24 май и размагьосаните букви
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Днешният ден е добър мотив да си напомним, че Кирил и Методий са били преди всичко духовници. И чак по-късно книжовници, дипломати и мисионери. В този факт няма и незадълбочен намек за религиозно подстрекателство. Става въпрос за един необикновен тип религия, каквато вероятно двамата са имали - упованието, че словото може да извоюва свят, нов свят. Накратко: думите тогава са имали магическа мощ, каквато през днешния ден имат компютрите да вземем за пример.
Пренасяме се в езикова обстановка на новия човек. Неговата галактика му е дадена наготово и надлежно той не се нуждае от „ ключове “ за нейното пояснение, завземане и предпазване. И най-големите мистерии са прозаични очевидности в прелестния нов свят – свят, който е някак си поднесен безплатно, а не извоюван.
И ето какво се случва тогава с езика – той също става непотребен, тъй като към този момент не е кадърен да сътвори, добави или резервира реалност, тя е нагледност и нищо повече. „ Готовият “ свят прави и езика „ подготвен “. Словото става единствено съобщаване, а думите – утилитарни знаци, графични отживелици, служещи като огледала на едноизмерния натурализъм. Да се използват думите в същинското им значение в този момент се счита за нещо като поверие, маниакална рекламация за светоналагане. Затова през днешния ден може да приказваме за демитологизиране или размагьосване на езика, което също е един тип магия.
То прочее е част от едно по-мащабно събитие, особено за Новото време – цялостното „ отбожествяване “ на света. Отбожествяването не значи атеизъм, така както и разомагьосването на езика не значи беднота. И двете феномени водят към обстановка, в която мислещото его – в първия случай, или социумът – във вторият, заместват надлежно Бог и езика като първоизточник („ В началото бе словото “).
В реалност пресечната точка сред „ отбожествяването “ на света и размагьосвенето на езика се събира в една-единствена остаряла дума: profanum. На латински тя значи пространството пред храма, мястото отвън храма. Тази дума, мястото, което тя отбелязва, в реалност ни демонстрира днешната (социална и езикова) обстановка – профанизацията е извеждането на свещеното отвън храма (не единствено в набожен аспект), отвеждането му на открито, в един „ отбожествен “ свят, в който индивидът и хората могат на мира да видят, пипнат, употребяват всичко сакрално, за което към този момент е ненужно да се приказва. Понеже човекът-маса е съградил един профанен свят, свят на очевидности, словото също е изгубило „ магическите “ си качества.
И въпреки всичко няма място за скептицизъм. Посредствеността постоянно отстъпва пред (слово)упованието. Човекът има свят, тъй като има език и противоположното – има език, тъй като има свят.
Днешният ден е добър мотив да си напомним, че Кирил и Методий са били преди всичко духовници. И чак по-късно книжовници, дипломати и мисионери. В този факт няма и незадълбочен намек за религиозно подстрекателство. Става въпрос за един необикновен тип религия, каквато вероятно двамата са имали - упованието, че словото може да извоюва свят, нов свят. Накратко: думите тогава са имали магическа мощ, каквато през днешния ден имат компютрите да вземем за пример.
Пренасяме се в езикова обстановка на новия човек. Неговата галактика му е дадена наготово и надлежно той не се нуждае от „ ключове “ за нейното пояснение, завземане и предпазване. И най-големите мистерии са прозаични очевидности в прелестния нов свят – свят, който е някак си поднесен безплатно, а не извоюван.
И ето какво се случва тогава с езика – той също става непотребен, тъй като към този момент не е кадърен да сътвори, добави или резервира реалност, тя е нагледност и нищо повече. „ Готовият “ свят прави и езика „ подготвен “. Словото става единствено съобщаване, а думите – утилитарни знаци, графични отживелици, служещи като огледала на едноизмерния натурализъм. Да се използват думите в същинското им значение в този момент се счита за нещо като поверие, маниакална рекламация за светоналагане. Затова през днешния ден може да приказваме за демитологизиране или размагьосване на езика, което също е един тип магия.
То прочее е част от едно по-мащабно събитие, особено за Новото време – цялостното „ отбожествяване “ на света. Отбожествяването не значи атеизъм, така както и разомагьосването на езика не значи беднота. И двете феномени водят към обстановка, в която мислещото его – в първия случай, или социумът – във вторият, заместват надлежно Бог и езика като първоизточник („ В началото бе словото “).
В реалност пресечната точка сред „ отбожествяването “ на света и размагьосвенето на езика се събира в една-единствена остаряла дума: profanum. На латински тя значи пространството пред храма, мястото отвън храма. Тази дума, мястото, което тя отбелязва, в реалност ни демонстрира днешната (социална и езикова) обстановка – профанизацията е извеждането на свещеното отвън храма (не единствено в набожен аспект), отвеждането му на открито, в един „ отбожествен “ свят, в който индивидът и хората могат на мира да видят, пипнат, употребяват всичко сакрално, за което към този момент е ненужно да се приказва. Понеже човекът-маса е съградил един профанен свят, свят на очевидности, словото също е изгубило „ магическите “ си качества.
И въпреки всичко няма място за скептицизъм. Посредствеността постоянно отстъпва пред (слово)упованието. Човекът има свят, тъй като има език и противоположното – има език, тъй като има свят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ