Проф. Андрей Пантев: Имаме глад за герои
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Поздравът: „ Честит празник на българската книжовност и просвета!” дава чувство за учебни празници, коридори, цялостни с цветя, възрожденци, украсени с цветя. Звучи още онази особена атмосфера, въодушевила Пейо Яворов и Никола Вапцаров.
И тревожното е по какъв начин един народ, чиято еднаквост е основана и доказана още през средновековието, през днешния ден да има угнетението на малограмотност, на равнодушие, на прагматичен тарикатлък и комерсиално желание. Има заплаха всичко това, съградено, което честваме на този ден, да бъде в случай че не заличено вечно, то най-малко мощно корозирало и останало нетолкова доста, колкото е било.
Да работиш единствено за пари е отблъскващо. Кирил и Методий, книжовниците от търновската килифаревска школа, нашите възрожденци, небогати, не са работили за пари. Трябва все по-малко да се мисли за материалния израз и възнагражденията на твоите усилия”, счита професорът. Днес 24 май звучи сантиментално. Има чувство за учебни празници. Звучи като от дълго време пропуснат спомен у нас. Това е тъжно.
„ 24 май звучи и малограмотност, равнодушие. Има заплаха, която ни води към безпокойство, дали всичко за което приказваме в този ден не е мощно корозирало. Така е в целия свят, само че под лупата на нашия прагматизъм да работиш единствено за пари, е отблъскващо. Нашите небогати възрожденци не са го правили за това. По-малко би трябвало да се мисли за материалния израз на науката “, акцентира той. „ Цялото човечество има потребност от водачи, само че ние се уповаваме на предишното. То би трябвало да бъде славно, поклонно почитано. Но не може да се живее с малко разкрасена историческа носталгия “, акцентира проф. Пантев.
„ На този ден ние се прекланяме на словото и книгата по същия метод, по който се прекланяме на сабята и меча. Книгата не е сама по себе си полезност, без хората. Ние сме поклонници и чиновници на словесност. Малко ще оставим, тъй като един недостатък в никакъв случай не е изчезвал - нагаждачество. То през днешния ден победи. Днес ние честваме това, което е отпочнато от революционерите. Това е сърцевината на това изключително възприятие. Ние сме носители на нещо, което сега е доста мощно корозирало. Все отново нещо ще остане - свирепото възприятие за човещина “, разяснява историкът.
„ Това, че нямаме герои не е драма, а това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме апетит за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават “, съобщи проф. Пантев. „ Народът ни върви към изродение. Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при изгубени войни у нас не се е настанявало такова тягостно възприятие - да става каквото ще. В днешната конюнктура има единствено поединично избавление “, акцентира той.
Поздравът: „ Честит празник на българската книжовност и просвета!” дава чувство за учебни празници, коридори, цялостни с цветя, възрожденци, украсени с цветя. Звучи още онази особена атмосфера, въодушевила Пейо Яворов и Никола Вапцаров.
И тревожното е по какъв начин един народ, чиято еднаквост е основана и доказана още през средновековието, през днешния ден да има угнетението на малограмотност, на равнодушие, на прагматичен тарикатлък и комерсиално желание. Има заплаха всичко това, съградено, което честваме на този ден, да бъде в случай че не заличено вечно, то най-малко мощно корозирало и останало нетолкова доста, колкото е било.
Да работиш единствено за пари е отблъскващо. Кирил и Методий, книжовниците от търновската килифаревска школа, нашите възрожденци, небогати, не са работили за пари. Трябва все по-малко да се мисли за материалния израз и възнагражденията на твоите усилия”, счита професорът. Днес 24 май звучи сантиментално. Има чувство за учебни празници. Звучи като от дълго време пропуснат спомен у нас. Това е тъжно.
„ 24 май звучи и малограмотност, равнодушие. Има заплаха, която ни води към безпокойство, дали всичко за което приказваме в този ден не е мощно корозирало. Така е в целия свят, само че под лупата на нашия прагматизъм да работиш единствено за пари, е отблъскващо. Нашите небогати възрожденци не са го правили за това. По-малко би трябвало да се мисли за материалния израз на науката “, акцентира той. „ Цялото човечество има потребност от водачи, само че ние се уповаваме на предишното. То би трябвало да бъде славно, поклонно почитано. Но не може да се живее с малко разкрасена историческа носталгия “, акцентира проф. Пантев.
„ На този ден ние се прекланяме на словото и книгата по същия метод, по който се прекланяме на сабята и меча. Книгата не е сама по себе си полезност, без хората. Ние сме поклонници и чиновници на словесност. Малко ще оставим, тъй като един недостатък в никакъв случай не е изчезвал - нагаждачество. То през днешния ден победи. Днес ние честваме това, което е отпочнато от революционерите. Това е сърцевината на това изключително възприятие. Ние сме носители на нещо, което сега е доста мощно корозирало. Все отново нещо ще остане - свирепото възприятие за човещина “, разяснява историкът.
„ Това, че нямаме герои не е драма, а това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме апетит за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават “, съобщи проф. Пантев. „ Народът ни върви към изродение. Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при изгубени войни у нас не се е настанявало такова тягостно възприятие - да става каквото ще. В днешната конюнктура има единствено поединично избавление “, акцентира той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ