Изгорената земя на статуквото
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тактиката на изгорената земя се ползва през цялото време на съществуването на военното дело и се показва в унищожаването на активи на отстъпващата армия, които биха могли да попаднат в ръцете на задаващия се зложелател и да бъдат употребявани от него. Тази тактичност се употребява при оттегляне, когато преден конфликт с прекомерно мощния съперник към този миг е невъобразим, а концепцията е, че лишаването от достъп до значими запаси за врага ще го отслаби последователно, като това ще му отнеме опцията да възвръща силите си.
Силите на статуквото в оттегляне
По всичко проличава, че сложени в губеща позиция и в устрема си за оцеляване, силите на статуквото сега употребяват тъкмо този прийом, а това което се пробват да „ изгорят “ са институционалните механизми за обикновено действие на парламентарната народна власт. За силите на статуквото парламентаризмът не съставлява висша полезност, а средство, което би изгубило изгодите, които носи, в случай че към този момент не е на тяхно разположение за употреба. За съвсем целия интервал на преход демократичните институции служеха просто като инструмент за струпване на стопански и властови запаси, защото бяха изцяло овладяни още в самия им зародиш при започване на 90-те години. Чрез фасадни политически метаморфози, в продължение на десетилетия, задкулисието продължаваше да поддържа контрола си над институционалния ред и не срещаше съществени закани, които биха могли да му го лишават. Формалното битие на парламентаризма и демократичните институции беше единствено заслон, служител в негова изгода.
Всичко това се промени с митингите през лятото на 2020 година. В обществото към този момент се беше натрупала сериозна маса, която настоя демократичните институции да стартират най-накрая действително да извършват формалните си функционалности и да престанат да бъдат просто инструмент на овладeлите го субекти. Това развиване изненада силите на статуквото и те бяха сложени в положение на невъзможност и паническо търсене на решение на този проблем. За поредна фасадна политическа трансформация нямаше задоволително време, а и новата конюнктура не я позволяваше. Единственият излаз от обстановката за задкулисието бе то да навлезе в режим на постепенно оттегляне и да опита да „ изгори “ институционалните механизми, които биха могли да бъдат употребявани против него, ако попаднат в ръцете на силите на смяната. Такава тактика би дала опция за прегрупиране на статуквото и за размиване на моментната мощ на неговите врагове.
„ ИТН “ – средство за „ изгаряне “ на институционалните механизми
Най-удобното и основно средство на задкулисието за „ изгарянето “ на институционалните механизми на политическата система и отслабването на първичния порив на силите на смяната се оказа партията на Слави Трифонов. Разрушителното държание на тази политическа групировка от последните месеци нанася съществени провали върху основите на парламентаризма. Самото управление на „ ИТН “ по всяка възможност даже не осъзнава ролята си в този развой и може би в действителност има вяра, че деструктивните му дейности са оправдани и нужни, само че това трансформира „ ИТН “ в още по-ценен инструмент за статуквото при реализирането на тактиката на изгорената земя. По този метод разрушителната сила на „ ИТН “ е още по-автентична и способна да нанесе тежки вреди на институционалния ред в страната. За задкулисието не е належащо да влиза в директни сделки със Слави Трифонов, с цел да предизвиква сходно държание и да реализира задачите си. Слабостите и пробойните в редиците на „ ИТН “, изразяващи се в политическо дилетантство, слаб кадрови състав и благоприятни условия за инфилтриране на междинните равнища в партията, са толкоз доста, че силите на статуквото могат сполучливо да насочват държанието на „ ИТН “ без непосредствено да координират дейностите си с управлението на партията. В последна сметка, какъв е тъкмо софтуерния развой за оказване на въздействие на задкулисието върху държанието на „ ИТН “ не е от чак такова значение – значимото е, че това се случва по един или различен метод.
Провалът на партиите – последната опция за статуквото
Въпреки по-сериозния им политически опит, при останалите обединения на смяната също не липсват недостатъци. Сложните организационни структури и съдружни формати на тези политически субекти, както и съобразяването им с извънредно радикализирани партийни последователи, мощно лимитират дейностите на управленията им и опциите за взимане на оптимални решения. Тези условия, подсилени от дейностите на задкулисието и деструктивното държание на „ ИТН “, раздробяват мощната протестна вълна на дребни враждуващи агитки и отблъскват по-умерените хора. Резултатът е, че за българското общество доверието в успеваемостта на парламентарната система се срутва, а това е от изгода само за намиращото се в оттегляне статукво.
Назначеният от президента длъжностен кабинет среща в пъти по-високо утвърждение измежду българите в сравнение с Народното събрание и парламентарно показаните обединения. След следващия неуспех към избирането на постоянен кабинет, обществото към този момент стартира да губи вяра, че Народното събрание изобщо е кадърен да излъчи дейно държавно управление каквото единствено една персона като президента Радев съумя с лекост и без комплицирани междупартийни взаимоотношения бързо да направи. Атаките на „ ИТН “ против най-одобряваните министри в служебния кабинет в допълнение ускоряват разочарованието от държанието на партиите измежду българското общество. Тези процеси са рискови за парламентарната народна власт, защото са причина за началото на диспути по отношение на фундаментална смяна на политическата система, каквито прочее към този момент започваме да виждаме, а сходно развиване няма да бъде казус за българската история. Особено притеснителни са сходствата с интервала сред двете международни войни.
Истината е, че даже възможна смяна на политическата система краткотрайно да даде опция на реформистко настроени и качествени персони да бъдат част от властта за известно време, дълготрайно това ще бъде единствената опция за прегрупиране на статуквото и за излаз от неподходящата за него обстановка. Съществуващите механизми на сегашната политическа система могат да бъдат задоволително ефикасни, стига да попаднат в верните ръце и е обикновено статуквото да опита всичко допустимо да ги „ изгори “ преди този момент да се случи. Евентуални диспути по отношение на успеваемостта на политическата система биха били от изгода най-много точно за силите на статуквото, защото това би изместило фокуса от най-важните въпроси за правосъдната промяна и би предоставило задоволително време на задкулисието да се прегрупира и да възнамерява наново преодоляване на евентуално нов институционален ред.
И въпреки всичко, тактиката на изгорената земя остава обезверен ход на отстъпващ съперник, правещ всичко допустимо да избегне съкрушителния удар. Дали той ще бъде нанесен зависи най-много от зрелостта на българското общество.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Тактиката на изгорената земя се ползва през цялото време на съществуването на военното дело и се показва в унищожаването на активи на отстъпващата армия, които биха могли да попаднат в ръцете на задаващия се зложелател и да бъдат употребявани от него. Тази тактичност се употребява при оттегляне, когато преден конфликт с прекомерно мощния съперник към този миг е невъобразим, а концепцията е, че лишаването от достъп до значими запаси за врага ще го отслаби последователно, като това ще му отнеме опцията да възвръща силите си.
Силите на статуквото в оттегляне
По всичко проличава, че сложени в губеща позиция и в устрема си за оцеляване, силите на статуквото сега употребяват тъкмо този прийом, а това което се пробват да „ изгорят “ са институционалните механизми за обикновено действие на парламентарната народна власт. За силите на статуквото парламентаризмът не съставлява висша полезност, а средство, което би изгубило изгодите, които носи, в случай че към този момент не е на тяхно разположение за употреба. За съвсем целия интервал на преход демократичните институции служеха просто като инструмент за струпване на стопански и властови запаси, защото бяха изцяло овладяни още в самия им зародиш при започване на 90-те години. Чрез фасадни политически метаморфози, в продължение на десетилетия, задкулисието продължаваше да поддържа контрола си над институционалния ред и не срещаше съществени закани, които биха могли да му го лишават. Формалното битие на парламентаризма и демократичните институции беше единствено заслон, служител в негова изгода.
Всичко това се промени с митингите през лятото на 2020 година. В обществото към този момент се беше натрупала сериозна маса, която настоя демократичните институции да стартират най-накрая действително да извършват формалните си функционалности и да престанат да бъдат просто инструмент на овладeлите го субекти. Това развиване изненада силите на статуквото и те бяха сложени в положение на невъзможност и паническо търсене на решение на този проблем. За поредна фасадна политическа трансформация нямаше задоволително време, а и новата конюнктура не я позволяваше. Единственият излаз от обстановката за задкулисието бе то да навлезе в режим на постепенно оттегляне и да опита да „ изгори “ институционалните механизми, които биха могли да бъдат употребявани против него, ако попаднат в ръцете на силите на смяната. Такава тактика би дала опция за прегрупиране на статуквото и за размиване на моментната мощ на неговите врагове.
„ ИТН “ – средство за „ изгаряне “ на институционалните механизми
Най-удобното и основно средство на задкулисието за „ изгарянето “ на институционалните механизми на политическата система и отслабването на първичния порив на силите на смяната се оказа партията на Слави Трифонов. Разрушителното държание на тази политическа групировка от последните месеци нанася съществени провали върху основите на парламентаризма. Самото управление на „ ИТН “ по всяка възможност даже не осъзнава ролята си в този развой и може би в действителност има вяра, че деструктивните му дейности са оправдани и нужни, само че това трансформира „ ИТН “ в още по-ценен инструмент за статуквото при реализирането на тактиката на изгорената земя. По този метод разрушителната сила на „ ИТН “ е още по-автентична и способна да нанесе тежки вреди на институционалния ред в страната. За задкулисието не е належащо да влиза в директни сделки със Слави Трифонов, с цел да предизвиква сходно държание и да реализира задачите си. Слабостите и пробойните в редиците на „ ИТН “, изразяващи се в политическо дилетантство, слаб кадрови състав и благоприятни условия за инфилтриране на междинните равнища в партията, са толкоз доста, че силите на статуквото могат сполучливо да насочват държанието на „ ИТН “ без непосредствено да координират дейностите си с управлението на партията. В последна сметка, какъв е тъкмо софтуерния развой за оказване на въздействие на задкулисието върху държанието на „ ИТН “ не е от чак такова значение – значимото е, че това се случва по един или различен метод.
Провалът на партиите – последната опция за статуквото
Въпреки по-сериозния им политически опит, при останалите обединения на смяната също не липсват недостатъци. Сложните организационни структури и съдружни формати на тези политически субекти, както и съобразяването им с извънредно радикализирани партийни последователи, мощно лимитират дейностите на управленията им и опциите за взимане на оптимални решения. Тези условия, подсилени от дейностите на задкулисието и деструктивното държание на „ ИТН “, раздробяват мощната протестна вълна на дребни враждуващи агитки и отблъскват по-умерените хора. Резултатът е, че за българското общество доверието в успеваемостта на парламентарната система се срутва, а това е от изгода само за намиращото се в оттегляне статукво.
Назначеният от президента длъжностен кабинет среща в пъти по-високо утвърждение измежду българите в сравнение с Народното събрание и парламентарно показаните обединения. След следващия неуспех към избирането на постоянен кабинет, обществото към този момент стартира да губи вяра, че Народното събрание изобщо е кадърен да излъчи дейно държавно управление каквото единствено една персона като президента Радев съумя с лекост и без комплицирани междупартийни взаимоотношения бързо да направи. Атаките на „ ИТН “ против най-одобряваните министри в служебния кабинет в допълнение ускоряват разочарованието от държанието на партиите измежду българското общество. Тези процеси са рискови за парламентарната народна власт, защото са причина за началото на диспути по отношение на фундаментална смяна на политическата система, каквито прочее към този момент започваме да виждаме, а сходно развиване няма да бъде казус за българската история. Особено притеснителни са сходствата с интервала сред двете международни войни.
Истината е, че даже възможна смяна на политическата система краткотрайно да даде опция на реформистко настроени и качествени персони да бъдат част от властта за известно време, дълготрайно това ще бъде единствената опция за прегрупиране на статуквото и за излаз от неподходящата за него обстановка. Съществуващите механизми на сегашната политическа система могат да бъдат задоволително ефикасни, стига да попаднат в верните ръце и е обикновено статуквото да опита всичко допустимо да ги „ изгори “ преди този момент да се случи. Евентуални диспути по отношение на успеваемостта на политическата система биха били от изгода най-много точно за силите на статуквото, защото това би изместило фокуса от най-важните въпроси за правосъдната промяна и би предоставило задоволително време на задкулисието да се прегрупира и да възнамерява наново преодоляване на евентуално нов институционален ред.
И въпреки всичко, тактиката на изгорената земя остава обезверен ход на отстъпващ съперник, правещ всичко допустимо да избегне съкрушителния удар. Дали той ще бъде нанесен зависи най-много от зрелостта на българското общество.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ