„Продължаваме промяната“ или изкуството да опаковаш
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Както в политиката, по този начин и в изкуството работи следното желязно предписание. Необходимо е да поразиш публиката с някаква концепция, която наподобява супер забавна и авангардна, с нещо, което хората не са виждали. Няма никакво значение дали въпросното нещо е свястно, или не. Важното е да звучи и да наподобява добре. Чаршафосването на Райхстага и на Триумфалната арка е типичен образец за сръчност на ръцете и мизерия на креативното въображение. Класически фокус-мокус, който кара аудиторията, или най-малко някаква значима част от нея, да тръпне от възхита пред твоята хрумка. Вярно, ще има и такива, които ще гледат скептично. Ама те ще си мълчат, с цел да не ги разгласят за елементарни и за такива, дето не схващат от съвременно изкуство. Това разяснява журналистът Петър Волгин в " Политически НЕКоректно " по БНР. Той сподели още:
Нали сте забелязали, че през днешния ден една от най-популярните думи е ПРОЕКТ. Светът се извърши с проектанти. Едни проектират изкуство, други политически структури. Както виждаме от първите дейности на водачите на най-новия български политически план „ Продължаваме промяната “, главният акцент е същият като при опаковъчното „ изкуство “ – поразяване на публиката. Този резултат се реализира най-добре, когато приказваш простичко, не спираш да се усмихваш, както вършат американците, и предлагаш елементарни решения за комплицирани проблеми. Примерно, по толкоз мъчителната тематика за корупцията. Фронтмените на новия политически план имат извънредно просто решение на казуса. Корупцията, споделят те, се дължала на едни, малцина, неприятни хора, сложени на основни места в другите държавни структури. И значи нещо доста простичко би трябвало да създадем. Махаме неприятните хора, слагаме други, несъмнено, положителни хора, които, о,каква изненада!, са наши положителни другари и нещата заспиват.
Ето и друго простичко нещо, което би трябвало да провокира „ уау-ефект “ у електората. Няма „ ляво “ и „ дясно “, с грейнали лица оповестяват политическите опаковчици. Това били останки от минали времена. Важното било да сме честни. И публиката, или най-малко една значима част от нея, отново цъка с език от възхита. Как не се бяхме сетили, че това е най-важното! Вероятно някои от вас си спомнят, че при социализма имаше едни къщи, върху които стоеше табелчица с надпис „ примерен дом “. Е, в този момент ни оферират осъвременен вид на това отличие. Едни партии или обособени политици ще бъдат отличавани със знака за „ честност “. Тук, несъмнено, има прочут проблем. На базата на какви тъкмо критерии ще се раздават тези почетни звания? На персоналните благосклонности ли ще го караме? Комисии по узаконяване на честността ли ще сътворяваме? Или ще чакаме нашите сътрудници от чужбина да ни подскажат? Може би ще ни би трябвало нещо като закона „ Магнитски “ обаче с противоположен знак. Въпросният закон ни демонстрира кои са неприятните момчета, с които никога не трябва да си играем, с цел да си нямаме неприятности. А новият закон ще показва тези, с които е разрешено и дори е целесъобразно да си играем. Така към този момент няма да има никакво подозрение кои са положителните, т.е. почтените момчета.
В актуалната политика от дълго време няма значение какво казваш. Важното е по какъв начин го казваш. За да имаш триумф, както измежду локалните гласоподаватели, по този начин и пред задграничните настойници, би трябвало да се погрижиш най-много за опаковката. Колкото по-лъскава, толкоз по-добре. Разбира се, значимо е и по какъв начин наподобяват дистрибуторите на новия политически артикул. Трябва да излъчват жизненост и безстрашие, да се усмихват 24 часа в денонощието и да пораждат моментална благосклонност у аудиторията. Носенето на бяла ризка и неносенето на вратовръзка е преимущество. Това е модерно обръщение, което основава чувството за непрестореност и чисти планове.
Красивата опаковка, както и неспирното говорене за битка с корупцията и честност, сигурно ще омагьосат огромна част от електората. Пък тези, които отхвърлят да бъдат „ трогнати и очаровани “, ще бъдат упрекнати, че не схващат от модерно изкуство. О, извинете, желаех да кажа от модерна политика. Изразиш ли и най-малката рецензия към новите политически проектанти – да вземем за пример, в случай че попиташ за какво жигосват партийните номади, а употребяват точно регистрацията на сходни партии, с цел да вземат участие на изборите – мигновено ще те обвинят, че си ретрограден и крепиш статуквото. Политическата уместност изисква да се възторгваш както от увитата с чаршафи Триумфална арка, по този начин и от най-новия артикул на българския политически пазар. Да, еуфорията и опиянението са приятни положения. Проблемите идват тогава, когато пристигна махмурлукът.
Както в политиката, по този начин и в изкуството работи следното желязно предписание. Необходимо е да поразиш публиката с някаква концепция, която наподобява супер забавна и авангардна, с нещо, което хората не са виждали. Няма никакво значение дали въпросното нещо е свястно, или не. Важното е да звучи и да наподобява добре. Чаршафосването на Райхстага и на Триумфалната арка е типичен образец за сръчност на ръцете и мизерия на креативното въображение. Класически фокус-мокус, който кара аудиторията, или най-малко някаква значима част от нея, да тръпне от възхита пред твоята хрумка. Вярно, ще има и такива, които ще гледат скептично. Ама те ще си мълчат, с цел да не ги разгласят за елементарни и за такива, дето не схващат от съвременно изкуство. Това разяснява журналистът Петър Волгин в " Политически НЕКоректно " по БНР. Той сподели още:
Нали сте забелязали, че през днешния ден една от най-популярните думи е ПРОЕКТ. Светът се извърши с проектанти. Едни проектират изкуство, други политически структури. Както виждаме от първите дейности на водачите на най-новия български политически план „ Продължаваме промяната “, главният акцент е същият като при опаковъчното „ изкуство “ – поразяване на публиката. Този резултат се реализира най-добре, когато приказваш простичко, не спираш да се усмихваш, както вършат американците, и предлагаш елементарни решения за комплицирани проблеми. Примерно, по толкоз мъчителната тематика за корупцията. Фронтмените на новия политически план имат извънредно просто решение на казуса. Корупцията, споделят те, се дължала на едни, малцина, неприятни хора, сложени на основни места в другите държавни структури. И значи нещо доста простичко би трябвало да създадем. Махаме неприятните хора, слагаме други, несъмнено, положителни хора, които, о,каква изненада!, са наши положителни другари и нещата заспиват.
Ето и друго простичко нещо, което би трябвало да провокира „ уау-ефект “ у електората. Няма „ ляво “ и „ дясно “, с грейнали лица оповестяват политическите опаковчици. Това били останки от минали времена. Важното било да сме честни. И публиката, или най-малко една значима част от нея, отново цъка с език от възхита. Как не се бяхме сетили, че това е най-важното! Вероятно някои от вас си спомнят, че при социализма имаше едни къщи, върху които стоеше табелчица с надпис „ примерен дом “. Е, в този момент ни оферират осъвременен вид на това отличие. Едни партии или обособени политици ще бъдат отличавани със знака за „ честност “. Тук, несъмнено, има прочут проблем. На базата на какви тъкмо критерии ще се раздават тези почетни звания? На персоналните благосклонности ли ще го караме? Комисии по узаконяване на честността ли ще сътворяваме? Или ще чакаме нашите сътрудници от чужбина да ни подскажат? Може би ще ни би трябвало нещо като закона „ Магнитски “ обаче с противоположен знак. Въпросният закон ни демонстрира кои са неприятните момчета, с които никога не трябва да си играем, с цел да си нямаме неприятности. А новият закон ще показва тези, с които е разрешено и дори е целесъобразно да си играем. Така към този момент няма да има никакво подозрение кои са положителните, т.е. почтените момчета.
В актуалната политика от дълго време няма значение какво казваш. Важното е по какъв начин го казваш. За да имаш триумф, както измежду локалните гласоподаватели, по този начин и пред задграничните настойници, би трябвало да се погрижиш най-много за опаковката. Колкото по-лъскава, толкоз по-добре. Разбира се, значимо е и по какъв начин наподобяват дистрибуторите на новия политически артикул. Трябва да излъчват жизненост и безстрашие, да се усмихват 24 часа в денонощието и да пораждат моментална благосклонност у аудиторията. Носенето на бяла ризка и неносенето на вратовръзка е преимущество. Това е модерно обръщение, което основава чувството за непрестореност и чисти планове.
Красивата опаковка, както и неспирното говорене за битка с корупцията и честност, сигурно ще омагьосат огромна част от електората. Пък тези, които отхвърлят да бъдат „ трогнати и очаровани “, ще бъдат упрекнати, че не схващат от модерно изкуство. О, извинете, желаех да кажа от модерна политика. Изразиш ли и най-малката рецензия към новите политически проектанти – да вземем за пример, в случай че попиташ за какво жигосват партийните номади, а употребяват точно регистрацията на сходни партии, с цел да вземат участие на изборите – мигновено ще те обвинят, че си ретрограден и крепиш статуквото. Политическата уместност изисква да се възторгваш както от увитата с чаршафи Триумфална арка, по този начин и от най-новия артикул на българския политически пазар. Да, еуфорията и опиянението са приятни положения. Проблемите идват тогава, когато пристигна махмурлукът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ