Срив на ГЕРБ на 11 юли. Звучи съвсем логично
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България се намира в невиждана обстановка, а на изборите на 11 юли може да се стигне до тази напълно разумна " изненада ": срив на ГЕРБ за сметка на партиите на смяната. Даниел Смилов изяснява аргументите.
България се намира в невиждана обстановка, а партийната ѝ система е в развой на сериозна промяна. Вече имаме обилни разбърквания измежду политическите сили и тези процеси несъмнено ще се засилят след изборите през юли. Новото е следното:
Не е евентуално ГЕРБ да взе участие в бъдещото ръководство на страната. Партията на Борисов има към 20% поддръжка измежду решилите да гласоподават - и няма евентуални сътрудници, с които да сглоби болшинство. Дори да прибавим Движение за права и свободи и “Патриотите” към сметката на ГЕРБ (с обичайните ангажименти, че тези партии сякаш нямат нищо общо посред си), тези гласове отново не са задоволителни за сформиране на държавно управление. А огромна коалиция на Борисов с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи е по-скоро измислица или някакъв проект за групово харакири;
Двигателите на смяната - партиите Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ - са във прогресивен тренд спрямо предходните избори. Проучвания сочат, че в този момент те имат дружно към 40% поддръжка. Има Такъв Народ спори с ГЕРБ за първото място и като цяло се развива по модела на ГЕРБ и Национална движение „Симеон Втори" - популистки, персоналистки обединения, които разчитат на мощно антикорупционно обръщение и харизмата на водачите си. " Демократична България " гони 12-14%, което е оттатък постиганото от така наречен градска десница през последните петнайсетина години: този таван за финален път бе преминат на изборите през 2005 година, когато всички партии вдясно (ДСБ, Съюз на демократичните сили и групировката на Софиянски) получиха дружно към 21%. С забележимото оттегляне на ГЕРБ " Демократична България " има сериозен късмет и капацитет да притегли десен и центристки избор надалеч оттатък актуалните си проценти;
Служебното държавно управление е модел, който онагледява по какъв начин може да се ръководи страната без ГЕРБ. Части от това държавно управление - изключително икономическият му екип - се показват като съществени претенденти за министри в едно технократско държавно управление след изборите, което би било формирано главно с покрепата на партиите на смяната. Тоест, управническата опция на ГЕРБ не е химера, а действителност, с която хората могат да се срещнат образно. Засега служебното ръководство се приема по-скоро положително от обществото.
Пред ГЕРБ продължава да стои лидерският въпрос. Защото това е персоналистка партия, чийто лидер за една численост не попадна в листата “Магнитски”, въпреки че е пресилено да се каже, че е останал отвън него. Бойко Борисов - като един същински котарак на Шрьодингер - най-малко от 2020 обитава в това неизяснено квантово положение: болшинството от хората (в България и в чужбина) са уверени, че е в листата на корумпираните, без обаче да е категорично упоменат от домашна или интернационална институция. Колкото и да е стабилно това положение, то би дисквалифицирало всеки като политически водач на страната му. Дори един Нетаняху, който въпреки всичко е ученик на MIT.
На този декор електоралният срив на ГЕРБ за сметка на партиите на смяната би бил една разумна и предизвестена “изненада” на изборите на 11 юли.
Четири съответни аргументи
Конкретна причина за едно такова развиване може да се окаже преди всичко отливът от ГЕРБ на така наречен " конформистки вот”. Значим % от хората просто обичат да гласоподават за този, който ще победи. Борисов и партията му евентуално няма да са спечелилите, само че още по-важното е, че те към този момент и не наподобяват като спечелили. Лидерът е в горчиво-оправдателен режим, пъстър със заядливи бележки към съперниците. Останалите представители на ГЕРБ наподобяват като тайфа по ограничение на вредите и изпомпване на водата в транспортен съд със сериозна пробойна. Това не е лъчение, което ще притегли феновете на успеха.
Втора причина за отлив на гласове от някогашните ръководещи може да се окаже комбинацията сред машинното гласоподаване и опитите на Бойко Рашков да ограничи схемите за платен и следен избор. Спекулативно е да се дават стойности на тези нелицеприятни явления, само че за жалост те съществуват. Ако размерът им стане явен и в случай че той е забележителен, това би хвърлило сериозна сянка върху българската народна власт от последното десетилетие. А тя и без друго не е огряна от слънцето на високото качество.
Трета съответна причина за отлив на гласове от ГЕРБ може да се окаже желанието на хората да внесат изясненост в обстановката. България е в политическо междувремие: остарялото се е компрометирало, само че още не си е отишло, а новото не се е наложило напълно и към него остават въпроси. Възможно е хората да гласоподават за продължение на междувремието. Но мнозина несъмнено към този момент си споделят, че страната би трябвало да върви напред - колкото и мъчително да е това за някогашните ръководещи и за хората, които ги поддържат. Един подобен скок на доверие към новото е характерен за демокрацията - другояче ръководещите все ще печелят. Надеждата, че страната може да се ръководи и по-добре, е мощен положителен мотиватор в интерес на партиите на смяната.
И най-после: акцията, която се води, е приглушена и под сурдинка. Това на пръв взор облагодетелства ГЕРБ, тъй като не предвещава огромни промени и разбърквания. Но актуалните трендове са отрицателни за ГЕРБ и в случай че те се запазят, ерозията им ще продължи чак до изборния ден. В този смисъл ГЕРБ имат интерес от разчупване на сегашната динамичност, тъй като тя несъмнено не е в тяхна изгода. Кампанията им обаче е извънредно вяла и неубедителна. Борисов е влезнал в ролята на старейшина, който е пред пенсия. Поучава младите и се жалва от неналичието на почитание, само че към този момент от по-задна линия. Напред обаче към момента няма водач - Даниел Митов е изпълняващ длъжността, подпомаган от Томислав Дончев, само че и двамата нямат нито официална, нито съдържателна политическа легитимация за тази си функционалност. А също така акцията се състои от партизански акции на Тома Биков, който разобличава малко или повече евентуални корупционни произшествия на служебното държавно управление. Резултатите са по-скоро комични: едните раздали 700 милиона от държавния бюджет и 1 милиард от ББР на доближени предприемачи, а за другите има подозрения, че шефът на Национална агенция за приходите продал компанията си на безимотно лице. За феновете на моралните правила обаче Ямбол не е Стамбул. Единствен лъч на вяра за хората на Борисов бе всенародната благосклонност към уволнения от служебното държавно управление професор Кантарджиев, само че и това беше знамение за три дни, което не съумя да компенсира резултата от шокиращи назначения на някогашните ръководещи - като тези в борда на ББР да вземем за пример.
За потребността от пост-Борисова терапия
Ако “изненадата” със срутва на ГЕРБ на идните избори е толкоз разумна, какво би могло да я предотврати? Основният фактор, който към този момент играе в интерес на ГЕРБ, е, че огромна част от националните медии към момента не са осъзнали смяната. Държат се по този начин, като че ли ГЕРБ още ръководят или най-малко са измежду главните кандидати за бъдещото ръководство. Обяснението на този феномен е ненапълно в управлението на Българска национална телевизия и в скритите участия в собствеността и ръководството на частните медийни групи, които си личат по публицистичната им политика. Но има и по-дълбок пояснителен слой: огромни сегменти на обществото към момента не могат да свикнат с мисълта, че ГЕРБ са вън от ръководството. Тези сегменти даже изпадат в скрита суматоха от този факт. 12 години са една шеста от живота на българина: това не е време, което може да се подценява. Борисов се е трансформирал във откъс от символната инфраструктура на българското общество, която не може просто да бъде “изчегъртана”.
От тази позиция партиите на смяната сякаш подценяват потребността от пост-Борисова терапия на българското общество. Тази терапия би трябвало да включва няколко детайла - с изключение на рецензия на недъзите на “модела Борисов”, които към този момент и слепите видяха. Тя би трябвало да подсигурява, че позитивите от последните 12 години ще се запазят - нещо, което икономическата политика на служебното държавно управление прави добре. И най-важното: лечението би трябвало да показва, че няма да се сдобием с нов Борисов, който персоналистки и шуробаджаначески да управлява страната през идващите десетилетия. За страдание обаче изкушени за тази роля има.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
България се намира в невиждана обстановка, а на изборите на 11 юли може да се стигне до тази напълно разумна " изненада ": срив на ГЕРБ за сметка на партиите на смяната. Даниел Смилов изяснява аргументите.
България се намира в невиждана обстановка, а партийната ѝ система е в развой на сериозна промяна. Вече имаме обилни разбърквания измежду политическите сили и тези процеси несъмнено ще се засилят след изборите през юли. Новото е следното:
Не е евентуално ГЕРБ да взе участие в бъдещото ръководство на страната. Партията на Борисов има към 20% поддръжка измежду решилите да гласоподават - и няма евентуални сътрудници, с които да сглоби болшинство. Дори да прибавим Движение за права и свободи и “Патриотите” към сметката на ГЕРБ (с обичайните ангажименти, че тези партии сякаш нямат нищо общо посред си), тези гласове отново не са задоволителни за сформиране на държавно управление. А огромна коалиция на Борисов с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи е по-скоро измислица или някакъв проект за групово харакири;
Двигателите на смяната - партиите Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ - са във прогресивен тренд спрямо предходните избори. Проучвания сочат, че в този момент те имат дружно към 40% поддръжка. Има Такъв Народ спори с ГЕРБ за първото място и като цяло се развива по модела на ГЕРБ и Национална движение „Симеон Втори" - популистки, персоналистки обединения, които разчитат на мощно антикорупционно обръщение и харизмата на водачите си. " Демократична България " гони 12-14%, което е оттатък постиганото от така наречен градска десница през последните петнайсетина години: този таван за финален път бе преминат на изборите през 2005 година, когато всички партии вдясно (ДСБ, Съюз на демократичните сили и групировката на Софиянски) получиха дружно към 21%. С забележимото оттегляне на ГЕРБ " Демократична България " има сериозен късмет и капацитет да притегли десен и центристки избор надалеч оттатък актуалните си проценти;
Служебното държавно управление е модел, който онагледява по какъв начин може да се ръководи страната без ГЕРБ. Части от това държавно управление - изключително икономическият му екип - се показват като съществени претенденти за министри в едно технократско държавно управление след изборите, което би било формирано главно с покрепата на партиите на смяната. Тоест, управническата опция на ГЕРБ не е химера, а действителност, с която хората могат да се срещнат образно. Засега служебното ръководство се приема по-скоро положително от обществото.
Пред ГЕРБ продължава да стои лидерският въпрос. Защото това е персоналистка партия, чийто лидер за една численост не попадна в листата “Магнитски”, въпреки че е пресилено да се каже, че е останал отвън него. Бойко Борисов - като един същински котарак на Шрьодингер - най-малко от 2020 обитава в това неизяснено квантово положение: болшинството от хората (в България и в чужбина) са уверени, че е в листата на корумпираните, без обаче да е категорично упоменат от домашна или интернационална институция. Колкото и да е стабилно това положение, то би дисквалифицирало всеки като политически водач на страната му. Дори един Нетаняху, който въпреки всичко е ученик на MIT.
На този декор електоралният срив на ГЕРБ за сметка на партиите на смяната би бил една разумна и предизвестена “изненада” на изборите на 11 юли.
Четири съответни аргументи
Конкретна причина за едно такова развиване може да се окаже преди всичко отливът от ГЕРБ на така наречен " конформистки вот”. Значим % от хората просто обичат да гласоподават за този, който ще победи. Борисов и партията му евентуално няма да са спечелилите, само че още по-важното е, че те към този момент и не наподобяват като спечелили. Лидерът е в горчиво-оправдателен режим, пъстър със заядливи бележки към съперниците. Останалите представители на ГЕРБ наподобяват като тайфа по ограничение на вредите и изпомпване на водата в транспортен съд със сериозна пробойна. Това не е лъчение, което ще притегли феновете на успеха.
Втора причина за отлив на гласове от някогашните ръководещи може да се окаже комбинацията сред машинното гласоподаване и опитите на Бойко Рашков да ограничи схемите за платен и следен избор. Спекулативно е да се дават стойности на тези нелицеприятни явления, само че за жалост те съществуват. Ако размерът им стане явен и в случай че той е забележителен, това би хвърлило сериозна сянка върху българската народна власт от последното десетилетие. А тя и без друго не е огряна от слънцето на високото качество.
Трета съответна причина за отлив на гласове от ГЕРБ може да се окаже желанието на хората да внесат изясненост в обстановката. България е в политическо междувремие: остарялото се е компрометирало, само че още не си е отишло, а новото не се е наложило напълно и към него остават въпроси. Възможно е хората да гласоподават за продължение на междувремието. Но мнозина несъмнено към този момент си споделят, че страната би трябвало да върви напред - колкото и мъчително да е това за някогашните ръководещи и за хората, които ги поддържат. Един подобен скок на доверие към новото е характерен за демокрацията - другояче ръководещите все ще печелят. Надеждата, че страната може да се ръководи и по-добре, е мощен положителен мотиватор в интерес на партиите на смяната.
И най-после: акцията, която се води, е приглушена и под сурдинка. Това на пръв взор облагодетелства ГЕРБ, тъй като не предвещава огромни промени и разбърквания. Но актуалните трендове са отрицателни за ГЕРБ и в случай че те се запазят, ерозията им ще продължи чак до изборния ден. В този смисъл ГЕРБ имат интерес от разчупване на сегашната динамичност, тъй като тя несъмнено не е в тяхна изгода. Кампанията им обаче е извънредно вяла и неубедителна. Борисов е влезнал в ролята на старейшина, който е пред пенсия. Поучава младите и се жалва от неналичието на почитание, само че към този момент от по-задна линия. Напред обаче към момента няма водач - Даниел Митов е изпълняващ длъжността, подпомаган от Томислав Дончев, само че и двамата нямат нито официална, нито съдържателна политическа легитимация за тази си функционалност. А също така акцията се състои от партизански акции на Тома Биков, който разобличава малко или повече евентуални корупционни произшествия на служебното държавно управление. Резултатите са по-скоро комични: едните раздали 700 милиона от държавния бюджет и 1 милиард от ББР на доближени предприемачи, а за другите има подозрения, че шефът на Национална агенция за приходите продал компанията си на безимотно лице. За феновете на моралните правила обаче Ямбол не е Стамбул. Единствен лъч на вяра за хората на Борисов бе всенародната благосклонност към уволнения от служебното държавно управление професор Кантарджиев, само че и това беше знамение за три дни, което не съумя да компенсира резултата от шокиращи назначения на някогашните ръководещи - като тези в борда на ББР да вземем за пример.
За потребността от пост-Борисова терапия
Ако “изненадата” със срутва на ГЕРБ на идните избори е толкоз разумна, какво би могло да я предотврати? Основният фактор, който към този момент играе в интерес на ГЕРБ, е, че огромна част от националните медии към момента не са осъзнали смяната. Държат се по този начин, като че ли ГЕРБ още ръководят или най-малко са измежду главните кандидати за бъдещото ръководство. Обяснението на този феномен е ненапълно в управлението на Българска национална телевизия и в скритите участия в собствеността и ръководството на частните медийни групи, които си личат по публицистичната им политика. Но има и по-дълбок пояснителен слой: огромни сегменти на обществото към момента не могат да свикнат с мисълта, че ГЕРБ са вън от ръководството. Тези сегменти даже изпадат в скрита суматоха от този факт. 12 години са една шеста от живота на българина: това не е време, което може да се подценява. Борисов се е трансформирал във откъс от символната инфраструктура на българското общество, която не може просто да бъде “изчегъртана”.
От тази позиция партиите на смяната сякаш подценяват потребността от пост-Борисова терапия на българското общество. Тази терапия би трябвало да включва няколко детайла - с изключение на рецензия на недъзите на “модела Борисов”, които към този момент и слепите видяха. Тя би трябвало да подсигурява, че позитивите от последните 12 години ще се запазят - нещо, което икономическата политика на служебното държавно управление прави добре. И най-важното: лечението би трябвало да показва, че няма да се сдобием с нов Борисов, който персоналистки и шуробаджаначески да управлява страната през идващите десетилетия. За страдание обаче изкушени за тази роля има.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ