На какво ни научи скандалът Пегас?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Пегас " е един от най-големите модерни шпионски кавги - засегна и френския президент. Дигиталното следене несъмнено крие рискове - само че е неизбежно, счита Кристофер Неринг.
Десетки страни и държавни управления са употребявали шпионския програмен продукт " Пегас " на израелската компания NSO. Хипотезите на редица деятели и правозащитни организации бяха доказани посредством интернационално журналистическо следствие: държавните управления на Мексико, Индия, Мароко и Унгария са употребявали " Пегас ", с цел да подслушват хора посредством смарт телефоните им.
По информация на организациите " Амнести Интернешънъл " и " Забранени истории " ( " Forbidden Stories " ) над 50 хиляди телефонни номера са били инфектирани с " Пегас ". Медиите по целия свят разкриват нови и нови детайлности към абсурда, а основателите на софтуера отхвърлят всички обвинявания. Какви са най-важните уроци от случая " Пегас "?
Сигурни информационни платформи няма
Приложението WhatsApp, което е благосъстоятелност на Facebook, години наред се смяташе за едно от най-сигурните средства за онлайн връзка. Но и то не е било защитено от " Пегас ". Сега WhatsApp съди компанията, основала софтуера. Основателят на приложението Telegram Павел Дуров също е бил наблюдаван с " Пегас ". Този скандал докара до следното умозаключение: в света на цифровата връзка безспорна сигурност няма!
IT специалистите са безапелационни, че в съответния случай не става въпрос за следващия софутер за всеобща приложимост, а за талантлив артикул. Но в света на кибершпионажа се знае: хакерите би трябвало да намерят единствено една пробойна, до момента в който специалистите по сигурност са длъжни да отстраняват всеки риск.
Дигиталният свят е без секрети
" Пегас " сподели, че персоналните и професионалните секрети са съществено застрашени от технологиите за следене. Но и самите основатели и консуматори на сходни технологии не съумяват да се опазят от вторжения. Масовото приключване на данни, незнайно дали от изобличител, съперник или хакер, разреши на медии и правозащитни организации да получат елементи за жертвите на " Пегас ", както и техническа и вътрешна информация за производителя NSO.
Разобличаването на секрети, приключването на информация, платформите и хаковете са всекидневие в наше време. Те се употребяват и за " наблюдаване на наблюдаващите ".
Кой е бил наблюдаван с " Пегас "?
Създателите на софтуера от години настояват, че той е предопределен единствено за държавни управления за следене на терористи и нарушители. За задачата са въведени специфични инспекции и гаранции, споделят те.
Но сегашните разкрития показват една напълно друга картина. Най-малко 180 публицисти в целия свят са шпионирани с " Пегас ". Освен тях жертви са деятели и високопоставени политици като френския президент Еманюел Макрон.
Сред купувачите на " Пегас " изпъква профилът на режими, които не са най-големите покровители за демократични права като да вземем за пример Азербайджан и Саудитска Арабия. Големият въпрос обаче остава: кой е наблюдаван предпочитано? Преобладават ли измежду тези 50 хиляди телефонни номера контактите на публицисти, деятели и политици или се касае най-вече за терористи и нарушители?
Дигиталният шпионаж е неизбежна опасност
" Пегас " сподели, че цифровият шпионаж е нож с две остриета. От една страна, посредством него службите за сигурност могат да попречат на свободната връзка на терористи и нарушители в цифровото пространство. От друга - всеобщото наблюдаване подкопава главните демократични полезности, а целенасоченото потребление на недостатъци в софтуерите крие доста опасности. Явно е, че сред сигурността и демократичните свободи би трябвало да бъде реализиран нов баланс.
Борбата с тероризма роди системите за следене
" В началото бе битката с тероризма " - по този начин може да гласи началото на историята на цифровия шпионаж. Независимо дали става дума за софтуери за разбор на наличието в обществените медии, за дронове, за стратегии за различаване на лица, за XKeyscore или " Пегас " - инструментите за цифрово следене са легитимирани посредством битката против тероризма.
Но даже нещо да звучи законно, то не е безусловно такова. Още през 70-те години на предишния век недемократични режими, измежду които да вземем за пример този в Съюз на съветските социалистически републики, започнаха да дамгосват опозиционери, деятели и публицисти с определението " терористи ". " Терорист е всеки, който е срещу нас ", тази мантра очевидно са следвали и част от клиентите на " Пегас ".
Скандалът обгръща и Европа
Индия, Мексико, Азербайджан, Мароко, Саудитска Арабия, Бахрейн - на пръв взор потребителите на " Пегас " не за първи път имат проблеми с погазването на демокрацията. Но абсурдът визира и Европа, и Германия!
От една страна, чиновници на NSO са предложили софтуера и на немските служби, само че той е бил отритнат поради несъответственост със закона. От друга обаче, компанията е употребила своите офиси в Кипър и най-много в България, с цел да изнася продуктите си. Според български медии, компанията " Съркълс България ", която е част от NSO, през 2019-а година е получила позволение за експорт от българското държавно управление. Все още не е ясно дали " Пегас " е бил продаван през България. Но продуктите на NSO явно са минали през центъра на Европа.
Приватизацията на сигурността и шпионажът
Когато приказваме за цифрово следене и шпионаж, нормално се сещаме за нормалните обвинени - Агенцията за национална сигурност и Централно разузнавателно управление на САЩ в Съединени американски щати, съветското ГРУ и китайското Министерство на държавната сигурност. Но огромните " колекционери " на данни от дълго време са частни концерни като Google и Facebook.
Процесът на всеобщото пренасочване на разузнавачи и военни към частния пазар, който стартира след края на Студената война, в този момент рефлектира в значимостта на информационните компании и компаниите за киберсигурност. Сигурността и следенето са пазарни артикули, а търговията с кибероръжия и стратегии за наблюдаване съвсем не се контролира.
Частните компании, загрижени само за личните си облаги, не дължат доклад на никого и не подлежат на либерален надзор. А точно те са се трансформирали във значими фактори на световната сигурност. Националното и интернационалното контролиране на този пазар са закъснели съществено.
Д-р Кристофер Неринг е интернационален специалист в региона на тайните служби и постоянен създател на Дойче Веле.
" Пегас " е един от най-големите модерни шпионски кавги - засегна и френския президент. Дигиталното следене несъмнено крие рискове - само че е неизбежно, счита Кристофер Неринг.
Десетки страни и държавни управления са употребявали шпионския програмен продукт " Пегас " на израелската компания NSO. Хипотезите на редица деятели и правозащитни организации бяха доказани посредством интернационално журналистическо следствие: държавните управления на Мексико, Индия, Мароко и Унгария са употребявали " Пегас ", с цел да подслушват хора посредством смарт телефоните им.
По информация на организациите " Амнести Интернешънъл " и " Забранени истории " ( " Forbidden Stories " ) над 50 хиляди телефонни номера са били инфектирани с " Пегас ". Медиите по целия свят разкриват нови и нови детайлности към абсурда, а основателите на софтуера отхвърлят всички обвинявания. Какви са най-важните уроци от случая " Пегас "?
Сигурни информационни платформи няма
Приложението WhatsApp, което е благосъстоятелност на Facebook, години наред се смяташе за едно от най-сигурните средства за онлайн връзка. Но и то не е било защитено от " Пегас ". Сега WhatsApp съди компанията, основала софтуера. Основателят на приложението Telegram Павел Дуров също е бил наблюдаван с " Пегас ". Този скандал докара до следното умозаключение: в света на цифровата връзка безспорна сигурност няма!
IT специалистите са безапелационни, че в съответния случай не става въпрос за следващия софутер за всеобща приложимост, а за талантлив артикул. Но в света на кибершпионажа се знае: хакерите би трябвало да намерят единствено една пробойна, до момента в който специалистите по сигурност са длъжни да отстраняват всеки риск.
Дигиталният свят е без секрети
" Пегас " сподели, че персоналните и професионалните секрети са съществено застрашени от технологиите за следене. Но и самите основатели и консуматори на сходни технологии не съумяват да се опазят от вторжения. Масовото приключване на данни, незнайно дали от изобличител, съперник или хакер, разреши на медии и правозащитни организации да получат елементи за жертвите на " Пегас ", както и техническа и вътрешна информация за производителя NSO.
Разобличаването на секрети, приключването на информация, платформите и хаковете са всекидневие в наше време. Те се употребяват и за " наблюдаване на наблюдаващите ".
Кой е бил наблюдаван с " Пегас "?
Създателите на софтуера от години настояват, че той е предопределен единствено за държавни управления за следене на терористи и нарушители. За задачата са въведени специфични инспекции и гаранции, споделят те.
Но сегашните разкрития показват една напълно друга картина. Най-малко 180 публицисти в целия свят са шпионирани с " Пегас ". Освен тях жертви са деятели и високопоставени политици като френския президент Еманюел Макрон.
Сред купувачите на " Пегас " изпъква профилът на режими, които не са най-големите покровители за демократични права като да вземем за пример Азербайджан и Саудитска Арабия. Големият въпрос обаче остава: кой е наблюдаван предпочитано? Преобладават ли измежду тези 50 хиляди телефонни номера контактите на публицисти, деятели и политици или се касае най-вече за терористи и нарушители?
Дигиталният шпионаж е неизбежна опасност
" Пегас " сподели, че цифровият шпионаж е нож с две остриета. От една страна, посредством него службите за сигурност могат да попречат на свободната връзка на терористи и нарушители в цифровото пространство. От друга - всеобщото наблюдаване подкопава главните демократични полезности, а целенасоченото потребление на недостатъци в софтуерите крие доста опасности. Явно е, че сред сигурността и демократичните свободи би трябвало да бъде реализиран нов баланс.
Борбата с тероризма роди системите за следене
" В началото бе битката с тероризма " - по този начин може да гласи началото на историята на цифровия шпионаж. Независимо дали става дума за софтуери за разбор на наличието в обществените медии, за дронове, за стратегии за различаване на лица, за XKeyscore или " Пегас " - инструментите за цифрово следене са легитимирани посредством битката против тероризма.
Но даже нещо да звучи законно, то не е безусловно такова. Още през 70-те години на предишния век недемократични режими, измежду които да вземем за пример този в Съюз на съветските социалистически републики, започнаха да дамгосват опозиционери, деятели и публицисти с определението " терористи ". " Терорист е всеки, който е срещу нас ", тази мантра очевидно са следвали и част от клиентите на " Пегас ".
Скандалът обгръща и Европа
Индия, Мексико, Азербайджан, Мароко, Саудитска Арабия, Бахрейн - на пръв взор потребителите на " Пегас " не за първи път имат проблеми с погазването на демокрацията. Но абсурдът визира и Европа, и Германия!
От една страна, чиновници на NSO са предложили софтуера и на немските служби, само че той е бил отритнат поради несъответственост със закона. От друга обаче, компанията е употребила своите офиси в Кипър и най-много в България, с цел да изнася продуктите си. Според български медии, компанията " Съркълс България ", която е част от NSO, през 2019-а година е получила позволение за експорт от българското държавно управление. Все още не е ясно дали " Пегас " е бил продаван през България. Но продуктите на NSO явно са минали през центъра на Европа.
Приватизацията на сигурността и шпионажът
Когато приказваме за цифрово следене и шпионаж, нормално се сещаме за нормалните обвинени - Агенцията за национална сигурност и Централно разузнавателно управление на САЩ в Съединени американски щати, съветското ГРУ и китайското Министерство на държавната сигурност. Но огромните " колекционери " на данни от дълго време са частни концерни като Google и Facebook.
Процесът на всеобщото пренасочване на разузнавачи и военни към частния пазар, който стартира след края на Студената война, в този момент рефлектира в значимостта на информационните компании и компаниите за киберсигурност. Сигурността и следенето са пазарни артикули, а търговията с кибероръжия и стратегии за наблюдаване съвсем не се контролира.
Частните компании, загрижени само за личните си облаги, не дължат доклад на никого и не подлежат на либерален надзор. А точно те са се трансформирали във значими фактори на световната сигурност. Националното и интернационалното контролиране на този пазар са закъснели съществено.
Д-р Кристофер Неринг е интернационален специалист в региона на тайните служби и постоянен създател на Дойче Веле.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ