Руска военна активност в Черно море. Какво прави Турция?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Русия може и да не е зложелател на Турция, само че най-малкото е неин противник. А Анкара се ядосва от огромната съветска военна интензивност, която кипи в Черно море. Затова Турция все по-силно обръща взор към Украйна.
Със скупчването на многочислена армия по границата с Украйна през последните няколко седмици Русия показва военната си мощност. Но и откакто министърът на защитата Сергей Шойгу оповести края на военните маневри, ситуацията си остана все по този начин напрегната – изключително в региона на Черно море. Русия не разрешава на задгранични бойни и други кораби да се приближават до крайбрежията на анексирания от нея полуостров Крим. По този метод Москва отрязва достъпа на Украйна до личните ѝ пристанища в Азовско море.
След началото на спора в Източна Украйна през 2014 година страната модернизира армията си и в това време обезпечава по-добро образование на военнослужещите си, само че все пак въоръжените ѝ сили не биха могли да се устоят на дълготрайно съветско нахлуване, настояват специалисти.
Русия и Украйна са две разнообразни величини във военната област
Според Стокохолмския интернационален институт за проучване на проблемите на мира (СИПРИ), през 2019 година Украйна е изразходвала за военни цели 5,2 милиарда $, а Русия – 65 милиарда. Според „ Global Firepower Index “, Украйна разполага с 255 000 бойци и 900 000 запасняци, до момента в който Русия има 1 милион бойци и два милиона резервисти.
И още: съветската войска е първа в света по броя на притежаваните танкове – тя разполага с общо 13 000, до момента в който Украйна има едвам 2 430 танка. Освен това през 1994 година Украйна се отхвърли непринудено от нуклеарно оръжие, против което получи гаранции за териториалната си целокупност от страна на Русия, Англия и Съединени американски щати.
След като през 2014 година Русия наруши този собствен ангажимент, Съединени американски щати започнаха да оказват поддръжка на Украйна – на двустранна основа и в границите на НАТО. От 2018 насам Съединени американски щати доставят да вземем за пример противотанкови ракети от вида „ Javelin “. Според американски източници, от юли 2020 украинските сили към този момент имат правото да употребяват въпросните ракети и в Източна Украйна, само че единствено за отбранителни цели.
Украйна би желала да получи от американците и голям брой други оръжейни системи, като да вземем за пример американския противоракетен комплекс „ Пейтриът “. Според информация на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ), Киев е отправил искане и до Германия за доставката на отбранителни уреди, като да вземем за пример противоракетни установки, съставни елементи за противокорабни ракети и уреди за разминиране. Желанието им да получат и използвани немски корвети очевидно е останало без отговор.
Друга страна-членка на НАТО обаче надалеч не е по този начин неуверена: Анкара има и персонален интерес да си взаимодейства с Украйна, защото съветската военна интензивност просто обкръжава Турция от всички страни – като се стартира от Черно море, през Южен Кавказ, чак до южния ѝ комшия Сирия и Средиземно море. Русия може и да не е зложелател на Турция, само че най-малкото е неин противник.
Активно военно-техническо съдействие
Президентът Реджеп Тайип Ердоган осъжда съветската окупация на Крим и поддържа кримските татари - мюсюлмани, огромна част от които в това време напуснаха полуострова. На среща с украинския президент Зеленски в средата на април Ердоган разгласи, че Турция ще построи в Украйна 500 къщи за кримски татари. Една от централните тематики на тази среща е било и военно-техническото съдействие сред двете страни.
От известието на украинското отбранително министерство излиза наяве, че са обсъждани подписаните през декември 2020 година контракти за строителство на корвети, за съдействие в потреблението на разследващи и бойни дронове, вид „ Bayraktar “, както и за други взаимни планове, главно в авиационния бранш.
В случая с дроновете „ Bayraktar TB2 “ става въпрос за голяма поръчка, включваща съответните боеприпаси и контролни станции, настояват осведомени. Украйна към този момент е закупила дребен брой от тези безпилотни летателни уреди. Знак за това, че Русия реагира на това развиване, е фактът, че на учението край границата с Украйна от началото на април бяха тествани и ограничения за „ водене на война с електронни средства, както и за отбрана от набези с дронове “.
В Сирия, Либия, както и във войната сред Армения и Азербайджан се видя, че турските дронове са доста ефикасни – в това число и против съветските оръжейни системи. Експерти обаче напомнят, че Русия не доставя на своите съдружници от най-съвременната си бойна техника. Освен това съветските оръжейни компании употребяват опита, добит в Сирия и на други места, с цел да доразвиват своите дронове и противоракетни системи.
Турция и Украйна си оказват помощ
Същото важи и за Турция. Турските компании внасят огромна част от съставените елементи извън - в тази ситуация с „ Bayraktar “ те, да вземем за пример, разчитат на части от Германия, Канада и Австрия. След като този факт стана прочут, канадското държавно управление и австрийският производител на мотори ROTAX се пробваха да осуетят въпросните доставки.
Сега Украйна ще се опита да замести въпросните западни производители, а в границите на основаното смесено дружество с Турция ще стартира и сама да създава дронове „ Bayraktar “. Освен това Украйна ще стартира да доставя на Турция мотори за по-големия дрон, вид „ Aкинджи “.
По този метод Украйна и Турция взаимно си запълват празнините, оставени от други страни, като Съединени американски щати, при доставките на оръжия и елементи за оръжейни системи. Това също е в отговор на засилената съветска военна интензивност в района.
Русия може и да не е зложелател на Турция, само че най-малкото е неин противник. А Анкара се ядосва от огромната съветска военна интензивност, която кипи в Черно море. Затова Турция все по-силно обръща взор към Украйна.
Със скупчването на многочислена армия по границата с Украйна през последните няколко седмици Русия показва военната си мощност. Но и откакто министърът на защитата Сергей Шойгу оповести края на военните маневри, ситуацията си остана все по този начин напрегната – изключително в региона на Черно море. Русия не разрешава на задгранични бойни и други кораби да се приближават до крайбрежията на анексирания от нея полуостров Крим. По този метод Москва отрязва достъпа на Украйна до личните ѝ пристанища в Азовско море.
След началото на спора в Източна Украйна през 2014 година страната модернизира армията си и в това време обезпечава по-добро образование на военнослужещите си, само че все пак въоръжените ѝ сили не биха могли да се устоят на дълготрайно съветско нахлуване, настояват специалисти.
Русия и Украйна са две разнообразни величини във военната област
Според Стокохолмския интернационален институт за проучване на проблемите на мира (СИПРИ), през 2019 година Украйна е изразходвала за военни цели 5,2 милиарда $, а Русия – 65 милиарда. Според „ Global Firepower Index “, Украйна разполага с 255 000 бойци и 900 000 запасняци, до момента в който Русия има 1 милион бойци и два милиона резервисти.
И още: съветската войска е първа в света по броя на притежаваните танкове – тя разполага с общо 13 000, до момента в който Украйна има едвам 2 430 танка. Освен това през 1994 година Украйна се отхвърли непринудено от нуклеарно оръжие, против което получи гаранции за териториалната си целокупност от страна на Русия, Англия и Съединени американски щати.
След като през 2014 година Русия наруши този собствен ангажимент, Съединени американски щати започнаха да оказват поддръжка на Украйна – на двустранна основа и в границите на НАТО. От 2018 насам Съединени американски щати доставят да вземем за пример противотанкови ракети от вида „ Javelin “. Според американски източници, от юли 2020 украинските сили към този момент имат правото да употребяват въпросните ракети и в Източна Украйна, само че единствено за отбранителни цели.
Украйна би желала да получи от американците и голям брой други оръжейни системи, като да вземем за пример американския противоракетен комплекс „ Пейтриът “. Според информация на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ), Киев е отправил искане и до Германия за доставката на отбранителни уреди, като да вземем за пример противоракетни установки, съставни елементи за противокорабни ракети и уреди за разминиране. Желанието им да получат и използвани немски корвети очевидно е останало без отговор.
Друга страна-членка на НАТО обаче надалеч не е по този начин неуверена: Анкара има и персонален интерес да си взаимодейства с Украйна, защото съветската военна интензивност просто обкръжава Турция от всички страни – като се стартира от Черно море, през Южен Кавказ, чак до южния ѝ комшия Сирия и Средиземно море. Русия може и да не е зложелател на Турция, само че най-малкото е неин противник.
Активно военно-техническо съдействие
Президентът Реджеп Тайип Ердоган осъжда съветската окупация на Крим и поддържа кримските татари - мюсюлмани, огромна част от които в това време напуснаха полуострова. На среща с украинския президент Зеленски в средата на април Ердоган разгласи, че Турция ще построи в Украйна 500 къщи за кримски татари. Една от централните тематики на тази среща е било и военно-техническото съдействие сред двете страни.
От известието на украинското отбранително министерство излиза наяве, че са обсъждани подписаните през декември 2020 година контракти за строителство на корвети, за съдействие в потреблението на разследващи и бойни дронове, вид „ Bayraktar “, както и за други взаимни планове, главно в авиационния бранш.
В случая с дроновете „ Bayraktar TB2 “ става въпрос за голяма поръчка, включваща съответните боеприпаси и контролни станции, настояват осведомени. Украйна към този момент е закупила дребен брой от тези безпилотни летателни уреди. Знак за това, че Русия реагира на това развиване, е фактът, че на учението край границата с Украйна от началото на април бяха тествани и ограничения за „ водене на война с електронни средства, както и за отбрана от набези с дронове “.
В Сирия, Либия, както и във войната сред Армения и Азербайджан се видя, че турските дронове са доста ефикасни – в това число и против съветските оръжейни системи. Експерти обаче напомнят, че Русия не доставя на своите съдружници от най-съвременната си бойна техника. Освен това съветските оръжейни компании употребяват опита, добит в Сирия и на други места, с цел да доразвиват своите дронове и противоракетни системи.
Турция и Украйна си оказват помощ
Същото важи и за Турция. Турските компании внасят огромна част от съставените елементи извън - в тази ситуация с „ Bayraktar “ те, да вземем за пример, разчитат на части от Германия, Канада и Австрия. След като този факт стана прочут, канадското държавно управление и австрийският производител на мотори ROTAX се пробваха да осуетят въпросните доставки.
Сега Украйна ще се опита да замести въпросните западни производители, а в границите на основаното смесено дружество с Турция ще стартира и сама да създава дронове „ Bayraktar “. Освен това Украйна ще стартира да доставя на Турция мотори за по-големия дрон, вид „ Aкинджи “.
По този метод Украйна и Турция взаимно си запълват празнините, оставени от други страни, като Съединени американски щати, при доставките на оръжия и елементи за оръжейни системи. Това също е в отговор на засилената съветска военна интензивност в района.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ