ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Всичко стартира с една клика заговорници, а през днешния ден тя е най-голямата партия в света: Китайската комунистическа партия има 90 млн. членове. По мотив 100-годишния празник излезе нова " Кратка история на КП ". Какво написа в нея?

През юли 1921 в Шанхай се събира дребна клика заговорници. Днес, 100 години по-късно, Китайската комунистическа партия с нейните 90 милиона членове е най-голямата партия в света. А във връзка юбилея излезе нова „ Кратка история на Комунистическата партия на Китай “. Какво написа в нея? Ето какво научихме от синолога Феликс Вемхойер, професор по китаистика в Кьолнския университет.

Дъждовни води: Какво е главното обръщение на новата партийна история?

Феликс Вемхойер: Казано в обобщение, главното обръщение гласи: даже и да е имало рецесии, проблеми и неточности в историята на партията, тя постоянно е съумявала да се преоткрие отначало и да поведе Китай по пътя на благоденствието и интернационалното самопризнание, както и да нагоди концепциите на Мао и на марксизма-ленинизма към условията на съответното време.

Дъждовни води: Какво е по-различното в тази нова партийна история?

Вемхойер: Партийната история постоянно е била съставяна по този начин, че да показва едно: даже неуспехите се вписват идеално в общата картина, защото в последна сметка партията постоянно сама е съумявала да поправя неверни развития. За разлика от преди в сегашната история доста по-малка част е отдадена на така наречен Културна гражданска война и на „ Големия скок “. Според формалната интерпретация това са били двете огромни неточности на Мао и на партията. По мотив „ Големия скок “ в този момент се приказва единствено за „ стопански усложнения “, до момента в който в учебниците във връзка 90-годишния празник на партията се срещаха думи като „ всеобщ апетит “ или „ хора, умрели от апетит “. Това значи, че представянето на грешките от предишното в този момент е доста смекчено. Съвсем в резюме е наранена и кървавата кавга с протестиращите на площад Тянанмън през 1989 година. Там се приказва за „ контрареволюционен протест “, който е имал за цел да анулира социалистическата система и заради това е трябвало да бъде смачкан.

Дъждовни води: Каква роля играе Си Дзинпин в новата партийна история?

Вемхойер: Много сериозна. Споменават се, несъмнено, и заслугите на неговите прародители - да вземем за пример концепциите на Мао, теорията на Дън Сяопин или икономическата идея за развиване на Ху Дзинтао. Като кулминационна точка на всички тези развития обаче са изведени концепциите на Си Дзинпин за " новата епоха " и " китайската фантазия " като основна цел на Китай, която най-късно до 2049 да трансформира страната в изцяло развита индустриална страна и международна мощ. Новата история показва Си като надали не най-значимия водач на ККП - въпреки да е единствено от осем години на власт, на него е отдадена близо една четвърт от новата партийна история.

Дъждовни води: Как се изяснява тази фиксация върху личността на Си?

Вемхойер: Една от аргументите за това е страхът от вътрешнопартийни междуособици, които към този момент на два пъти са водили партията и страната до ръба на същинска злополука - един път по времето на така наречен Културна гражданска война и повторно през 1989 година. Затова в този момент е явен стремежът непременно да се предотвратят вътрешнопартийни битки, които вероятно биха могли да доведат до рецесии с избухлив заряд. Тук обаче би трябвало да се означи, че даже харизматичен водач като Мао не е успявал да приключи борбите сред другите фракции в ККП.