Краят на една илюзия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Артур Кьостлер /1905- 1983/ е широкоизвестен на Запад с романа си “Следобеден мрак”/1940/ - първото художествено произведение за сталинските процеси /1936 – 1938/. Автор е на редица белетристични и публицистични книги, в които преглежда въпроси на християнската вяра и морал, на марксистката идеология и на фашизма. Предлаганият фрагмент е от огромното му есе “Краят на една илюзия”, написано през зимата на 1945, малко преди края на войната. Израз на гражданската и писателската храброст на Кьостлер, то е и един от първите опити да се показа същинската същина на „ Империята на Злото” - Съюз на съветските социалистически републики и на комунизма, в миг когато Червената войска се готви за огромно нахлуване в Европа, а доста от европейските интелектуалци са към момента с леви убеждения...
Огнян СТАМБОЛИЕВ
МАСОВИТЕ АРЕСТИ И ПРИНУДИТЕЛНИТЕ ИЗСЕЛВАНИЯ -
нещо ново и непознато в международната история – се оказаха един от главните лостове при насилствената съветизация освен в Съюз на съветските социалистически републики, империята на комунизма и злото,но и в злополучната Източна Европа. Те започнаха още през 1940 година, след нашествието на Червената войска в Полша, с цел да продължат през нацистката война, подпалена от Хитлер. През този интервал бяха осъществени четири огромни “вълни”: февруари 1940, април 1940, юни 1940 и юли 1941 година броят на депортираните от Източна Полша доближи внушителната цифра от 1 000 000! Но проектите на комунистите бяха още по- грандиозни. Прекъсна ги нападението на Фюрера..
Според ориста си, каторжниците биваха разделяни на три категории:
1/ наказани от 3 до 8 години на насилствен труд в Заполярието – работа в мини, в дърводобива или в индустриалното строителство,
2/ принудително местопребиваване – това бяха цели фамилии, принудени да се заселят основно в Сибир и да работят в индустрията и в пътното строителство под контрола на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР),
3/ фамилии, изселени в Средна Азия, най-вече в Казахстан и Киргизия – на работа в колхози, при относително по- свободен режим, само че в избрани селища, без право на пренасяне...
Изселванията от трите окупирани балтийски страни /насилствено “присъединени” към Съветска Русия през 1940 г./ имаха сходен темперамент. Административен указ на “народния” комисар Гузевитичус от Вилнюс, от 28. ХI.1940 година Определя прекомерно точно и детайлно в цели 14 /!/ категории депортираните жители от тези поробени от съветските комунисти, до неотдавна суверенни, свободни европейски страни.
Нека в този момент да ги разгледаме – те са задоволително забавни. Първата категория обгръща членовете на дореволюционните партии и организации в Русия – социалреволюционери, меншевики, анархисти, троцкисти. От втората категория до шестата влизат деятелите на литовските партии: християндемократическа и всички останали, студентските организации, валдемаристите, офицерите от полицията и армията на Литва, а също и на Полша. В осмата категория са: емигрантите и контрабандистите, в деветата – непознати жители и търговски представители,живеещи в страната, в десетата – лица, пътуващи в чужбина и общували даже единствено един път /!/ с непознати жители и дипломати, есперантисти, филателисти, колекционери, в единадесетата – служители от литовските министерства и държавни ведомства, в дванадесетата – личният състав на Литовския Червен кръст и бегълците от окупирана Полша в Литва. В последните – 13 и 14 – влизат: свещеници, аристократи,банкери, чифликчии, индустриалци, притежатели на хотели и заведения за хранене, на огромни магазини...
Беглият взор върху този отегчителен указ може да ни убеди в желанията на комунистите – да осакатят един цялостен народ, да го лишат от най- дейните му хора, под измисления от тях претекст, че се основава ново социалистическо общество!
В Източна Полша руснаците слагат избран акцент върху интелектуалците /университетските професори, гимназиалните учители, публицистите, юристите, артистите и т.н./ без значение от техните политически убеждения. Последната четвърта «вълна» от юли 1941 година включва и забележителен брой членове на полската комунистическа партия – основно деятелите на «гражданските революционни комитети», поели управлението на страната до идването на руската администрация, както и лица от така наречен «работническа милиция».
Пожарна охрана ПРАВИЛО съдебна експертиза ДЕПОРТИРА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО ,
а дребните деца и пеленачетата се изпращат в специфични домове за сираци,в които те принудително се отделят от родителите си за " превъзпитание в комунистически дух ". Някои от тях се осиновяват от бездетни руснаци, само че на множеството ориста е нежелана...
Масовите изселвания се правят при добра организация и без спомагателни жестокости и садизъм от страна на милицията, само че изискванията сами по себе си са толкоз ужасяващи – пътуването става със остарели конски вагони, продължава до 3- 4 – 5 седмици/!/ и доста от жертвите умират от мраз, апетит и жадност още по пътя. Обикновено депортираните биват прибирани нощем по авансово направени описи / формирани много в детайли и грижливо от органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) /,без да имат време да се опомнят и приготвят за каторгата или гибелта. На семейство се позволява единствено до 90 кг. персонален багаж. Влаковете потеглят в ранни зори. Вратите и прозорците се запечатват – оставят се тесни отвори за екскрементите и за подаване на вода. Отварят се едвам на крайната гара – в ледената Полярна зона или в пустинната Средна Азия.
КОВАРНАТА РУСКА ПОЛИТИКА В ТЕЗИ СТРАНИ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА –
Полша,Литва, Латвия и Естония – се стреми да отстрани на първо място така наречен “активисти”: офанзива руснаците назовават представителите на левицата и десницата в политиката,представителите на интелигенцията, дейците от стопанския и публичния живот. Целта е елементарна: да се обезглавят обособените народи и народности, да се трансфорат те в аморфни формирания, с цел да бъдат по- елементарно подчинени и русифицирани. Превърнати в съветски колонии.
РУСИФИКАЦИЯТА ТОВА Е КРАЙНАТА ЦЕЛ НА РУСКИЯ КОМУНИЗЪМ!
Диктатурата на пролетариата / или по- тъкмо диктатурата на комунистическата върхушка!/ желае на всяка цел да превъзпита тези “милиони нови граждани” на Съветската страна или империя. Те са дължи да се научат да живеят по новому: без парламент,без свободен щемпел,без право на свое мнение, без даже да могат да се придвижват свободно от едно място на друго. Т.е. да живеят “щастливо” под ботуша на Червената войска и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). И когато към всичко това се добави и извънредно ниското витално и културно ниво на Русия спрямо това на Литва и Полша, картината става още по- тягостна и отчайваща.
Едно съпоставяне сред руската политика и политиката на Хитлер в тази част на Европа ни предлага някои прилики и отлики. Общото е, че и двете страни третират своите нации като безправна навалица, която би трябвало да бъде тероризирана. Но до момента в който нацистите се нуждаят от нови територии за колонизиране, в резултат на което съумяха да изтребят забележителна от популацията на Полша и Украйна, а също и на Белорусия, а останалите живи доведоха до ситуацията на плебеи, то Съветската империя,притежаваща големи, напълно едва обитаеми земи, действа по напълно друг метод. Комунистическата партия има голяма потребност от безвъзмездна работна ръка за своите великански и неведнъж безсмислени градежи в Сибир и Средна Азия.
В СТРАНА, НАСЕЛЕНА ОТ ПОВЕЧЕ ОТ СТО НАЦИОНАЛНОСТИ,
измежду които има даже и немци /!/, са вероятни всевъзможни разбърквания на “пластовете”. Още преди тази война няколко милиона украинци /те постоянно са били потискани от руснаците!/ бяха депортирани в Сибир, през интервала 1941- 1942 година бяха “преместени” от Поволжието в Казахстан множеството от немците. Същата “щастлива съдба” сполетя и евреите,които от европейската част бяха прокудени на десетки хиляди километри,на брега на Тихия океан, до Биробиджан. Това се случи и с т. н. “кримски татари”/ които са в действителност българи! /, с жителите на Бесарабия / чисти румънци! / и още с десетки прегазени от съветския ботуш нации. Плановете за Литва, за която говорихме до момента, като образец, предвиждаха единствено /!/ 700 000 души за сибирска каторга при население по- малко от 3 милиона. За Източна Полша, която бе прегазена от “славната “ Червена войска малко преди началото на войната,с нейните 13 милиона население, цифрата, несъмнено, бе съответна - от 3 до 4 милиона полски мъже,жени и деца, наказани на изгнание или гибел! Но немската инвазия попречи на този колосален, демонски проект на другарите от Кремъл. След окончателния завършек на тази война, когато Съюз на съветските социалистически републики ще се самопровъзгласи за стопанин /тиранин!/ на източната част на континента, ще станем очевидци на нови насилствени всеобщи изселвания, на още по- огромни " преселения на народите ". Дано да не изляза прав!
януари 1945, Лондон
Превод: Огнян СТАМБОЛИЕВ
Артур Кьостлер /1905- 1983/ е широкоизвестен на Запад с романа си “Следобеден мрак”/1940/ - първото художествено произведение за сталинските процеси /1936 – 1938/. Автор е на редица белетристични и публицистични книги, в които преглежда въпроси на християнската вяра и морал, на марксистката идеология и на фашизма. Предлаганият фрагмент е от огромното му есе “Краят на една илюзия”, написано през зимата на 1945, малко преди края на войната. Израз на гражданската и писателската храброст на Кьостлер, то е и един от първите опити да се показа същинската същина на „ Империята на Злото” - Съюз на съветските социалистически републики и на комунизма, в миг когато Червената войска се готви за огромно нахлуване в Европа, а доста от европейските интелектуалци са към момента с леви убеждения...
Огнян СТАМБОЛИЕВ
МАСОВИТЕ АРЕСТИ И ПРИНУДИТЕЛНИТЕ ИЗСЕЛВАНИЯ -
нещо ново и непознато в международната история – се оказаха един от главните лостове при насилствената съветизация освен в Съюз на съветските социалистически републики, империята на комунизма и злото,но и в злополучната Източна Европа. Те започнаха още през 1940 година, след нашествието на Червената войска в Полша, с цел да продължат през нацистката война, подпалена от Хитлер. През този интервал бяха осъществени четири огромни “вълни”: февруари 1940, април 1940, юни 1940 и юли 1941 година броят на депортираните от Източна Полша доближи внушителната цифра от 1 000 000! Но проектите на комунистите бяха още по- грандиозни. Прекъсна ги нападението на Фюрера..
Според ориста си, каторжниците биваха разделяни на три категории:
1/ наказани от 3 до 8 години на насилствен труд в Заполярието – работа в мини, в дърводобива или в индустриалното строителство,
2/ принудително местопребиваване – това бяха цели фамилии, принудени да се заселят основно в Сибир и да работят в индустрията и в пътното строителство под контрола на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР),
3/ фамилии, изселени в Средна Азия, най-вече в Казахстан и Киргизия – на работа в колхози, при относително по- свободен режим, само че в избрани селища, без право на пренасяне...
Изселванията от трите окупирани балтийски страни /насилствено “присъединени” към Съветска Русия през 1940 г./ имаха сходен темперамент. Административен указ на “народния” комисар Гузевитичус от Вилнюс, от 28. ХI.1940 година Определя прекомерно точно и детайлно в цели 14 /!/ категории депортираните жители от тези поробени от съветските комунисти, до неотдавна суверенни, свободни европейски страни.
Нека в този момент да ги разгледаме – те са задоволително забавни. Първата категория обгръща членовете на дореволюционните партии и организации в Русия – социалреволюционери, меншевики, анархисти, троцкисти. От втората категория до шестата влизат деятелите на литовските партии: християндемократическа и всички останали, студентските организации, валдемаристите, офицерите от полицията и армията на Литва, а също и на Полша. В осмата категория са: емигрантите и контрабандистите, в деветата – непознати жители и търговски представители,живеещи в страната, в десетата – лица, пътуващи в чужбина и общували даже единствено един път /!/ с непознати жители и дипломати, есперантисти, филателисти, колекционери, в единадесетата – служители от литовските министерства и държавни ведомства, в дванадесетата – личният състав на Литовския Червен кръст и бегълците от окупирана Полша в Литва. В последните – 13 и 14 – влизат: свещеници, аристократи,банкери, чифликчии, индустриалци, притежатели на хотели и заведения за хранене, на огромни магазини...
Беглият взор върху този отегчителен указ може да ни убеди в желанията на комунистите – да осакатят един цялостен народ, да го лишат от най- дейните му хора, под измисления от тях претекст, че се основава ново социалистическо общество!
В Източна Полша руснаците слагат избран акцент върху интелектуалците /университетските професори, гимназиалните учители, публицистите, юристите, артистите и т.н./ без значение от техните политически убеждения. Последната четвърта «вълна» от юли 1941 година включва и забележителен брой членове на полската комунистическа партия – основно деятелите на «гражданските революционни комитети», поели управлението на страната до идването на руската администрация, както и лица от така наречен «работническа милиция».
Пожарна охрана ПРАВИЛО съдебна експертиза ДЕПОРТИРА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО ,
а дребните деца и пеленачетата се изпращат в специфични домове за сираци,в които те принудително се отделят от родителите си за " превъзпитание в комунистически дух ". Някои от тях се осиновяват от бездетни руснаци, само че на множеството ориста е нежелана...
Масовите изселвания се правят при добра организация и без спомагателни жестокости и садизъм от страна на милицията, само че изискванията сами по себе си са толкоз ужасяващи – пътуването става със остарели конски вагони, продължава до 3- 4 – 5 седмици/!/ и доста от жертвите умират от мраз, апетит и жадност още по пътя. Обикновено депортираните биват прибирани нощем по авансово направени описи / формирани много в детайли и грижливо от органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) /,без да имат време да се опомнят и приготвят за каторгата или гибелта. На семейство се позволява единствено до 90 кг. персонален багаж. Влаковете потеглят в ранни зори. Вратите и прозорците се запечатват – оставят се тесни отвори за екскрементите и за подаване на вода. Отварят се едвам на крайната гара – в ледената Полярна зона или в пустинната Средна Азия.
КОВАРНАТА РУСКА ПОЛИТИКА В ТЕЗИ СТРАНИ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА –
Полша,Литва, Латвия и Естония – се стреми да отстрани на първо място така наречен “активисти”: офанзива руснаците назовават представителите на левицата и десницата в политиката,представителите на интелигенцията, дейците от стопанския и публичния живот. Целта е елементарна: да се обезглавят обособените народи и народности, да се трансфорат те в аморфни формирания, с цел да бъдат по- елементарно подчинени и русифицирани. Превърнати в съветски колонии.
РУСИФИКАЦИЯТА ТОВА Е КРАЙНАТА ЦЕЛ НА РУСКИЯ КОМУНИЗЪМ!
Диктатурата на пролетариата / или по- тъкмо диктатурата на комунистическата върхушка!/ желае на всяка цел да превъзпита тези “милиони нови граждани” на Съветската страна или империя. Те са дължи да се научат да живеят по новому: без парламент,без свободен щемпел,без право на свое мнение, без даже да могат да се придвижват свободно от едно място на друго. Т.е. да живеят “щастливо” под ботуша на Червената войска и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). И когато към всичко това се добави и извънредно ниското витално и културно ниво на Русия спрямо това на Литва и Полша, картината става още по- тягостна и отчайваща.
Едно съпоставяне сред руската политика и политиката на Хитлер в тази част на Европа ни предлага някои прилики и отлики. Общото е, че и двете страни третират своите нации като безправна навалица, която би трябвало да бъде тероризирана. Но до момента в който нацистите се нуждаят от нови територии за колонизиране, в резултат на което съумяха да изтребят забележителна от популацията на Полша и Украйна, а също и на Белорусия, а останалите живи доведоха до ситуацията на плебеи, то Съветската империя,притежаваща големи, напълно едва обитаеми земи, действа по напълно друг метод. Комунистическата партия има голяма потребност от безвъзмездна работна ръка за своите великански и неведнъж безсмислени градежи в Сибир и Средна Азия.
В СТРАНА, НАСЕЛЕНА ОТ ПОВЕЧЕ ОТ СТО НАЦИОНАЛНОСТИ,
измежду които има даже и немци /!/, са вероятни всевъзможни разбърквания на “пластовете”. Още преди тази война няколко милиона украинци /те постоянно са били потискани от руснаците!/ бяха депортирани в Сибир, през интервала 1941- 1942 година бяха “преместени” от Поволжието в Казахстан множеството от немците. Същата “щастлива съдба” сполетя и евреите,които от европейската част бяха прокудени на десетки хиляди километри,на брега на Тихия океан, до Биробиджан. Това се случи и с т. н. “кримски татари”/ които са в действителност българи! /, с жителите на Бесарабия / чисти румънци! / и още с десетки прегазени от съветския ботуш нации. Плановете за Литва, за която говорихме до момента, като образец, предвиждаха единствено /!/ 700 000 души за сибирска каторга при население по- малко от 3 милиона. За Източна Полша, която бе прегазена от “славната “ Червена войска малко преди началото на войната,с нейните 13 милиона население, цифрата, несъмнено, бе съответна - от 3 до 4 милиона полски мъже,жени и деца, наказани на изгнание или гибел! Но немската инвазия попречи на този колосален, демонски проект на другарите от Кремъл. След окончателния завършек на тази война, когато Съюз на съветските социалистически републики ще се самопровъзгласи за стопанин /тиранин!/ на източната част на континента, ще станем очевидци на нови насилствени всеобщи изселвания, на още по- огромни " преселения на народите ". Дано да не изляза прав!
януари 1945, Лондон
Превод: Огнян СТАМБОЛИЕВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ