ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Инвеститорите обичат прозрачността и сигурността. В България има неефективно държавно ръководство, корупция и приключване на мозъци, и това би трябвало да се промени. Това сподели за ФАКТИ Стефан Иванов, с който си поговорихме за капиталовия климат в България и вероятностите за развиване.

През предходната година Стефан Иванов, дружно със своя наследник Максим, без никакъв опит в мореплаването прекоси Атлантическия океан с лодката Neverest, която построи в гаража си в София.

Стефан Иванов е авантюрист по душа, само че финансист по специалност. Той е ръководещ сътрудник на финансовия бутик Challenger Capital Management, а преди този момент е бил общоприет шеф на Citibank за България, вицепрезидент на Американската комерсиална камара в България и член на борда на шефовете в КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Завършва в едно от най-престижните образователни в света – университета „ Корнел” в Съединени американски щати, и има голям опит в банковия бранш и капиталовото банкиране.

Г-н Иванов, по какъв начин финансист с Вашия голям опит, в това число и в капиталовото банкиране, вижда България през 2021 година? Доближаваме ли се до нашите сътрудници в Европейски Съюз, или като вероятности и финансови благоприятни условия сме по-близо до някогашните руски републики?

Имаме задоволително предпоставки да доближим България до междинните равнища на икономическа интензивност и витален стандарт в Европейски Съюз, защото пазарите за артикули и услуги, капитал и човешки запаси сред нашата страна и другите членки на съюза са изцяло отворени, защото получаваме безплатно милиарди евро от европейските фондове за развиване и защото географски сме доста по-близо до Европа от някогашните руски републики. Това приближаване обаче е надалеч по-бавно от мечтаното и вероятното заради неефективно държавно ръководство, корупция и приключване на мозъци.

От години мнозина български жители и политици мечтаят страната ни да стане „ Швейцария на Балканите”. Но досега това е единствено фантазия, тъй като други страни на Балканите са доста по-привлекателни за вложители и туристи. Какъв съвет бихте дали на властимащите – къде би трябвало да вложи напъните си България, с цел да стане по-привлекателна за вложителите?

Международните вложители отиват там, където има огромни пазари за техните артикули и или там, където по-ефективно могат да ги създават и изнасят на световните пазари. Тъй като България е дребен пазар, би трябвало да създадем по този начин, че те бързо да могат да получават нужните позволения за тяхната активност, стига да дават отговор на транспарантни критерии; елементарно да могат да наемат, преустройват или построяват индустриални мощности в индустриални зони, дейно да бъдат снабдявани с ток, газ и инфраструктура и да имат опция да наемат човешки запаси с положителни квалификации, върху които да се надгражда. Тези вложители, които идват извън, би трябвало да имат убеденост, че макроикономическата среда е постоянна и че политически решения или корупционни практики няма да пречат на тяхната активност. Тъй като страните са в конкуренция между тях, би трябвало непрестанно да работим за това инфраструктурата и квалификациите на работната ръка да се усъвършенстват, цените на ресурсите като електричество, газ и така нататък да са конкурентни, а и да поддържаме спомагателни преимущества като ниския плосък налог.

Изменението на климата се трансформира в една от главните закани за Европа и света. Европейски Съюз от ден на ден приказва за зелени технологии и екосъобразни начинания. Може ли България точно в тази сфера да вложи старания? Има ли в България такива новаторски компании?

Не единствено че може, само че съгласно мен в България би трябвало да вложим старания за развиването на зелени технологии и начинания, с цел да избегнем екологични произшествия и живеем в по-здравословна среда. У нас към този момент има такива новаторски и високотехнологични компании, които развиват кръгова стопанска система като, да вземем за пример, „ Насекомо, “ която употребява черната муха боец за високотехнологично на протеини за храни на домашни любимци, риба, прасета и птици. Тъй като към този момент 80% от обработваемата земя в света се употребява за изхранване на животни и близо толкоз от запасите на диви риби са преексплоатирани, в случай че не се развиват такива ефикасни различни производства, ще продължи изсичането на горите и скоро ще имаме проблеми с изхранването на човечеството. Вместо да улеснят развиването на компанията, обаче, нашите държавни институции се държат като политици популисти – ослушват се дали няма да има обществен или различен напън от една или друга посока, разрешителните за развиване на активността се издават извънредно постепенно, вършат се голям брой еднотипни инспекции, макар че не са регистрирани отклонения, след което към този момент издадени позитивни мнения от органи като Регионална инспекция за опазване на околната среда се връщат за преразглеждане без основателна причина и активността на компанията се попречва в продължение на години. Това обезсърчава хората, които са вложили времето и парите си. Също по този начин дава неприятен знак на други евентуални вложители, че средата в България е нестабилна и основава прекалено огромни опасности за възможната им инвестиция. А, както знаем, вложителите обичат прозрачността и сигурността. И вместо България да бъде измежду пионерите в идната индустриална гражданска война – както успяхме да се включим в точния момент в IT-революцията – и да продаваме на света технологии, които да подсигуряват изхранването на планетата, ние се държим недалновидно. Ако успеем да заставим държавните институции да работят експедитивно и поредно и се фокусираме върху основаването на артикули с висока принадена стойност, за което не е нужно да си мощна страна с огромни естествени запаси, ние ще съумеем да излезем от дъното на всички европейски ранглисти. И за това ни дава късмет и „ Зелената договорка “ – не просто да се „ усвоят “ едни милиарди, а средствата да бъдат фокусирани в развиването на ефикасни и природосъобразни технологии, образец за които е и „ Насекомо “.

През последните месеци виждаме по какъв начин цените порастват, а приходите и пенсиите на българина не престават да са ниски. Всеки българин се пита – по какъв начин можем да увеличим приходите?

Най-ефективно можем да увеличим приходите си посредством повишение на квалификацията си и в случай че е нужно, посредством преквалификация в нова по-перспективна област. Академии като SoftUni и Telerik организират образования по програмиране и нови технологии като цифров маркетинг, облачни услуги, блокчейн и така нататък Броят и размерът на високотехнологичните компании в България продължава да пораства и те мъчно намират готови фрагменти. Можем да увеличим приходите си като работим в сфери и компании с висока добавена стойност, като получаваме част от тази добавена стойност. Освен обичайните софтуерни компании като тези от софтуерната промишленост, към този момент се развиват компании в био-тек (био-технологиите), фин-тек (във финансовата сфера), фуд-тек (в хранителната сфера), ед-тек (в образованието), хелт-тек (в здавеопазването) и други промишлености. Трябва да внимаваме да не попаднем в компании, чието произвеждане е обвързвано с обикновени трудоемки интервенции, които са пристигнали в България най-вече с цел да ангажират евтина работна ръка.

Трябва ли България да вкара еврото и какви са плюсовете и минусите на еврозоната?

Категорично – да. Практиката в редица Европейски страни, въвели еврото, демонстрира, че от това има доста плюсове: заобикалят се разноските за превалутиране сред локалната валута и еврото; спадат лихвите по заемите на страната, компаниите и гражданите; изчезва даже теоретичният риск от амортизация на локалната валута; усилва се комфортът на интернационалните вложители да развиват планове в съответната страна. Един от минусите е, че някои единични евтини артикули могат да нарастнат – да вземем за пример нещо, което е коствало един лев, може да стане едно евро, само че като цяло се следят незначителни инфлационни последствия. Елиминира се и опцията за масирано отпечатване на локална валута, само че България по този начин или другояче не е прибягвала до това от въвеждането на валутния ръб през 1997г.

Много образовани и квалифицирани българи работят на високи позиции в западни компании. Какво може да им предложи България, с цел да ги върне тук?

Най-доброто, което България може да им предложи, е екосистема, в която те могат да се развиват в новаторски, бързорастящи български или интернационалните компании с висока добавена стойност или пък да започват свои лични компании с улеснен достъп до финансиране, ментори и образования.

Вие интензивно подкрепяте акцията в поддръжка на донорството и трансплантацията „ Да! За живот!”. Още ли тази тематика е табу в България? Оптимист ли сте, че законодателството ще бъде променено и ще се одобри закон за единодушие за донорство по хипотеза?

Аз и цялото ми семейство сме дейни покровители за акцията на Министерство на здравеопазването „ Да! За живот!”, която цели да подтиква повече хора да вземат решение да бъдат евентуални донори на органи след гибелта си за животоспасяващи трансплантации. Колкото повече хора вземат това решение и го споделят с околните си, толкоз по-малко наши сънародници ще живеят в мъка, очаквайки орган, който в множеството случаи не дочакват. Темата към този момент не е табу и след стотици диалози, които сме провели на тази тематика с познати, непознати и в медиите, виждаме, че множеството българи са дружелюбни и благородни хора и в множеството случаи споделят „ Да! “. Настоящият Закон за трансплантация на органи, тъкани и кафези на процедура е закон за донорство по хипотеза. Това не се споделя категорично в него, само че се подразбира. Могат да се внесат някои обяснения, само че няма потребност същността на закона да се трансформира.