Мирела Костадинова: Американски мисионер спасява Нестор Марков от бесило
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Нестор Марков е преподавател и държавник, а неговите учебници, граматики на френски и турски език са отпечатвани не един път. Създал е ръкописен речник на непознатите думи. За него огромният Стоян Михайловски написа: „ Нестор Марков е отличен граматик. Неговият речник е най-пълният, най-подробният, който имаме на български език. Той владее това, което бихме нарекли геният на българският език, или с други думи той е един от грамотните наши книжовници “.
По това време е прочут измежду по-образованите българи в страната. Ценен и почитан човек, един от огромните бранители на българския език и книжнина. Застава против гърцизма и постоянно го клеветят пред турската власт.
През образователната 1870-1871 година приема поканата да стане преподавател в Русенското класно учебно заведение с годишна заплата от 12 000 гроша. Напуска Плевен, където преподава по това време и отива със фамилията си в крайдунавския град.
Там среща фамозните учители Цани Гинчев и Димитър Енчев. Тримата основават книжарница. Те доставят русенци с учебници и книги, с преводна литература и „ разнообразни принадлежности “. Освен, че издават свои книги, вършат и рецензии. Те задават стандартите във връзка с издаваната образователна литература.
Нестор Генчев, също така, бил включен в комисия от русенската община, която трябвало да намерения по какъв начин да се усъвършенства учителската работа. Най-вече преподаването на уроци. Решило се учебното заведение да се ръководи от комисия, която включвала шест индивида, да се открият пети и шести клас, посочени са предметите за проучване и имената на достойните учители, които да преподават. Децата почнали да учат земеделие и диплография, нужни за практиката. В Русе Нестор Марков изнася беседи, една от тях е „ История на земята “. Край Дунав издава нови учебници – „ Граматика на турски език “(1871) в две елементи, „ Малка аритметика за първичните учебни заведения “ (1872), „ Геометрия праволинейна. Тригонометрия и статистика “, превод от френски език.
Известният преподавател е роден през 1836 година в село Криво поле, на към 20 км югоизточно от Хасково, селце с към 150 къщи по това време. В него не е имало църква и учебно заведение. Най-близкото школо било в Хасково, само че там се учело на гръцки език. Баща на Нестор Марков е състоятелен земеделец, само че не се знае доста за него. Информация за родното му място намираме още в мемоари, където Марков споделя и за традиции от този край. Но и за първия си преподавател даскал Сево, при който учи от 1848 до 1855 година. Той преподавал в „ сламена тъмна къщица “. „ Когато се затваряше вратата светлината идваше от комина и ние начоколени към огъня пред даскала в кюшето, ту подсмърчаме и си трием очите от дима, ту викаме с един писклив глас като четем: аз-а, буки-б, веди-в, глагол-г, добър-д и прочие “ Изучава писмеността, буквара, часослова и други черковни книги. Докосва се и до „ Рибния буквар “ на Петър Берон, землеописанието на Фотинов, както и някои свещени книги, които даскал Сево купувал от Узунджовския панаир.
По това време в родното му село вдигнали църква, а към нея построили стая, която да се употребява за учебно заведение. После създали и втора, заради огромния брой възпитаници. Даскал Сево се прочул и при него идвали да се учат деца от прилежащите села. По-късно станал духовник.
Ученикът му Нестор Марков учителствал в родното си село, а след това траял с учението в село Кору чешме при даскал Станчо Кожухаров. Върнал се като преподавател в Иробас с 400 гроша годишна заплата. Продължава с науките в Хасковското учебно заведение. След три години там станал преподавател в Харманли.
Често го клеветят пред турската власт. Хаджи Баню съобщил на одринския валия, че Нестор Марков учи децата на „ гимнастика и всички извършения “ и с това ги приготвя против султана. Сред упреците е и този, че на празника на „ Св. Св. Кирил и Методий “, Нестор Марков извел учениците отвън Харманли и пял с тях Чинтуловите песни. Гръкоманите поискали пред турската власт да го изгонят от града. Стигнали и по-далеч. Две подкупени гърчета трябвало да го убият. Една нощ бил заставен да напусне града. Помогнал му Марчо от село Иробас, който пасял стадо с овце.
Щом схванал, че учителят е преследван, с цел да сторят злочинство против него, той го отпратил да върви напред. Заблудил преследвачите в коя посока е тръгнал и по този начин избавил живота му.
Даскалът се прибрал в родното си село. Не след дълго отишъл в Пловдив при Йоаким Груев, с цел да продължи с учението. Останал там две години. Посещавал турската гимназия Медрасето и учебното заведение на протестанските месионери. Последните преподавали богословие, физика, антропология, нравствена философия, численицата и алгебра, физиология. Повечето от науките се преподавали на френски език. В Пловдив изучил старогръцки, турски и арабски език. Имал мощно предпочитание да продължи с науките в „ Галата сарай “ в Цариград, само че нямал пари.
Това го принудило да стане преподавател в Хасково, където битките с гърцизма по това време са нагорещени до алено. Той също се присъединил в тях. Сред подкрепящите го първенци са хаджи Иванчо Минчев, Христо Златаров и Йордан Ненов.
Тези, които подкрепяли гръкоманството, захванали интриги. Сред тях е Ставри Примов, който наклеветява Нестор Марков. Обвинен е, че „ произнася слова в черквата, държал сказки по българска история в учебното заведение и пеел бунтовническите песни на Чинтулов “. Нестор Марков е отведен в Пловдив. Като очевидци за „ злодеянията “ му повикали и други учители и възпитаници. Поискали да го обесят поради две от песните, които превели на турски език.
За оневиняването му оказал помощ американският месионер Кларк. В неговия интернат живеел Нестор Марков, като възпитаник на Йоаким Груев. Кларк потвърдил, че една от песните е протестанска и с евангелско наличие, а не бунтовна. След двадесет дни оправдали Нестор Марков. Той се завърнал отново в Хасково. Скоро гръцкият епископ в Одрин го принудили да напусне града без всякакво право да учителства в Одринския вилает.
Йоаким Груев, задоволително влиятелен за времето човек, го предложил за даскал в Плевен, където имало потребност от положителни учители. Уверявал управляващите, че е „ екипиран с всички обикновени науки на български, също турски и френски езици “. Той е изключително горделив със своя ученик Нестор Марков, както и с другите възпитаници, на които е преподавал, измежду които са Васил Левски, Иван Вазов, Константин Стоилов.
В Плевен Нестор Марков оказва помощ за основаване на девическо учебно заведение. Заслугите му са свързани и с образуване на театрална група. За първи път в града се играе под негова постановка „ Многострадалната Геновева “. Сред напъните му е и основаването на читалище „ Съгласие “. По негово гледище класното учебно заведение при черквата „ Св. Николай “ е разширено. Направил промени в стратегиите – изучавал се към този момент турски и френски език при по-малките възпитаници. Въвел нови учебници по граматика и история, аритметика и катехизис. С негова помощ са доставени уреди по физика. Убеждавал родителите да изпращат децата си да учат в Чехия, Русия и Австрия. Тук също издава учебници. „ Висок, подреден, чист и внушителен човек, сериозен, прелъстителен и пленяващ слушателите “, по този начин си го спомнят учениците му в Плевен. Славата му като преподавател и държавник се понесла из България. После отпътува за Русе, където основава една от първите книжарници в града.
След две годишен престой в крайдунавския град, още веднъж се завръща в Плевен. Полага старания, с цел да се откриват в Плевенските села учебни заведения и читалища - Писарево, Ракита, Крушовица, Чероково, Горни и Долни дъбник. През 1873 година напуща дефинитивно града.
Животът го изпраща в Габровската Априловска гимназия, където преподава френски и турски. Учениците му го разказват като висок, изсъхнал, „ с дълго черно палто и фес, ударен на шаблон “. Носел бележник в ръка. Тома Васильов в мемоари споделя по какъв начин Нестор Марков „ набивал “ в главите на учениците „ арабските корени, влезнали в турския литературен език, или галицизмите “.
По това време в Априловската гимназия учители са Иван Гюзелев, Райчо Каролев и Петър Генчев. И тук отпечатва свои учубници.
В балканския град го заварва и Априлското въстание, мемоари за което отразява в свои мемоари. Разказва за настроенията на учениците в пансиона, нетърпелеви да се бият против турците, за учителите, които се въоръжили. Той самият си купил пушка, револвер и ятаган. Същото направил и за приятелите си Цани Гинчев и Стоян Зографски. Габровци изтръпвали от слуховете за турските зверства, чорбаджиите се сърдели на еснафите и на роднините на въстаниците. Първенците в балканския град „ говорели тежки и обидни думи за учителите “, натяквали, че „ това било следствието от многото учене “.
Нестор Марков знаел доста добре турски език и е един от тримата, който посреща Фазлъ паша при влизането му в Габрово. Марков свидетелства, че с цел да запазят града, деветнадесет габровски чорбаджии изпратили на пашата 10 000 гроша и писмо. В него пишело, че за размириците в града били отговорни даскалите. Марков е един от габровските учители, който е набеден, задържан и отведен в тюрма в Търново. Той се среща в пандиза очи в очи с Цанко Дюстабанов, където се възхищава на неговото успокоение и неотстъпчивост. Това се случило един ден преди да обесят войводата.
След освобождението си от тъмницата, отхвърля да се завърне в Габрово. Търновската митрополия го назначава за учител в богословското учебно заведение в Лясковския манастир „ Св. Петър и Павел “.
После е преводач в щаба на ген. Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Изминава пътя на армията от Плевен през София и Пловдив до Сан Стефано. Участва в придвижването срещу решенията на Берлинския конгрес.
През 1878 година е назначен за секретар на хасковския областен шеф. Повишен е от ген. Столипин за перфект на окръга. Става ръководител на хасковския комитет „ Единство “, който би трябвало да провежда съпротивата срущу настоящата в Родопите тайфа на Сенклер. По това време поддържа връзка с Петко челник. Изпраща му оръжие и облекло. Депутат е във Великото национално заседание в Търново. Взема присъединяване в основаването и работата на БТЦРК в Южна България.
С декрет на Александър Богориди, който е шеф на региона е изместен от Хасково в Стара Загора като перфект на града. Една от виновните му задания е възобновяване след турските пожари на южния ни град. Негова задача е да уреди противоречиви въпроси сред българи и турци при новото парцелиране на града. Като един от проблемите е построяването на първите здания на Мъжкото класно учебно заведение и Девическата гимназия. По решение на основния шеф Богориди е уволнен по политически аргументи. Става шеф на Търновски окръг.
През 1882 година в Княжество България се организират избори за окръжни и градски препоръки и на множеството места печелят представители на Либералната партия. Консервативните кръгове, подкрепяни от княз Александър I, вършат опити да касират изборите. На напън са подложени окръжните шефове. Сред тях е и Нестор Марков. Консерватори се пробват да го накарат да анулира вота. Монархът декларира, че е подготвен да подпише декрет за анулиране на изборите в остарялата столица. Окръжният шеф обаче не се поддава на натиска. Представя на княза декрет за признаването им. След малко съмнение и разбирайки, че той няма да наруши закона, монархът подписва указа за одобряването на вота в Търново. Нестор Марков остава правилен на националната воля.
Когато отпътува за Русия ген. Скобелев го избира за собствен заместител, краткотрайно ръководещ Министерство на вътрешните работи. Заради административния си опит във водене на каузи е изместен за Русенски областен шеф. Поверено му е ръководството на Пловдивско и Варненско.
През 1887 година се завръща към учителската работа и преподава в Първа Софийска мъжка гимназия, след това и в Русенската мъжка гимназия.
На 24 декември 1916 година приключват земните му дни. Четиридесет години работи като преподавател, държавник, просветник и литератор. Тома Васильов акцентира неговото усърдие, избистрен разум, сила и национализъм. Определя живота му като „ дълга редица от светли каузи, вършени за просветата и събуждането на народа “.
Нестор Марков е преподавател и държавник, а неговите учебници, граматики на френски и турски език са отпечатвани не един път. Създал е ръкописен речник на непознатите думи. За него огромният Стоян Михайловски написа: „ Нестор Марков е отличен граматик. Неговият речник е най-пълният, най-подробният, който имаме на български език. Той владее това, което бихме нарекли геният на българският език, или с други думи той е един от грамотните наши книжовници “.
По това време е прочут измежду по-образованите българи в страната. Ценен и почитан човек, един от огромните бранители на българския език и книжнина. Застава против гърцизма и постоянно го клеветят пред турската власт.
През образователната 1870-1871 година приема поканата да стане преподавател в Русенското класно учебно заведение с годишна заплата от 12 000 гроша. Напуска Плевен, където преподава по това време и отива със фамилията си в крайдунавския град.
Там среща фамозните учители Цани Гинчев и Димитър Енчев. Тримата основават книжарница. Те доставят русенци с учебници и книги, с преводна литература и „ разнообразни принадлежности “. Освен, че издават свои книги, вършат и рецензии. Те задават стандартите във връзка с издаваната образователна литература.
Нестор Генчев, също така, бил включен в комисия от русенската община, която трябвало да намерения по какъв начин да се усъвършенства учителската работа. Най-вече преподаването на уроци. Решило се учебното заведение да се ръководи от комисия, която включвала шест индивида, да се открият пети и шести клас, посочени са предметите за проучване и имената на достойните учители, които да преподават. Децата почнали да учат земеделие и диплография, нужни за практиката. В Русе Нестор Марков изнася беседи, една от тях е „ История на земята “. Край Дунав издава нови учебници – „ Граматика на турски език “(1871) в две елементи, „ Малка аритметика за първичните учебни заведения “ (1872), „ Геометрия праволинейна. Тригонометрия и статистика “, превод от френски език.
Известният преподавател е роден през 1836 година в село Криво поле, на към 20 км югоизточно от Хасково, селце с към 150 къщи по това време. В него не е имало църква и учебно заведение. Най-близкото школо било в Хасково, само че там се учело на гръцки език. Баща на Нестор Марков е състоятелен земеделец, само че не се знае доста за него. Информация за родното му място намираме още в мемоари, където Марков споделя и за традиции от този край. Но и за първия си преподавател даскал Сево, при който учи от 1848 до 1855 година. Той преподавал в „ сламена тъмна къщица “. „ Когато се затваряше вратата светлината идваше от комина и ние начоколени към огъня пред даскала в кюшето, ту подсмърчаме и си трием очите от дима, ту викаме с един писклив глас като четем: аз-а, буки-б, веди-в, глагол-г, добър-д и прочие “ Изучава писмеността, буквара, часослова и други черковни книги. Докосва се и до „ Рибния буквар “ на Петър Берон, землеописанието на Фотинов, както и някои свещени книги, които даскал Сево купувал от Узунджовския панаир.
По това време в родното му село вдигнали църква, а към нея построили стая, която да се употребява за учебно заведение. После създали и втора, заради огромния брой възпитаници. Даскал Сево се прочул и при него идвали да се учат деца от прилежащите села. По-късно станал духовник.
Ученикът му Нестор Марков учителствал в родното си село, а след това траял с учението в село Кору чешме при даскал Станчо Кожухаров. Върнал се като преподавател в Иробас с 400 гроша годишна заплата. Продължава с науките в Хасковското учебно заведение. След три години там станал преподавател в Харманли.
Често го клеветят пред турската власт. Хаджи Баню съобщил на одринския валия, че Нестор Марков учи децата на „ гимнастика и всички извършения “ и с това ги приготвя против султана. Сред упреците е и този, че на празника на „ Св. Св. Кирил и Методий “, Нестор Марков извел учениците отвън Харманли и пял с тях Чинтуловите песни. Гръкоманите поискали пред турската власт да го изгонят от града. Стигнали и по-далеч. Две подкупени гърчета трябвало да го убият. Една нощ бил заставен да напусне града. Помогнал му Марчо от село Иробас, който пасял стадо с овце.
Щом схванал, че учителят е преследван, с цел да сторят злочинство против него, той го отпратил да върви напред. Заблудил преследвачите в коя посока е тръгнал и по този начин избавил живота му.
Даскалът се прибрал в родното си село. Не след дълго отишъл в Пловдив при Йоаким Груев, с цел да продължи с учението. Останал там две години. Посещавал турската гимназия Медрасето и учебното заведение на протестанските месионери. Последните преподавали богословие, физика, антропология, нравствена философия, численицата и алгебра, физиология. Повечето от науките се преподавали на френски език. В Пловдив изучил старогръцки, турски и арабски език. Имал мощно предпочитание да продължи с науките в „ Галата сарай “ в Цариград, само че нямал пари.
Това го принудило да стане преподавател в Хасково, където битките с гърцизма по това време са нагорещени до алено. Той също се присъединил в тях. Сред подкрепящите го първенци са хаджи Иванчо Минчев, Христо Златаров и Йордан Ненов.
Тези, които подкрепяли гръкоманството, захванали интриги. Сред тях е Ставри Примов, който наклеветява Нестор Марков. Обвинен е, че „ произнася слова в черквата, държал сказки по българска история в учебното заведение и пеел бунтовническите песни на Чинтулов “. Нестор Марков е отведен в Пловдив. Като очевидци за „ злодеянията “ му повикали и други учители и възпитаници. Поискали да го обесят поради две от песните, които превели на турски език.
За оневиняването му оказал помощ американският месионер Кларк. В неговия интернат живеел Нестор Марков, като възпитаник на Йоаким Груев. Кларк потвърдил, че една от песните е протестанска и с евангелско наличие, а не бунтовна. След двадесет дни оправдали Нестор Марков. Той се завърнал отново в Хасково. Скоро гръцкият епископ в Одрин го принудили да напусне града без всякакво право да учителства в Одринския вилает.
Йоаким Груев, задоволително влиятелен за времето човек, го предложил за даскал в Плевен, където имало потребност от положителни учители. Уверявал управляващите, че е „ екипиран с всички обикновени науки на български, също турски и френски езици “. Той е изключително горделив със своя ученик Нестор Марков, както и с другите възпитаници, на които е преподавал, измежду които са Васил Левски, Иван Вазов, Константин Стоилов.
В Плевен Нестор Марков оказва помощ за основаване на девическо учебно заведение. Заслугите му са свързани и с образуване на театрална група. За първи път в града се играе под негова постановка „ Многострадалната Геновева “. Сред напъните му е и основаването на читалище „ Съгласие “. По негово гледище класното учебно заведение при черквата „ Св. Николай “ е разширено. Направил промени в стратегиите – изучавал се към този момент турски и френски език при по-малките възпитаници. Въвел нови учебници по граматика и история, аритметика и катехизис. С негова помощ са доставени уреди по физика. Убеждавал родителите да изпращат децата си да учат в Чехия, Русия и Австрия. Тук също издава учебници. „ Висок, подреден, чист и внушителен човек, сериозен, прелъстителен и пленяващ слушателите “, по този начин си го спомнят учениците му в Плевен. Славата му като преподавател и държавник се понесла из България. После отпътува за Русе, където основава една от първите книжарници в града.
След две годишен престой в крайдунавския град, още веднъж се завръща в Плевен. Полага старания, с цел да се откриват в Плевенските села учебни заведения и читалища - Писарево, Ракита, Крушовица, Чероково, Горни и Долни дъбник. През 1873 година напуща дефинитивно града.
Животът го изпраща в Габровската Априловска гимназия, където преподава френски и турски. Учениците му го разказват като висок, изсъхнал, „ с дълго черно палто и фес, ударен на шаблон “. Носел бележник в ръка. Тома Васильов в мемоари споделя по какъв начин Нестор Марков „ набивал “ в главите на учениците „ арабските корени, влезнали в турския литературен език, или галицизмите “.
По това време в Априловската гимназия учители са Иван Гюзелев, Райчо Каролев и Петър Генчев. И тук отпечатва свои учубници.
В балканския град го заварва и Априлското въстание, мемоари за което отразява в свои мемоари. Разказва за настроенията на учениците в пансиона, нетърпелеви да се бият против турците, за учителите, които се въоръжили. Той самият си купил пушка, револвер и ятаган. Същото направил и за приятелите си Цани Гинчев и Стоян Зографски. Габровци изтръпвали от слуховете за турските зверства, чорбаджиите се сърдели на еснафите и на роднините на въстаниците. Първенците в балканския град „ говорели тежки и обидни думи за учителите “, натяквали, че „ това било следствието от многото учене “.
Нестор Марков знаел доста добре турски език и е един от тримата, който посреща Фазлъ паша при влизането му в Габрово. Марков свидетелства, че с цел да запазят града, деветнадесет габровски чорбаджии изпратили на пашата 10 000 гроша и писмо. В него пишело, че за размириците в града били отговорни даскалите. Марков е един от габровските учители, който е набеден, задържан и отведен в тюрма в Търново. Той се среща в пандиза очи в очи с Цанко Дюстабанов, където се възхищава на неговото успокоение и неотстъпчивост. Това се случило един ден преди да обесят войводата.
След освобождението си от тъмницата, отхвърля да се завърне в Габрово. Търновската митрополия го назначава за учител в богословското учебно заведение в Лясковския манастир „ Св. Петър и Павел “.
После е преводач в щаба на ген. Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Изминава пътя на армията от Плевен през София и Пловдив до Сан Стефано. Участва в придвижването срещу решенията на Берлинския конгрес.
През 1878 година е назначен за секретар на хасковския областен шеф. Повишен е от ген. Столипин за перфект на окръга. Става ръководител на хасковския комитет „ Единство “, който би трябвало да провежда съпротивата срущу настоящата в Родопите тайфа на Сенклер. По това време поддържа връзка с Петко челник. Изпраща му оръжие и облекло. Депутат е във Великото национално заседание в Търново. Взема присъединяване в основаването и работата на БТЦРК в Южна България.
С декрет на Александър Богориди, който е шеф на региона е изместен от Хасково в Стара Загора като перфект на града. Една от виновните му задания е възобновяване след турските пожари на южния ни град. Негова задача е да уреди противоречиви въпроси сред българи и турци при новото парцелиране на града. Като един от проблемите е построяването на първите здания на Мъжкото класно учебно заведение и Девическата гимназия. По решение на основния шеф Богориди е уволнен по политически аргументи. Става шеф на Търновски окръг.
През 1882 година в Княжество България се организират избори за окръжни и градски препоръки и на множеството места печелят представители на Либералната партия. Консервативните кръгове, подкрепяни от княз Александър I, вършат опити да касират изборите. На напън са подложени окръжните шефове. Сред тях е и Нестор Марков. Консерватори се пробват да го накарат да анулира вота. Монархът декларира, че е подготвен да подпише декрет за анулиране на изборите в остарялата столица. Окръжният шеф обаче не се поддава на натиска. Представя на княза декрет за признаването им. След малко съмнение и разбирайки, че той няма да наруши закона, монархът подписва указа за одобряването на вота в Търново. Нестор Марков остава правилен на националната воля.
Когато отпътува за Русия ген. Скобелев го избира за собствен заместител, краткотрайно ръководещ Министерство на вътрешните работи. Заради административния си опит във водене на каузи е изместен за Русенски областен шеф. Поверено му е ръководството на Пловдивско и Варненско.
През 1887 година се завръща към учителската работа и преподава в Първа Софийска мъжка гимназия, след това и в Русенската мъжка гимназия.
На 24 декември 1916 година приключват земните му дни. Четиридесет години работи като преподавател, държавник, просветник и литератор. Тома Васильов акцентира неговото усърдие, избистрен разум, сила и национализъм. Определя живота му като „ дълга редица от светли каузи, вършени за просветата и събуждането на народа “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ