внимателно прочетох съдружното съглашение (на новото държавно управление – б.р.) и в частта, отдадена на двустранните връзки, е дефинирано “надграждането в градивен дух” на връзките ни със Северна Македония. Възможностите за прогрес най-много виждам в усилването на съдействието в сферите на превоза, науката и културата, взаимните научни конференции. Но въпреки това за мен е все по този начин неразбираемо по какъв начин ще бъде осъществена тази смяна, щом се заявява запазването на единната позиция на България. Има известни неясноти - записано е, че Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси се резервира, само че в същото време бе представен министър председателят Петков да споделя, че по историческите въпроси би трябвало да бъде основана нова комисия. Все отново това са хора, които ръководят от няколко дни, би трябвало да им дадем време. Към момента от една страна се заявява непроменимостта на позицията, а от друга - има подмятания за промени.
Комисията по исторически и просветителни въпроси сега де факто не действа. Какво би трябвало да направи Скопие, с цел да свалим това несъгласие?
Въпросите са дефинирани в това, което назоваваме 5+1: по какъв начин се употребява късото име на Северна Македония – нещо, което е записано в контракта на Северна Македония с Република Гърция, и което не знам по какъв начин може да бъде променено. Второто е превъзмогване на говоренето с ненавист към България и българите. Забеляза се, че откакто България отхвърли да одобри преговорната рамка на Република Северна Македония, това говорене се ускори. Третата точка е работата на историческата комисия, която ми наподобява доста сложна за оживление. От страна на Северна Македония работата бе замразена поради изборите. Сега имаше онлайн съвещание. При състояние, че при непосредствени срещи не напредваха, не виждам по какъв начин могат да напреднат в онлайн работата си. Реабилитирането на жертвите на комунизма с българско съзнание е доста значимо. Разбира се, ненамесата във вътрешните работи също е там.
Tова “+1” е вписването на българите в македонската конституция. Отиващият си министър председател Зоран Заев съобщи, че разискването на този въпрос с България ще се случи, откакто бъде вдигнато ветото. От нашата страна се споделя тъкмо противоположното. Трудна наподобява и работата с учебниците. Още през 2006-а година министърът на образованието в тогава Република Македония след срещата с българския си сътрудник Даниел Вълчев сподели, че македонските управляващи са организирали конкурс за нови учебници от 5 до 8 клас. От страна на Република Северна Македония са изказани много планове, само че от тях не са произлезли съответни дейности. Знам, че работата по учебниците не е лесна, само че явно тя би трябвало да се свърши.
Какво смущава България в учебниците?
Тематиката е обвързвана с окупационните функционалности на българската войска на тяхна територия по време на Втората международна война и метода, по който българите са наричани.
Преподавате във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет. Засилват или отслабват антибългарските послания в македонските медии и надлежно антимакедонските - в българските - в последните години?
Проучване в България е направено и ще бъде оповестено публично през януари. В него се отбелязва пик след прекъсването на преговорната рамка. Освен това, и от двете страни на границата фигурата на Гоце Делчев се трансформира в знак на разногласието.
Спорът за съответни епизоди и фигури от историята ли е или е фундаментален?
Става дума за проблем, който има своите корени доста обратно във времето. Той е обвързван с освобождението ни от турско иго, с обстоятелството, че самостоятелната българска страна е орязана като граници и че България е водила войни за територията на Македония. В съзнанието на по-голямата част от хората в България, включително и политици, доста дълго време съществува убеждението, че става дума за един и същи народ.
Въпреки всичко, което довежда до 1946-а година, даже хората, които одобряват, че ние сме едно и също, би трябвало да си дават сметка, че развиването по-късно, когато ни разделя държавна граница, е доста друго. В България имаме мощно открита българска еднаквост и тя не може да се разколебае елементарно. При другата страна нещата са по-сложни. Това е една доста по-млада и по-малка страна, която търси корените на своята еднаквост. Струва ми се, че ние стесняваме подтекста, затваряме го единствено в границите на връзките сред Република България и Република Северна Македония
Какво още би трябвало да бъде регистрирано?
Контекстът е доста по-широк: имаше едно доста забавно изследване на “Галъп интернешънъл” от тази година, в което 71,1% от интервюираните споделят, че първо би трябвало да бъдат уредени връзките сред България и Северна Македония и едвам по-късно би трябвало да има развиване във връзка с участието в Европейски Съюз. Каквото и да прави българското управление, то не може да не регистрира публичното мнение. Трябва обаче да имаме поради развиването на двете страни след 1946-а, само че изключително след 1989-а. Често споделяме, че Европейският съюз оказва напън на България. Но дано си спомним какво сподели Путин за произхода на писмеността. Ще изтъквам тук друго изследване, съгласно което популацията на Северна Македония възприема Русия като доста ниска степен на опасност. 2/3 от популацията споделя обвързаност към Русия заради “славянското братство”. 1/3 счита, че НАТО е виновна за провокирането на Русия. И то в случай, че предходната година Северна Македония стана член (на алианса – б.р.). Повечето хора считат, че Западът незаслужено упреква Русия в закононарушения.
Искам да кажа нещо и във връзка на Китай. През септември тази година в речта си за положението на съюза Урсула фон дер Лайен сподели следното: Ние сме положителни във финансирането на пътища, само че за Европа няма смисъл да построи път сред медна мина и пристанище, които са благосъстоятелност на Китай. Разработка на Балканската мрежа за проверяваща публицистика демонстрира, че Китай развива 135 плана в шест страни от балканския район. 15 от тези планове са точно в Северна Македония и са оценени на повече от 654 милиона евро. Трябва да отчетем, че с изключение на контракта за добросъседство, имаме и декларация на Народното събрание от 2019-а година. Имаме рамкова позиция по въпроса за разширението. Това са незаобиколими документи. Без приемане на нова декларация, българската страна не може да излезе от рамката на тези документи.
В името на геополитическата непоклатимост и равновесие, би трябвало ли България да смекчи позицията си?
Не обичам да върша прогнози, които не мога да защитя. Но мисля, че ще бъдат направени старания България да не изпадне в районна и континентална изолираност.
Проф. Мария Нейкова е дълготраен учител във Факултета по публицистика и всеобща информация на Софийския университет " Св. Климент Охридски " с лекционни курсове по интернационалните връзки, интернационална публицистика, Балкани. Автор е на няколко книги и доста публикации.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ