Предният отряд на генерал Гурко. Началото на похода
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 27 юни 1877 година съветски елементи под командването на военачалник М. И. Драгомиров форсират река Дунав в региона на Зимнич – Свищов и макар мощния противников огън основават сигурен плацдарм на българския бряг. Загубите на нашите освободители в тази интервенция се правят оценка на 1100 индивида убити и ранени.
До 3 юли инженерните елементи на военачалник Ал. Деп построяват над водната бариера два понтонни моста, по които минават основните сили на императорската войска.
Войските при Свищов са разграничени на три отряда: Западен, Русчушки и Преден – точно за неговите дейности ще стане дума в сегашния текст.
Предният отряд е зависещ на военачалник Гурко и включва следните подразделения:
Сборна драгунска бригада (VIII Астрахански и IX Казански драгунски полк), пълководец - княз Е. М. Романовски. Сборна бригада (IX Киевски хусарски и XXX Донски казашки полк), пълководец - княз Н. М. Романовски. XXI и XXVI полк от Донската казашка бригада на полковник Чернозубов II Кубански и Владикавказко – Осетинският полк от Кавказката казашка бригада на полковник Ив. Тутолмин IV стрелкова бригада, пълководец – военачалник А. Цвецински Шест дружини на българското опълчение под командването на военачалник Столетов Две сотни спешени кубански казаци Сотня уралски казаци
Общо 12000 индивида и 40 оръдия.
Пред корпуса е била сложена задача да настава по направлението Свищов – В. Търново – проходите на Централна Стара планина – Ст. Загора – Одрин. Стратегическият план на интервенцията е бил да се разпилян турските елементи в Централна Северна България, да се овладеят старопланинските проходи и да бъде подсигурено прехвърлянето на главните съветски сили в долината на река Марица. Освен това се предвиждало отрядът да поддържа вероятно въстание на българското население, живеещо оттатък Балкана.
На 6 юли Предният отряд доближава река Росица в сектора от Сухиндол до Никюп. Взето е решение бъде извършено разузнаване с пердах по направлението към В. Търново.
На 7 юли шестхиляден конен отряд отпред с ген. Гурко се насочва към нашата старопрестолнина.
В турския гарнизон в града са влизали пет табора, батарея и няколко стотин конници. Общо – 4000 индивида.
Кратко разяснение за тогавашната организация на османската войска. По принцип таборът се състоял от осем роти (бейлюци) и по щат имал 774 индивида, само че в реалност броят им се колебаел сред 100 и 650. Преди Освободителната война през 1877 – 1878 год. ротите в табора били понижени на четири.
В батареята имало шест оръдия и 12 зарядни ракли. Личен състав – 110 бойци.
Към 12:00 ч. движещият се в авангарда съветски гвардейски взвод е нападнат от група черкези. На помощ са му изпратени 2,5 ескадрона с две оръдия. След къса, само че гневна битка неприятелят побягва към Търново. Генерал Гурко изпраща след него четири (според някои източници – шест) драгунски ескадрона, две казашки сотни и XVI конна батарея на подполковник М. Ореус.
След 15:00 ч. на подстъпите към града преследващият отряд е обстрелян с оръдия. По същото време турците стартират да напущат тогавашната българска твърдина. Част от тях се окопават по десния бряг на р. Янтра и водят оттова чест пушечен огън. Била видяна и тяхна колона, оттегляща се в източна посока.
Противникът е дезорганизиран и некадърен да окаже сериозна опозиция, по тази причина ген. Гурко взема решение да развие разузнаването с пердах в нахлуване и да превземе В. Търново.
Батареята на подп. М. Ореус бързо подавя огъня на вражеската артилерия, заема позиция по-близо до реката и стартира да обстрелва пехотата на другия бряг. Междувременно казашкият отряд излиза във фланг на отбраняващите се. Турците не устоят на натиска и вземат решение да правят отстъпка към Осман пазар (дн. Омуртаг). Но руснаците не им дават да се опомнят – придвижват оръдията през реката и от 600 метра косят бягащите. Противникът е преследван до рухването на мрака от полковете на Драгунската и Донската казашка бригада.
Загубите на нашите освободители в този пердах се пресмятат на двама ранени артилеристи.
Към 17:00 ч. на 7 юли във В. Търново влиза първата казашка сотня, водена от княз Ал. Церетели.
В същия ден съветското разузнаване обяснява, че в Плевен няма турски войски.
На 27 юни 1877 година съветски елементи под командването на военачалник М. И. Драгомиров форсират река Дунав в региона на Зимнич – Свищов и макар мощния противников огън основават сигурен плацдарм на българския бряг. Загубите на нашите освободители в тази интервенция се правят оценка на 1100 индивида убити и ранени.
До 3 юли инженерните елементи на военачалник Ал. Деп построяват над водната бариера два понтонни моста, по които минават основните сили на императорската войска.
Войските при Свищов са разграничени на три отряда: Западен, Русчушки и Преден – точно за неговите дейности ще стане дума в сегашния текст.
Предният отряд е зависещ на военачалник Гурко и включва следните подразделения:
Сборна драгунска бригада (VIII Астрахански и IX Казански драгунски полк), пълководец - княз Е. М. Романовски. Сборна бригада (IX Киевски хусарски и XXX Донски казашки полк), пълководец - княз Н. М. Романовски. XXI и XXVI полк от Донската казашка бригада на полковник Чернозубов II Кубански и Владикавказко – Осетинският полк от Кавказката казашка бригада на полковник Ив. Тутолмин IV стрелкова бригада, пълководец – военачалник А. Цвецински Шест дружини на българското опълчение под командването на военачалник Столетов Две сотни спешени кубански казаци Сотня уралски казаци
Общо 12000 индивида и 40 оръдия.
Пред корпуса е била сложена задача да настава по направлението Свищов – В. Търново – проходите на Централна Стара планина – Ст. Загора – Одрин. Стратегическият план на интервенцията е бил да се разпилян турските елементи в Централна Северна България, да се овладеят старопланинските проходи и да бъде подсигурено прехвърлянето на главните съветски сили в долината на река Марица. Освен това се предвиждало отрядът да поддържа вероятно въстание на българското население, живеещо оттатък Балкана.
На 6 юли Предният отряд доближава река Росица в сектора от Сухиндол до Никюп. Взето е решение бъде извършено разузнаване с пердах по направлението към В. Търново.
На 7 юли шестхиляден конен отряд отпред с ген. Гурко се насочва към нашата старопрестолнина.
В турския гарнизон в града са влизали пет табора, батарея и няколко стотин конници. Общо – 4000 индивида.
Кратко разяснение за тогавашната организация на османската войска. По принцип таборът се състоял от осем роти (бейлюци) и по щат имал 774 индивида, само че в реалност броят им се колебаел сред 100 и 650. Преди Освободителната война през 1877 – 1878 год. ротите в табора били понижени на четири.
В батареята имало шест оръдия и 12 зарядни ракли. Личен състав – 110 бойци.
Към 12:00 ч. движещият се в авангарда съветски гвардейски взвод е нападнат от група черкези. На помощ са му изпратени 2,5 ескадрона с две оръдия. След къса, само че гневна битка неприятелят побягва към Търново. Генерал Гурко изпраща след него четири (според някои източници – шест) драгунски ескадрона, две казашки сотни и XVI конна батарея на подполковник М. Ореус.
След 15:00 ч. на подстъпите към града преследващият отряд е обстрелян с оръдия. По същото време турците стартират да напущат тогавашната българска твърдина. Част от тях се окопават по десния бряг на р. Янтра и водят оттова чест пушечен огън. Била видяна и тяхна колона, оттегляща се в източна посока.
Противникът е дезорганизиран и некадърен да окаже сериозна опозиция, по тази причина ген. Гурко взема решение да развие разузнаването с пердах в нахлуване и да превземе В. Търново.
Батареята на подп. М. Ореус бързо подавя огъня на вражеската артилерия, заема позиция по-близо до реката и стартира да обстрелва пехотата на другия бряг. Междувременно казашкият отряд излиза във фланг на отбраняващите се. Турците не устоят на натиска и вземат решение да правят отстъпка към Осман пазар (дн. Омуртаг). Но руснаците не им дават да се опомнят – придвижват оръдията през реката и от 600 метра косят бягащите. Противникът е преследван до рухването на мрака от полковете на Драгунската и Донската казашка бригада.
Загубите на нашите освободители в този пердах се пресмятат на двама ранени артилеристи.
Към 17:00 ч. на 7 юли във В. Търново влиза първата казашка сотня, водена от княз Ал. Церетели.
В същия ден съветското разузнаване обяснява, че в Плевен няма турски войски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ