Аз съм гей и това си е окей: Историята на едно признание
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тези думи Воверайт произнася на 10 юни 2001 година по време на ексклузивен конгрес на Социалдемократическата партия в Берлин, на който е трябвало да бъде номиниран като кандидат-кмет. Цяла Германия тогава е стъписана. За пръв път политик от подобен сан признава обществено своята хомосексуалност. За към момента прекомерно консервативната по това време Германия това е същинска гражданска война.
Воверайт е знаел, че булевардни издания се готвят да разгласяват информация за неговата хомосексуалност. Затова той взема решение да заяви този факт обществено и да изпревари възможен скандал към кандидатурата му за основен кмет на Берлин.
Изненада, само че и самопризнание за откритостта
Отзивите на това изненадващо самопризнание се оказват най-вече позитивни. За редица известни персони в Германия по-късно стана доста по-лесно обществено да приказват за своята полова ориентировка.
Воверайт, който беше кмет на Берлин от 2001 до 2014 година, съобщи след това пред „ Тагесшпигел “ следното: „ Бях и малко горделив. Чак по-късно осъзнах каква вълна е отприщило това мое самопризнание - освен в Берлин и Германия, а и в целия свят “, споделя той.
Тази неприкритост по един до тогава премълчаван въпрос отстрани едно значимо публично табу: " Don't ask, don't tell " - подобен беше методът към тази тематика по това време. Още същата година (2001) за кмет на Хамбург е определен християндемократът Оле декор Бойст, който също не крие своята хомосексуална ориентировка.
Либералът Гидо Вестервеле от Свободната Демократическа Партия по-късно прави същото и става първият външен министър на Германия, който освен обществено признава този факт, само че и на доста публични фотоси театралничи дружно със своя сътрудник. Факт, който не на всички места е бил одобряван одобрително - да вземем за пример в Саудитска Арабия, където Вестервеле идва на публично посещаване през 2010 година. А това е страна, в която хомосексуалността и до през днешния ден се санкционира със гибел.
Почти идентични права с хетеросексуалните
В юридическо отношение хомосексуалните в Германия през днешния ден имат съвсем идентични права с хетеросексуалните двойки. До 1969 година хомосексуалността в Германия е била преследвана от закона - по смисъла на тогавашния Наказателен кодекс от 1872 година.
Чак през 1994 година съответният параграф е изваден от Кодекса, а от 2001 година насам хомосексуалните двойки към този момент имат правото да се вписват публично като „ регистрирани сътрудници “ - съюз, който не е напълно равносилен с брака. Така с някои изключения, отнасящи се до данъчното и фамилното право, правата на хомосексуалните двойки значително са към този момент изравнени с тези на останалите.
Следващата значима стъпка по този дълъг път беше историческото решение на Бундестага през 2017 година, станало известно като „ брак за всички “. С него страната дефинитивно призна правата на еднополовите сътрудници.
Автор: Фолкер Витинг
Тези думи Воверайт произнася на 10 юни 2001 година по време на ексклузивен конгрес на Социалдемократическата партия в Берлин, на който е трябвало да бъде номиниран като кандидат-кмет. Цяла Германия тогава е стъписана. За пръв път политик от подобен сан признава обществено своята хомосексуалност. За към момента прекомерно консервативната по това време Германия това е същинска гражданска война.
Воверайт е знаел, че булевардни издания се готвят да разгласяват информация за неговата хомосексуалност. Затова той взема решение да заяви този факт обществено и да изпревари възможен скандал към кандидатурата му за основен кмет на Берлин.
Изненада, само че и самопризнание за откритостта
Отзивите на това изненадващо самопризнание се оказват най-вече позитивни. За редица известни персони в Германия по-късно стана доста по-лесно обществено да приказват за своята полова ориентировка.
Воверайт, който беше кмет на Берлин от 2001 до 2014 година, съобщи след това пред „ Тагесшпигел “ следното: „ Бях и малко горделив. Чак по-късно осъзнах каква вълна е отприщило това мое самопризнание - освен в Берлин и Германия, а и в целия свят “, споделя той.
Тази неприкритост по един до тогава премълчаван въпрос отстрани едно значимо публично табу: " Don't ask, don't tell " - подобен беше методът към тази тематика по това време. Още същата година (2001) за кмет на Хамбург е определен християндемократът Оле декор Бойст, който също не крие своята хомосексуална ориентировка.
Либералът Гидо Вестервеле от Свободната Демократическа Партия по-късно прави същото и става първият външен министър на Германия, който освен обществено признава този факт, само че и на доста публични фотоси театралничи дружно със своя сътрудник. Факт, който не на всички места е бил одобряван одобрително - да вземем за пример в Саудитска Арабия, където Вестервеле идва на публично посещаване през 2010 година. А това е страна, в която хомосексуалността и до през днешния ден се санкционира със гибел.
Почти идентични права с хетеросексуалните
В юридическо отношение хомосексуалните в Германия през днешния ден имат съвсем идентични права с хетеросексуалните двойки. До 1969 година хомосексуалността в Германия е била преследвана от закона - по смисъла на тогавашния Наказателен кодекс от 1872 година.
Чак през 1994 година съответният параграф е изваден от Кодекса, а от 2001 година насам хомосексуалните двойки към този момент имат правото да се вписват публично като „ регистрирани сътрудници “ - съюз, който не е напълно равносилен с брака. Така с някои изключения, отнасящи се до данъчното и фамилното право, правата на хомосексуалните двойки значително са към този момент изравнени с тези на останалите.
Следващата значима стъпка по този дълъг път беше историческото решение на Бундестага през 2017 година, станало известно като „ брак за всички “. С него страната дефинитивно призна правата на еднополовите сътрудници.
Автор: Фолкер Витинг
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ