ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

В каква ли посока ще тръгне в този момент събудената гражданска сила в България? От наблюденията ми в обществените мрежи натискът ще е против феодализираната локална власт и, несъмнено, преди всичко против Брисовата Софийска община. София освен е най-големият град с величествен - това е мястото, откъдето стартира политическият напредък на партия ГЕРБ, чиято кметица представяше един ухилен контрапункт на партийния водач. И по този начин, до момента в който приспивани от сладкото каканижене на госпожата, софиянци с смут схванаха, че градът им е станал кочина.

Що за град е София

Предсрочното събаряне на Фандъкова би имало значимо алегорично значение за „ продължаването на смяната “, която по този начин мъчно стартира. Наистина: хиляди фамилии са подвластни от общината-работодател, само че отново хиляди протестиращи излязоха на площада точно тук. И по този начин и не получиха еднопосочно задоволство.

Припламват искри, които бунят пристрастености. Момче, убито от електрически кабел. Бременна жена, пропаднала в шахта. Уличен дирек, стоварил се върху автомобил. И няма отговорни - свещената частна благосъстоятелност не предстои на надзор. Да не приказваме за първия сняг, който по традиция изненадва общината като дядо Коледа, който идва през комина. По мотив хаоса, който се сътвори, в една от бързо разрастващите се групи, искащи оставка на кметицата, се появи следното меме: „ Столична община излезе с публично изказване, че тази година снегопочистването на пътищата ще се прави онлайн “.

Какъв може да бъде мотивът, който ще изкара хората от нерви, не знам. Ще има ранени от висулки, счупени полуоски, наводнени подлези, поправки на ремонта. Можем да чакаме някакво разобличаване за финансови злоупотреби, каквото неизбежно ще опита да направи новото държавно управление. Възмущения сигурно ще разпалват цените на билетите, неналичието тук-там в детските градини, сините зони, COVID-ограниченията. Най-неприятното е, че в новата обстановка, когато и жителите, и страната ще я наблюдават изкъсо, кметицата ще се опасява да подхваща каквото и да било. Тя и до момента нищо не правеше, а в този момент - напълно.

Това нищоправене персонално мен ме вбесява най-вече. Вземете превоза. Колко години приказваме за подземни паркинги, за отклонение на трафика от центъра, за стимулиране на публичния превоз. Очертаха едни нелепи велоалеи, които нямат нищо общо с това, което сме виждали по света - и единствено затрудниха придвижването. Задръствания, бръмчене, бензинови ухания. Стане злополука някъде - поставят още един светофар и шапка на сопа. Автобусът стопира на самото платно, тъй като няма уширение, колите откъм гърба би трябвало да набиват спирачки. Боклукчийските кофи запречват улиците, да не приказваме, че всеки стопира на аварийки където и за колкото си изиска. Друго меме в същата група: „ Защо няма рапъри от " Манастирски ливади "? Защото там няма улици, на които да израснат “.

За настилките да приказваме ли? Символичните жълти павета пред Народното събрание са като след бомбардировка. Минавали оттова доста коли - ами за какво минават? Тротоарите ни са без една здрава плочка, надалеч по-добре е ситуацията в провинцията - по какъв начин става това при несравнимо по-големия бюджет тук, по този начин и не разбирам. Похарчиха едни пари, с цел да забият ужасните раирани колчета, тъй като очевидно компанията, която би трябвало да подвига неприятно спрелите коли, нещо не работи (там излязоха и едни странни финансови резултати, само че да не се задълбочаваме). Върви, че се разхождай в индийска нишка по тези тротоари. И внимавай да не те оплиска плочката. Мръсотията е всестранна. Не мият улиците - или най-малко аз не виждам признаци на сходна интензивност. Нехаят за замърсяването на въздуха, дори се канят да строят цех за отпадъци. Позволяват на самолети да прелитат ниско над центъра на града и да усилват шумовото замърсяване. Сградите се лющят и никой не глобява притежателите, които са ги изоставили.

Но най-дразнещо за мен е естетическото замърсяване. Този град стартира да става изумително противен. Няма и помен от жанр и даже не приказваме за нелепите монументи като „ Котето “ пред НДК или „ Плавниците “ пред Женския пазар. Представете си, че посетител на града попита къде е остарелият град. Ще вдигнем заедно плещи - ами няма подобен. Тук-там се разрушава някаква постройка, която е монумент на културата, а от време на време притежателите я подпалват, с цел да си построят нещо новичко. Но цялостен квартал, който да носи духа на предишното - къде ти, толкоз по-важни работи имаме да вършим: заменки, публични поръчки... Ако ГЕРБ свърши нещо в този град, това е метрото - въпреки и да беше стартирано преди тях и да разчита на европейски пари. Пак добре, дето се споделя, можеха и да го спрат. Но погледнете евтинджийските плексигласови спирки, погледнете плочките.

Дойде ли ред на София?

Да не не преставам в жанра на окайването. Политическият поврат на държавно равнище даде концепция накъде можем да вървим. И в София ни би трябвало млад, способен кмет, подсилен от обединен общински съвет, който да извади града от комата. Борис Бонев е претендент, който незабавно ми идва мислено - с силата и оптимизма си той доста наподобява на господата Петков и Василев, единствено дето е френски, а не американски ученик. Няма подозрение, че един синхрон сред управлявана от него община и управлявана от тях страна би бил доста потребен. Но има и други варианти. Г-жа Манолова беше доста покрай поста и единствено разединението на опозицията я спря. И тя е изпълнена с сила, багра се единствено, че неуспехът на групировката ѝ на последните избори понижава нейните шансове. Десните фейсбукари пък упорстват да видят някого от своите районни кметове отпред на общината - най-често се загатват Трайков, Илиев, Павлов. Доколкото знам, това са честни хора и взаимодействат добре с жителите, само че към този момент не оферират цялостна и огромна визия за града, каквато имат от „ Спаси София “. Но да забележим.

Във всеки случай, в случай че нещо разреши на госпожа Фандъкова да оцелее макар възходящото неодобрение, то ще е още веднъж разединението на нейните съперници. И още едно меме от групата, този път откъс: „ Спасението на давещите се е дело на самите давещи се “. При Илф и Петров това звучи смешно, при нас - не толкоз.

Автор: Ивайло Дичев