Всичко поскъпва: цените в Турция растат, недоволството също
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Цените в Турция не стопират да порастват, както и недоволството на хората. Въпреки страха от репресии, от ден на ден турци излизат по улиците и упорстват за оставката на държавното управление.
Обменните бюра дебнат на всеки ъгъл в Истанбул, а в последно време пред тях се вият опашки. За задграничните посетители преференциалните обменни са същинска наслада, за турците обаче те са проклинание. И все по-често ще ги чуете да изричат две думи: " Hükümet Istifa! " - Правителството да си върви!
Хората към този момент излизат на митинги: в Анкара, Истанбул, Измир, даже в югоизточна Турция. Според медиите, край Босфора и в столицата към стачкуващите се причисляват и студенти от елитните университети. Полицията към този момент подхваща ответни ограничения. Край фамозния площад " Таксим " в Истанбул, където през 2013 година се развихриха всеобщи митинги против ръководството на Ердоган, в този момент са приготвени железни заграждения, а в Коджаели е бил задържан публицист.
Между страха и недоволството
Разговаряме със Седат, келнер в Истанбул, който поддържа митингите. " Трябва да се чуе гласът на народа! Да протестираш не е закононарушение, нали? ", споделя той, въпреки че персонално избира да не излиза на улицата. " Имам жена и у дома. По-добре не... "
Много хора в Турция живеят на минималната работна от 2800 лири месечно. В началото на годината това бяха 300 евро, само че девалвацията ги изяде и в този момент към този момент са по-малко от 200. В същото време цените непрестанно порастват. Официално инфлацията възлиза на към 20 %, само че сериозно настроени специалисти считат, че е доста по-висока.
Дениз се връща от магазина - наподобява изтощена. Става все по-трудно да се справяш при тези цени, въздиша домакинята. " Всичко нараства: храната, отоплението, токът, на децата разноските за учебно заведение и за облекла. Вижте защо платих 30 лири: за един самун, шест яйца и няма и кг картофи ", жалва се Дениз и ни демонстрира наличието на пластмасовата торбичка.
Независимо от това 49-годишната жена не е сигурна дали уличните митинги са най-правилното решение. " Честно казано и аз бих излязла, само че пък по този начин рискуваме страната ни да потъне в безпорядък ", споделя Дениз. Нейната философия гласи: " Аз стачкувам единствено в мислите си и търпеливо очаквам идващите избори. Тогава ще изразя митинга си по либерален метод, с изборната бюлетина. "
Опозицията упорства за предварителни избори
Ахмет Давутоглу, някогашен министър председател и бивш съпартиец на президента Ердоган, също счита, че вместо митинги, би трябвало да има избори. И упорства за тяхното бързо осъществяване. Давутоглу от дълго време мина в съпротива. Али Бабакан също. Той напусна Партията на справедливостта и развиването на Ердоган и основа своя групировка. Сега се обръща към президента с настойчивия апел най-сетне да се отдръпна.
Но Ердоган даже не помисля за предварителни избори. " Говорят си за предварителни избори, само че изборите са планувани: през юни 2023 година. Мина времето когато гласувахме на всеки 15-20 месеца. Да не сме някаква бананова република? ", счита президентът.
Но през 2018 година самият Ердоган разгласи предварителни избори, избързвайки с година и половина.
Напрежението в Турция пораства
В Туитър към този момент се води политическа борба. Привържениците на държавното управление се сплотиха под хаштага " Защитаваме нашата страна ", а опозицията им дава отговор с " Правителството да се отдръпна, избори незабавно! ". Тази акция се поддържа от Али. " В тази страна трябват бързи промени. Избори незабавно, а не чак след година и половина ", споделя Али.
Кога ще са изборите - за истанбулския дюкянджия Екрем това няма значение. Той е уверен, че грешката е в системата - в президентската система, която Ердоган вкара през 2018. " Един обособен човек просто не може да знае всичко. Когато цялата власт попадне в ръцете единствено на един човек, тогава работата става неприятна ", споделя Екрем.
Али не смее да изрича името на Ердоган, само че без значение от това уличните митинги са явен знак и отчетлива рецензия тъкмо против президента. Мнозина турци през днешния ден се боят да изкажат мнението си обществено, само че стачкуващите преодоляват този боязън, те поемат риска.
На идната заран се разсънваме с новината, че цената на бензина още веднъж се е вдигнала. И още веднъж ще има митинги.
Цените в Турция не стопират да порастват, както и недоволството на хората. Въпреки страха от репресии, от ден на ден турци излизат по улиците и упорстват за оставката на държавното управление.
Обменните бюра дебнат на всеки ъгъл в Истанбул, а в последно време пред тях се вият опашки. За задграничните посетители преференциалните обменни са същинска наслада, за турците обаче те са проклинание. И все по-често ще ги чуете да изричат две думи: " Hükümet Istifa! " - Правителството да си върви!
Хората към този момент излизат на митинги: в Анкара, Истанбул, Измир, даже в югоизточна Турция. Според медиите, край Босфора и в столицата към стачкуващите се причисляват и студенти от елитните университети. Полицията към този момент подхваща ответни ограничения. Край фамозния площад " Таксим " в Истанбул, където през 2013 година се развихриха всеобщи митинги против ръководството на Ердоган, в този момент са приготвени железни заграждения, а в Коджаели е бил задържан публицист.
Между страха и недоволството
Разговаряме със Седат, келнер в Истанбул, който поддържа митингите. " Трябва да се чуе гласът на народа! Да протестираш не е закононарушение, нали? ", споделя той, въпреки че персонално избира да не излиза на улицата. " Имам жена и у дома. По-добре не... "
Много хора в Турция живеят на минималната работна от 2800 лири месечно. В началото на годината това бяха 300 евро, само че девалвацията ги изяде и в този момент към този момент са по-малко от 200. В същото време цените непрестанно порастват. Официално инфлацията възлиза на към 20 %, само че сериозно настроени специалисти считат, че е доста по-висока.
Дениз се връща от магазина - наподобява изтощена. Става все по-трудно да се справяш при тези цени, въздиша домакинята. " Всичко нараства: храната, отоплението, токът, на децата разноските за учебно заведение и за облекла. Вижте защо платих 30 лири: за един самун, шест яйца и няма и кг картофи ", жалва се Дениз и ни демонстрира наличието на пластмасовата торбичка.
Независимо от това 49-годишната жена не е сигурна дали уличните митинги са най-правилното решение. " Честно казано и аз бих излязла, само че пък по този начин рискуваме страната ни да потъне в безпорядък ", споделя Дениз. Нейната философия гласи: " Аз стачкувам единствено в мислите си и търпеливо очаквам идващите избори. Тогава ще изразя митинга си по либерален метод, с изборната бюлетина. "
Опозицията упорства за предварителни избори
Ахмет Давутоглу, някогашен министър председател и бивш съпартиец на президента Ердоган, също счита, че вместо митинги, би трябвало да има избори. И упорства за тяхното бързо осъществяване. Давутоглу от дълго време мина в съпротива. Али Бабакан също. Той напусна Партията на справедливостта и развиването на Ердоган и основа своя групировка. Сега се обръща към президента с настойчивия апел най-сетне да се отдръпна.
Но Ердоган даже не помисля за предварителни избори. " Говорят си за предварителни избори, само че изборите са планувани: през юни 2023 година. Мина времето когато гласувахме на всеки 15-20 месеца. Да не сме някаква бананова република? ", счита президентът.
Но през 2018 година самият Ердоган разгласи предварителни избори, избързвайки с година и половина.
Напрежението в Турция пораства
В Туитър към този момент се води политическа борба. Привържениците на държавното управление се сплотиха под хаштага " Защитаваме нашата страна ", а опозицията им дава отговор с " Правителството да се отдръпна, избори незабавно! ". Тази акция се поддържа от Али. " В тази страна трябват бързи промени. Избори незабавно, а не чак след година и половина ", споделя Али.
Кога ще са изборите - за истанбулския дюкянджия Екрем това няма значение. Той е уверен, че грешката е в системата - в президентската система, която Ердоган вкара през 2018. " Един обособен човек просто не може да знае всичко. Когато цялата власт попадне в ръцете единствено на един човек, тогава работата става неприятна ", споделя Екрем.
Али не смее да изрича името на Ердоган, само че без значение от това уличните митинги са явен знак и отчетлива рецензия тъкмо против президента. Мнозина турци през днешния ден се боят да изкажат мнението си обществено, само че стачкуващите преодоляват този боязън, те поемат риска.
На идната заран се разсънваме с новината, че цената на бензина още веднъж се е вдигнала. И още веднъж ще има митинги.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ