Хайде да си говорим за юпита!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Първо дано разбираем що е кръвен налог и има ли той почва у нас, както споделяха старите професори преди време. По времето на Турското иго в България (според други историци „ Османско наличие “ - въобще нямам желание да се включвам в спора), та идва турския войник в някое българско село и всички деца-момчета на 6-7 годишна възраст си ги прибира (забира) и ги изпраща на военно образование, образование и развъждане в Анадола. Като стават на 18 година, те към този момент са със напълно промито схващане и са правилни на турския султан дето се вика до край. Това са по този начин наречените Еничари. Парадокса е, че след 18г. възраст ги обличат в турски военни униформи, дават им ятагани и пушки и ги пращат да пазят ползите на Османската империя назад по родните места. Даже има абсурд – гледайте БГ кино лентата на Антон Дончев „ Време разделно “. Та парадокса, че един от тези еничари, предводителят дори се връща да сменя вярата – от християнска в мюсюлманска - тъкмо в същото село от където е взет като момче – само че нищо към този момент не помни. Та едвам най-после на кино лентата се сеща, че е бил от там.
Един възрастен швейцарски професор ми сподели една сякаш смешка, само че с доста истина: „ Има три метода да обеднееш – да си купиш кола, да си купиш къща, и да създадеш дете. “ Колата – след петата година – постоянно се скапва – като се почне от изгаряне на крушките на фаровете, до не знам си какво. И всичко се прави в сервиза. Ако отворите предния похлупак на една модерна кола, където е мотора – няма място къде един пръст да мушнеш – не е като старите коли, даже и от преди 20г., даже и западни, където имаше доста свободно пространство. Т.е. няма място за майстори-самодейци (и евтини схваща се). Закарваш я в сервиза, и майстора от сервиза я вкарва в халето и затваря вратите. Ти нямаш право да влизаш и да гледаш - седиш и пиеш кафенце в кафето на сервиза извън. И те фактурират – сред 80 и 100лв., зависи от колата, единствено за труд (на час). Отделно частите, които костват много скъпо. Ако това не си е обедняване – здраве му кажи.
Знаете ли какво е да имате къща в Швейцария? Отделно, тези които имат къщи и у нас, знаят, че непрекъснато се обажда това това и би трябвало да ремонтираш – я керемидка протече, я тръба се пукне, я друго. В Швейцария – още по-скъпо. Не си си подстригал ливадката – санкция. Лош външен тип – санкция (т.е. не си я пребоядисвал повече от еди какъв брой си години). Не си си изринал снега пред тротоара или просто си се забавил да го изринеш – санкция. И още нещо, чух, че в Италия нямаш право самичък да си правиш поправки в къщи или просто да викнеш другар гастарбайтер – би трябвало да викнеш занаятчия от съюза на съответните майстори (напр. съюза на водопроводчиците) с цел да ти отремонтера. Иначе – санкция и затвор. А нали се сещате по какви цени работят сертифицираните майстори, членове например съюза на водопроводчиците? Солено.
Преди да стигнем за децата, дано да ви изтъквам една компания за препоръки за личностно израстване и други, които, (имам публикация за тях виж: „ Внимавай, когато ти продават мъдрост, тъй като удрят в кантара “), които въпреки и на по-късен стадий да те отплесват в тяхната посока, с цел да им ползваш услугите. В началото на рекламата тези компании ти споделят някои доста наболели истини, с цел да кажеш: „ Това съм аз и моят проблем “ и да им ползваш услугите. Не споделям коя е, с цел да не ѝ върша реклама. Та рекламата споделяше: „ Целеполагането на индивида в актуалния свят е тотално счупено. Целите, които си поставяш в живота не са твои, вътрешно присъщи, целящи твоето благополучие, а наложени от вън. От политици, от медии, от интернет, от модерно моделки и модели, (тук съгласно мен описът може да бъде продължен с филми, клипове, реклами и каквото още се сетите). По нататък компанията споделяше: „ … и ти се впускаш във въртележката. Работиш крепко и крепко, и след работа – (дават един полузаспал от отмалялост след работа в метрото)…, а събота и неделя ти си прекомерно ангажиран да си отпочинеш и събереш силите си с цел да преосмислиш същински живота си. “ /край на цитата/. Не знам за какво тази реклама отпадна. Вече не може да се види.
Сега към този момент идваме до децата като третият метод да обеднееш. Децата постоянно абсолютно са били благосъстояние за рода и родителите. Но актуалния свят по този начин извъртява нещата, че ти го създаваш, храниш, обличаш, отглеждаш, плащаш да се изучи и…всъщност не е твое. „ Озъбва “ ти се отсреща. Има си собствен „ дневен ред “. Свои „ цели “ – нов смарт декор, (ако е момиче) да върви на маникюр всяка седмица и до ѝ сложат камъче да свети на маникюра на безименното пръстче. Като сина/дъщерята навърши 18г. - да пуши наргиле в заведение по 30лв., колата да е нова. Дори будката за цигари да е на 100м., пали колата и върви с кола – „ да не му падне статуса пред връсниците “. Гледате се неразбиращо с дамата и се питате: „ Къде сгрешихме? “ Отделно, един път проф. Вучков в едно изявление сподели, (цитирам по памет), че родителите са прекомерно заети в битката за хляба, за оцеляването, да обезпечат средства за храна, ток, парно, и за фамилията и децата, а след това са прекомерно изтощени, с цел да беседват, възпитават своите деца. Оставят ги на компютъра и малкия екран – да ги забавлява, а около това – и да ги възпитава…Във Филма „ Истински неистини “, който е най-малко от преди 20-ина години, с Арнолд Шварценегер играе сътрудник от службите. Идва да го вземе неговият сътрудник сутринта, тъкмо когато закусва и се пробва да „ влее “ малко ум на своята дъщеря-тинейджърка, преди да я вземе нейното гадже-съученик с съвременен мотор и да я откара на учебно заведение. Неговият сътрудник споделя: „ Въобще не се опитвай да я възпитаваш. Нейните идоли са Елвис и Мадона. “ И след това дават по какъв начин гаджето надува клаксона на мотора от вън, тя споделя „ Чао тате “, минава през прилежащата стая, да му „ претараши портофейла “ взима някой и различен $ и бегом се мята на мотора на гаджето. Една учителка ми показа, преподавала в 8-и клас, вика майката и бащата за нарушение на сина и почва да им приказва. Те слушат, отговорно подвигат плещи и споделят: „ Вие се оправяйте с него – ние не можем! “
Някои ще вдигнат плещи – елементарен спор сред поколенията. Винаги го е имало. Аз споделям – да, само че в никакъв случай той не е бил толкоз бездънен, в никакъв случай разговора сред родители и деца не е бил толкоз сложен, полезностите – толкоз разнообразни. Да не приказваме – за разговора и разликите в полезностите сред баба и дядо - и внуче. Както споделяше бай Тошо, въпреки и по различен мотив: „ Не можеш да им разясниш никакъв проблем. Трудно е. Гледаме се като чужденци. Като извънземни от разнообразни планети. “ Веднага прецизирам, че това не е постоянно и не на всякъде – в по-малки градчета или села, където внуците живеят в една къща с баба и дядо, с изключение на с родителите и бабата и дядото поставят старания – към момента са по-осъзнати – и за класическите обичаи и за класическите полезности, които, дръзвам да кажа, са тествани от времето. Както има една британска сентенция: „ Tradition makes the nation, “ (Традицията прави нацията). И в града има такива случаи – дядо и баба да възпитат внуците доста добре.
Къде е казуса? Ами в три неща – огромните пари, технологиите и пазара. Технологиите напряко влязоха „ със щурм “ или „ със все вратата “. Неща, които преди век-два са се променяли за 50-100г., в този момент се трансформират за 10, за 5г. и така нататък Сега не можеш да отлепиш младите от мобилните им телефони, от интернет, от Социалните мрежи. Пазарът победи, посредством интернет и обществените мрежи, технологиите също, а от там и огромните пари. Състезанието, по-точно конкуренцията, от рано се втълпява в главите на младите. Започва се с учебното заведение – кой има по-хубава дрешка, смарт телефон, маратонки, суичър. И родителите цакат – кеш. Никой не ги пита по какъв начин свързват двата края. После се стартира – кой къде е бил на екзотична дестинация – всичко се разгласява в обществените мрежи – и там съревнование. Така леко се образува у младите култа към парите. За тях парите дават всичко – обществен статус, почитание, по-хубав живот, по-хубаво гадже и т.н и така нататък Отучиха се младите от ръчния труд, от земеделския труд, от полезностите не на едно, а на редица генерации. Отучиха се от невзискателност, в този момент би трябвало да се „ дуеш “ (надуваш), с цел да демонстрираш какъв брой си значим. (Къде остана поговорката: „ Скромността краси индивида. “). Отучиха се да чакат – да израснат, да помъдреят, да добият познания и опит и чак тогава да ги покачат в йерархията, и чак тогава да им покачат заплатите. Искат всичко „ тук, в този момент и незабавно “, в случай че може „ на един клик разстояние “ (с мишката). Сега като завършат работа, стартират в някоя западна компания за огромна „ сякаш “ заплата и се смятат за „ юпи “ – та.
Преди да разбираем какво вършат, да разясним термина „ Юнайтед прес интеренешънъл “ – на британски – yuppie, и се прецизира в Интернет: „ a fashionable young middle-class person with a well-paid job. “ (Модерен младеж от междинната класа, с добре платена работа). И се доуточнява: " stereotypical 1980s yuppies obsessed with material objects and financial success " (Стереотипично юпи-тата 1980 – те години са обзети /омагьосани/ от материалните обекти /блага/ и финансовия успех). Срещал съм някъде (разказвам по памет) yupi – young, urban, professional, intelligent – млад, градски, експерт, интелигентен…Хубаво е да знаят днешните юпи-та, че ритъмът през 1980-те години е бил един, а през днешния ден – доста по-бърз. Много прекрасен образец е даден във кино лентата на Оливър Стоун „ Уолстрийт “ – 1987г.. Там героят Бъд Фокс (играе Чарли Шийн) работи за компания „ Джаксън енд Стайнъм “ - и въртят телефони по през целия ден (от 9.00 до 16.00-докато работи Ню Йоркската борса). Работят в общо помещение от вид – хангар (по нашему – хамбар), бюро до бюро (между 80 и 100 индивида в едно помещение – етаж на небостъргач), и звънят на богати клиенти да им оферират да си купят акции или облигации. Често им затварят телефона без да ги изслушат. Бъд се оплаква на своя комшия по бюро: „ Знаеш ли, един ден желая да съм от другата страна на телефона! “ сътрудника му дава отговор: „ Да, където е същинският чийз кейк! “ Та един богат клиент се отхвърли от договорката подписана по телефона, тъй като акциите са паднали с четвърт пункт. Мениджърът му споделя: „ Утре му закривам сметката, в случай че той не заплати, ти ще платиш! “ Бъд се оправдава: „ Ама нали знаете, че този клиент постоянно върти номера? “ Началникът: „ Дадохме ти един от богатите клиенти. Мислиш че ще се стиска за неугледен четвърт пункт? Някой би трябвало да заплати. Няма да съм аз. “ Бъд се оплаква на съседа по бюро: „ Хауърд гадняра ме върза. Трябва да му покрия загуба от 7 бона. Фалирах. Американ експрес ще пращат хора да ме търсят. “ Отива по-късно да види татко си в един бар в Куинс (квартал на Ню Йорк) където пият по бира с сътрудниците – механици от самолетна компания „ Блу Стар “. Един от сътрудниците на татко му се майтапи: „ Ей, Бъд, чух, че на Уолстрийт всички сте милионери. Кога ще ни направиш и нас? “ Бъд дава отговор: „ Дай ми 50 бона и до Коледа ще си богат! “ Бащата на Бъд се намесва: „ Да-да, в случай че ще ви направи богати, за какво още не е направил богат себе си? “ Когато остават уединено с татко си, баща му му споделя: „ Не изглеждаш добре, имаш торбички под очите като дъртак. “ Бъд дава отговор: „ Имах тежък ден. “ Баща му споделя: „ Казах ти да станеш доктор или юрист. Дори и в самолетната компания щеше към този момент да завеждаш “Връзки с клиенти “. “ Бъд дава отговор: „ Като брокер спечелвам 5 пъти повече в сравнение с в случай че бях в самолетната компания! “ Баща му: „ Не разбирам, взе студентски заем, с цел да учиш в Ню Йоркския Университет, като приключи, печелеше 35 000 $ годишно, в този момент печелиш 50 000 $ годишно, а още не можеш да си върнеш студентския заем, къде отиват всички пари?! “ Бъд дава отговор: „ 50 000 $ са нищо за Ню Йорк – първо имам 40% налог (т.е. остават му 30 000 $ чисто след налог – б.а.), 15 000 $ давам за наем на жилище, имам да заплащам студентски заем, заем за кола, да заплащам за храна, паркинг, прилични костюми, минимум 400 $ единият… “ Баща му: „ Ела си в къщи и живей без наем, вместо в тази съборетина! (апартамент в долната част на кв. Манхатън – б.а.)...50 000 $, Господи, светът е полудял! Миналата година изкарах 47 000 $ преди налозите. “ Бъд дава отговор: „ В Куинс е по този начин. С никакви пари си живееш царски! Виж, баща, с цел да бъда състезател, би трябвало да пребивавам в Манхатън! “ (в центъра на Ню Йорк, не в покрайнините – б.а.) И прибавя: „ Вече няма горделивост в бедността…Един ден ще се гордееш с мен! “ На което татко му дава отговор: „ Един ден Ти би трябвало да се гордееш със себе си. “ И му дава на заем 300 $, с цел да може младия брокер Бъд „ да върже “ бюджета си. Същия може би разговор водят нашите юпи-та с родителите си – че печелят повече от тях, само че има доста разноски, че ще станат „ огромна работа “ и така нататък и тъй наречените За многото разноски по соц.-а имаше смешка за авто тенекиджията: „ Каквото изчука – изпука “. (похарчи – б.а.)
Та, какво вършат нашите юпи-та? (тук по избор читателя може и да постави кавички) Бачкат крепко през седмицата, та им пуши мозъка. Събота и неделя се яхват на фирмената кола и обикалят страната – от спа, разтривки до рафтинг и скачане с парашут. И понеделник – още веднъж във въртележката. И си мислят че реализират доста, че печелят доста – а в действителност – харчат доста. Не единствено парите, които им се дават като заплата, а и личното си здраве – и на 30 - 35г. е доста евентуално да „ прегорят “ - burn out – синдрома на професионалното прегаряне. И не могат да схванат, че всички екзотични занимания, които си купуват събота и неделя, са в действителност част от работния им развой, неделима част – другояче натоварването е толкоз огромно, че ще изкрейзят (ще изтрещят, ще полудеят). И не могат да схванат по какъв начин на родителите и/или (дядовците и бабите) им по време на соц.-а е стигало събота и неделя една разходка в парка или да се качат на Витоша с открития двуседалков въжен превоз „ Бай Кръстьо “. Или да отидат на приятелско семейство на посетители. Да си сготвят в къщи. А вечер да погледат дружно телевизия.
Навремето имаше формула: „ Пари – стока - Пари прим. “ Същото е и с технологиите. Новата формула гласи: „ Големи пари – технологии – Пари прим. “ Естествено превъртането от парите в стока или в технологии и назад в пари става посредством пазара.
Сентенцията тук е, че огромните пари, технологиите, пазарът, оставени без надзор, могат да бъдат доста, доста рискови. Както и са потребни. Могат да са добър прислужник, само че неприятен стопанин (както имаше една сентенция за парите: „ Парите са добър прислужник, само че неприятен стопанин “). Както в песента на Слави Трифонов „ Ад и парадайс “:
Аз съм и пъкъл и парадайс,
Господар съм и съм плебей,
Начало съм и съм край,
Демон твой съм, и твой съм Бог! “
И тъй като държавните управления надали скоро ще упражнят задоволително ефикасен надзор върху трите, в реда на нещата е всеки един от нас да се замисли и самичък да ги управлява. Да се замисли и да вземе тъкмо колкото в реалност му е нужно от парите, технологиите и пазара. И нито цент повече. Да не бъде алчен и лаком. Защото древно-египетска сентенция споделя: „ Лакомията е крахът на хиляди. “
По философия се учи, че всяко потомство през вековете е имало свои илюзии, химери и заблуди. Нека тези заблуди – пазарът, парите и технологиите, не се трансфорат във въртоп за вас, който да ви погълне. Във кино лентата „ Шрек “, когато лорд Фаркуот провежда шампионат сред рицарите, споделя: „ Победителят в шампионата, ще има достойнството, по-скоро привилегията да освободи принцесата от лапите на злия змей. “ (Естествено не с цел да стане жена на рицаря-освободител, а на лорд Фаркуот.) И още: „ Ако спечелилият не успее, ще го последва вторият, третият и по този начин нататък…Някои от вас ще загинат, само че това аз ще го преживея! “ (следват одобрителните възгласи на публиката). Та внимавайте да не са прецакате (житейски и здравословно), следвайки тези илюзии, тъй като и да се прецакате, Негово величество Пазарът, … ще го преживее.
Традициите, полезностите от поколенията са тъкмо за това – да не се прецакате. Да само че, през всяко потомство точно те се сменят като целеполагане от някои авторитетни и богати – с цел да се разбъркат и объркат хората. По този случай един анекдот от соц.-а: Върви си един по улицата, а на гърба – чисто ново, ужасно хубаво сакче. През 15-20 крачки се стопира, подвига го във въздуха и го удря в земята. Видял го един минувач и го запитал учудено за какво прави по този начин. Онзи дава отговор: „ Сакчето е цялостно с мишки. И по тази причина го блъскам о земята, с цел да ги дезорганизирам. Иначе ще се провеждат и ще ми прегризат сакчето. “
И с цел да приключим хумористично, по-скоро, афористично, ще цитираме БГ кино лентата „ Двойникът “. Дам двойникът на доцент Денев, Магазинерът Иван инструктира личния състав във към момента изводи магазин за хранителни артикули. Отвън клиентите чакат и нетърпеливо чукат по вратата. Магазинерът: „ А в този момент отваряйте и внимавайте! За всяка неточност ще нарязвам от премиалните! “ Та съветът към всички млади, които ще навлязат на пазара на труда – по скоро ще отворят на пазара на труда, да навлезе в техния живот: Сега отваряйте и внимавайте! За всяка неточност живота ще ви реже от премиалните!
И последно 10 (както в картите): Не гледайте на високата стартова заплата като на безвъзмезден обяд. Не е значимо какъв брой изкарваш, а по какъв начин ги изкарваш. На запад икономистите споделят: „ Безплатен обяд няма. Безплатно е единствено сиренето в мишия капан! “
Изследване на Банчо Банов, Финансов специалист
Първо дано разбираем що е кръвен налог и има ли той почва у нас, както споделяха старите професори преди време. По времето на Турското иго в България (според други историци „ Османско наличие “ - въобще нямам желание да се включвам в спора), та идва турския войник в някое българско село и всички деца-момчета на 6-7 годишна възраст си ги прибира (забира) и ги изпраща на военно образование, образование и развъждане в Анадола. Като стават на 18 година, те към този момент са със напълно промито схващане и са правилни на турския султан дето се вика до край. Това са по този начин наречените Еничари. Парадокса е, че след 18г. възраст ги обличат в турски военни униформи, дават им ятагани и пушки и ги пращат да пазят ползите на Османската империя назад по родните места. Даже има абсурд – гледайте БГ кино лентата на Антон Дончев „ Време разделно “. Та парадокса, че един от тези еничари, предводителят дори се връща да сменя вярата – от християнска в мюсюлманска - тъкмо в същото село от където е взет като момче – само че нищо към този момент не помни. Та едвам най-после на кино лентата се сеща, че е бил от там.
Един възрастен швейцарски професор ми сподели една сякаш смешка, само че с доста истина: „ Има три метода да обеднееш – да си купиш кола, да си купиш къща, и да създадеш дете. “ Колата – след петата година – постоянно се скапва – като се почне от изгаряне на крушките на фаровете, до не знам си какво. И всичко се прави в сервиза. Ако отворите предния похлупак на една модерна кола, където е мотора – няма място къде един пръст да мушнеш – не е като старите коли, даже и от преди 20г., даже и западни, където имаше доста свободно пространство. Т.е. няма място за майстори-самодейци (и евтини схваща се). Закарваш я в сервиза, и майстора от сервиза я вкарва в халето и затваря вратите. Ти нямаш право да влизаш и да гледаш - седиш и пиеш кафенце в кафето на сервиза извън. И те фактурират – сред 80 и 100лв., зависи от колата, единствено за труд (на час). Отделно частите, които костват много скъпо. Ако това не си е обедняване – здраве му кажи.
Знаете ли какво е да имате къща в Швейцария? Отделно, тези които имат къщи и у нас, знаят, че непрекъснато се обажда това това и би трябвало да ремонтираш – я керемидка протече, я тръба се пукне, я друго. В Швейцария – още по-скъпо. Не си си подстригал ливадката – санкция. Лош външен тип – санкция (т.е. не си я пребоядисвал повече от еди какъв брой си години). Не си си изринал снега пред тротоара или просто си се забавил да го изринеш – санкция. И още нещо, чух, че в Италия нямаш право самичък да си правиш поправки в къщи или просто да викнеш другар гастарбайтер – би трябвало да викнеш занаятчия от съюза на съответните майстори (напр. съюза на водопроводчиците) с цел да ти отремонтера. Иначе – санкция и затвор. А нали се сещате по какви цени работят сертифицираните майстори, членове например съюза на водопроводчиците? Солено.
Преди да стигнем за децата, дано да ви изтъквам една компания за препоръки за личностно израстване и други, които, (имам публикация за тях виж: „ Внимавай, когато ти продават мъдрост, тъй като удрят в кантара “), които въпреки и на по-късен стадий да те отплесват в тяхната посока, с цел да им ползваш услугите. В началото на рекламата тези компании ти споделят някои доста наболели истини, с цел да кажеш: „ Това съм аз и моят проблем “ и да им ползваш услугите. Не споделям коя е, с цел да не ѝ върша реклама. Та рекламата споделяше: „ Целеполагането на индивида в актуалния свят е тотално счупено. Целите, които си поставяш в живота не са твои, вътрешно присъщи, целящи твоето благополучие, а наложени от вън. От политици, от медии, от интернет, от модерно моделки и модели, (тук съгласно мен описът може да бъде продължен с филми, клипове, реклами и каквото още се сетите). По нататък компанията споделяше: „ … и ти се впускаш във въртележката. Работиш крепко и крепко, и след работа – (дават един полузаспал от отмалялост след работа в метрото)…, а събота и неделя ти си прекомерно ангажиран да си отпочинеш и събереш силите си с цел да преосмислиш същински живота си. “ /край на цитата/. Не знам за какво тази реклама отпадна. Вече не може да се види.
Сега към този момент идваме до децата като третият метод да обеднееш. Децата постоянно абсолютно са били благосъстояние за рода и родителите. Но актуалния свят по този начин извъртява нещата, че ти го създаваш, храниш, обличаш, отглеждаш, плащаш да се изучи и…всъщност не е твое. „ Озъбва “ ти се отсреща. Има си собствен „ дневен ред “. Свои „ цели “ – нов смарт декор, (ако е момиче) да върви на маникюр всяка седмица и до ѝ сложат камъче да свети на маникюра на безименното пръстче. Като сина/дъщерята навърши 18г. - да пуши наргиле в заведение по 30лв., колата да е нова. Дори будката за цигари да е на 100м., пали колата и върви с кола – „ да не му падне статуса пред връсниците “. Гледате се неразбиращо с дамата и се питате: „ Къде сгрешихме? “ Отделно, един път проф. Вучков в едно изявление сподели, (цитирам по памет), че родителите са прекомерно заети в битката за хляба, за оцеляването, да обезпечат средства за храна, ток, парно, и за фамилията и децата, а след това са прекомерно изтощени, с цел да беседват, възпитават своите деца. Оставят ги на компютъра и малкия екран – да ги забавлява, а около това – и да ги възпитава…Във Филма „ Истински неистини “, който е най-малко от преди 20-ина години, с Арнолд Шварценегер играе сътрудник от службите. Идва да го вземе неговият сътрудник сутринта, тъкмо когато закусва и се пробва да „ влее “ малко ум на своята дъщеря-тинейджърка, преди да я вземе нейното гадже-съученик с съвременен мотор и да я откара на учебно заведение. Неговият сътрудник споделя: „ Въобще не се опитвай да я възпитаваш. Нейните идоли са Елвис и Мадона. “ И след това дават по какъв начин гаджето надува клаксона на мотора от вън, тя споделя „ Чао тате “, минава през прилежащата стая, да му „ претараши портофейла “ взима някой и различен $ и бегом се мята на мотора на гаджето. Една учителка ми показа, преподавала в 8-и клас, вика майката и бащата за нарушение на сина и почва да им приказва. Те слушат, отговорно подвигат плещи и споделят: „ Вие се оправяйте с него – ние не можем! “
Някои ще вдигнат плещи – елементарен спор сред поколенията. Винаги го е имало. Аз споделям – да, само че в никакъв случай той не е бил толкоз бездънен, в никакъв случай разговора сред родители и деца не е бил толкоз сложен, полезностите – толкоз разнообразни. Да не приказваме – за разговора и разликите в полезностите сред баба и дядо - и внуче. Както споделяше бай Тошо, въпреки и по различен мотив: „ Не можеш да им разясниш никакъв проблем. Трудно е. Гледаме се като чужденци. Като извънземни от разнообразни планети. “ Веднага прецизирам, че това не е постоянно и не на всякъде – в по-малки градчета или села, където внуците живеят в една къща с баба и дядо, с изключение на с родителите и бабата и дядото поставят старания – към момента са по-осъзнати – и за класическите обичаи и за класическите полезности, които, дръзвам да кажа, са тествани от времето. Както има една британска сентенция: „ Tradition makes the nation, “ (Традицията прави нацията). И в града има такива случаи – дядо и баба да възпитат внуците доста добре.
Къде е казуса? Ами в три неща – огромните пари, технологиите и пазара. Технологиите напряко влязоха „ със щурм “ или „ със все вратата “. Неща, които преди век-два са се променяли за 50-100г., в този момент се трансформират за 10, за 5г. и така нататък Сега не можеш да отлепиш младите от мобилните им телефони, от интернет, от Социалните мрежи. Пазарът победи, посредством интернет и обществените мрежи, технологиите също, а от там и огромните пари. Състезанието, по-точно конкуренцията, от рано се втълпява в главите на младите. Започва се с учебното заведение – кой има по-хубава дрешка, смарт телефон, маратонки, суичър. И родителите цакат – кеш. Никой не ги пита по какъв начин свързват двата края. После се стартира – кой къде е бил на екзотична дестинация – всичко се разгласява в обществените мрежи – и там съревнование. Така леко се образува у младите култа към парите. За тях парите дават всичко – обществен статус, почитание, по-хубав живот, по-хубаво гадже и т.н и така нататък Отучиха се младите от ръчния труд, от земеделския труд, от полезностите не на едно, а на редица генерации. Отучиха се от невзискателност, в този момент би трябвало да се „ дуеш “ (надуваш), с цел да демонстрираш какъв брой си значим. (Къде остана поговорката: „ Скромността краси индивида. “). Отучиха се да чакат – да израснат, да помъдреят, да добият познания и опит и чак тогава да ги покачат в йерархията, и чак тогава да им покачат заплатите. Искат всичко „ тук, в този момент и незабавно “, в случай че може „ на един клик разстояние “ (с мишката). Сега като завършат работа, стартират в някоя западна компания за огромна „ сякаш “ заплата и се смятат за „ юпи “ – та.
Преди да разбираем какво вършат, да разясним термина „ Юнайтед прес интеренешънъл “ – на британски – yuppie, и се прецизира в Интернет: „ a fashionable young middle-class person with a well-paid job. “ (Модерен младеж от междинната класа, с добре платена работа). И се доуточнява: " stereotypical 1980s yuppies obsessed with material objects and financial success " (Стереотипично юпи-тата 1980 – те години са обзети /омагьосани/ от материалните обекти /блага/ и финансовия успех). Срещал съм някъде (разказвам по памет) yupi – young, urban, professional, intelligent – млад, градски, експерт, интелигентен…Хубаво е да знаят днешните юпи-та, че ритъмът през 1980-те години е бил един, а през днешния ден – доста по-бърз. Много прекрасен образец е даден във кино лентата на Оливър Стоун „ Уолстрийт “ – 1987г.. Там героят Бъд Фокс (играе Чарли Шийн) работи за компания „ Джаксън енд Стайнъм “ - и въртят телефони по през целия ден (от 9.00 до 16.00-докато работи Ню Йоркската борса). Работят в общо помещение от вид – хангар (по нашему – хамбар), бюро до бюро (между 80 и 100 индивида в едно помещение – етаж на небостъргач), и звънят на богати клиенти да им оферират да си купят акции или облигации. Често им затварят телефона без да ги изслушат. Бъд се оплаква на своя комшия по бюро: „ Знаеш ли, един ден желая да съм от другата страна на телефона! “ сътрудника му дава отговор: „ Да, където е същинският чийз кейк! “ Та един богат клиент се отхвърли от договорката подписана по телефона, тъй като акциите са паднали с четвърт пункт. Мениджърът му споделя: „ Утре му закривам сметката, в случай че той не заплати, ти ще платиш! “ Бъд се оправдава: „ Ама нали знаете, че този клиент постоянно върти номера? “ Началникът: „ Дадохме ти един от богатите клиенти. Мислиш че ще се стиска за неугледен четвърт пункт? Някой би трябвало да заплати. Няма да съм аз. “ Бъд се оплаква на съседа по бюро: „ Хауърд гадняра ме върза. Трябва да му покрия загуба от 7 бона. Фалирах. Американ експрес ще пращат хора да ме търсят. “ Отива по-късно да види татко си в един бар в Куинс (квартал на Ню Йорк) където пият по бира с сътрудниците – механици от самолетна компания „ Блу Стар “. Един от сътрудниците на татко му се майтапи: „ Ей, Бъд, чух, че на Уолстрийт всички сте милионери. Кога ще ни направиш и нас? “ Бъд дава отговор: „ Дай ми 50 бона и до Коледа ще си богат! “ Бащата на Бъд се намесва: „ Да-да, в случай че ще ви направи богати, за какво още не е направил богат себе си? “ Когато остават уединено с татко си, баща му му споделя: „ Не изглеждаш добре, имаш торбички под очите като дъртак. “ Бъд дава отговор: „ Имах тежък ден. “ Баща му споделя: „ Казах ти да станеш доктор или юрист. Дори и в самолетната компания щеше към този момент да завеждаш “Връзки с клиенти “. “ Бъд дава отговор: „ Като брокер спечелвам 5 пъти повече в сравнение с в случай че бях в самолетната компания! “ Баща му: „ Не разбирам, взе студентски заем, с цел да учиш в Ню Йоркския Университет, като приключи, печелеше 35 000 $ годишно, в този момент печелиш 50 000 $ годишно, а още не можеш да си върнеш студентския заем, къде отиват всички пари?! “ Бъд дава отговор: „ 50 000 $ са нищо за Ню Йорк – първо имам 40% налог (т.е. остават му 30 000 $ чисто след налог – б.а.), 15 000 $ давам за наем на жилище, имам да заплащам студентски заем, заем за кола, да заплащам за храна, паркинг, прилични костюми, минимум 400 $ единият… “ Баща му: „ Ела си в къщи и живей без наем, вместо в тази съборетина! (апартамент в долната част на кв. Манхатън – б.а.)...50 000 $, Господи, светът е полудял! Миналата година изкарах 47 000 $ преди налозите. “ Бъд дава отговор: „ В Куинс е по този начин. С никакви пари си живееш царски! Виж, баща, с цел да бъда състезател, би трябвало да пребивавам в Манхатън! “ (в центъра на Ню Йорк, не в покрайнините – б.а.) И прибавя: „ Вече няма горделивост в бедността…Един ден ще се гордееш с мен! “ На което татко му дава отговор: „ Един ден Ти би трябвало да се гордееш със себе си. “ И му дава на заем 300 $, с цел да може младия брокер Бъд „ да върже “ бюджета си. Същия може би разговор водят нашите юпи-та с родителите си – че печелят повече от тях, само че има доста разноски, че ще станат „ огромна работа “ и така нататък и тъй наречените За многото разноски по соц.-а имаше смешка за авто тенекиджията: „ Каквото изчука – изпука “. (похарчи – б.а.)
Та, какво вършат нашите юпи-та? (тук по избор читателя може и да постави кавички) Бачкат крепко през седмицата, та им пуши мозъка. Събота и неделя се яхват на фирмената кола и обикалят страната – от спа, разтривки до рафтинг и скачане с парашут. И понеделник – още веднъж във въртележката. И си мислят че реализират доста, че печелят доста – а в действителност – харчат доста. Не единствено парите, които им се дават като заплата, а и личното си здраве – и на 30 - 35г. е доста евентуално да „ прегорят “ - burn out – синдрома на професионалното прегаряне. И не могат да схванат, че всички екзотични занимания, които си купуват събота и неделя, са в действителност част от работния им развой, неделима част – другояче натоварването е толкоз огромно, че ще изкрейзят (ще изтрещят, ще полудеят). И не могат да схванат по какъв начин на родителите и/или (дядовците и бабите) им по време на соц.-а е стигало събота и неделя една разходка в парка или да се качат на Витоша с открития двуседалков въжен превоз „ Бай Кръстьо “. Или да отидат на приятелско семейство на посетители. Да си сготвят в къщи. А вечер да погледат дружно телевизия.
Навремето имаше формула: „ Пари – стока - Пари прим. “ Същото е и с технологиите. Новата формула гласи: „ Големи пари – технологии – Пари прим. “ Естествено превъртането от парите в стока или в технологии и назад в пари става посредством пазара.
Сентенцията тук е, че огромните пари, технологиите, пазарът, оставени без надзор, могат да бъдат доста, доста рискови. Както и са потребни. Могат да са добър прислужник, само че неприятен стопанин (както имаше една сентенция за парите: „ Парите са добър прислужник, само че неприятен стопанин “). Както в песента на Слави Трифонов „ Ад и парадайс “:
Аз съм и пъкъл и парадайс,
Господар съм и съм плебей,
Начало съм и съм край,
Демон твой съм, и твой съм Бог! “
И тъй като държавните управления надали скоро ще упражнят задоволително ефикасен надзор върху трите, в реда на нещата е всеки един от нас да се замисли и самичък да ги управлява. Да се замисли и да вземе тъкмо колкото в реалност му е нужно от парите, технологиите и пазара. И нито цент повече. Да не бъде алчен и лаком. Защото древно-египетска сентенция споделя: „ Лакомията е крахът на хиляди. “
По философия се учи, че всяко потомство през вековете е имало свои илюзии, химери и заблуди. Нека тези заблуди – пазарът, парите и технологиите, не се трансфорат във въртоп за вас, който да ви погълне. Във кино лентата „ Шрек “, когато лорд Фаркуот провежда шампионат сред рицарите, споделя: „ Победителят в шампионата, ще има достойнството, по-скоро привилегията да освободи принцесата от лапите на злия змей. “ (Естествено не с цел да стане жена на рицаря-освободител, а на лорд Фаркуот.) И още: „ Ако спечелилият не успее, ще го последва вторият, третият и по този начин нататък…Някои от вас ще загинат, само че това аз ще го преживея! “ (следват одобрителните възгласи на публиката). Та внимавайте да не са прецакате (житейски и здравословно), следвайки тези илюзии, тъй като и да се прецакате, Негово величество Пазарът, … ще го преживее.
Традициите, полезностите от поколенията са тъкмо за това – да не се прецакате. Да само че, през всяко потомство точно те се сменят като целеполагане от някои авторитетни и богати – с цел да се разбъркат и объркат хората. По този случай един анекдот от соц.-а: Върви си един по улицата, а на гърба – чисто ново, ужасно хубаво сакче. През 15-20 крачки се стопира, подвига го във въздуха и го удря в земята. Видял го един минувач и го запитал учудено за какво прави по този начин. Онзи дава отговор: „ Сакчето е цялостно с мишки. И по тази причина го блъскам о земята, с цел да ги дезорганизирам. Иначе ще се провеждат и ще ми прегризат сакчето. “
И с цел да приключим хумористично, по-скоро, афористично, ще цитираме БГ кино лентата „ Двойникът “. Дам двойникът на доцент Денев, Магазинерът Иван инструктира личния състав във към момента изводи магазин за хранителни артикули. Отвън клиентите чакат и нетърпеливо чукат по вратата. Магазинерът: „ А в този момент отваряйте и внимавайте! За всяка неточност ще нарязвам от премиалните! “ Та съветът към всички млади, които ще навлязат на пазара на труда – по скоро ще отворят на пазара на труда, да навлезе в техния живот: Сега отваряйте и внимавайте! За всяка неточност живота ще ви реже от премиалните!
И последно 10 (както в картите): Не гледайте на високата стартова заплата като на безвъзмезден обяд. Не е значимо какъв брой изкарваш, а по какъв начин ги изкарваш. На запад икономистите споделят: „ Безплатен обяд няма. Безплатно е единствено сиренето в мишия капан! “
Изследване на Банчо Банов, Финансов специалист
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ