Япония хвърля трудна топка на Китай
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Японците Джун Мизутани и Мима Ито шокираха настоящия първенец Китай, като завоюваха златния орден в смесените двойки по тенис на маса. Но все по-агресивният отпор на Токио против китайския напън върху Тайван предизвиква повече проблеми на Пекин, в сравнение с изгубената олимпийска популярност, написа Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal, съобщи Investor.
Заглавията са свързани напълно с Тайван. На 9 юли публицистична публикация в WSJ означи забележките на вицепремиера Таро Асо, че китайска инвазия в Тайван може да заплаши „ оцеляването “ на Япония и че Токио ще се причисли към Вашингтон, с цел да отбрани острова следователно.
Следващата седмица японският годишен боен отчет скъса с дългогодишната си процедура, наблягайки смисъла на Тайван за Япония. Ясухиде Накаяма, вторият по сан в Министерството на защитата, сподели пред публика в Института Хъдсън, че светът би трябвало да се „ разсъни “ за опасността, която Китай съставлява за Тайван. Министърът на защитата Нобуо Киши се изрази по-директно в изявление през юни: „ Мирът и стабилността на Тайван са директно свързани с Япония “.
Когато Киши приказва, Китай слуша. По-малък брат на някогашния министър-председател Шиндзо Абе и внук на различен министър председател (Нобусуке Киши), военният министър има история на експлоатиране на връзките сред Япония и Тайван. Неговите близки и продължаващи контакти с Демократично-прогресивната партия, по твърдата във връзка с самостоятелната от двете огромни тайвански политически партии, го вършат гръмоотвод за рецензиите на Пекин. Появата на Киши като министър на защитата в центъра на нов японски консенсус по отношение на тайванската политика акцентира дълбочината на смяната.
Стъпка по стъпка Токио безмилостно отхвърля пацифизма, определящ външната му политика след Втората международна война. През 2014 година тогавашният министър председател Абе анулира дългогодишната възбрана за експорт на оръжие; първата огромна договорка при новата политика се случи едвам през 2020 година, когато Япония продаде радар за противовъздушна защита на Филипините. Въпреки че японското държавно управление се готви да увеличи разноските за защита над алегорично значимия предел от 1% от брутния вътрешен артикул, Токио се стреми да предизвиква продажбите на оръжия за Малайзия, Виетнам и Индонезия.
Тъй като японските военни планьори приканват за създаването и производството на ново потомство комплицирани отбранителни системи, бързото развиване на мощна високотехнологична защита - и отбранителна промишленост за нейното производство-изглежда по-важно за бъдещия стопански напредък на Япония. След години на свръхинвестиции в “златни” инфраструктурни планове, военните разноски може да са най-ефективната форма на стопански тласък, която е останала на управляващите в Токио.
Надпреварата във въоръжаването, която избухва във все по-несигурната Азия, съставлява освен огромна икономическа опция. Повече от всеки път опциите, нужни за построяването на съвременни оръжия, са от значително значение и за гражданската промишленост. Финансираните от страната военно насочени проучвания и разработки ще оказват помощ на японските компании да се задържат в софтуерния авангард.
Намаляването на доверието в Съединени американски щати също въздейства на новата отбранителна политика на Токио. Последните 20 години от американската външна политика не впечатлиха доста японски мозъци. Президентът Джордж Буш-младши даде стратегически приоритет на Близкия изток пред Азия, откакто 11 септември обезпокои доста наблюдаващи в Япония.
Администрацията на Обама говореше доста за връзката си с Азия, само че не отговори на китайското нелегално строителство и подсилване на военни бази на изкуствени острови в Южнокитайско море. Преминаването на администрацията на Тръмп към по-силна антикитайска политика беше необятно приветствано в Япония, само че нестабилният темперамент на политиката на президента и късогледи решения като изоставянето на Транс-тихоокеанското партньорство подкопаха доверието на Токио в надеждността на Вашингтон.
Взети дружно, непредсказуемите залитания, които американската политика предприе през 21 век, в комбиниране с поляризацията, която избухна толкоз трагично в годините на Тръмп, остави Япония - и други съдружници - несигурни в продължаващата воля и дарба на Америка да играе водеща роля в международните каузи. Цялата тази неустановеност прави доводите за сформиране на защитителен бюджет по-убедителни.
И най-после, за някои в Япония подчиняването на външната политика на Токио на тактиката на Вашингтон от 40-те години на предишния век насам наподобява по-скоро като усмирителна риза, в сравнение с като отбрана. Изграждането на лични военни сили на Япония предлага път към по-независимо Токио - изключително когато и в случай че съпротивата на японската общност против самостоятелен възпиращ нуклеарен боеприпас последователно отслабне.
В обозримо бъдеще обаче японско-американският съюз наподобява по-силен и по-значим от всеки път. От позиция на Си Дзинпин Токио е стратегически проблем, който няма да изчезне. Една изолирана Япония може да е уязвима на китайския напън, само че съюзът ѝ със Съединени американски щати прави страната по-трудна за тормоз. Колкото повече Китай се постанова на открито, толкоз по-решителна става Япония да построи своите отбранителни качества и да задълбочи връзките си с Америка, Австралия, Индия и Виетнам.
Мнозина в Пекин наподобява считат, че издигането на Китай до водеща мощ е неизбежно и че неговите азиатски съседи ще би трябвало да се подчинят. Може би, само че тенисът на маса не е единствената сцена, на която стремежът на Китай за доминация среща ненадейно ефикасен японски отговор.
Японците Джун Мизутани и Мима Ито шокираха настоящия първенец Китай, като завоюваха златния орден в смесените двойки по тенис на маса. Но все по-агресивният отпор на Токио против китайския напън върху Тайван предизвиква повече проблеми на Пекин, в сравнение с изгубената олимпийска популярност, написа Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal, съобщи Investor.
Заглавията са свързани напълно с Тайван. На 9 юли публицистична публикация в WSJ означи забележките на вицепремиера Таро Асо, че китайска инвазия в Тайван може да заплаши „ оцеляването “ на Япония и че Токио ще се причисли към Вашингтон, с цел да отбрани острова следователно.
Следващата седмица японският годишен боен отчет скъса с дългогодишната си процедура, наблягайки смисъла на Тайван за Япония. Ясухиде Накаяма, вторият по сан в Министерството на защитата, сподели пред публика в Института Хъдсън, че светът би трябвало да се „ разсъни “ за опасността, която Китай съставлява за Тайван. Министърът на защитата Нобуо Киши се изрази по-директно в изявление през юни: „ Мирът и стабилността на Тайван са директно свързани с Япония “.
Когато Киши приказва, Китай слуша. По-малък брат на някогашния министър-председател Шиндзо Абе и внук на различен министър председател (Нобусуке Киши), военният министър има история на експлоатиране на връзките сред Япония и Тайван. Неговите близки и продължаващи контакти с Демократично-прогресивната партия, по твърдата във връзка с самостоятелната от двете огромни тайвански политически партии, го вършат гръмоотвод за рецензиите на Пекин. Появата на Киши като министър на защитата в центъра на нов японски консенсус по отношение на тайванската политика акцентира дълбочината на смяната.
Стъпка по стъпка Токио безмилостно отхвърля пацифизма, определящ външната му политика след Втората международна война. През 2014 година тогавашният министър председател Абе анулира дългогодишната възбрана за експорт на оръжие; първата огромна договорка при новата политика се случи едвам през 2020 година, когато Япония продаде радар за противовъздушна защита на Филипините. Въпреки че японското държавно управление се готви да увеличи разноските за защита над алегорично значимия предел от 1% от брутния вътрешен артикул, Токио се стреми да предизвиква продажбите на оръжия за Малайзия, Виетнам и Индонезия.
Тъй като японските военни планьори приканват за създаването и производството на ново потомство комплицирани отбранителни системи, бързото развиване на мощна високотехнологична защита - и отбранителна промишленост за нейното производство-изглежда по-важно за бъдещия стопански напредък на Япония. След години на свръхинвестиции в “златни” инфраструктурни планове, военните разноски може да са най-ефективната форма на стопански тласък, която е останала на управляващите в Токио.
Надпреварата във въоръжаването, която избухва във все по-несигурната Азия, съставлява освен огромна икономическа опция. Повече от всеки път опциите, нужни за построяването на съвременни оръжия, са от значително значение и за гражданската промишленост. Финансираните от страната военно насочени проучвания и разработки ще оказват помощ на японските компании да се задържат в софтуерния авангард.
Намаляването на доверието в Съединени американски щати също въздейства на новата отбранителна политика на Токио. Последните 20 години от американската външна политика не впечатлиха доста японски мозъци. Президентът Джордж Буш-младши даде стратегически приоритет на Близкия изток пред Азия, откакто 11 септември обезпокои доста наблюдаващи в Япония.
Администрацията на Обама говореше доста за връзката си с Азия, само че не отговори на китайското нелегално строителство и подсилване на военни бази на изкуствени острови в Южнокитайско море. Преминаването на администрацията на Тръмп към по-силна антикитайска политика беше необятно приветствано в Япония, само че нестабилният темперамент на политиката на президента и късогледи решения като изоставянето на Транс-тихоокеанското партньорство подкопаха доверието на Токио в надеждността на Вашингтон.
Взети дружно, непредсказуемите залитания, които американската политика предприе през 21 век, в комбиниране с поляризацията, която избухна толкоз трагично в годините на Тръмп, остави Япония - и други съдружници - несигурни в продължаващата воля и дарба на Америка да играе водеща роля в международните каузи. Цялата тази неустановеност прави доводите за сформиране на защитителен бюджет по-убедителни.
И най-после, за някои в Япония подчиняването на външната политика на Токио на тактиката на Вашингтон от 40-те години на предишния век насам наподобява по-скоро като усмирителна риза, в сравнение с като отбрана. Изграждането на лични военни сили на Япония предлага път към по-независимо Токио - изключително когато и в случай че съпротивата на японската общност против самостоятелен възпиращ нуклеарен боеприпас последователно отслабне.
В обозримо бъдеще обаче японско-американският съюз наподобява по-силен и по-значим от всеки път. От позиция на Си Дзинпин Токио е стратегически проблем, който няма да изчезне. Една изолирана Япония може да е уязвима на китайския напън, само че съюзът ѝ със Съединени американски щати прави страната по-трудна за тормоз. Колкото повече Китай се постанова на открито, толкоз по-решителна става Япония да построи своите отбранителни качества и да задълбочи връзките си с Америка, Австралия, Индия и Виетнам.
Мнозина в Пекин наподобява считат, че издигането на Китай до водеща мощ е неизбежно и че неговите азиатски съседи ще би трябвало да се подчинят. Може би, само че тенисът на маса не е единствената сцена, на която стремежът на Китай за доминация среща ненадейно ефикасен японски отговор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ