Кой може да казва какво да става в медиите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Национални малките екрани прекъсват програмата си за партийни изказвания с нападки към политически съперници, а политици се пробват да кадруват в тях: два сюжета от последните дни. Кой може да споделя какво да става в медиите?
Първият либерален тест, на който е подложена всяка власт, са връзките ѝ с медиите – най-малкото тъй като се виждат от обществото с „ просто око “. Към актуалната власт вниманието е в допълнение изострено поради упованието след ръководството на ГЕРБ България най-сетне да стартира да се изкачва в класациите за свободата на словото. А тя зависи от независимостта на медиите. Двама министри от служебния кабинет обаче – на вътрешните работи и на културата, към този момент сякаш я подцениха.
Надвишени пълномощия
Вътрешният министър, неудовлетворен от метода, по който го интервюират водещите на утринния блок в бТВ, много недвусмислено загатна, че би трябвало да бъдат свалени от ефир. Нещо неприемливо за министър, както удостовери и личният му началник – военачалник Янев, тъй като каквито и искания да има към работата на публицистите, те не са съображение да прави изказвания отвън пълномощията си и да пренебрегне разделянето на управляващите.
Негативната реакция на културния министър към „ изключителното спиране на публичната Българска национална телевизия и частните бТВ и Нова телевизия “, с цел да бъде излъчена конференция на ГЕРБ, има повече в действителност учредения. Насочва към в действителност противоречив проблем и не е персонално стимулирана, а търси причини в медийния закон.
Той в тази ситуация дава наставления само за Българска национална телевизия. Законодателят е оставил бТВ и НТВ като търговски малките екрани сами да преценят кое политическо наличие съставлява интерес за обществото (без безусловно да е в публичен интерес) и по какъв начин да го включат в предаванията си.
Къде е различната позиция?
Предписанията към Българска национална телевизия не са в наредбите за „ спиране “ на програмата по искане на държавните институции и при бедствия, където със скрита подигравка министърът ги търси, а в задължението на публичната телевизия за плурализъм на гледните точки във всяко едно предаване на политическа или икономическа тема. В разменената преписка с министъра от Българска национална телевизия упорстват, че не става дума са „ спиране ", а за изключително включване на партийни изказвания, каквото нееднократно е имало и е въпрос на публицистична самостоятелност. Това е правилно, въпреки че нямаше да е ненужно публичната телевизия да изясни на обществото какви са публицистичните претекстове за такава неотложност при включването на конференцията на ГЕРБ по средата на диалог с рапърите Павел и Венци Венц за летния им шлагер. Но надалеч по-важно е друго – фрагментът от конференцията е напълно на политическа тема по настоящия въпрос за подслушванията с остри нападки към членове на служения кабинет и е наложително в същото предаване (добре би било и със същата спешност) да се чуе и различната позиция. Ако това не е било механически осъществимо, тематиката трябваше да се създаде в предаване, където би било. Защото в този момент Българска национална телевизия предстои на глоба за липса на плурализъм в предаването „ Денят стартира с Георги Любенов “ от 22 май, което е работа на Съвет за електронни медии. Логично е регулаторът да бъде сезиран от държавното управление или от съответно засегнатите негови членове, сред които министърът на културата не е. Но това, че той го е направил, още не е проблем. Проблемът идва, когато сходно на сътрудника си вътрешен министър, прави обществени намеци за оставката на генералния шеф на Българска национална телевизия, които звучат като опит министърът да каже какво да става в публичната медиа (без нито да е шеф, нито надзирател на БНТ).
" Това не е работа на министъра "
Последователният критик на ръководството на ГЕРБ и експертът по европейско медийно право проф. Нели Огнянова написа: „ Кошлуков или не – не е работа на министъра Минеков. Докато е министър. Министри и депутати би трябвало да не помнят кадруването в медиите. Не им е работа. Няма значение дали не харесват Гавазова и сътрудник, или Кошлуков, или другиго ".
Проф. Огнянова възразява и против нехигиеничната наклонност представители на политическите институции да се вършат на жители и да приказват от тяхно име: „ Някой би споделил: само че министърът работи като жител. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка към този момент не е гражданско деяние, а е искане на член на правителството…
Служебният министър на културата е прочут критик на един предишен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър-гражданин, гледаше на самостоятелната публицистика като на ПР отдел на държавното управление, даде обещание (вече по-късно, от парламента) милиони на Българска национална телевизия, тъй като “Не може Българска национална телевизия единствено да се ближе, без да има вкус” и очевидно поддържа Кошлуков, в това число посредством персонално препоръчаната от него в регулатора Галина Георгиева.
Не е работата да се въздейства, въпреки и с противоположен знак. Работата е тази процедура да бъде прекъсната.
Инструменти има
Предполагам, че към този момент има мощно изнервени читатели: тъй като говорите общи приказки като добре знаете, че и Кошлуков, и Съвет за електронни медии, и националните малките екрани са подвластни от някогашните ръководещи. Зависимостите обаче се поправят не със солови акции в опозиционен жанр, а с способена институционална работа, съобразена с демократичните процедури. Дали най-сетне ще се появи законодател, който да извади финансирането на публичните медии от разпореждането на изпълнителната власт, с цел да не може тя да го понижи да вземем за пример за БНР, в случай че я подлага на критика повече от Българска национална телевизия. Или да планува гражданска квота в Съвет за електронни медии, с цел да може представителите на ръководещите да нямат болшинство в него. Или да сътвори механизъм средствата по отзивчивите тактики на министерствата да се разпределят отвън тях от самостоятелен орган. Или да вкара профилирани прагове на централизация в медийната благосъстоятелност, тъй че да не се основават забележими или невидими монополни позиции и регулаторът по конкуренцията да не може да взима взаимно противоречащи си решения. И по този начин нататък.
Тези нормативни принадлежности, за които по този начин и не се появи политическа воля да бъдат признати, са добре известни – самичък съм ги предложил нееднократно. Но има смисъл да подновим диалога за тях, когато бъде определен настоящ парламент. В момента това, което може да направи новата власт, е единствено да даде образец за нов вид връзки с медиите. И да помни, че когато волята за отмъщение предхожда волята за смяна, нормално не се случва нито едното, нито другото.
Национални малките екрани прекъсват програмата си за партийни изказвания с нападки към политически съперници, а политици се пробват да кадруват в тях: два сюжета от последните дни. Кой може да споделя какво да става в медиите?
Първият либерален тест, на който е подложена всяка власт, са връзките ѝ с медиите – най-малкото тъй като се виждат от обществото с „ просто око “. Към актуалната власт вниманието е в допълнение изострено поради упованието след ръководството на ГЕРБ България най-сетне да стартира да се изкачва в класациите за свободата на словото. А тя зависи от независимостта на медиите. Двама министри от служебния кабинет обаче – на вътрешните работи и на културата, към този момент сякаш я подцениха.
Надвишени пълномощия
Вътрешният министър, неудовлетворен от метода, по който го интервюират водещите на утринния блок в бТВ, много недвусмислено загатна, че би трябвало да бъдат свалени от ефир. Нещо неприемливо за министър, както удостовери и личният му началник – военачалник Янев, тъй като каквито и искания да има към работата на публицистите, те не са съображение да прави изказвания отвън пълномощията си и да пренебрегне разделянето на управляващите.
Негативната реакция на културния министър към „ изключителното спиране на публичната Българска национална телевизия и частните бТВ и Нова телевизия “, с цел да бъде излъчена конференция на ГЕРБ, има повече в действителност учредения. Насочва към в действителност противоречив проблем и не е персонално стимулирана, а търси причини в медийния закон.
Той в тази ситуация дава наставления само за Българска национална телевизия. Законодателят е оставил бТВ и НТВ като търговски малките екрани сами да преценят кое политическо наличие съставлява интерес за обществото (без безусловно да е в публичен интерес) и по какъв начин да го включат в предаванията си.
Къде е различната позиция?
Предписанията към Българска национална телевизия не са в наредбите за „ спиране “ на програмата по искане на държавните институции и при бедствия, където със скрита подигравка министърът ги търси, а в задължението на публичната телевизия за плурализъм на гледните точки във всяко едно предаване на политическа или икономическа тема. В разменената преписка с министъра от Българска национална телевизия упорстват, че не става дума са „ спиране ", а за изключително включване на партийни изказвания, каквото нееднократно е имало и е въпрос на публицистична самостоятелност. Това е правилно, въпреки че нямаше да е ненужно публичната телевизия да изясни на обществото какви са публицистичните претекстове за такава неотложност при включването на конференцията на ГЕРБ по средата на диалог с рапърите Павел и Венци Венц за летния им шлагер. Но надалеч по-важно е друго – фрагментът от конференцията е напълно на политическа тема по настоящия въпрос за подслушванията с остри нападки към членове на служения кабинет и е наложително в същото предаване (добре би било и със същата спешност) да се чуе и различната позиция. Ако това не е било механически осъществимо, тематиката трябваше да се създаде в предаване, където би било. Защото в този момент Българска национална телевизия предстои на глоба за липса на плурализъм в предаването „ Денят стартира с Георги Любенов “ от 22 май, което е работа на Съвет за електронни медии. Логично е регулаторът да бъде сезиран от държавното управление или от съответно засегнатите негови членове, сред които министърът на културата не е. Но това, че той го е направил, още не е проблем. Проблемът идва, когато сходно на сътрудника си вътрешен министър, прави обществени намеци за оставката на генералния шеф на Българска национална телевизия, които звучат като опит министърът да каже какво да става в публичната медиа (без нито да е шеф, нито надзирател на БНТ).
" Това не е работа на министъра "
Последователният критик на ръководството на ГЕРБ и експертът по европейско медийно право проф. Нели Огнянова написа: „ Кошлуков или не – не е работа на министъра Минеков. Докато е министър. Министри и депутати би трябвало да не помнят кадруването в медиите. Не им е работа. Няма значение дали не харесват Гавазова и сътрудник, или Кошлуков, или другиго ".
Проф. Огнянова възразява и против нехигиеничната наклонност представители на политическите институции да се вършат на жители и да приказват от тяхно име: „ Някой би споделил: само че министърът работи като жител. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка към този момент не е гражданско деяние, а е искане на член на правителството…
Служебният министър на културата е прочут критик на един предишен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър-гражданин, гледаше на самостоятелната публицистика като на ПР отдел на държавното управление, даде обещание (вече по-късно, от парламента) милиони на Българска национална телевизия, тъй като “Не може Българска национална телевизия единствено да се ближе, без да има вкус” и очевидно поддържа Кошлуков, в това число посредством персонално препоръчаната от него в регулатора Галина Георгиева.
Не е работата да се въздейства, въпреки и с противоположен знак. Работата е тази процедура да бъде прекъсната.
Инструменти има
Предполагам, че към този момент има мощно изнервени читатели: тъй като говорите общи приказки като добре знаете, че и Кошлуков, и Съвет за електронни медии, и националните малките екрани са подвластни от някогашните ръководещи. Зависимостите обаче се поправят не със солови акции в опозиционен жанр, а с способена институционална работа, съобразена с демократичните процедури. Дали най-сетне ще се появи законодател, който да извади финансирането на публичните медии от разпореждането на изпълнителната власт, с цел да не може тя да го понижи да вземем за пример за БНР, в случай че я подлага на критика повече от Българска национална телевизия. Или да планува гражданска квота в Съвет за електронни медии, с цел да може представителите на ръководещите да нямат болшинство в него. Или да сътвори механизъм средствата по отзивчивите тактики на министерствата да се разпределят отвън тях от самостоятелен орган. Или да вкара профилирани прагове на централизация в медийната благосъстоятелност, тъй че да не се основават забележими или невидими монополни позиции и регулаторът по конкуренцията да не може да взима взаимно противоречащи си решения. И по този начин нататък.
Тези нормативни принадлежности, за които по този начин и не се появи политическа воля да бъдат признати, са добре известни – самичък съм ги предложил нееднократно. Но има смисъл да подновим диалога за тях, когато бъде определен настоящ парламент. В момента това, което може да направи новата власт, е единствено да даде образец за нов вид връзки с медиите. И да помни, че когато волята за отмъщение предхожда волята за смяна, нормално не се случва нито едното, нито другото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ