Нагло, арогантно, агресивно: да поговорим за интервюто на Петър Илиев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Много рисково е, в случай че човек като Петър Илиев оглави Министерство на вътрешните работи и стане силов вицепремиер. Подобен профил може да върне спомените за най-мракобесните времена в българската история, написа Веселин Стойнев във връзка изявлението на Илиев.
Потресаващо изявление по " Нова " на номинирания за вицепремиер и вътрешен министър Петър Илиев. Мрачният облик на водачите и лицата на „ ИТН “ е дефинитивно приключен. Навъсените, недиалогични, жлъчни, самодостатъчни и безпределно самоуверени хора доближиха рамките на арогантността и агресивността.
Видяхме следващото „ ново лице “, което откровено има вяра в максимата „ като му пристигна времето “. И което не дължи никакви обществени пояснения за планове - „ политиката на обстоятелствата “ значи да не го питаш нищо авансово. Но тъй като е непогрешими, политиката на свършения факт е само вярната.
Ако човек като Петър Илиев оглави Министерство на вътрешните работи
Отличникът от Софийския университет Петър Илиев няма по какъв начин да не знае, че демократичната политика работи с искане на заем на доверие от жителите и с вдишване на отговорност пред тях при отчаяние и неуспех. А средата, в която действа кредито-падежът, е свободната гласност. Г-н Илиев обаче явно не счита, че би трябвало обществено да търси поддръжка и да убеждава някого в позициите и желанията си. Нито пък има вяра, че някой, с изключение на този, който го е пратил, може да му търси сметка. „ Мъжката дума “ на Слави Трифонов е неговата пъпна шнур в политиката.
Нещо повече: той употребява обикновените похвати на пропагандата, с цел да брани имунизацията си против гласност - откровено има вяра, че би трябвало да е изцяло недостижим, преди да се качи на кръга, както самичък се показва - т.е., до момента в който не стане член на кабинета, би трябвало да е целият в бяло. И какво по-елементарно за задачата от това да си присвоиш непознати борби - да наричаш „ кафяви медии “ и „ кочина “ сериозните медии, които години наред са оцелявали в борбата за медийна независимост. И които в този момент с професионални изявления вадят съществени улики за плагиатство.
Каква по-голяма безочливост от това да се пишеш жертва на някакво неназовано „ задкулисие “, откакто няма никакви обществени данни да си му се противопоставял, а около изявите ти да става все по-съмнително дали не си негов артикул? Тогава към този момент даже няма потребност да бъдеш питан за хрумвания и планове, дори и максимата „ като му пристигна времето “ да се пропука. Както се изпусна друга „ котка в чувал “, номинираният за финансов министър Пламен Данаилов, който разгласи въжделенията си срещу скорошно приемане на еврото.
На всичко от горната страна зад арогантността и експанзията даже не наднича храброст. С адвокатски метод Илиев не назова никого от „ кафявите медии “ и „ задкулисието “, а макар че „ проблеми с текста нямам “ (говорейки за научния си труд и заобикаляйки думата „ плагиатство “), е доста ядосан за какво в разпоредбите на Етичната комисия в СУ е отпаднала отминалостта за плагиатство. Да, прав е, че единствено за закононарушения против мира и човечеството няма наказателна отминалост. Но за плагиатство, това огромно зло против науката и човешката общественост, не трябва да има етична отминалост.
Изключително рисково е, в случай че човек като Петър Илиев оглави Министерство на вътрешните работи и стане силов вицепремиер. Подобен антидемократичен профил може да върне спомените за най-авторитарните и мракобесни времена в българската история. Лидерите на протестните партии към този момент имат освен цялостно съображение, само че и задължението да не поддържат кабинет, в който крайъгълна фигура е Петър Илиев.
Фалшификацията на смяната
Слави Трифонов си даде сметка за невъзвратимите вреди, които любимецът му нанесе. И по тази причина се опита да стовари другиму виновността за предизвестеното проваляне. Два часа след потресаващото изявление той разгласява 6 точки на цялостно съвпадане сред Има Такъв Народ и партиите на митинга. И сложи за последно ултиматума си, че в случай че не гласоподават държавното управление му, ще извършат изменничество и ще донесат „ нови избори и наслада за ГЕРБ и партиите на статуквото “.
Чак такава почтена нелепост не може да има на тоя свят. Подходът припомня на 1990-те, когато най-радикално крещящите седесари топяха въздействието на тогавашната съпротива. Естествено, след това се оказаха доносници на Държавна сигурност - като сътрудник Николай, който след това стана лоялен пудел на Бойко Борисов и парламентарен арбитър.
Сега наподобява е в ход сходна имитация. Самокомпрометиране на смяната в лицето на най-голямата протестна партия, стоварване на виновността върху достоверните носители на смяната и спихване на публичната сила за смяна. В резултат възцаряването на статуквото, със или без Борисов, най-после се приема от болшинството с незаинтересованост или даже облекчение. Първоначалните съмнения, че Има Такъв Народ е патерица на ГЕРБ май се оказват правилни. Но не в ортопедичен, а в артериален вид - като краткотраен байпас.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Много рисково е, в случай че човек като Петър Илиев оглави Министерство на вътрешните работи и стане силов вицепремиер. Подобен профил може да върне спомените за най-мракобесните времена в българската история, написа Веселин Стойнев във връзка изявлението на Илиев.
Потресаващо изявление по " Нова " на номинирания за вицепремиер и вътрешен министър Петър Илиев. Мрачният облик на водачите и лицата на „ ИТН “ е дефинитивно приключен. Навъсените, недиалогични, жлъчни, самодостатъчни и безпределно самоуверени хора доближиха рамките на арогантността и агресивността.
Видяхме следващото „ ново лице “, което откровено има вяра в максимата „ като му пристигна времето “. И което не дължи никакви обществени пояснения за планове - „ политиката на обстоятелствата “ значи да не го питаш нищо авансово. Но тъй като е непогрешими, политиката на свършения факт е само вярната.
Ако човек като Петър Илиев оглави Министерство на вътрешните работи
Отличникът от Софийския университет Петър Илиев няма по какъв начин да не знае, че демократичната политика работи с искане на заем на доверие от жителите и с вдишване на отговорност пред тях при отчаяние и неуспех. А средата, в която действа кредито-падежът, е свободната гласност. Г-н Илиев обаче явно не счита, че би трябвало обществено да търси поддръжка и да убеждава някого в позициите и желанията си. Нито пък има вяра, че някой, с изключение на този, който го е пратил, може да му търси сметка. „ Мъжката дума “ на Слави Трифонов е неговата пъпна шнур в политиката.
Нещо повече: той употребява обикновените похвати на пропагандата, с цел да брани имунизацията си против гласност - откровено има вяра, че би трябвало да е изцяло недостижим, преди да се качи на кръга, както самичък се показва - т.е., до момента в който не стане член на кабинета, би трябвало да е целият в бяло. И какво по-елементарно за задачата от това да си присвоиш непознати борби - да наричаш „ кафяви медии “ и „ кочина “ сериозните медии, които години наред са оцелявали в борбата за медийна независимост. И които в този момент с професионални изявления вадят съществени улики за плагиатство.
Каква по-голяма безочливост от това да се пишеш жертва на някакво неназовано „ задкулисие “, откакто няма никакви обществени данни да си му се противопоставял, а около изявите ти да става все по-съмнително дали не си негов артикул? Тогава към този момент даже няма потребност да бъдеш питан за хрумвания и планове, дори и максимата „ като му пристигна времето “ да се пропука. Както се изпусна друга „ котка в чувал “, номинираният за финансов министър Пламен Данаилов, който разгласи въжделенията си срещу скорошно приемане на еврото.
На всичко от горната страна зад арогантността и експанзията даже не наднича храброст. С адвокатски метод Илиев не назова никого от „ кафявите медии “ и „ задкулисието “, а макар че „ проблеми с текста нямам “ (говорейки за научния си труд и заобикаляйки думата „ плагиатство “), е доста ядосан за какво в разпоредбите на Етичната комисия в СУ е отпаднала отминалостта за плагиатство. Да, прав е, че единствено за закононарушения против мира и човечеството няма наказателна отминалост. Но за плагиатство, това огромно зло против науката и човешката общественост, не трябва да има етична отминалост.
Изключително рисково е, в случай че човек като Петър Илиев оглави Министерство на вътрешните работи и стане силов вицепремиер. Подобен антидемократичен профил може да върне спомените за най-авторитарните и мракобесни времена в българската история. Лидерите на протестните партии към този момент имат освен цялостно съображение, само че и задължението да не поддържат кабинет, в който крайъгълна фигура е Петър Илиев.
Фалшификацията на смяната
Слави Трифонов си даде сметка за невъзвратимите вреди, които любимецът му нанесе. И по тази причина се опита да стовари другиму виновността за предизвестеното проваляне. Два часа след потресаващото изявление той разгласява 6 точки на цялостно съвпадане сред Има Такъв Народ и партиите на митинга. И сложи за последно ултиматума си, че в случай че не гласоподават държавното управление му, ще извършат изменничество и ще донесат „ нови избори и наслада за ГЕРБ и партиите на статуквото “.
Чак такава почтена нелепост не може да има на тоя свят. Подходът припомня на 1990-те, когато най-радикално крещящите седесари топяха въздействието на тогавашната съпротива. Естествено, след това се оказаха доносници на Държавна сигурност - като сътрудник Николай, който след това стана лоялен пудел на Бойко Борисов и парламентарен арбитър.
Сега наподобява е в ход сходна имитация. Самокомпрометиране на смяната в лицето на най-голямата протестна партия, стоварване на виновността върху достоверните носители на смяната и спихване на публичната сила за смяна. В резултат възцаряването на статуквото, със или без Борисов, най-после се приема от болшинството с незаинтересованост или даже облекчение. Първоначалните съмнения, че Има Такъв Народ е патерица на ГЕРБ май се оказват правилни. Но не в ортопедичен, а в артериален вид - като краткотраен байпас.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ