Асад ще остане на власт. Но как да помогнем на хората в Сирия?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След преброяването на гласовете, подадени на " президентските избори " в Сирия, спечелилият няма да се споделя нито Абдулах Салум Абдулах, нито Махмуд Ахмад Марей. И човек не се нуждае от оракулски качества, с цел да го предскаже. Двамата надълбоко незнайни съперници на Башар Асад нямат никакви шансове, те играят ролята на статисти в един избирателен фарс.
Сигурно е, че остарелият президент на Сирия ще бъде и новият президент. Сигурно е и друго: тези избори не разказват по никакъв метод политическите ползи на сирийското население. Те ни споделят нещо напълно друго: кой държи властта в страната. Това е неприятното обръщение, което ни изпраща този избор: след едно десетилетие война Сирия тъне в съсипия, стотици хиляди хора починаха, милиони избягаха от страната, само че Асад оцеля. И остана на власт.
Смяна на режима не се обрисува
В Сирия са се заели както " великите сили " Русия и Съединени американски щати, по този начин и районни водачи като Турция, Иран, а и Израел. Режимът в Дамаск управлява единствено две трети от територията, само че все пак може да се каже, че той завоюва гражданската война. На хоризонта не се задава нито промяна на режима, нито пък някаква делба на властта край масата за договаряния. Време е да признаем действителността.
Защото Сирия се намира в голяма потребност. Към унищожителните последствия от десетгодишната война в този момент се прибавя и пагубна икономическа рецесия. Единайсет милиона сирийци имат потребност от филантропична помощ, в това число 5 милиона деца. Повечето от тези страдащи хора живеят в територията, която е под контрола на Дамаск. А това, което към момента е оживяло от държавните структури, скоро може да имплодира.
Нито Германия, нито Европа могат да си разрешат да следят с равнодушие тази панорама. Най-вече заради филантропичния аспект на злополуката. Но и заради още една значима причина: никой не може да желае Сирия и отсега нататък да остане извор на спорове, тероризъм и миграция. Всичко това изправя международната общественост пред един въпрос, на който няма лесни отговори: Как можем да създадем и поддържаме стабилността, без да укрепваме един режим, който е причина за злополуката и част от казуса?
Как да се помогне на хората
За страдание тук отговорът се крие в отрезвяващото " хем по този начин, хем по този начин ". От една страна е време да зарежем нереалистичната цел за промяна на режима в Дамаск. Но в същото време няма никакъв метод да бъдат нормализирани връзките с Асад. И отсега нататък следствието и правосъдните преследвания пред европейските съдилища поради осъществените военни закононарушения и закононарушения против човечеството би трябвало да продължат. И в това време би трябвало да се търсят пътищата, по които Европа може да помогне за икономическото възобновяване на Сирия.
До момента европейците се ангажират само с филантропична поддръжка. Най-много пари за помощи отпускат таман страните от Европейски Съюз. Но филантропичният ангажимент в един миг доближава границите си: той се свежда основно до незабавни помощи, до грижа за оцеляването на вътрешните и външните бежанци. За икономическото възобновяване на Сирия са нужни напълно други принадлежности, които обаче са блокирани от глобите против режима на Асад.
Сега би трябвало да се създаде тактика, която да обезпечи осезаема помощ на място, в самата Сирия, само че без да цялостни джобовете на режима. Стратегия, която би трябвало да накара Асад да направи оптималните вероятни отстъпки, въпреки и без да се съгласява с политическа смяна в страната. Когато забележим тези отстъпки, можем да решим и какво е допустимо да създадем в подмяна. Това е дипломацията в най-хубавия ѝ тип - " изкуството на вероятното ". В интерес на хората.
Автор: Матиас декор Хайн
След преброяването на гласовете, подадени на " президентските избори " в Сирия, спечелилият няма да се споделя нито Абдулах Салум Абдулах, нито Махмуд Ахмад Марей. И човек не се нуждае от оракулски качества, с цел да го предскаже. Двамата надълбоко незнайни съперници на Башар Асад нямат никакви шансове, те играят ролята на статисти в един избирателен фарс.
Сигурно е, че остарелият президент на Сирия ще бъде и новият президент. Сигурно е и друго: тези избори не разказват по никакъв метод политическите ползи на сирийското население. Те ни споделят нещо напълно друго: кой държи властта в страната. Това е неприятното обръщение, което ни изпраща този избор: след едно десетилетие война Сирия тъне в съсипия, стотици хиляди хора починаха, милиони избягаха от страната, само че Асад оцеля. И остана на власт.
Смяна на режима не се обрисува
В Сирия са се заели както " великите сили " Русия и Съединени американски щати, по този начин и районни водачи като Турция, Иран, а и Израел. Режимът в Дамаск управлява единствено две трети от територията, само че все пак може да се каже, че той завоюва гражданската война. На хоризонта не се задава нито промяна на режима, нито пък някаква делба на властта край масата за договаряния. Време е да признаем действителността.
Защото Сирия се намира в голяма потребност. Към унищожителните последствия от десетгодишната война в този момент се прибавя и пагубна икономическа рецесия. Единайсет милиона сирийци имат потребност от филантропична помощ, в това число 5 милиона деца. Повечето от тези страдащи хора живеят в територията, която е под контрола на Дамаск. А това, което към момента е оживяло от държавните структури, скоро може да имплодира.
Нито Германия, нито Европа могат да си разрешат да следят с равнодушие тази панорама. Най-вече заради филантропичния аспект на злополуката. Но и заради още една значима причина: никой не може да желае Сирия и отсега нататък да остане извор на спорове, тероризъм и миграция. Всичко това изправя международната общественост пред един въпрос, на който няма лесни отговори: Как можем да създадем и поддържаме стабилността, без да укрепваме един режим, който е причина за злополуката и част от казуса?
Как да се помогне на хората
За страдание тук отговорът се крие в отрезвяващото " хем по този начин, хем по този начин ". От една страна е време да зарежем нереалистичната цел за промяна на режима в Дамаск. Но в същото време няма никакъв метод да бъдат нормализирани връзките с Асад. И отсега нататък следствието и правосъдните преследвания пред европейските съдилища поради осъществените военни закононарушения и закононарушения против човечеството би трябвало да продължат. И в това време би трябвало да се търсят пътищата, по които Европа може да помогне за икономическото възобновяване на Сирия.
До момента европейците се ангажират само с филантропична поддръжка. Най-много пари за помощи отпускат таман страните от Европейски Съюз. Но филантропичният ангажимент в един миг доближава границите си: той се свежда основно до незабавни помощи, до грижа за оцеляването на вътрешните и външните бежанци. За икономическото възобновяване на Сирия са нужни напълно други принадлежности, които обаче са блокирани от глобите против режима на Асад.
Сега би трябвало да се създаде тактика, която да обезпечи осезаема помощ на място, в самата Сирия, само че без да цялостни джобовете на режима. Стратегия, която би трябвало да накара Асад да направи оптималните вероятни отстъпки, въпреки и без да се съгласява с политическа смяна в страната. Когато забележим тези отстъпки, можем да решим и какво е допустимо да създадем в подмяна. Това е дипломацията в най-хубавия ѝ тип - " изкуството на вероятното ". В интерес на хората.
Автор: Матиас декор Хайн
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ