За институционалния бойкот на Закона за защита на животните - Габриела Пападопова за ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Нерешените проблеми в България са толкоз доста, че за голямо страдание се простират чак до животните, които населяват територията на страната ни. Закон за отбрана на животните има, добър е, само че не се ползва добре. Между другото, сходно на доста други закони в клетата ни република.
В годината, в която неправителствената организация „ На Tи с природата “ празнува 20 години от основаването си, ФАКТИ се свързахме с госпожа Габриела Пападопова, която е част от това Неправителствени организации, което към този момент две десетилетия се бори за по-хуманно отношение към животните у нас, за положително законодателство, когато става дума за тях и природата, както и за други неща, които можете да научите в идващите редове.
- Г-жо Пападопова, 20 години „ На Tи с природата “. Каква е равносметката Ви?
- През 2001 година сдружението беше основано с съществена цел основаване на Закон за отбрана на животните. Законът е реалност от 2008, а създателите и доброволците ни бяха главният мотор на основаването и приемането му. Следваща цел, по която работихме с сътрудници, беше инкриминирането на особената свирепост. Текстовете бяха включени в Наказателния кодекс през 2011. През годините си поставяхме нови цели и поехме нови отговорности. Участвахме в съвещания и работни групи за основаване на наредби, писахме мнения, подавахме тъжби и сигнали, водихме каузи против институции, сътрудничихме си с други, на които им се работеше по закон. Също по този начин консултирахме и помагахме на жители и сътрудници, организирахме просветителни събития и акции, представихме пред комисия на Европейския парламент проблемите, свързани с жестокостта към животни в приютите, помагахме на животни в неволя и още доста, доста неща свършихме.
Тъй като сме доброволческа организация, без хора на заплата и без обезпечена прехрана, не беше елементарно. Но, като цяло – оцеляхме, пораснахме и можем да кажем, че свършихме много и добра работа.
- До каква степен се припокриват задачите и целите Ви през 2001 година с настоящите?
- Всъщност, като изключим към този момент постигнатото, няма огромна смяна. Сега задачите и целите ни са по-скоро да научим институции и жители да ползват законодателството в практиката. И където има пропуски – да помогнем да се усъвършенства. По отношение на законодателството, касаещо диви животни и животни в зоопаркове, има доста работа. По отношение взаимоотношение сред институции и основаване на съответни процедури за деяние по сигнали – също има доста за правене.
- Какво можете да ни разкажете за законодателството в България по повод отбраната на животните от принуждение – добре ли е написано, ползва ли се дейно?
- Ще се опитам да обясня нещата допустимо най-простичко. Законът за отбрана на животните, при неговото основаване и приемане, беше един актуален и добър закон. Получи даже интернационално самопризнание. Но институциите, които трябваше да го ползват на процедура и да управляват използването, до ден сегашен безмълвно отхвърлят да го вършат. През годините този закон беше променян – с цел да отърват от санкции кметовете, които нищо не правеха, с цел да няма безстопанствени животни, с цел да се сътвори БАБХ, която да стане надзорен орган по този закон, с цел да се направи една безмислена Национална стратегия и така нататък Всяка смяна утежняваше качеството му.
Законът, от своя страна, би трябвало да бъде последван от подзаконови актове (наредби, указания и т.н.), които да дават конкретика кое по какъв начин да се случва в практиката. Проблемът е в качеството на част от тези актове – в пожелателните текстове, в неналичието на конкретика и ясни процедури, в непосочване на наказания за неизпълнени отговорности.
Другият голям проблем е в хората, които следва да управляват използването на закона и да постановат наказания при положение на несъблюдение. Това нормално са хората от БАБХ. Агенцията, придобила популярност като „ убийци на животни “ – да, те дават отговор по закон за хуманното отношение към животните. Пореден образец за това по какъв начин работят е методът, по който тихомълком са евтаназирали 41 питбула в пловдивския подслон, тъй като съгласно тях не били подобаващи за осиновяване. А такова съображение за евтаназия в законодателството няма. Тази организация, в този и тип, не може да извършва функционалностите, вменени ѝ от закона.
- Стигало е до мен изказванието, че институциите – като Прокуратура и Министерство на вътрешните работи, някак не демонстрират задоволително схващане, когато приказваме за принуждение над животни, някак им е далечно. Как си обяснявате това, в случай че, несъмнено, е правилно?
- Тук не става дума за проявление на схващане. Има закон – той би трябвало да се ползва. Престъпленията против животни, включени в Наказателния кодекс, са също толкоз закононарушения, колкото и всички други. Има написана процедура за дейности от страна на чиновниците на Министерство на вътрешните работи по сигнали за свирепост към животни. Масово в районните полицейски ръководства не я познават. Има написана методика, която прокурори и следователи би трябвало да следват при работа по съответните членове на Наказателен кодекс – и там очевидно всеобщо не са осведомени. Обявиха едни чиновници за зоополицаи – под натиска на едно телевизионно предаване, един евродепутат и няколко организации. Организираха им образования. Щяха да ги пращат на образования и в Холандия. Да не мисли някой обаче, че на тях им разпореждат случаите с закононарушения против животни? Не, споделиха от Министерство на вътрешните работи в отговор на наше питане. Не било наложително.
Е, надяваме се в околните години благодарение на тъжби и сигнали да ги „ обучим “. Защото очевидно това е единственият работещ способ.
- Вероятно разполагате със статистика за насилието над животни в България. Спад, застой на едно състояние или растеж има през годините?
- Такава публична статистика няма. От Министерство на вътрешните работи изнасят броя на подадените сигнали. От Прокуратурата – броя на формираните досъдебни производства. От година на година броят на сигналите пораства. Но това не значи, че случаите на принуждение са повече. Просто хората от ден на ден се вълнуват от тематиката и все по-често подават сигнали.
- Пак изхождайки от статистиката, каква е обстановката с бездомните кучета в страната, а също по този начин и прави ли нужното страната, с цел да се оправя с казуса?
- Това е една доста болна тематика. Не, страната не прави нужното и това сме го казвали доста пъти. Много пъти сме казвали и на работни групи в МЗХГ, и в мнения, че би трябвало да се работи върху аргументите – домашните кучета и безразборното им въдене, нерегламентираната търговия, неналичието на надзор върху развъждането, фермите за кучета и вносът от такива. Включително предоставихме на министъра писмо от Интергрупата за животните към Европейския парламент.
Кметовете даже не знаят какъв брой са кучетата на територията на общината им. От 2008 до в този момент са пращали едни измислени доклади, нямащи нищо общо с действителността. БАБХ си е правила доклади на тяхна база. Така, на хартия, работата е вършена. А на процедура, записаните домашни кучета за страната са под 10%.
- На процедура има ли работеща зоополиция в България?
- Не, няма. Всъщност, с цел да е работеща, даже не е нужно да е „ зоо “. Полицията, както изясних нагоре, има обвързване да работи по сигнали за закононарушения по Наказателен кодекс – без значение дали закононарушението е осъществено против човек или е осъществено против животно.
- Вие като неправителствена организация, ангажирана със отбрана на животните, образуване на всеобщо хуманно отношение към тях, както и с екология и отбрана на природата, какво бихте поискали от политическите партии, които от 11 юни интензивно ще се борят за гласа на всички български жители?
- Имаме контакти с политици от разнообразни политически сили. Четем и се интересуваме – кой е планувал в програмата си ограничения, свързани с природата и животните и какви?
След сформиране на Народно заседание и ново държавно управление, ще потърсим разговор с политиците и ще им предоставим оферти, направени от организацията ни и партньорски организации, свързани с решение на най-съществените проблеми – безстопанствени кучета (с фокус върху първопричините), условия в зоопарковете, цивилен надзор и други. А също и основаване на нов орган за надзор по Закона за отбрана на животните и хуманното отношение към тях.
Нерешените проблеми в България са толкоз доста, че за голямо страдание се простират чак до животните, които населяват територията на страната ни. Закон за отбрана на животните има, добър е, само че не се ползва добре. Между другото, сходно на доста други закони в клетата ни република.
В годината, в която неправителствената организация „ На Tи с природата “ празнува 20 години от основаването си, ФАКТИ се свързахме с госпожа Габриела Пападопова, която е част от това Неправителствени организации, което към този момент две десетилетия се бори за по-хуманно отношение към животните у нас, за положително законодателство, когато става дума за тях и природата, както и за други неща, които можете да научите в идващите редове.
- Г-жо Пападопова, 20 години „ На Tи с природата “. Каква е равносметката Ви?
- През 2001 година сдружението беше основано с съществена цел основаване на Закон за отбрана на животните. Законът е реалност от 2008, а създателите и доброволците ни бяха главният мотор на основаването и приемането му. Следваща цел, по която работихме с сътрудници, беше инкриминирането на особената свирепост. Текстовете бяха включени в Наказателния кодекс през 2011. През годините си поставяхме нови цели и поехме нови отговорности. Участвахме в съвещания и работни групи за основаване на наредби, писахме мнения, подавахме тъжби и сигнали, водихме каузи против институции, сътрудничихме си с други, на които им се работеше по закон. Също по този начин консултирахме и помагахме на жители и сътрудници, организирахме просветителни събития и акции, представихме пред комисия на Европейския парламент проблемите, свързани с жестокостта към животни в приютите, помагахме на животни в неволя и още доста, доста неща свършихме.
Тъй като сме доброволческа организация, без хора на заплата и без обезпечена прехрана, не беше елементарно. Но, като цяло – оцеляхме, пораснахме и можем да кажем, че свършихме много и добра работа.
- До каква степен се припокриват задачите и целите Ви през 2001 година с настоящите?
- Всъщност, като изключим към този момент постигнатото, няма огромна смяна. Сега задачите и целите ни са по-скоро да научим институции и жители да ползват законодателството в практиката. И където има пропуски – да помогнем да се усъвършенства. По отношение на законодателството, касаещо диви животни и животни в зоопаркове, има доста работа. По отношение взаимоотношение сред институции и основаване на съответни процедури за деяние по сигнали – също има доста за правене.
- Какво можете да ни разкажете за законодателството в България по повод отбраната на животните от принуждение – добре ли е написано, ползва ли се дейно?
- Ще се опитам да обясня нещата допустимо най-простичко. Законът за отбрана на животните, при неговото основаване и приемане, беше един актуален и добър закон. Получи даже интернационално самопризнание. Но институциите, които трябваше да го ползват на процедура и да управляват използването, до ден сегашен безмълвно отхвърлят да го вършат. През годините този закон беше променян – с цел да отърват от санкции кметовете, които нищо не правеха, с цел да няма безстопанствени животни, с цел да се сътвори БАБХ, която да стане надзорен орган по този закон, с цел да се направи една безмислена Национална стратегия и така нататък Всяка смяна утежняваше качеството му.
Законът, от своя страна, би трябвало да бъде последван от подзаконови актове (наредби, указания и т.н.), които да дават конкретика кое по какъв начин да се случва в практиката. Проблемът е в качеството на част от тези актове – в пожелателните текстове, в неналичието на конкретика и ясни процедури, в непосочване на наказания за неизпълнени отговорности.
Другият голям проблем е в хората, които следва да управляват използването на закона и да постановат наказания при положение на несъблюдение. Това нормално са хората от БАБХ. Агенцията, придобила популярност като „ убийци на животни “ – да, те дават отговор по закон за хуманното отношение към животните. Пореден образец за това по какъв начин работят е методът, по който тихомълком са евтаназирали 41 питбула в пловдивския подслон, тъй като съгласно тях не били подобаващи за осиновяване. А такова съображение за евтаназия в законодателството няма. Тази организация, в този и тип, не може да извършва функционалностите, вменени ѝ от закона.
- Стигало е до мен изказванието, че институциите – като Прокуратура и Министерство на вътрешните работи, някак не демонстрират задоволително схващане, когато приказваме за принуждение над животни, някак им е далечно. Как си обяснявате това, в случай че, несъмнено, е правилно?
- Тук не става дума за проявление на схващане. Има закон – той би трябвало да се ползва. Престъпленията против животни, включени в Наказателния кодекс, са също толкоз закононарушения, колкото и всички други. Има написана процедура за дейности от страна на чиновниците на Министерство на вътрешните работи по сигнали за свирепост към животни. Масово в районните полицейски ръководства не я познават. Има написана методика, която прокурори и следователи би трябвало да следват при работа по съответните членове на Наказателен кодекс – и там очевидно всеобщо не са осведомени. Обявиха едни чиновници за зоополицаи – под натиска на едно телевизионно предаване, един евродепутат и няколко организации. Организираха им образования. Щяха да ги пращат на образования и в Холандия. Да не мисли някой обаче, че на тях им разпореждат случаите с закононарушения против животни? Не, споделиха от Министерство на вътрешните работи в отговор на наше питане. Не било наложително.
Е, надяваме се в околните години благодарение на тъжби и сигнали да ги „ обучим “. Защото очевидно това е единственият работещ способ.
- Вероятно разполагате със статистика за насилието над животни в България. Спад, застой на едно състояние или растеж има през годините?
- Такава публична статистика няма. От Министерство на вътрешните работи изнасят броя на подадените сигнали. От Прокуратурата – броя на формираните досъдебни производства. От година на година броят на сигналите пораства. Но това не значи, че случаите на принуждение са повече. Просто хората от ден на ден се вълнуват от тематиката и все по-често подават сигнали.
- Пак изхождайки от статистиката, каква е обстановката с бездомните кучета в страната, а също по този начин и прави ли нужното страната, с цел да се оправя с казуса?
- Това е една доста болна тематика. Не, страната не прави нужното и това сме го казвали доста пъти. Много пъти сме казвали и на работни групи в МЗХГ, и в мнения, че би трябвало да се работи върху аргументите – домашните кучета и безразборното им въдене, нерегламентираната търговия, неналичието на надзор върху развъждането, фермите за кучета и вносът от такива. Включително предоставихме на министъра писмо от Интергрупата за животните към Европейския парламент.
Кметовете даже не знаят какъв брой са кучетата на територията на общината им. От 2008 до в този момент са пращали едни измислени доклади, нямащи нищо общо с действителността. БАБХ си е правила доклади на тяхна база. Така, на хартия, работата е вършена. А на процедура, записаните домашни кучета за страната са под 10%.
- На процедура има ли работеща зоополиция в България?
- Не, няма. Всъщност, с цел да е работеща, даже не е нужно да е „ зоо “. Полицията, както изясних нагоре, има обвързване да работи по сигнали за закононарушения по Наказателен кодекс – без значение дали закононарушението е осъществено против човек или е осъществено против животно.
- Вие като неправителствена организация, ангажирана със отбрана на животните, образуване на всеобщо хуманно отношение към тях, както и с екология и отбрана на природата, какво бихте поискали от политическите партии, които от 11 юни интензивно ще се борят за гласа на всички български жители?
- Имаме контакти с политици от разнообразни политически сили. Четем и се интересуваме – кой е планувал в програмата си ограничения, свързани с природата и животните и какви?
След сформиране на Народно заседание и ново държавно управление, ще потърсим разговор с политиците и ще им предоставим оферти, направени от организацията ни и партньорски организации, свързани с решение на най-съществените проблеми – безстопанствени кучета (с фокус върху първопричините), условия в зоопарковете, цивилен надзор и други. А също и основаване на нов орган за надзор по Закона за отбрана на животните и хуманното отношение към тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ