Будният гражданин е опозиция и на тази власт, овчедушният клечи на амбразурата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Искрен Вълчев за " Гласове "
Падането на ГЕРБ от власт отприщи големи психически сили в българина. Повечето са виртуални, т.е. липсват в живата връзка, демонстрират се при дейните интернет консуматори. Въпреки ограничавания обсег обаче, е налице извънредно отвратителна наклонност в общественото другарство. Става дума за това, че цялата войнстваща нелепост, която до априлските избори демонстрираха последователите на ГЕРБ, в този момент е дело на враговете на ГЕРБ. Подлизурство, подмазване, шербет, громене на врага с партиен билет, търсене на теле под вола, неистини, операции – всички тези приоми се употребяват щедро, с цел да се обсипе с хвалби служебната власт и жигосах Бойко Борисов. Естествено, в хвалбите и рецензиите нямаше да има нищо неприятно, в случай че не се ползваше този инструментариум.
Подобно държание нито е изненадващо, нито следва да е предмет на бездънен разбор. В политиката се вихрят примитивни агитки, чиято разлика е само в цвета на фланелките. Добре уредени тарикати с парички и на постове ги насърчават. А и индивидът, кардинално видяно в исторически и естествен подтекст, не е създание, което е петимно за честността и обстоятелствата – лъже и маже на воля, щом му изнася. Но обективността изискват тези положения да не се премълчават. Дълг на публицистиката е да обясни за какво лъжата и нелепостта са рискови, а и да напомни какъв брой доста са те надалеч от интелигентността и разсъдъка. Целта на сегашния текст е да каже, че ги има тези положения, а и да онагледи вредата от тях.
Няколко са главните операции, с които враговете на ГЕРБ посичат всеки, който се усъмни в светостта на служебното държавно управление и президента Радев:
„ Който подлага на критика Радев е министрите, желае да върне ГЕРБ”. Подобна теза е остаряла колкото света: „ Който не е с нас, е срещу нас”. Тя обаче не е вярна. Обратното е. Водещ дълг на всеки човек е да бъде сериозен по отношение на властта – и предходната, и актуалната, и идната. Тази сдържаност трансформира електоралната единица в жител. Тя е здравословният коректив, а не овчедушните аплаузи. Тези аплаузи по отношение на новата власт са копие на стихотворенията, с които симпатизантки на ГЕРБ обсипват Борисов. У нас хората нормално си мислят, че рецензията и будността по отношение на ръководещите е грижа на опозиционните партии. Напротив, тя следва да е най-много грижа на хората. С други думи, не просто не е наложително да искаш да върнеш ГЕРБ, или да ги харесваш, щом критикуваш актуалната власт – тя би трябвало да бъде подложена на критика, с цел да не ръководи като ГЕРБ.
„ Къде бяхте, когато ГЕРБ бяха на власт, за какво не ги критикувахте?”. Това е друга нелепост. Тя желае да внуши, че сегашните критици ползват двоен критерий – мълчали са при безобразията на предходната власт, нападат единствено новата. Лесно може да се ревизира поименно, че не е по този начин. Тук би трябвало да бъде добавено, че не са правилни тиражираните нелепости, че Борисов е стъпкал свободата на словото. Той и лакеите му направляваха доста медии, ни постоянно съществуваха още толкоз, които не бяха следени – и пишеха каквото си желаят против него. Публичността не пострада. Ако нещо не излизаше в медията X, се появяваше в Y.
Говорейки за медии следва да се добави, че положителният публицист не написа очевадни неща. Той не коментира, че водата е мокра. В тази връзка е напълно разбираемо, че положителните публицисти поотвърнаха погледите си от ГЕРБ. Да пишеш и приказваш, че ГЕРБ са корумпирани, е роман за мократа вода. Ясно е, че агитките нямат срещу да чуват едни и същи неща, само че интелигентната аудитория, въпреки да не е многочислена, не се интересува от мократа вода. На нея и положителните публицисти са им любопитни други субекти, които към момента не са разкрили до дъно прелестите на характера си. Те са предизвикването, тъй като почват да се разпореждат с живота на всички, а националната маса е сляпа за кривиците им. Затова и мантрата „ Сменихте плочата, а?!” е нелепа. Не е заменена, просто е обикновено приоритет на положителната публицистика към този момент да не е ГЕРБ.
„ Ама не го ли виждате този циркаджия Бойко, гледайте какви неща прави!”. Виждаме го. Но колкото необикновено да им се коства на мнозина, не Борисов ръководи към този момент. Ваксини, приходи, избори, градежи... не зависят от него. Циркът му е безопасен. Непрекъснатото взиране в него издава психологическия проблем - съответният човек не може да се откъсне. За тази обвързаност нормално са упреквани почитателите му. Но важи и за враговете – захласнати са от Борисов до степен, че не могат без него. Светът им се срутва, в случай че не се разнообразят с следващата му нелепост. Нормалният човек просто умерено си живее без Бойко.
„ Каквито и грехове да имат сегашните, те са по-малкото зло”. Не е по този начин. Фирмата на Спецов, парцелите на Рашков, лобирането на Кацаров за лечебните заведения – по-малко зло ли са? Какъв ден ни чака с такава заран? Борисов и кликата му наподобяват по-корумпирани от останалите клики само, тъй като се задържаха по-дълго във властта. Но по темперамент са същите като тройната коалиция, реформаторите и така нататък Впрочем, цялата държавна власт в този момент из градове, села и паланки се изпълни с фрагменти на тройната коалиция.„ Винаги има грешки”, гласи другата мантра. Но не става дума за неточности. В момента да вземем за пример се води целенасочена политика да се реанимират фрагментите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Нима няма други хора?
„ Конспектът на ГЕРБ”. ГЕРБ са съпротива, резонно е гневна към наследниците си. И бълва ежедневно рецензии. Няма спор, че това е изборно държание – герберите вършеха зулуми, в този момент се вършат на светци. Но будният жител не трябва да се тормози, че с рецензиите повтаря конспекта на ГЕРБ. Важното е да бъде еднообразно сериозен към всяка власт. Той се разграничава от лумпенизираните агитки точно по това, че работи равнопоставено. А агитките, също като Борисов и компания, си отварят очите изборно.
В умозаключение: цялата тази пишман гражданска война на съзнанието и думите е гледана неведнъж. И точно тя акушира на царя, телохранителя му, а в този момент и на чалгаря.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Коментар на Искрен Вълчев за " Гласове "
Падането на ГЕРБ от власт отприщи големи психически сили в българина. Повечето са виртуални, т.е. липсват в живата връзка, демонстрират се при дейните интернет консуматори. Въпреки ограничавания обсег обаче, е налице извънредно отвратителна наклонност в общественото другарство. Става дума за това, че цялата войнстваща нелепост, която до априлските избори демонстрираха последователите на ГЕРБ, в този момент е дело на враговете на ГЕРБ. Подлизурство, подмазване, шербет, громене на врага с партиен билет, търсене на теле под вола, неистини, операции – всички тези приоми се употребяват щедро, с цел да се обсипе с хвалби служебната власт и жигосах Бойко Борисов. Естествено, в хвалбите и рецензиите нямаше да има нищо неприятно, в случай че не се ползваше този инструментариум.
Подобно държание нито е изненадващо, нито следва да е предмет на бездънен разбор. В политиката се вихрят примитивни агитки, чиято разлика е само в цвета на фланелките. Добре уредени тарикати с парички и на постове ги насърчават. А и индивидът, кардинално видяно в исторически и естествен подтекст, не е създание, което е петимно за честността и обстоятелствата – лъже и маже на воля, щом му изнася. Но обективността изискват тези положения да не се премълчават. Дълг на публицистиката е да обясни за какво лъжата и нелепостта са рискови, а и да напомни какъв брой доста са те надалеч от интелигентността и разсъдъка. Целта на сегашния текст е да каже, че ги има тези положения, а и да онагледи вредата от тях.
Няколко са главните операции, с които враговете на ГЕРБ посичат всеки, който се усъмни в светостта на служебното държавно управление и президента Радев:
„ Който подлага на критика Радев е министрите, желае да върне ГЕРБ”. Подобна теза е остаряла колкото света: „ Който не е с нас, е срещу нас”. Тя обаче не е вярна. Обратното е. Водещ дълг на всеки човек е да бъде сериозен по отношение на властта – и предходната, и актуалната, и идната. Тази сдържаност трансформира електоралната единица в жител. Тя е здравословният коректив, а не овчедушните аплаузи. Тези аплаузи по отношение на новата власт са копие на стихотворенията, с които симпатизантки на ГЕРБ обсипват Борисов. У нас хората нормално си мислят, че рецензията и будността по отношение на ръководещите е грижа на опозиционните партии. Напротив, тя следва да е най-много грижа на хората. С други думи, не просто не е наложително да искаш да върнеш ГЕРБ, или да ги харесваш, щом критикуваш актуалната власт – тя би трябвало да бъде подложена на критика, с цел да не ръководи като ГЕРБ.
„ Къде бяхте, когато ГЕРБ бяха на власт, за какво не ги критикувахте?”. Това е друга нелепост. Тя желае да внуши, че сегашните критици ползват двоен критерий – мълчали са при безобразията на предходната власт, нападат единствено новата. Лесно може да се ревизира поименно, че не е по този начин. Тук би трябвало да бъде добавено, че не са правилни тиражираните нелепости, че Борисов е стъпкал свободата на словото. Той и лакеите му направляваха доста медии, ни постоянно съществуваха още толкоз, които не бяха следени – и пишеха каквото си желаят против него. Публичността не пострада. Ако нещо не излизаше в медията X, се появяваше в Y.
Говорейки за медии следва да се добави, че положителният публицист не написа очевадни неща. Той не коментира, че водата е мокра. В тази връзка е напълно разбираемо, че положителните публицисти поотвърнаха погледите си от ГЕРБ. Да пишеш и приказваш, че ГЕРБ са корумпирани, е роман за мократа вода. Ясно е, че агитките нямат срещу да чуват едни и същи неща, само че интелигентната аудитория, въпреки да не е многочислена, не се интересува от мократа вода. На нея и положителните публицисти са им любопитни други субекти, които към момента не са разкрили до дъно прелестите на характера си. Те са предизвикването, тъй като почват да се разпореждат с живота на всички, а националната маса е сляпа за кривиците им. Затова и мантрата „ Сменихте плочата, а?!” е нелепа. Не е заменена, просто е обикновено приоритет на положителната публицистика към този момент да не е ГЕРБ.
„ Ама не го ли виждате този циркаджия Бойко, гледайте какви неща прави!”. Виждаме го. Но колкото необикновено да им се коства на мнозина, не Борисов ръководи към този момент. Ваксини, приходи, избори, градежи... не зависят от него. Циркът му е безопасен. Непрекъснатото взиране в него издава психологическия проблем - съответният човек не може да се откъсне. За тази обвързаност нормално са упреквани почитателите му. Но важи и за враговете – захласнати са от Борисов до степен, че не могат без него. Светът им се срутва, в случай че не се разнообразят с следващата му нелепост. Нормалният човек просто умерено си живее без Бойко.
„ Каквито и грехове да имат сегашните, те са по-малкото зло”. Не е по този начин. Фирмата на Спецов, парцелите на Рашков, лобирането на Кацаров за лечебните заведения – по-малко зло ли са? Какъв ден ни чака с такава заран? Борисов и кликата му наподобяват по-корумпирани от останалите клики само, тъй като се задържаха по-дълго във властта. Но по темперамент са същите като тройната коалиция, реформаторите и така нататък Впрочем, цялата държавна власт в този момент из градове, села и паланки се изпълни с фрагменти на тройната коалиция.„ Винаги има грешки”, гласи другата мантра. Но не става дума за неточности. В момента да вземем за пример се води целенасочена политика да се реанимират фрагментите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Нима няма други хора?
„ Конспектът на ГЕРБ”. ГЕРБ са съпротива, резонно е гневна към наследниците си. И бълва ежедневно рецензии. Няма спор, че това е изборно държание – герберите вършеха зулуми, в този момент се вършат на светци. Но будният жител не трябва да се тормози, че с рецензиите повтаря конспекта на ГЕРБ. Важното е да бъде еднообразно сериозен към всяка власт. Той се разграничава от лумпенизираните агитки точно по това, че работи равнопоставено. А агитките, също като Борисов и компания, си отварят очите изборно.
В умозаключение: цялата тази пишман гражданска война на съзнанието и думите е гледана неведнъж. И точно тя акушира на царя, телохранителя му, а в този момент и на чалгаря.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ