Тора Бора победи Запада
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Афганистанският публицист Билал Сарвари разгласява преди няколко дни видеоклип, който по-късно беше необятно публикуван в обществените мрежи. На него се вижда по какъв начин съратникът на Бин Ладен, съпровождан от колона първокласни лимузини и въоръжени бойци, влиза в строго охранявана градска резиденция. Според Сарвари, даденият епизод демонстрира завръщането на доктор Ал Хак, отговарящ за защитата на водача на " Ал Каида " в убежището му в Тора Бора, в родния му град в провинция Нангархар, откакто наскоро тя бе превзета наново от талибаните.
Това ни напомня, че хепиендът е запазена марка на Холивуд, до момента в който в действителния живот постоянно се случва противоположното. Горчивият урок от изтеглянето на Запада от Афганистан след двадесет години война против тероризма, почнала и бе ръководена от Съединени американски щати. В обществените мрежи един анекдот гласи: “Ако се чувствате безполезни, спомнете си, че на Америка ѝ трябваха 20 години, трилиони долари и четирима президенти, с цел да размени талибаните с…талибани.
Дали историята е безкраен низ от глупави решения с пагубни последствия, всяко от които поражда идващото? Потвърждение на сходен скептичен извод виждаме в една или друга част от света.
Доклад на университета Браун разкрива, че 20-годишната антитерористична война, последвала 11 септември 2001 година, коства на Съединени американски щати почти 8 трилиона $ и е предизвикала гибелта на над 900 000 души. Сред тях са американски военни, съюзнически бойци, джихадисти, почтени жители, публицисти и обслужващ личен състав.
" Войната беше дълга, комплицирана, ужасяваща и несполучлива. При това тя към момента продължава допълнително от 80 страни ", написа Катрин Лутц, професор по интернационалните и публични въпроси в Браун. Добавяйки: " Пентагонът и американските военни до момента са изхарчили по-голямата част от федералния бюджет в незнание на по-голямата част от американската общност “.
Войната на задънената улица
По този метод войната против тероризма се трансформира в най-дългия въоръжен спор в историята освен на Съединени американски щати, а и в света. Тя е извънредно по-дълга от двете международни войни, както и от войната във Виетнам. Освен финансовите разноски, и човешката цена е неимоверно огромна – стотици хиляди убити и доста повече ранени и инвалиди се прибавиха към жертвите на терористичните офанзиви.
Този спор обаче имаше пагубен резултат и във военно отношение, защото в последна сметка талибаните се оказаха спечелилите против единствената в света свръхсила – Съединени американски щати и НАТО. Все още обаче има вяра за разгромяване на терористичните групи, в случай че бъде извлечен главния извод от двадесетгодишната сага: при сходни неконвенционални спорове, подривните групировки от вида на джихадистите печелят, в случай че избегнат проваляне, до момента в който стандартните армии я губят, в случай че не са постигнали безапелационна победа.
Във военно отношение американската теория предполагаше погром на " Ал Каида " чрез ликвидирането на водачите и командирите от второто равнище в йерархията на тази терористична мрежа. Подобен метод подценяваше или игнорираше най-важната динамичност в развиването на " Ал Каида ", а точно преодоляването от страна на екстремистите на актуалните информационни технологии с оглед реализирането на своите политически цели и сполучливото осъществяване на терористичните акции.
Несъмнен е фактът, че " Ал Кайда " и ИДИЛ се отличават от обичайните ислямистки групи с уменията си да организират сполучливи информационни тактики, ориентирани към нанасянето на морално-психологически провали на своите съперници. Това беше обяснено от Тина Браун в разбора си за медиите след пост модернизма, съгласно която точно съчетаването на скоростния интернет със актуалните форми на фанатизъм са дестабилизирали целия свят. Подобно изказване направи и някогашният началник на Пентагона Робърт Гейтс, който съобщи през 2007 година: „ Онзи, който ни превъзхожда в региона на връзките, е човек, който живее в пещера “.
Фаталната неточност, позволена от Вашингтон и неговите европейски съдружници, бе неналичието на всеобхватна тактика и тактичност за справяне с този комплициран феномен, които да не се изчерпват с военните дейности, а да оферират и решения на проблемите и ограничение факторите, подхранващи появяването и възхода на терористичните групировки. Западът пренебрегва обстоятелството, че тероризмът се появява точно в провалени страни и общества, които страдат от политическо, етническо, племенно и религиозно опълчване.
Към споровете от сходен темперамент би трябвало да прибавим и политическа корупция, посредством която заинтригувани олигархични групи изплитат необятна мрежа от зависимости освен от народен, само че и от наднационален темперамент. Естествено в такива страни не може да се приказва за същински политически плурализъм, интензивно гражданско общество и самостоятелни медии. В тях управляващите влагат милиарди долари в репресивния уред и в подкупването на религиозните институции, които в подмяна легитимират политическата власт. В тези условия страната изоставя двете си най-важни функционалности – просветителната и културната.
Можем да приказваме за политико-икономически неуспех на постколониалните страни в ислямския свят, който се отрази и на активността на всичките държавни институции. Успоредно с това неуспех претърпя и формалната вяра – ислямът, чиито имами тихомълком извършват ролята си на инструмент на властта. Когато ръководещите в района осъзнаха, че насилственият ислям който сътвориха се трансформира във зложелател номер едно на властта, те поведоха битка против него, тъй като не обслужваше към този момент техните вътрешни ползи. От друга страна обаче, те видяха в радикалните ислямисти и този вид фашистки ислям потребно плашило, с което да плашат света и да всяват комплициране измежду другите нации.
При това, Западът съзнателно пренебрегваше обстоятелството, че доста от неговите арабски и мюсюлмански съдружници от страните от района финансират, въоръжават и спонсорират тероризма и неговите организации, като по подобен метод си подсигуряват, че техните стопански, търговски и военни ползи няма да бъдат наранени от тяхната активност.
Тук е мястото да напомним думите на бащата на пакистанската геополитика и някогашен началник на разузнаването (ISI) военачалник Хамид Гюл: „ Историята ще запише, че благодарение на Америка ISI победи Съветския съюз, а историците ще отбележат, че благодарение на Америка ISI победи Америка “.
Война против терора или машина за тероризъм?
Парадоксалният резултат от войната против тероризма през последните две десетилетия е неговото възпроизвеждане. Вече можа да се кажа,че имаме „ ИНДУСТРИЯ НА ТЕРОРИЗМА “.
Това е самобитен бумеранг - широкомащабните военни акции с антитерористична цел имаха пагубни последици за стабилността в съответните страни, което на собствен ред основава подобаващи условия за разширение периметъра на терористичната активност. Според изследване на Американският институт „ Карнеги “, 143 милиона души в този момент живеят в региони на цивилен войни, което води до вътрешни и външни миграционни процеси, обхванали над 17 милиона души. Част от тях са и бежанските талази, които доближиха Европа. Арабите сформират 50% от броя на мигрантите в международен мащаб, въпреки че са едвам 5% от популацията на земята. Освен това към този момент имаме съвсем стотици хиляди младежи който знаят единствено да убият против пари като наемници.
Генерираните от споровете „ преселения на народите “ също се трансфораха в среда за генериране и напредък на джихадисти и в разсадници на идеологически и набожен екстремизъм.
По подобен метод световният джихадизъм се възползва от тази обстановка и съумя да се трансформира от дребна група в Афганистан в голяма и разширена световна мрежа. Така през днешния ден световният въоръжен джихад се трансформира в самобитен бранд, притежаващ голям брой марки, съответстващи на съответната страна и среда; бранд, който ловко употребява обществените мрежи и модерни технологии и маркетингови способи за реализиране на политическите и военните си цели.
Преди към седем години, през юни 2014 година, светът беше сюрпризиран от появяването на нов джихадистки „ план “. Това бе управляваният от Абу Бакр ал Багдади халифат, наименуван „ Ислямска страна в Ирак и Леванта “ (ИДИЛ).
Тази квазидържава откри надзор върху територия с размера на Англия, обитаема от 10 милиона души. Въпреки триумфа на интернационалната коалиция в унищожаването на ИДИЛ и убийството на Ал Багдади, двете терористични организации – остатъчната ИДИЛ и " Ал Каида " – не престават да имат съществено въздействие, с помощта на дейната джихадистка агитация в интернет и обществените мрежи.
След успеха на талибаните, както ветераните-терористи, по този начин и ново потомство джихадисти, се усещат окрилени и подготвени за нови „ подвизи “. Тъжната констатация е, че в случай че преди 20 години джихадисткото придвижване бе лимитирано до Близкия изток, в този момент то се популяризира в Европа, Африка и в региона на Сахел, Южна и Югоизточна Азия.
В Европа симпатизантите на двете водещи организации – " Ал Каида " и ИДИЛ – дружно с придвижването мюсюлманиски братя се усещат като вкъщи си, защото са родени на континента. Те нападат личните си общности, радикализират в интернет и правят безразборни убийства на „ неверници “ с хладно и огнестрелно оръжие или с камиони в името на „ свещената война “.
Горчивата истина е, че Западът не съумя да разгадае и да противодейства на комплекса от личностни, публични, политически и идеологически фактори, които не престават да генерират екстремизъм и да активизират най-вече млади мюсюлмани към принуждение. Според американските управляващи, след 2001 година броят на откритите или хипотетични терористи е повишен двадесет пъти.
Глобалната база данни за тероризма, поддържана от програмата START на Университета на Мериленд, демонстрира, че от 2010 година насам броят на смъртните случаи, свързани с тероризма в международен мащаб, се е нараснал с повече от 300 %, а броят на терористичните офанзиви със свързани жертви се е нараснал с близо 200 %.
Нека си зададем най-трудния въпрос: Защо тероризмът през днешния ден е по-разпространен в сравнение с преди 20 години? Защо джихадистите съумяват да оцеляват и да се приспособяват макар военната, финансовата и медийната война против тях? При това, с разпространяването на тероризма през последните две десетилетия се появи така наречен „ стопанска система на терора “ с оборот от стотици милиарди долари.
Горчивата истина е, че успеха на талибаните ще въодушеви екстремистките ислямски групи към активизиране вербовката на терористи по целия свят, което ще ни върне още веднъж към изходната точка. Афганистан отново да се трансформира в световен непрекъснат център на тероризма.
Афганистанският публицист Билал Сарвари разгласява преди няколко дни видеоклип, който по-късно беше необятно публикуван в обществените мрежи. На него се вижда по какъв начин съратникът на Бин Ладен, съпровождан от колона първокласни лимузини и въоръжени бойци, влиза в строго охранявана градска резиденция. Според Сарвари, даденият епизод демонстрира завръщането на доктор Ал Хак, отговарящ за защитата на водача на " Ал Каида " в убежището му в Тора Бора, в родния му град в провинция Нангархар, откакто наскоро тя бе превзета наново от талибаните.
Това ни напомня, че хепиендът е запазена марка на Холивуд, до момента в който в действителния живот постоянно се случва противоположното. Горчивият урок от изтеглянето на Запада от Афганистан след двадесет години война против тероризма, почнала и бе ръководена от Съединени американски щати. В обществените мрежи един анекдот гласи: “Ако се чувствате безполезни, спомнете си, че на Америка ѝ трябваха 20 години, трилиони долари и четирима президенти, с цел да размени талибаните с…талибани.
Дали историята е безкраен низ от глупави решения с пагубни последствия, всяко от които поражда идващото? Потвърждение на сходен скептичен извод виждаме в една или друга част от света.
Доклад на университета Браун разкрива, че 20-годишната антитерористична война, последвала 11 септември 2001 година, коства на Съединени американски щати почти 8 трилиона $ и е предизвикала гибелта на над 900 000 души. Сред тях са американски военни, съюзнически бойци, джихадисти, почтени жители, публицисти и обслужващ личен състав.
" Войната беше дълга, комплицирана, ужасяваща и несполучлива. При това тя към момента продължава допълнително от 80 страни ", написа Катрин Лутц, професор по интернационалните и публични въпроси в Браун. Добавяйки: " Пентагонът и американските военни до момента са изхарчили по-голямата част от федералния бюджет в незнание на по-голямата част от американската общност “.
Войната на задънената улица
По този метод войната против тероризма се трансформира в най-дългия въоръжен спор в историята освен на Съединени американски щати, а и в света. Тя е извънредно по-дълга от двете международни войни, както и от войната във Виетнам. Освен финансовите разноски, и човешката цена е неимоверно огромна – стотици хиляди убити и доста повече ранени и инвалиди се прибавиха към жертвите на терористичните офанзиви.
Този спор обаче имаше пагубен резултат и във военно отношение, защото в последна сметка талибаните се оказаха спечелилите против единствената в света свръхсила – Съединени американски щати и НАТО. Все още обаче има вяра за разгромяване на терористичните групи, в случай че бъде извлечен главния извод от двадесетгодишната сага: при сходни неконвенционални спорове, подривните групировки от вида на джихадистите печелят, в случай че избегнат проваляне, до момента в който стандартните армии я губят, в случай че не са постигнали безапелационна победа.
Във военно отношение американската теория предполагаше погром на " Ал Каида " чрез ликвидирането на водачите и командирите от второто равнище в йерархията на тази терористична мрежа. Подобен метод подценяваше или игнорираше най-важната динамичност в развиването на " Ал Каида ", а точно преодоляването от страна на екстремистите на актуалните информационни технологии с оглед реализирането на своите политически цели и сполучливото осъществяване на терористичните акции.
Несъмнен е фактът, че " Ал Кайда " и ИДИЛ се отличават от обичайните ислямистки групи с уменията си да организират сполучливи информационни тактики, ориентирани към нанасянето на морално-психологически провали на своите съперници. Това беше обяснено от Тина Браун в разбора си за медиите след пост модернизма, съгласно която точно съчетаването на скоростния интернет със актуалните форми на фанатизъм са дестабилизирали целия свят. Подобно изказване направи и някогашният началник на Пентагона Робърт Гейтс, който съобщи през 2007 година: „ Онзи, който ни превъзхожда в региона на връзките, е човек, който живее в пещера “.
Фаталната неточност, позволена от Вашингтон и неговите европейски съдружници, бе неналичието на всеобхватна тактика и тактичност за справяне с този комплициран феномен, които да не се изчерпват с военните дейности, а да оферират и решения на проблемите и ограничение факторите, подхранващи появяването и възхода на терористичните групировки. Западът пренебрегва обстоятелството, че тероризмът се появява точно в провалени страни и общества, които страдат от политическо, етническо, племенно и религиозно опълчване.
Към споровете от сходен темперамент би трябвало да прибавим и политическа корупция, посредством която заинтригувани олигархични групи изплитат необятна мрежа от зависимости освен от народен, само че и от наднационален темперамент. Естествено в такива страни не може да се приказва за същински политически плурализъм, интензивно гражданско общество и самостоятелни медии. В тях управляващите влагат милиарди долари в репресивния уред и в подкупването на религиозните институции, които в подмяна легитимират политическата власт. В тези условия страната изоставя двете си най-важни функционалности – просветителната и културната.
Можем да приказваме за политико-икономически неуспех на постколониалните страни в ислямския свят, който се отрази и на активността на всичките държавни институции. Успоредно с това неуспех претърпя и формалната вяра – ислямът, чиито имами тихомълком извършват ролята си на инструмент на властта. Когато ръководещите в района осъзнаха, че насилственият ислям който сътвориха се трансформира във зложелател номер едно на властта, те поведоха битка против него, тъй като не обслужваше към този момент техните вътрешни ползи. От друга страна обаче, те видяха в радикалните ислямисти и този вид фашистки ислям потребно плашило, с което да плашат света и да всяват комплициране измежду другите нации.
При това, Западът съзнателно пренебрегваше обстоятелството, че доста от неговите арабски и мюсюлмански съдружници от страните от района финансират, въоръжават и спонсорират тероризма и неговите организации, като по подобен метод си подсигуряват, че техните стопански, търговски и военни ползи няма да бъдат наранени от тяхната активност.
Тук е мястото да напомним думите на бащата на пакистанската геополитика и някогашен началник на разузнаването (ISI) военачалник Хамид Гюл: „ Историята ще запише, че благодарение на Америка ISI победи Съветския съюз, а историците ще отбележат, че благодарение на Америка ISI победи Америка “.
Война против терора или машина за тероризъм?
Парадоксалният резултат от войната против тероризма през последните две десетилетия е неговото възпроизвеждане. Вече можа да се кажа,че имаме „ ИНДУСТРИЯ НА ТЕРОРИЗМА “.
Това е самобитен бумеранг - широкомащабните военни акции с антитерористична цел имаха пагубни последици за стабилността в съответните страни, което на собствен ред основава подобаващи условия за разширение периметъра на терористичната активност. Според изследване на Американският институт „ Карнеги “, 143 милиона души в този момент живеят в региони на цивилен войни, което води до вътрешни и външни миграционни процеси, обхванали над 17 милиона души. Част от тях са и бежанските талази, които доближиха Европа. Арабите сформират 50% от броя на мигрантите в международен мащаб, въпреки че са едвам 5% от популацията на земята. Освен това към този момент имаме съвсем стотици хиляди младежи който знаят единствено да убият против пари като наемници.
Генерираните от споровете „ преселения на народите “ също се трансфораха в среда за генериране и напредък на джихадисти и в разсадници на идеологически и набожен екстремизъм.
По подобен метод световният джихадизъм се възползва от тази обстановка и съумя да се трансформира от дребна група в Афганистан в голяма и разширена световна мрежа. Така през днешния ден световният въоръжен джихад се трансформира в самобитен бранд, притежаващ голям брой марки, съответстващи на съответната страна и среда; бранд, който ловко употребява обществените мрежи и модерни технологии и маркетингови способи за реализиране на политическите и военните си цели.
Преди към седем години, през юни 2014 година, светът беше сюрпризиран от появяването на нов джихадистки „ план “. Това бе управляваният от Абу Бакр ал Багдади халифат, наименуван „ Ислямска страна в Ирак и Леванта “ (ИДИЛ).
Тази квазидържава откри надзор върху територия с размера на Англия, обитаема от 10 милиона души. Въпреки триумфа на интернационалната коалиция в унищожаването на ИДИЛ и убийството на Ал Багдади, двете терористични организации – остатъчната ИДИЛ и " Ал Каида " – не престават да имат съществено въздействие, с помощта на дейната джихадистка агитация в интернет и обществените мрежи.
След успеха на талибаните, както ветераните-терористи, по този начин и ново потомство джихадисти, се усещат окрилени и подготвени за нови „ подвизи “. Тъжната констатация е, че в случай че преди 20 години джихадисткото придвижване бе лимитирано до Близкия изток, в този момент то се популяризира в Европа, Африка и в региона на Сахел, Южна и Югоизточна Азия.
В Европа симпатизантите на двете водещи организации – " Ал Каида " и ИДИЛ – дружно с придвижването мюсюлманиски братя се усещат като вкъщи си, защото са родени на континента. Те нападат личните си общности, радикализират в интернет и правят безразборни убийства на „ неверници “ с хладно и огнестрелно оръжие или с камиони в името на „ свещената война “.
Горчивата истина е, че Западът не съумя да разгадае и да противодейства на комплекса от личностни, публични, политически и идеологически фактори, които не престават да генерират екстремизъм и да активизират най-вече млади мюсюлмани към принуждение. Според американските управляващи, след 2001 година броят на откритите или хипотетични терористи е повишен двадесет пъти.
Глобалната база данни за тероризма, поддържана от програмата START на Университета на Мериленд, демонстрира, че от 2010 година насам броят на смъртните случаи, свързани с тероризма в международен мащаб, се е нараснал с повече от 300 %, а броят на терористичните офанзиви със свързани жертви се е нараснал с близо 200 %.
Нека си зададем най-трудния въпрос: Защо тероризмът през днешния ден е по-разпространен в сравнение с преди 20 години? Защо джихадистите съумяват да оцеляват и да се приспособяват макар военната, финансовата и медийната война против тях? При това, с разпространяването на тероризма през последните две десетилетия се появи така наречен „ стопанска система на терора “ с оборот от стотици милиарди долари.
Горчивата истина е, че успеха на талибаните ще въодушеви екстремистките ислямски групи към активизиране вербовката на терористи по целия свят, което ще ни върне още веднъж към изходната точка. Афганистан отново да се трансформира в световен непрекъснат център на тероризма.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ