Радев срещу Герджиков: защо вторият тур ще е по-труден
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За ниската изборна интензивност на изборите в неделя евентуалните пояснения са най-малко две. Едното е умората от изборите, трети за година, придружена с готовност за наказване на партиите поради неспособността им да сформират държавно управление. Другата е истеричната акция на ГЕРБ против машинното гласоподаване в последните седмици, която е уплашила едни и отблъснала други от вота.
Предимствата на Румен Радев
Ако бяха дали своят вот над половината гласоподаватели, безапелационният победител на президентския избор Румен Радев щеше да завоюва още на първи тур. Но и по този начин абсолютният му брой гласове - към 1 350 000, са доста повече от тези, с които завоюва първия тур на предходните избори през 2016 година - 974 000. Предпоставка за това бе фактът, че той бе подсилен от всички тези партии, които са против статуквото, като се изключи " Демократична България ". Той разполагаше и с уюта да води " държавническа " акция като настоящ президент и да заобикаля рисковете на директната борба с съперниците си, заради което и се скри от президентски спор. Опонентът му Анастас Герджиков пък организира акция, в която умереният звук постоянно се сливаше с отвод от заемане на безапелационна позиция.
Румен Радев бе и главната цел за офанзива на ГЕРБ освен за президентския, само че и за парламентарния избор. ГЕРБ не нападнаха толкоз главния си съперник Политическа партия, нито останалите анти-ГЕРБ обединения, колкото самия президент. Защото по този метод се нареждаха като съпротива против настоящата власт на служебните му кабинети. В гневната си анти-Радев изразителност в нощта след вота Борисов даже се зарадва, че " останахме живи " след " репресиите " на Бойкорашковото Министерство на вътрешните работи.
Провалът на Лозан Панов
Голямата изненада на президентския избор обаче пристигна не в челото, а в дъното на класацията. Най-голям неуспех означи Лозан Панов, който със своите 3,5% остана даже след русофила-патриот Костадин Костадинов. От самото начало Панов бе като осиновено от " Демократична България " дете. Отвън изглеждаше, че кандидатурата му е в десетката на профила на Демократична България, доминиран от правосъдната промяна. Отвътре обаче тя беше резултат на тежък компромис сред нежеланието на главната част от управленията на обединението за издигане на личен претендент (заради евентуалната борба с партиите на смяната, застанали зад Радев и заплахата от поддръжка за личния претендент от ГЕРБ) и самочувствието на част от електората, за който бе " парадокс ние да нямаме претендент ". Капсулиран в тесния си кръг от брачна половинка, пиарка и част от инициативния комитет, изживяващ се като негова партия, Панов организира независима, скромна, само че остра анти-Радев и незабелязваща ГЕРБ акция, в която поддръжката на Демократична България за него остана единствено декларативна. На финала на акцията той се разгласи за най-големия демократ и словесно разгроми в два поредни поста подкрепящите го " демократи ". В резултат поддръжката от 2/3 от гласоподавателите на Демократична България за него се сви до 1/3 на финала. Поведението на Панов бе не с нулев (при който и той, и Демократична България изгубиха електорат), а с двойно нулев резултат - рецензиите към недоподкрепящите го щяха да имат някаква тежест, в случай че бяха изказани след изборите и щяха да оправдаят най-малко ненапълно предизвестено ниските му, само че не чак санитарно мизерни резултати, каквито се оказаха на финала.
Предизвикателствата при втория тур
На втория тур може да се чака даже и по-ниска изборна интензивност, като това най-вероятно ще е в ущърб на Радев. Въпреки необятната партийна поддръжка зад него, тя не е до дъно мобилизирана. Още в нощта на вота Радев се опита да я активизира, като сложи " императивна задача след изборите за сформиране на държавно управление - реформаторско, антикорупционно и обществено ". Инерцията на двойната преднина, с която води пред проф. Герджиков, може да му изиграе неприятна смешка - доста от гласоподавателите му може да не отидат до урните. И назад - хъсът за реванш след загубата на парламентарния избор ще активизира гласоподавателите на ГЕРБ. Които могат да разчитат и на гласовете на Движение за права и свободи, както и на част от тези на Демократична България и на Лозан Панов.
Вторият тур за Радев ще е по-труден от първия. Ако против него бе Костадин Костадинов, той можеше да разчита и на отчетлива поддръжка от " дали своят вот с омерзение ", каквато получи Георги Първанов при балотажа си с Волен Сидеров през 2006 година. Победа на Радев на втория тур ще улесни съставянето на държавно управление под управлението на някогашните му служебни министри и ще му обезпечи спомагателна легитимност. Победа на Герджиков пък ще върне ГЕРБ на пистата на едно безпределно съревнование за първото място, а възможният постоянен кабинет ще бъде под двойната преса на парламентарна и президентска съпротива.
Автор: Веселин Стойнев
За ниската изборна интензивност на изборите в неделя евентуалните пояснения са най-малко две. Едното е умората от изборите, трети за година, придружена с готовност за наказване на партиите поради неспособността им да сформират държавно управление. Другата е истеричната акция на ГЕРБ против машинното гласоподаване в последните седмици, която е уплашила едни и отблъснала други от вота.
Предимствата на Румен Радев
Ако бяха дали своят вот над половината гласоподаватели, безапелационният победител на президентския избор Румен Радев щеше да завоюва още на първи тур. Но и по този начин абсолютният му брой гласове - към 1 350 000, са доста повече от тези, с които завоюва първия тур на предходните избори през 2016 година - 974 000. Предпоставка за това бе фактът, че той бе подсилен от всички тези партии, които са против статуквото, като се изключи " Демократична България ". Той разполагаше и с уюта да води " държавническа " акция като настоящ президент и да заобикаля рисковете на директната борба с съперниците си, заради което и се скри от президентски спор. Опонентът му Анастас Герджиков пък организира акция, в която умереният звук постоянно се сливаше с отвод от заемане на безапелационна позиция.
Румен Радев бе и главната цел за офанзива на ГЕРБ освен за президентския, само че и за парламентарния избор. ГЕРБ не нападнаха толкоз главния си съперник Политическа партия, нито останалите анти-ГЕРБ обединения, колкото самия президент. Защото по този метод се нареждаха като съпротива против настоящата власт на служебните му кабинети. В гневната си анти-Радев изразителност в нощта след вота Борисов даже се зарадва, че " останахме живи " след " репресиите " на Бойкорашковото Министерство на вътрешните работи.
Провалът на Лозан Панов
Голямата изненада на президентския избор обаче пристигна не в челото, а в дъното на класацията. Най-голям неуспех означи Лозан Панов, който със своите 3,5% остана даже след русофила-патриот Костадин Костадинов. От самото начало Панов бе като осиновено от " Демократична България " дете. Отвън изглеждаше, че кандидатурата му е в десетката на профила на Демократична България, доминиран от правосъдната промяна. Отвътре обаче тя беше резултат на тежък компромис сред нежеланието на главната част от управленията на обединението за издигане на личен претендент (заради евентуалната борба с партиите на смяната, застанали зад Радев и заплахата от поддръжка за личния претендент от ГЕРБ) и самочувствието на част от електората, за който бе " парадокс ние да нямаме претендент ". Капсулиран в тесния си кръг от брачна половинка, пиарка и част от инициативния комитет, изживяващ се като негова партия, Панов организира независима, скромна, само че остра анти-Радев и незабелязваща ГЕРБ акция, в която поддръжката на Демократична България за него остана единствено декларативна. На финала на акцията той се разгласи за най-големия демократ и словесно разгроми в два поредни поста подкрепящите го " демократи ". В резултат поддръжката от 2/3 от гласоподавателите на Демократична България за него се сви до 1/3 на финала. Поведението на Панов бе не с нулев (при който и той, и Демократична България изгубиха електорат), а с двойно нулев резултат - рецензиите към недоподкрепящите го щяха да имат някаква тежест, в случай че бяха изказани след изборите и щяха да оправдаят най-малко ненапълно предизвестено ниските му, само че не чак санитарно мизерни резултати, каквито се оказаха на финала.
Предизвикателствата при втория тур
На втория тур може да се чака даже и по-ниска изборна интензивност, като това най-вероятно ще е в ущърб на Радев. Въпреки необятната партийна поддръжка зад него, тя не е до дъно мобилизирана. Още в нощта на вота Радев се опита да я активизира, като сложи " императивна задача след изборите за сформиране на държавно управление - реформаторско, антикорупционно и обществено ". Инерцията на двойната преднина, с която води пред проф. Герджиков, може да му изиграе неприятна смешка - доста от гласоподавателите му може да не отидат до урните. И назад - хъсът за реванш след загубата на парламентарния избор ще активизира гласоподавателите на ГЕРБ. Които могат да разчитат и на гласовете на Движение за права и свободи, както и на част от тези на Демократична България и на Лозан Панов.
Вторият тур за Радев ще е по-труден от първия. Ако против него бе Костадин Костадинов, той можеше да разчита и на отчетлива поддръжка от " дали своят вот с омерзение ", каквато получи Георги Първанов при балотажа си с Волен Сидеров през 2006 година. Победа на Радев на втория тур ще улесни съставянето на държавно управление под управлението на някогашните му служебни министри и ще му обезпечи спомагателна легитимност. Победа на Герджиков пък ще върне ГЕРБ на пистата на едно безпределно съревнование за първото място, а възможният постоянен кабинет ще бъде под двойната преса на парламентарна и президентска съпротива.
Автор: Веселин Стойнев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ