Президентската жажда за власт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На президента не му е работа да прави лична политика, а да играе символна роля, да е лице-символ на нацията, като герба и знамето. Но досегашните президенти на прехода не съблюдават това изискване, изключително Румен Радев.
Добре знае се, че президентът като институция е странна птица в българския политически пейзаж - с дълъг клюн и къси крила. Прекият му личен избор разпалва жаждата за власт, а Конституцията го държи на изсъхнало. Тя е направила от него нещо като монарх без корона със спорадични административно-представителни функционалности и споделено присъединяване в обособени кадрови решения. Като особено му припомня да не се включва в битките за власт и не му дава властови принадлежности. Освен вероятно по време на война като главнокомандващ на армията или при парламентарни рецесии, когато разпуска Народно събрание и за малко застава отпред на страната, назначавайки " собствен " кабинет. Но в тези случаи той е единствено " аварийна гума " на институционалната власт, планувана за дребни политически дистанции.
Президентът би трябвало да е знак
Борбата за власт е присъща на политическите партии, които съставляват ползите на разнообразни групи в обществото, до момента в който за президента Конституцията планува тъкмо противоположното - да въплъщава единството на нацията. На процедура това значи да стои равно далечен от партиите и да не се намесва в разпределението на властта посред им. В този смисъл всяка президентска партия би била противоконституционна, даже да не го декларира, в случай че всъщност е такава. Защото на президента не му е работа да прави лична политика, а да въплъщава, т.е. да играе символна роля, да е лице-символ на нацията, сходно на герба и знамето.
Българските президенти през прехода (засега шестима) по предписание не съблюдават властовата аскеза - тя като че ли даже ги наскърбява. Разбира се, претекстовете за това могат да са разнообразни, като не е наложително да са резултат от славолюбие и изгода, а от увереност в личната им справедливост. Но по този начин или другояче заради неналичието на авансово даден властови запас, президентът може да го придобие единствено в случай че го вземе от различен (правителство, парламент, партия), без значение дали в единодушие или опозиция против него.
От Петър Младенов до Росен Плевнелиев
Още първият председател-президент Петър Младенов натрупа тъжна популярност с репликата си " Да дойдат танковете! ", произнесена в устрема му да пази властта на " своите ", като проточи оптимално отпадането на член 1 от тогавашната Конституция, гарантиращ хегемонията на комунистическата партия. Следващите трима президенти - доктор Желю Желев (1990-1997), Петър Стоянов (1997-2002) и Георги Първанов (2002-2012), участваха в " играта на тронове " към този момент не толкоз в поддръжка, колкото в спор със " своите ". На конференцията, влезнала в историята като " Боянските ливади ", доктор Желев насочи изненадващо остра рецензия към държавното управление на Съюз на демократичните сили, която стана част от аргументите то скоро да падне. Въпреки че той бе един от най-невластолюбивите водачи на прехода, по-късно в аргументирането на рецензията си уточни: " Зачестиха изказванията от рода на това, че България е република с парламентарно ръководство и затова Народното събрание ръководи, а не президентът ". Явно, че първият демократично определен президент е бил с настройката, че ще ръководи страната.
Прословутата имитация на Петър Стоянов " Иване, кажи си " не без съображение бе призната за израз на усложнените му връзки с Иван Костов, тогава министър-председател и ръководител на партията, издигнала кандидатурата му за президент. Разминаванията посред им не бяха ценностни, нито политически, а по-скоро в стила на ръководство по линията диалогично-еднолично.
В Българска социалистическа партия всичко е по-потайно и напрежението сред президента Първанов и партията му под управлението на Сергей Станишев излезе нескрито едвам когато след мандата си Първанов не се върна в Българска социалистическа партия, а учреди конкурентната партия " АБВ ". Впрочем, с нежелан триумф, който е доказателство, че властта на президента не може да се капитализира за след това, тъй като няма по какъв начин да капитализираш нещо, което нямаш. Потвърждение за същото бе и опитът на Петър Стоянов да възроди Съюз на демократичните сили, като го оглави през 2005-а година.
Очакваше се в основаната традиция на опозиция към " своите " президентът Росен Плевнелиев да се опълчи на Бойко Борисов. Още повече, че той беше обвързван с кръга " Капитал ", откъдето към този момент се чуваха остри критически гласове към ръководството на ГЕРБ. Не стана по този начин, което даде мотив Плевнелиев да бъде упрекван в компромисно политическо държание. Но за сметка на това пък той държеше надалеч по-безкомпромисна антикремълска позиция от тази на държавното управление.
Как ще работи Радев?
Съпротивата към " своите " може да бъде оценена полюсно - и като политическа интервенция отвън конституционните пълномощия на президента, и като метод той да реализира равна раздалеченост от партиите посредством разграничаване от тази, която го е издигнала. Очевидно е въпрос на тъничък баланс, тъй че да е коректив на властта без да е " апаш на власт ".
За сегашния президент Румен Радев сходен баланс не важи. Той безспорно е президентът, акумулирал най-вече власт през целия преход. Това, несъмнено, се дължи на персоналната воля за власт, само че и на две справедливи условия. Първото е нахлуването на прокуратурата в президентството, което подвигна на алено градуса на съществуващото напрежение сред Радев и ръководството на Борисов и го накара да се отбрани като слезе на терен и се опита по някакъв метод самичък да вземе властта. Второто е, че Народното събрание за повторно му я дава непринудено. Хипотезите за какво го прави са разнообразни, като най-невинната е от неумелост на първата политическа мощ. Ситуацията обаче стартира да става мъчно обратима и оттук насетне доста зависи от това по какъв начин ще работи Радев. Дали ще се помири с ролята си на " аварийна гума ", която незабавно би трябвало да бъде заменена, или ще желае да задържи акумулираната власт, да вземем за пример благодарение на задаващия се от Харвард нов политически състезател. Казано с други думи, въпросът е дали на 14-и ноември ще се гласоподава за президент или за шеф на страната, какъвто, прочее, към този момент сме имали.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
На президента не му е работа да прави лична политика, а да играе символна роля, да е лице-символ на нацията, като герба и знамето. Но досегашните президенти на прехода не съблюдават това изискване, изключително Румен Радев.
Добре знае се, че президентът като институция е странна птица в българския политически пейзаж - с дълъг клюн и къси крила. Прекият му личен избор разпалва жаждата за власт, а Конституцията го държи на изсъхнало. Тя е направила от него нещо като монарх без корона със спорадични административно-представителни функционалности и споделено присъединяване в обособени кадрови решения. Като особено му припомня да не се включва в битките за власт и не му дава властови принадлежности. Освен вероятно по време на война като главнокомандващ на армията или при парламентарни рецесии, когато разпуска Народно събрание и за малко застава отпред на страната, назначавайки " собствен " кабинет. Но в тези случаи той е единствено " аварийна гума " на институционалната власт, планувана за дребни политически дистанции.
Президентът би трябвало да е знак
Борбата за власт е присъща на политическите партии, които съставляват ползите на разнообразни групи в обществото, до момента в който за президента Конституцията планува тъкмо противоположното - да въплъщава единството на нацията. На процедура това значи да стои равно далечен от партиите и да не се намесва в разпределението на властта посред им. В този смисъл всяка президентска партия би била противоконституционна, даже да не го декларира, в случай че всъщност е такава. Защото на президента не му е работа да прави лична политика, а да въплъщава, т.е. да играе символна роля, да е лице-символ на нацията, сходно на герба и знамето.
Българските президенти през прехода (засега шестима) по предписание не съблюдават властовата аскеза - тя като че ли даже ги наскърбява. Разбира се, претекстовете за това могат да са разнообразни, като не е наложително да са резултат от славолюбие и изгода, а от увереност в личната им справедливост. Но по този начин или другояче заради неналичието на авансово даден властови запас, президентът може да го придобие единствено в случай че го вземе от различен (правителство, парламент, партия), без значение дали в единодушие или опозиция против него.
От Петър Младенов до Росен Плевнелиев
Още първият председател-президент Петър Младенов натрупа тъжна популярност с репликата си " Да дойдат танковете! ", произнесена в устрема му да пази властта на " своите ", като проточи оптимално отпадането на член 1 от тогавашната Конституция, гарантиращ хегемонията на комунистическата партия. Следващите трима президенти - доктор Желю Желев (1990-1997), Петър Стоянов (1997-2002) и Георги Първанов (2002-2012), участваха в " играта на тронове " към този момент не толкоз в поддръжка, колкото в спор със " своите ". На конференцията, влезнала в историята като " Боянските ливади ", доктор Желев насочи изненадващо остра рецензия към държавното управление на Съюз на демократичните сили, която стана част от аргументите то скоро да падне. Въпреки че той бе един от най-невластолюбивите водачи на прехода, по-късно в аргументирането на рецензията си уточни: " Зачестиха изказванията от рода на това, че България е република с парламентарно ръководство и затова Народното събрание ръководи, а не президентът ". Явно, че първият демократично определен президент е бил с настройката, че ще ръководи страната.
Прословутата имитация на Петър Стоянов " Иване, кажи си " не без съображение бе призната за израз на усложнените му връзки с Иван Костов, тогава министър-председател и ръководител на партията, издигнала кандидатурата му за президент. Разминаванията посред им не бяха ценностни, нито политически, а по-скоро в стила на ръководство по линията диалогично-еднолично.
В Българска социалистическа партия всичко е по-потайно и напрежението сред президента Първанов и партията му под управлението на Сергей Станишев излезе нескрито едвам когато след мандата си Първанов не се върна в Българска социалистическа партия, а учреди конкурентната партия " АБВ ". Впрочем, с нежелан триумф, който е доказателство, че властта на президента не може да се капитализира за след това, тъй като няма по какъв начин да капитализираш нещо, което нямаш. Потвърждение за същото бе и опитът на Петър Стоянов да възроди Съюз на демократичните сили, като го оглави през 2005-а година.
Очакваше се в основаната традиция на опозиция към " своите " президентът Росен Плевнелиев да се опълчи на Бойко Борисов. Още повече, че той беше обвързван с кръга " Капитал ", откъдето към този момент се чуваха остри критически гласове към ръководството на ГЕРБ. Не стана по този начин, което даде мотив Плевнелиев да бъде упрекван в компромисно политическо държание. Но за сметка на това пък той държеше надалеч по-безкомпромисна антикремълска позиция от тази на държавното управление.
Как ще работи Радев?
Съпротивата към " своите " може да бъде оценена полюсно - и като политическа интервенция отвън конституционните пълномощия на президента, и като метод той да реализира равна раздалеченост от партиите посредством разграничаване от тази, която го е издигнала. Очевидно е въпрос на тъничък баланс, тъй че да е коректив на властта без да е " апаш на власт ".
За сегашния президент Румен Радев сходен баланс не важи. Той безспорно е президентът, акумулирал най-вече власт през целия преход. Това, несъмнено, се дължи на персоналната воля за власт, само че и на две справедливи условия. Първото е нахлуването на прокуратурата в президентството, което подвигна на алено градуса на съществуващото напрежение сред Радев и ръководството на Борисов и го накара да се отбрани като слезе на терен и се опита по някакъв метод самичък да вземе властта. Второто е, че Народното събрание за повторно му я дава непринудено. Хипотезите за какво го прави са разнообразни, като най-невинната е от неумелост на първата политическа мощ. Ситуацията обаче стартира да става мъчно обратима и оттук насетне доста зависи от това по какъв начин ще работи Радев. Дали ще се помири с ролята си на " аварийна гума ", която незабавно би трябвало да бъде заменена, или ще желае да задържи акумулираната власт, да вземем за пример благодарение на задаващия се от Харвард нов политически състезател. Казано с други думи, въпросът е дали на 14-и ноември ще се гласоподава за президент или за шеф на страната, какъвто, прочее, към този момент сме имали.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ