Доц. Атанас Славов пред ФАКТИ - как се сваля главен прокурор
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ По настоящия парламентарен модел няма работещ механизъм за освобождение на основния прокурор въпреки в Конституцията и Закона за правосъдната власт да са планувани официални благоприятни условия това да се случи. Те обаче са неработещи “.
Това сподели конституционалистът и народен представител от „ Демократична България “ в 45-тото Народно заседание доцент Атанас Славов пред ФАКТИ . В подтекста на актуалните митинги с претенции за оставката на основния прокурор Иван Гешев, се свързахме с доцент Славов, с цел да приказваме както за законовите механизми за отстраняването на основен прокурор - т.е. фактическата липса на сходни механизми, по този начин и за предлаганите от „ Демократична България “ промени точно по посока основаване на такава опция по законов ред.
„ На първо място, съгласно Конституцията е допустимо при тежко нарушаване, редовно несъблюдение на служебните отговорности или дейности, накърняващи престижа на правосъдната власт, членове на Висшия правосъден съвет, без значение от коя гилдия, или министърът на правораздаването, да предложат на Висш съдебен съвет такова освобождение, което да бъде доказано с декрет на президента. Това е една официална опция.
Защо тази официална опция е неработеща – първо, тъй като исторически видяно прокурорската квота и парламентарната квота във Висш съдебен съвет постоянно образуват болшинство и то супермнозинство, повече от 2/3. Няма настоящ механизъм, при който състав на Висш съдебен съвет да може да вземе решение, без значение дали по предложение на членове на Висш съдебен съвет или по предложение на министъра на правораздаването, да стартира процедура за освобождение. Напомням, че актуалният основен прокурор беше определен с такова огромно болшинство от 20 гласа. Тоест в сегашния състав на Висш съдебен съвет няма по какъв начин да се образува друго болшинство от това, което поддържа основния прокурор. Така е било във всички предходни сформира на Висш съдебен съвет “, изясни доцент Славов.
„ Помним цялата сага към настояванията за освобождение на основния прокурор Филчев преди към този момент повече от 15 години, по какъв начин беше невероятно да се стигне до такова освобождение, помним и последвалото решението по делото „ Колеви против България “ на Европейския съд по правата на индивида, което се концентрира първо върху невъзможността дейно да се проверява съпричастност и присъединяване на основния прокурор в незаконна активност. И сега сме под Мониторинг за отсъствието на на практика механизъм за осъществяването на ефикасни наказателни следствия на основния прокурор, до момента в който заема поста и надлежно за неспособност той да бъде освободен от служба по един работещ метод “, сподели още той.
„ Формално в Конституцията има текстове, които биха могли да се употребяват. Реално конституционният механизъм е неработещ, тъй като основният прокурор постоянно има болшинство във Висш съдебен съвет “, заключи доцент Славов.
Именно по тази причина е належащо да се сътвори законов механизъм, посредством който основният прокурор да може фактически да бъде освободен от служба. На въпроса дали за основаването на подобен механизъм е належащо Велико национално заседание, доцент Славов отговори: „ Не мисля, че е належащо Велико национално заседание. Допустимо е Народното събрание да промени по подобен метод Конституцията, че да се планува подобен работещ механизъм. В 45-тото Народно заседание „ Демократична България “ предложи модел за освобождение на основния прокурор с промени в Конституцията.
Този модел има следните етапи. На първо място, Народното събрание да може да вземе решение за освобождение с болшинство 3/5 от народните представители и по-късно президентът да издаде декрет за освобождението. Става дума за напълно нов модел за избор и освобождение на основния прокурор с присъединяване на Народното събрание, тъй че да се носи действителна демократична отговорност пред жителите и пред Народното събрание. Без включването на орган, външен на правосъдната власт, в този развой, съгласно мен няма да има работещ механизъм за освобождение на основния прокурор. Трябва да отбележа, че съществуването на подобен механизъм за импийчмънт даже е по-важно от метода, по който се избира основен прокурор .
Именно опцията той да бъде освободен дейно основава други тласъци за лицето, което реализира функционалностите на основен прокурор. Това лице към този момент ще знае, че може да му бъде търсена отговорност. Веднъж лишен от цялата си власт, откакто бъде освободен, по отношение на това лице могат да се организират всевъзможни процесуално-следствени дейности “.
„ Големият проблем в настоящия модел обаче е точно това, че основният прокурор концентрира цялата власт в своите ръце във връзка с Прокуратурата. Той, в случай че би трябвало да направя една метафора, е като фараон в абсолютисткия интервал на египетската монархия точно - основният прокурор е със статута на полубог: никой не може да му търси отговорност по политически или правосъден механизъм. Това слага основния прокурор отвън механизмите за демократична отчетност и надзор на управляващите. Затова и рекомендациите в няколко разнообразни отчета – Механизъм за съдействие и инспекция, Доклад за върховенството на правото, отчетите на Комитета на министрите на Съвета на Европа, решенията на Съда в Страсбург. Те слагат точно този главен въпрос за механизъм за търсене на отговорност, освобождение на основния прокурор и дейно следствие за осъществените нарушавания “, сподели още доцент Славов.
Припомняме, че при въвеждането на фигура на прокурор, проверяващ основния прокурор, която Конституционния съд разгласи за противоконституционна със свое решение, подобен механизъм за освобождение на основния прокурор липсваше. Това удостовери и доцент Славов и добави: „ Конституционният съд, обявявайки институцията на специфичния прокурор за противоконституционна, връща нещата в миналата обстановка. В настоящия парламентарен модел нямаме подобен ефикасен механизъм за търсене на отговорност просто тъй като основният прокурор от една стана, като ръководител на Прокурорската гилдия, и от друга, като началник на всички прокурори и следователи, в действителност има цялостната власт и цялостния имунитет да не може да бъде разследван, разпитван и освобождаван.
Ако се вземе модел, в който прокурорската квота във Висш съдебен съвет не взе участие във образуването на болшинство, защото те са директно подчинени на основния прокурор и са заинтригувани в целия развой, това е най-малката стъпка. Според мен и „ Демократична България “ би трябвало да се работи по-радикално и да се планува освобождение с присъединяване на Народното събрание, т.е. би трябвало да се планува една процедура по импийчмънт на основния прокурор “.
На въпроса дали следствието и освобождението на основния прокурор би трябвало да се гледат като сложни ограничения, доцент Славов отговори утвърдително. „ Логиката е, че в случай че може да бъде освободен по този ред – пред Народното събрание и с декрет на президента, то тогава няма да има проблем с следствието, тъй като ще се проверява лице, което към този момент няма имунитета и функционалностите на основен прокурор. Процедурата пред Народното събрание ще се развива доста по-бързо, в сравнение с трае едно наказателно следствие. Това ще реши и въпроса за бързото освобождение при положение на тежки нарушавания. След това въпросът с следствието се взема решение съвсем автоматично”, сподели той.
Доц. Атанас Славов разяснява и по какъв начин си изяснява неналичието на сходен механизъм, който сега да работи дейно. „ Липсата на сходен механизъм първо има конституционни предпоставки. Самата учредителна власт преди 30 години не е планувала подобен механизъм. На второ място, доста по-лесно се печели политическа власт, когато имаш протекцията на основния прокурор и когато основният прокурор ти дава съвсем цялостен имунитет от следствие и наказателно гонене. Тоест тези лобита, които управляват избора на основен прокурор, един път сложили го на трона, нямат интерес да му се търси елементарно отговорност. Всяка отговорност покачва рисковете в политическия развой. Когато имаш гаранция, че в продължение на 7 години във връзка с теб има цялостна отбрана, протекция, защита, по по-друг метод се прави политика и бизнес в България. Говорим за политика, която не обслужва обществения интерес, а обслужва разнообразни частни, корпоративни, олигархични и други интереси”, сподели той.
На въпроса дали съгласно него основният прокурор би трябвало да носи политическа отговорност, конституционалистът отговори: „ Този модел, който предложихме за освобождение на основния прокурор, е огледален на модела, който предлагаме за избор – отново през Народното събрание, с квалифицирано болшинство и с декрет на президента, по предложение на министъра на правораздаването. Това би трансформирало основния прокурор в институция, която ще носи обществена, социална отговорност. Не бих я нарекъл тъкмо политическа отговорност, само че се приближава до политическата отговорност”.
Припомняме, че при избора на Иван Гешев за основен прокурор той беше единствен претендент. Тогавашният министър на правораздаването Данаил Кирилов отхвърли да упражни правото си да предложи претендент за основен прокурор. „ Министърът отхвърли и беше ясно за всички, че се излъчва претендент, който е в близки връзки с изпълнителната власт”, сподели доцент Славов. Той удостовери тезата, че при въвеждане на гореизложения модел, съответното политическо лице, предложило основния прокурор, ще носи политическа отговорност.
В края на диалога доцент Славов разяснява точно неносенето на политическа отговорност в този другояче мощно политизиран развой на избор на основен прокурор. „ Големият недостиг на сегашната процедура е, че тя основава неистинското чувство за самостоятелен развой. Едва ли не прокурорите предлагат, системата сама си избира основен прокурор. Всъщност в дълбочина процесът е извънредно политизиран . За миналите години няма нито един основен прокурор, който да не е определен с директната интервенция или благословия, съучастничество на съответната политическа мощ. Въпреки това политическите сили не носят отговорност, основният прокурор не носи отговорност поради системата, която описахме. Това е най-големият недостиг в нашата конституционна система: има една институция със свръхконцентрирана власт, която не предстои на никаква отговорност – нито политическа, нито юридическа. Това е противоположното на дефиницията за правова страна – че всеки носи отговорност, има съвместен надзор и схващане сред управляващите и така нататък В случая имаме един анклав в лицето на Прокуратурата, на основния прокурор, който не носи никаква отговорност и действително не се регистрира пред никого, а може с дейностите си да отстрани всеки един бизнес или всеки един политически водач, образувайки следствия, инспекции, разпоредби и т.н.”, сподели той.
„ По настоящия парламентарен модел няма работещ механизъм за освобождение на основния прокурор въпреки в Конституцията и Закона за правосъдната власт да са планувани официални благоприятни условия това да се случи. Те обаче са неработещи “.
Това сподели конституционалистът и народен представител от „ Демократична България “ в 45-тото Народно заседание доцент Атанас Славов пред ФАКТИ . В подтекста на актуалните митинги с претенции за оставката на основния прокурор Иван Гешев, се свързахме с доцент Славов, с цел да приказваме както за законовите механизми за отстраняването на основен прокурор - т.е. фактическата липса на сходни механизми, по този начин и за предлаганите от „ Демократична България “ промени точно по посока основаване на такава опция по законов ред.
„ На първо място, съгласно Конституцията е допустимо при тежко нарушаване, редовно несъблюдение на служебните отговорности или дейности, накърняващи престижа на правосъдната власт, членове на Висшия правосъден съвет, без значение от коя гилдия, или министърът на правораздаването, да предложат на Висш съдебен съвет такова освобождение, което да бъде доказано с декрет на президента. Това е една официална опция.
Защо тази официална опция е неработеща – първо, тъй като исторически видяно прокурорската квота и парламентарната квота във Висш съдебен съвет постоянно образуват болшинство и то супермнозинство, повече от 2/3. Няма настоящ механизъм, при който състав на Висш съдебен съвет да може да вземе решение, без значение дали по предложение на членове на Висш съдебен съвет или по предложение на министъра на правораздаването, да стартира процедура за освобождение. Напомням, че актуалният основен прокурор беше определен с такова огромно болшинство от 20 гласа. Тоест в сегашния състав на Висш съдебен съвет няма по какъв начин да се образува друго болшинство от това, което поддържа основния прокурор. Така е било във всички предходни сформира на Висш съдебен съвет “, изясни доцент Славов.
„ Помним цялата сага към настояванията за освобождение на основния прокурор Филчев преди към този момент повече от 15 години, по какъв начин беше невероятно да се стигне до такова освобождение, помним и последвалото решението по делото „ Колеви против България “ на Европейския съд по правата на индивида, което се концентрира първо върху невъзможността дейно да се проверява съпричастност и присъединяване на основния прокурор в незаконна активност. И сега сме под Мониторинг за отсъствието на на практика механизъм за осъществяването на ефикасни наказателни следствия на основния прокурор, до момента в който заема поста и надлежно за неспособност той да бъде освободен от служба по един работещ метод “, сподели още той.
„ Формално в Конституцията има текстове, които биха могли да се употребяват. Реално конституционният механизъм е неработещ, тъй като основният прокурор постоянно има болшинство във Висш съдебен съвет “, заключи доцент Славов.
Именно по тази причина е належащо да се сътвори законов механизъм, посредством който основният прокурор да може фактически да бъде освободен от служба. На въпроса дали за основаването на подобен механизъм е належащо Велико национално заседание, доцент Славов отговори: „ Не мисля, че е належащо Велико национално заседание. Допустимо е Народното събрание да промени по подобен метод Конституцията, че да се планува подобен работещ механизъм. В 45-тото Народно заседание „ Демократична България “ предложи модел за освобождение на основния прокурор с промени в Конституцията.
Този модел има следните етапи. На първо място, Народното събрание да може да вземе решение за освобождение с болшинство 3/5 от народните представители и по-късно президентът да издаде декрет за освобождението. Става дума за напълно нов модел за избор и освобождение на основния прокурор с присъединяване на Народното събрание, тъй че да се носи действителна демократична отговорност пред жителите и пред Народното събрание. Без включването на орган, външен на правосъдната власт, в този развой, съгласно мен няма да има работещ механизъм за освобождение на основния прокурор. Трябва да отбележа, че съществуването на подобен механизъм за импийчмънт даже е по-важно от метода, по който се избира основен прокурор .
Именно опцията той да бъде освободен дейно основава други тласъци за лицето, което реализира функционалностите на основен прокурор. Това лице към този момент ще знае, че може да му бъде търсена отговорност. Веднъж лишен от цялата си власт, откакто бъде освободен, по отношение на това лице могат да се организират всевъзможни процесуално-следствени дейности “.
„ Големият проблем в настоящия модел обаче е точно това, че основният прокурор концентрира цялата власт в своите ръце във връзка с Прокуратурата. Той, в случай че би трябвало да направя една метафора, е като фараон в абсолютисткия интервал на египетската монархия точно - основният прокурор е със статута на полубог: никой не може да му търси отговорност по политически или правосъден механизъм. Това слага основния прокурор отвън механизмите за демократична отчетност и надзор на управляващите. Затова и рекомендациите в няколко разнообразни отчета – Механизъм за съдействие и инспекция, Доклад за върховенството на правото, отчетите на Комитета на министрите на Съвета на Европа, решенията на Съда в Страсбург. Те слагат точно този главен въпрос за механизъм за търсене на отговорност, освобождение на основния прокурор и дейно следствие за осъществените нарушавания “, сподели още доцент Славов.
Припомняме, че при въвеждането на фигура на прокурор, проверяващ основния прокурор, която Конституционния съд разгласи за противоконституционна със свое решение, подобен механизъм за освобождение на основния прокурор липсваше. Това удостовери и доцент Славов и добави: „ Конституционният съд, обявявайки институцията на специфичния прокурор за противоконституционна, връща нещата в миналата обстановка. В настоящия парламентарен модел нямаме подобен ефикасен механизъм за търсене на отговорност просто тъй като основният прокурор от една стана, като ръководител на Прокурорската гилдия, и от друга, като началник на всички прокурори и следователи, в действителност има цялостната власт и цялостния имунитет да не може да бъде разследван, разпитван и освобождаван.
Ако се вземе модел, в който прокурорската квота във Висш съдебен съвет не взе участие във образуването на болшинство, защото те са директно подчинени на основния прокурор и са заинтригувани в целия развой, това е най-малката стъпка. Според мен и „ Демократична България “ би трябвало да се работи по-радикално и да се планува освобождение с присъединяване на Народното събрание, т.е. би трябвало да се планува една процедура по импийчмънт на основния прокурор “.
На въпроса дали следствието и освобождението на основния прокурор би трябвало да се гледат като сложни ограничения, доцент Славов отговори утвърдително. „ Логиката е, че в случай че може да бъде освободен по този ред – пред Народното събрание и с декрет на президента, то тогава няма да има проблем с следствието, тъй като ще се проверява лице, което към този момент няма имунитета и функционалностите на основен прокурор. Процедурата пред Народното събрание ще се развива доста по-бързо, в сравнение с трае едно наказателно следствие. Това ще реши и въпроса за бързото освобождение при положение на тежки нарушавания. След това въпросът с следствието се взема решение съвсем автоматично”, сподели той.
Доц. Атанас Славов разяснява и по какъв начин си изяснява неналичието на сходен механизъм, който сега да работи дейно. „ Липсата на сходен механизъм първо има конституционни предпоставки. Самата учредителна власт преди 30 години не е планувала подобен механизъм. На второ място, доста по-лесно се печели политическа власт, когато имаш протекцията на основния прокурор и когато основният прокурор ти дава съвсем цялостен имунитет от следствие и наказателно гонене. Тоест тези лобита, които управляват избора на основен прокурор, един път сложили го на трона, нямат интерес да му се търси елементарно отговорност. Всяка отговорност покачва рисковете в политическия развой. Когато имаш гаранция, че в продължение на 7 години във връзка с теб има цялостна отбрана, протекция, защита, по по-друг метод се прави политика и бизнес в България. Говорим за политика, която не обслужва обществения интерес, а обслужва разнообразни частни, корпоративни, олигархични и други интереси”, сподели той.
На въпроса дали съгласно него основният прокурор би трябвало да носи политическа отговорност, конституционалистът отговори: „ Този модел, който предложихме за освобождение на основния прокурор, е огледален на модела, който предлагаме за избор – отново през Народното събрание, с квалифицирано болшинство и с декрет на президента, по предложение на министъра на правораздаването. Това би трансформирало основния прокурор в институция, която ще носи обществена, социална отговорност. Не бих я нарекъл тъкмо политическа отговорност, само че се приближава до политическата отговорност”.
Припомняме, че при избора на Иван Гешев за основен прокурор той беше единствен претендент. Тогавашният министър на правораздаването Данаил Кирилов отхвърли да упражни правото си да предложи претендент за основен прокурор. „ Министърът отхвърли и беше ясно за всички, че се излъчва претендент, който е в близки връзки с изпълнителната власт”, сподели доцент Славов. Той удостовери тезата, че при въвеждане на гореизложения модел, съответното политическо лице, предложило основния прокурор, ще носи политическа отговорност.
В края на диалога доцент Славов разяснява точно неносенето на политическа отговорност в този другояче мощно политизиран развой на избор на основен прокурор. „ Големият недостиг на сегашната процедура е, че тя основава неистинското чувство за самостоятелен развой. Едва ли не прокурорите предлагат, системата сама си избира основен прокурор. Всъщност в дълбочина процесът е извънредно политизиран . За миналите години няма нито един основен прокурор, който да не е определен с директната интервенция или благословия, съучастничество на съответната политическа мощ. Въпреки това политическите сили не носят отговорност, основният прокурор не носи отговорност поради системата, която описахме. Това е най-големият недостиг в нашата конституционна система: има една институция със свръхконцентрирана власт, която не предстои на никаква отговорност – нито политическа, нито юридическа. Това е противоположното на дефиницията за правова страна – че всеки носи отговорност, има съвместен надзор и схващане сред управляващите и така нататък В случая имаме един анклав в лицето на Прокуратурата, на основния прокурор, който не носи никаква отговорност и действително не се регистрира пред никого, а може с дейностите си да отстрани всеки един бизнес или всеки един политически водач, образувайки следствия, инспекции, разпоредби и т.н.”, сподели той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ