Сриването на „американския“ Афганистан: катастрофа или закономерност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути. Афганистански проект Б
На срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 година афганистански публицист оцени всички дейности на Съединени американски щати и НАТО като извънредно позитивни, само че в това време по някаква причина настойчиво приказва за тях единствено в сегашното, само че не и в бъдещето. На въпрос какво ще стане, когато западните войски изоставен Афганистан един ден (бел. ред. тогава никой не предвижда даже датата на евакуиране на войските), той отговоря без сянка на подозрение: „ Талибаните ще се върнат “. На въпроса какъв брой бързо, отговорът е: „ Шест месеца, най-вече - година “. На въпрос дали има „ проект Б “, отговорът му: " Разбира се, че има. Аллах ще бъде над всичко. Аз съм религиозен мохамеданин и талибаните ще се нуждаят от образовани хора ".
Руски специалисти също акцентират, че окупационните управляващи се занимават единствено с моментни въпроси, най-вече военни, като на практика подценяват систематичните проблеми на тази страна.
Имитация на народна власт
Режимът в Кабул рухна като къща от карти, защото в действителност той беше единствено реплика, атрибут на световна прозападна страна. Почти всички държавни органи, изключително на локално равнище, в провинциите, бяха дублирани от обичайни племенни и религиозни структури, които постоянно вземаха всички основни решения. Между другото, точно със препоръките на старейшините талибаните обсъждаха предаването на градовете по време на светкавичната им атака.
Същото важи и за системата на послушание - цялата западна демократична подчиненост, без значение дали в гражданската администрация или в армията, е единствено минимум значимият връх в системата на обществените връзки, чиито основи не престават да се дефинират от клан, племе и религиозни фактори.
Демократичният Афганистан също нямаше икономическа основа. Парите за заплати на държавни чиновници и за чиновници по сигурността отидоха в хазната под формата на задгранична помощ, която доближи 5 милиарда USD годишно. Селската маса остава значително ангажирана с полулегалното произвеждане на опиумния мак, чийто приход от развъждането му е няколко пъти по-висок от прихода от всевъзможни други селскостопански култури.
В същото време корупцията и кражбите процъфтяват в цялата система на ръководство, както на държавно, по този начин и на провинциално равнище. Държавата не можеше и не искаше дейно да се оправи с този проблем. Длъжностните лица на практика нямат морални ограничавания, защото прозападното държавно управление обичайно се възприема в афганистанското общество като погрешно, безбожно, лишено от честен принцип. Към това се добави разбирането както на локалните чиновници, по този начин и на елементарните афганистанци, че професионалният ред на нещата няма да продължи постоянно.
При тези условия не е мъчно да си представим по какъв начин през последните 20 години хората на всички равнища на власт в Афганистан са били свободни да правят разнообразни злоупотреби.
Изгубено потомство
Междувременно Европейски Съюз небрежно се приготвя за нова миграционна рецесия. Западната администрация остана в Афганистан 20 години – едно цяло потомство. Хиляди млади мъже и дами бяха подготвени и образовани в всемирски западни просветителни институции, десетки и евентуално стотици хиляди хора построиха живота си, получиха работа, сътвориха бизнес, ориентиран към обслужване на задграничния контингент и администрацията.
С напускането на Съединени американски щати и НАТО доста от тези хора останаха без прехранване и с разпаднал се светоглед. Да, по-голямата част от афганистанското население имаше собствен елементарен вътрешен „ проект Б “ - подготвеност да одобри новото талибанско държавно управление и да продължи да живее и работи с него. Броят на хората, които се опасяват от репресиите на бойци за съдействие с окупационните управляващи и тези, които са изгубили цялата добре подредена скица на живот, са десетки, а евентуално и стотици хиляди. Именно тези хора образуват потоците от бежанци, които през последните месеци се пробват да избягат от настъплението на талибаните, а през последните дни се пробват да щурмуват летището в Кабул, което към момента се държи от силите на НАТО.
Стратегията на спечелилия
Стратегията на талибаните тази година е извънредно ефикасна. Възползвайки се от моралния потрес и краха на афганистанската система и силите за сигурност, те съумяха да завладяват редица огромни обекти и градове съвсем без пердах. Освобождаването на техните поддръжници от пандизите, изземването на оръжия, непрекъснатото лъчение на техните триумфи в интернет даде на радикалното придвижване освен големи запаси и хиляди новобранци, само че и мощно морално предимство над държавните сили и над западните столици, чиято единствена цел в този момент е сполучливата евакуация на жителите им.
Талибаните се пробват да не пречат на евакуацията на чужденци, даже американци, които от десетилетия нападат военни и цивилни цели от дронове (по погрешка). По този метод те разрешават на съперниците си да запазят последните следи от престижа, като на процедура изключват всевъзможни ответни ограничения, които неизбежно ще последват, в случай че талибаните разгласят лов на чужденци.
Декларацията на талибаните за прошка и подготвеност да освободи тези афганистанци, които желаят да изоставен страната, също е доста значим жест. Тази стъпка в допълнение усилва престижа на организацията в страната, разрешава привличането на спомагателни неуверени последователи на тяхна страна и в това време разрешава безкръвно да се отърве от афганистанците, които се опълчват на талибаните. Трети и по-далечен резултат е, че поддръжниците на западната народна власт, бягащи от Афганистан, заплашват да се трансфорат в сериозен проблем за тези демокрации на тяхна земя.
Ислямско съревнование
Но талибаните също са подложени на напън. В Афганистан от дълго време се е образувала забележителна каста от локални и задгранични радикали, недоволни от придвижването и създаващи свои лични групи, насочени към ИДИЛ или други сходни ултрарадикални ислямистки организации. Ако талибаните не съумяха да се възползват от опциите, които се отвориха пред тях в хаоса на отдръпването на Запада, обвързваните с ИДИЛ милиции щяха да получат самодейността и приток на доброволци, ядосани от бездействието на талибаните.
С други думи, целият проект за евакуиране на западните войски от Афганистан въз основа на съглашението от Доха с талибаните за техния отвод от въоръжена битка и готовността за започване на дълготраен кротичък политически развой, беше химера през цялото време.
Ситуацията в Афганистан надалеч не е позволена и всичко в тази страна в този момент зависи от талибаните ат. Войната е в кръвта им и те съумяха да завоюват, само че дали ще съумеят да прекратят войната, без да се въвлекат в раздори, и до каква степен ще се оправят с ръководството на една мирна страна, единствено времето ще покаже.
Лидерите на Съединени американски щати и редица страни от НАТО от своя страна ще се опитат да разгласят интервенцията в Афганистан за победа. Например, заявявайки, че евакуацията е осъществена героично и в най-кратки периоди. Те също по този начин ще спорят, че войната в Афганистан от дълго време е изгубила смисъла си и че НАТО и Съединени американски щати би трябвало да освободят запаси, с цел да се изправят против Русия и Китай. Нещо повече, в близко бъдеще в западните медии ще станем очевидци на всеобщо струпване на подправена информация, че Русия и Китай скрито, само че доста интензивно помагаха на талибаните през последните месеци. По този метод евентуално е да бъде изработен опит за отчасти оправдаване на цялостния неуспех на афганистанската акция и за леко повишение на степента на нервност в западното медийно пространство против Китай и Москва.
Денис Дубровин
аг. ТАСС
Публикувано във обстоятелства.бг: Денис Дубровин
аг. ТАСС Публикувано във обстоятелства.бг: Денис Дубровин
аг. ТАСС
На срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 година афганистански публицист оцени всички дейности на Съединени американски щати и НАТО като извънредно позитивни, само че в това време по някаква причина настойчиво приказва за тях единствено в сегашното, само че не и в бъдещето. На въпрос какво ще стане, когато западните войски изоставен Афганистан един ден (бел. ред. тогава никой не предвижда даже датата на евакуиране на войските), той отговоря без сянка на подозрение: „ Талибаните ще се върнат “. На въпроса какъв брой бързо, отговорът е: „ Шест месеца, най-вече - година “. На въпрос дали има „ проект Б “, отговорът му: " Разбира се, че има. Аллах ще бъде над всичко. Аз съм религиозен мохамеданин и талибаните ще се нуждаят от образовани хора ".
Руски специалисти също акцентират, че окупационните управляващи се занимават единствено с моментни въпроси, най-вече военни, като на практика подценяват систематичните проблеми на тази страна.
Имитация на народна власт
Режимът в Кабул рухна като къща от карти, защото в действителност той беше единствено реплика, атрибут на световна прозападна страна. Почти всички държавни органи, изключително на локално равнище, в провинциите, бяха дублирани от обичайни племенни и религиозни структури, които постоянно вземаха всички основни решения. Между другото, точно със препоръките на старейшините талибаните обсъждаха предаването на градовете по време на светкавичната им атака.
Същото важи и за системата на послушание - цялата западна демократична подчиненост, без значение дали в гражданската администрация или в армията, е единствено минимум значимият връх в системата на обществените връзки, чиито основи не престават да се дефинират от клан, племе и религиозни фактори.
Демократичният Афганистан също нямаше икономическа основа. Парите за заплати на държавни чиновници и за чиновници по сигурността отидоха в хазната под формата на задгранична помощ, която доближи 5 милиарда USD годишно. Селската маса остава значително ангажирана с полулегалното произвеждане на опиумния мак, чийто приход от развъждането му е няколко пъти по-висок от прихода от всевъзможни други селскостопански култури.
В същото време корупцията и кражбите процъфтяват в цялата система на ръководство, както на държавно, по този начин и на провинциално равнище. Държавата не можеше и не искаше дейно да се оправи с този проблем. Длъжностните лица на практика нямат морални ограничавания, защото прозападното държавно управление обичайно се възприема в афганистанското общество като погрешно, безбожно, лишено от честен принцип. Към това се добави разбирането както на локалните чиновници, по този начин и на елементарните афганистанци, че професионалният ред на нещата няма да продължи постоянно.
При тези условия не е мъчно да си представим по какъв начин през последните 20 години хората на всички равнища на власт в Афганистан са били свободни да правят разнообразни злоупотреби.
Изгубено потомство
Междувременно Европейски Съюз небрежно се приготвя за нова миграционна рецесия. Западната администрация остана в Афганистан 20 години – едно цяло потомство. Хиляди млади мъже и дами бяха подготвени и образовани в всемирски западни просветителни институции, десетки и евентуално стотици хиляди хора построиха живота си, получиха работа, сътвориха бизнес, ориентиран към обслужване на задграничния контингент и администрацията.
С напускането на Съединени американски щати и НАТО доста от тези хора останаха без прехранване и с разпаднал се светоглед. Да, по-голямата част от афганистанското население имаше собствен елементарен вътрешен „ проект Б “ - подготвеност да одобри новото талибанско държавно управление и да продължи да живее и работи с него. Броят на хората, които се опасяват от репресиите на бойци за съдействие с окупационните управляващи и тези, които са изгубили цялата добре подредена скица на живот, са десетки, а евентуално и стотици хиляди. Именно тези хора образуват потоците от бежанци, които през последните месеци се пробват да избягат от настъплението на талибаните, а през последните дни се пробват да щурмуват летището в Кабул, което към момента се държи от силите на НАТО.
Стратегията на спечелилия
Стратегията на талибаните тази година е извънредно ефикасна. Възползвайки се от моралния потрес и краха на афганистанската система и силите за сигурност, те съумяха да завладяват редица огромни обекти и градове съвсем без пердах. Освобождаването на техните поддръжници от пандизите, изземването на оръжия, непрекъснатото лъчение на техните триумфи в интернет даде на радикалното придвижване освен големи запаси и хиляди новобранци, само че и мощно морално предимство над държавните сили и над западните столици, чиято единствена цел в този момент е сполучливата евакуация на жителите им.
Талибаните се пробват да не пречат на евакуацията на чужденци, даже американци, които от десетилетия нападат военни и цивилни цели от дронове (по погрешка). По този метод те разрешават на съперниците си да запазят последните следи от престижа, като на процедура изключват всевъзможни ответни ограничения, които неизбежно ще последват, в случай че талибаните разгласят лов на чужденци.
Декларацията на талибаните за прошка и подготвеност да освободи тези афганистанци, които желаят да изоставен страната, също е доста значим жест. Тази стъпка в допълнение усилва престижа на организацията в страната, разрешава привличането на спомагателни неуверени последователи на тяхна страна и в това време разрешава безкръвно да се отърве от афганистанците, които се опълчват на талибаните. Трети и по-далечен резултат е, че поддръжниците на западната народна власт, бягащи от Афганистан, заплашват да се трансфорат в сериозен проблем за тези демокрации на тяхна земя.
Ислямско съревнование
Но талибаните също са подложени на напън. В Афганистан от дълго време се е образувала забележителна каста от локални и задгранични радикали, недоволни от придвижването и създаващи свои лични групи, насочени към ИДИЛ или други сходни ултрарадикални ислямистки организации. Ако талибаните не съумяха да се възползват от опциите, които се отвориха пред тях в хаоса на отдръпването на Запада, обвързваните с ИДИЛ милиции щяха да получат самодейността и приток на доброволци, ядосани от бездействието на талибаните.
С други думи, целият проект за евакуиране на западните войски от Афганистан въз основа на съглашението от Доха с талибаните за техния отвод от въоръжена битка и готовността за започване на дълготраен кротичък политически развой, беше химера през цялото време.
Ситуацията в Афганистан надалеч не е позволена и всичко в тази страна в този момент зависи от талибаните ат. Войната е в кръвта им и те съумяха да завоюват, само че дали ще съумеят да прекратят войната, без да се въвлекат в раздори, и до каква степен ще се оправят с ръководството на една мирна страна, единствено времето ще покаже.
Лидерите на Съединени американски щати и редица страни от НАТО от своя страна ще се опитат да разгласят интервенцията в Афганистан за победа. Например, заявявайки, че евакуацията е осъществена героично и в най-кратки периоди. Те също по този начин ще спорят, че войната в Афганистан от дълго време е изгубила смисъла си и че НАТО и Съединени американски щати би трябвало да освободят запаси, с цел да се изправят против Русия и Китай. Нещо повече, в близко бъдеще в западните медии ще станем очевидци на всеобщо струпване на подправена информация, че Русия и Китай скрито, само че доста интензивно помагаха на талибаните през последните месеци. По този метод евентуално е да бъде изработен опит за отчасти оправдаване на цялостния неуспех на афганистанската акция и за леко повишение на степента на нервност в западното медийно пространство против Китай и Москва.
Денис Дубровин
аг. ТАСС
Публикувано във обстоятелства.бг: Денис Дубровин
аг. ТАСС Публикувано във обстоятелства.бг: Денис Дубровин
аг. ТАСС
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ