Безсърдечната Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Отношението към бежанците на полско-беларуската граница демонстрира ясно доколко се е ожесточила политиката на Европейски Съюз. Европа се стреми единствено да се барикадира и изолира, написа Барбара Везел.
Бежанската политика беше част от програмата на последната среща на върха на Европейския съюз през октомври. И водачите на 27-те още веднъж се разделиха без да начертаят общ път: намаляването на натиска върху страните в Южна Европа, преразпределянето на мигрантите и построяването и финансирането на оборудванията по външните граници не престават да са противоречиви тематики. Колко високи би трябвало да бъдат крепостните стени на Европа, в случай че не желае изцяло да се откаже от основополагащите си полезности? Политическата наклонност е към още по-сериозна изолираност.
Над 1000 километра огради
12 страни, измежду които Полша, балтийските републики и Австрия, желаеха през октомври европейски пари за построяването на стени и бариери по външните си граници. Последните месеци демонстрираха, че миграционният напън не понижава, съобщи новият канцлер във Виена Александър Шаленберг. По данни на Европейската организация за гранична и брегова защита - Frontex, тази година 135 хиляди мигранти са достигнали територията на Европейски Съюз, т.е. 50 % повече спрямо 2020-а година. Въпреки това стойностите са надалеч по-ниски от пиковете на миграцията през 2015-а, когато над един милион души стигнаха до портите на Европа.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в началото попари очакванията за европейско финансиране: " Комисията и Европейският парламент от дълго време поддържат мнението, че бодлива тел и стени няма да бъдат финансирани ". Но когато ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел отиде във Варшава, с цел да удостовери солидарността на Европейски Съюз пред полското държавно управление, той съобщи противоположното. " Води се спор дали физическата инфраструктура може да бъде финансирана от Европейския съюз ", сподели Мишел. " Трябва да се обясни способността на Европейски Съюз да показва своята взаимност към страните, които са на първа линия и пазят своите национални граници, които са и външни граници на Европейски Съюз. "
Иначе укрепването на границите от дълго време е в ход. Унгария беше първата страна, която през 2015-а година стартира да строи огради по своята граница и по този начин отклони балканския маршрут. Примерът на Будапеща бе последван от Гърция, България и други страни и по този метод по външните граници на Европейски Съюз се появиха към 1000 километра гранични уреди.
Хиляди мигранти са ограбени и прогонени
От години европейски кораби отблъскват лодките на мигрантите назад в либийски води, където ги събира локалната бреговата защита. Италия публично си партнира с Либия, като доставя тамошната брегова защита с образование и техника, игнорирайки изискванията в либийските лагери, където мигрантите биват ограбвани и измъчвани.
От Гърция, Хърватия и България също идват известия за принудително прогонване на мигрантите, на които по противозаконен метод им се лишава шанса да аплайват за статут на европейска територия. Върховният комисар на Организация на обединените нации за бежанците Филипо Гранди не спести рецензиите си при последното си посещаване в Европейския парламент. " Настоящите практики на някои страни са тревожни: стените и бодливата тел, насилствените отблъсквания, при които мигрантите биват бити, събличани и хвърляни в реки или в морето ", сподели Гранди. " И опитът за заобикаляне на отговорностите посредством заплащания на трети страни, с цел да поемат те отговорността. "
Неправителствената организация " Border Violence Monitoring Network " оповестява, че сред началото на 2020-а и лятото на 2021-а година Гърция е отблъснала 6000 мигранти по суша и вода, в някои от случаите принудително. Според Датския съвет за бежанците, в Хърватия случаите са над 18 хиляди. В същия интервал Организация на обединените нации е записала 15 хиляди сходни случая в Либия.
Бежанците са най-вече от Сирия, Афганистан, Венецуела и Колумбия
По време на дебата в Европейския парламент евродепутатът от Европейската национална партия Йерун Ленарс отбрани все по-враждебните настроения в доста страни членки. " Виждате, че доста хора, които сега желаят да стигнат до Европа, не са бежанци и, че с процедурите за даване на леговище се злоупотребява от тези, които не се нуждаят от интернационална протекция за сметка на хората в потребност ", съобщи Ленарс. " Виждате по какъв начин незаконни банди трансформират миграцията в бизнес за милиарди долари и виждате диктатори, които употребяват миграцията в хибридната си война против Европейски Съюз. "
Това разбиране произтича от обстоятелството, че в избрани интервали в Италия идват огромни групи мигранти от северноафрикански страни като Тунис, Мароко и Алжир, които по предписание нямат право на бежански статут. В формалната статистика на Европейски Съюз през 2020-а година обаче най-често преобладават мигрантите от Сирия, Афганистан, както и Венецуела и Колумбия, които търсят леговище най-вече в Испания. Следват Иран, Пакистан и Турция. За тези мигранти не може да се твърди, че нямат потребност от отбрана.
В някои европейски страни, възприемани до неотдавна като демократични убежища за мигрантите, като да вземем за пример Дания, политическите настроения се трансформираха фрапантно: в несъгласие с рекомендациите на интернационалните организации, датското държавно управление желае да принуждава сирийските жители да се връщат бързо в родните си места под претекста, че някои елементи на страната като столицата Дамаск да вземем за пример били несъмнено място за тях.
Къде остана хуманността?
Нидерландската евродепутатка Софи инт Велд напомня, че когато преди 70 години е била подписана Женевската спогодба за бежанците, милиони европейци са търсили леговище отвън родната си страна. " За благополучие през днешния ден сме най-сигурният, богат и свободен континент на света. Забравили сме 1951-а година и вместо да помогнем на бежанците, сме на път да превърнем Европа в затворена общественост ", споделя Софи инт Велд. " И когато чуя ръководителя на Европейския съвет да споделя - да, несъмнено, че Европейски Съюз може да заплати за построяването на стени по границите - сърцето ми изстива. "
Предстои да се види каква ще е позицията на бъдещото държавно управление на Германия, само че в европейските столици тези, които държат на отбраната на бежанците, не са доста. Министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел беше един от дребното, които в дебата за рецесията на полско-белоруската граница на срещата на върха през октомври подчертава върху филантропичната страна: " Тези хора не се третират вярно от европейските страни ", сподели той. " Организираната миграция би трябвало да остане допустима. Трябва да намерим правилния баланс ", прикани той.
Отношението към бежанците на полско-беларуската граница демонстрира ясно доколко се е ожесточила политиката на Европейски Съюз. Европа се стреми единствено да се барикадира и изолира, написа Барбара Везел.
Бежанската политика беше част от програмата на последната среща на върха на Европейския съюз през октомври. И водачите на 27-те още веднъж се разделиха без да начертаят общ път: намаляването на натиска върху страните в Южна Европа, преразпределянето на мигрантите и построяването и финансирането на оборудванията по външните граници не престават да са противоречиви тематики. Колко високи би трябвало да бъдат крепостните стени на Европа, в случай че не желае изцяло да се откаже от основополагащите си полезности? Политическата наклонност е към още по-сериозна изолираност.
Над 1000 километра огради
12 страни, измежду които Полша, балтийските републики и Австрия, желаеха през октомври европейски пари за построяването на стени и бариери по външните си граници. Последните месеци демонстрираха, че миграционният напън не понижава, съобщи новият канцлер във Виена Александър Шаленберг. По данни на Европейската организация за гранична и брегова защита - Frontex, тази година 135 хиляди мигранти са достигнали територията на Европейски Съюз, т.е. 50 % повече спрямо 2020-а година. Въпреки това стойностите са надалеч по-ниски от пиковете на миграцията през 2015-а, когато над един милион души стигнаха до портите на Европа.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в началото попари очакванията за европейско финансиране: " Комисията и Европейският парламент от дълго време поддържат мнението, че бодлива тел и стени няма да бъдат финансирани ". Но когато ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел отиде във Варшава, с цел да удостовери солидарността на Европейски Съюз пред полското държавно управление, той съобщи противоположното. " Води се спор дали физическата инфраструктура може да бъде финансирана от Европейския съюз ", сподели Мишел. " Трябва да се обясни способността на Европейски Съюз да показва своята взаимност към страните, които са на първа линия и пазят своите национални граници, които са и външни граници на Европейски Съюз. "
Иначе укрепването на границите от дълго време е в ход. Унгария беше първата страна, която през 2015-а година стартира да строи огради по своята граница и по този начин отклони балканския маршрут. Примерът на Будапеща бе последван от Гърция, България и други страни и по този метод по външните граници на Европейски Съюз се появиха към 1000 километра гранични уреди.
Хиляди мигранти са ограбени и прогонени
От години европейски кораби отблъскват лодките на мигрантите назад в либийски води, където ги събира локалната бреговата защита. Италия публично си партнира с Либия, като доставя тамошната брегова защита с образование и техника, игнорирайки изискванията в либийските лагери, където мигрантите биват ограбвани и измъчвани.
От Гърция, Хърватия и България също идват известия за принудително прогонване на мигрантите, на които по противозаконен метод им се лишава шанса да аплайват за статут на европейска територия. Върховният комисар на Организация на обединените нации за бежанците Филипо Гранди не спести рецензиите си при последното си посещаване в Европейския парламент. " Настоящите практики на някои страни са тревожни: стените и бодливата тел, насилствените отблъсквания, при които мигрантите биват бити, събличани и хвърляни в реки или в морето ", сподели Гранди. " И опитът за заобикаляне на отговорностите посредством заплащания на трети страни, с цел да поемат те отговорността. "
Неправителствената организация " Border Violence Monitoring Network " оповестява, че сред началото на 2020-а и лятото на 2021-а година Гърция е отблъснала 6000 мигранти по суша и вода, в някои от случаите принудително. Според Датския съвет за бежанците, в Хърватия случаите са над 18 хиляди. В същия интервал Организация на обединените нации е записала 15 хиляди сходни случая в Либия.
Бежанците са най-вече от Сирия, Афганистан, Венецуела и Колумбия
По време на дебата в Европейския парламент евродепутатът от Европейската национална партия Йерун Ленарс отбрани все по-враждебните настроения в доста страни членки. " Виждате, че доста хора, които сега желаят да стигнат до Европа, не са бежанци и, че с процедурите за даване на леговище се злоупотребява от тези, които не се нуждаят от интернационална протекция за сметка на хората в потребност ", съобщи Ленарс. " Виждате по какъв начин незаконни банди трансформират миграцията в бизнес за милиарди долари и виждате диктатори, които употребяват миграцията в хибридната си война против Европейски Съюз. "
Това разбиране произтича от обстоятелството, че в избрани интервали в Италия идват огромни групи мигранти от северноафрикански страни като Тунис, Мароко и Алжир, които по предписание нямат право на бежански статут. В формалната статистика на Европейски Съюз през 2020-а година обаче най-често преобладават мигрантите от Сирия, Афганистан, както и Венецуела и Колумбия, които търсят леговище най-вече в Испания. Следват Иран, Пакистан и Турция. За тези мигранти не може да се твърди, че нямат потребност от отбрана.
В някои европейски страни, възприемани до неотдавна като демократични убежища за мигрантите, като да вземем за пример Дания, политическите настроения се трансформираха фрапантно: в несъгласие с рекомендациите на интернационалните организации, датското държавно управление желае да принуждава сирийските жители да се връщат бързо в родните си места под претекста, че някои елементи на страната като столицата Дамаск да вземем за пример били несъмнено място за тях.
Къде остана хуманността?
Нидерландската евродепутатка Софи инт Велд напомня, че когато преди 70 години е била подписана Женевската спогодба за бежанците, милиони европейци са търсили леговище отвън родната си страна. " За благополучие през днешния ден сме най-сигурният, богат и свободен континент на света. Забравили сме 1951-а година и вместо да помогнем на бежанците, сме на път да превърнем Европа в затворена общественост ", споделя Софи инт Велд. " И когато чуя ръководителя на Европейския съвет да споделя - да, несъмнено, че Европейски Съюз може да заплати за построяването на стени по границите - сърцето ми изстива. "
Предстои да се види каква ще е позицията на бъдещото държавно управление на Германия, само че в европейските столици тези, които държат на отбраната на бежанците, не са доста. Министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел беше един от дребното, които в дебата за рецесията на полско-белоруската граница на срещата на върха през октомври подчертава върху филантропичната страна: " Тези хора не се третират вярно от европейските страни ", сподели той. " Организираната миграция би трябвало да остане допустима. Трябва да намерим правилния баланс ", прикани той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ