Как можахме да пропилеем десетилетие с този премиер
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тревожната мисъл - по какъв начин можахме да пропилеем цяло десетилетие с сходно знамение като министър председател? - непрекъснато ме занимава, не ми дава мира и лишава психическа сила, напряко ми е мъчно да се смиря, че при започване на третото десетилетие на Третото хилядолетие тъкмо в моята страна ориста на хората бе поверена в ръцете на зле просветен, неприятно учтив, надменно говорещ и тотално лишен от стратегическа мисъл човек!
Наистина, какво бе това, по какъв начин то бе допустимо, коства ми се като безразсъден сън…
Ето, пред мен е отчетът „ Глобални трендове – 2040 “, на гражданското аналитично лице на Централно разузнавателно управление на САЩ – National Intelligence Council (приблизителен превод - Национален разследващ съвет), NIC.
NIC на всеки четири години разгласява сходни отчети и аз редовно срещам с тях студентите в лекциите по Стратегическо прогнозиране и Сценарийно обмисляне.
Сега чета, а по-скоро работя над последния, още горещ, пределно пресен отчет на NIC.
Направен е опит да се надникне в бъдещето.
Говори се за изкуствен интелект (това е подобен по акуратност превод на Artificial Intelligence), за високи технологии, за основни трендове, за водещи сюжети, за стратегически провокации и нетрадиционни опасности, за сериозни неопределености и мъчно прогнозируеми несигурности.
Езикът е актуален и въпреки някои неща да звучат противоречиво, отчетът е опит да се надникне в бъдещето. А всеки опит да се надникне в бъдещето е към този момент изпитание, то да бъде променено.
И си помислих – като министър председател ББ би ли прочел този отчет? Не! Дори да му го преведат. Дори да му дадат 2-3 странички от него - това е оптималната за способността му да се концентрира върху писмен текст дължина на материала. Но той по принцип от такива неща не се интересува…
И ето, граничещата с обсесия моя нетърпимост към сходен на ББ човек на върховен пост в моята страна, незабавно ме жегна с болката – Господи, светът, Западът, Европа, Русия, Китай и кой ли още не, се вглежда в бъдещето, търсят дългозорки и визионерски политици и водачи, а нашият си джиткаше джипката и ревизираше по какъв начин е положен асфалтът на сектор от няколко километра! Дребно, семпло, незадълбочено, обикновено Уотсън!
Вместо да си джиткаш джипката седни и прочети нещо потребно и наложително за прочит от министър председател!!!
Поредният отчет на NIC е и следващият мой мотив да кажа това, което приказвам в общественото пространство и описвам на лекциите – нуждата в България да има институция, която да се занимава с взор в бъдещето, която да прави стратегическо прогнозиране и сценарийно обмисляне, която да оказва помощ на политиците да се надигат на пръсти и да виждат какво има зад хоризонта. Миналото и сегашното са едни-единствени, само че бъдещета-та са повече от едно и от нас зависи кое от тях ще ни се случи.
И отново да си кажа тъгата – ББ за тези 10 години ни потопи, натика ни в такова всекидневно живеене, с нос сочещ към краката, с очи, внимаващи къде ще стъпят, зарови ни в простащина, в празнотемие, в сивотата на оцеляването, в отхвърли да вперваме взор напред.
Време е да се надигнем, да вдигнем глави, да се взрем в бъдещето, да се освободим от бездарието на сляпото за това, което е пред нас десетилетие и да живеем с мисълта и отговорността най-малко за идващото десетилетие, това до 2030 година А когато се освободим от кокошата слепота и дезинтересирането от съдбините ни като България, като общество, като общОство, можем да мислим и за идващото десетилетие – това до 2040 година
Умните и рационалните хора по света към този момент го вършат. Трябва да го вършим и у нас.
Тревожната мисъл - по какъв начин можахме да пропилеем цяло десетилетие с сходно знамение като министър председател? - непрекъснато ме занимава, не ми дава мира и лишава психическа сила, напряко ми е мъчно да се смиря, че при започване на третото десетилетие на Третото хилядолетие тъкмо в моята страна ориста на хората бе поверена в ръцете на зле просветен, неприятно учтив, надменно говорещ и тотално лишен от стратегическа мисъл човек!
Наистина, какво бе това, по какъв начин то бе допустимо, коства ми се като безразсъден сън…
Ето, пред мен е отчетът „ Глобални трендове – 2040 “, на гражданското аналитично лице на Централно разузнавателно управление на САЩ – National Intelligence Council (приблизителен превод - Национален разследващ съвет), NIC.
NIC на всеки четири години разгласява сходни отчети и аз редовно срещам с тях студентите в лекциите по Стратегическо прогнозиране и Сценарийно обмисляне.
Сега чета, а по-скоро работя над последния, още горещ, пределно пресен отчет на NIC.
Направен е опит да се надникне в бъдещето.
Говори се за изкуствен интелект (това е подобен по акуратност превод на Artificial Intelligence), за високи технологии, за основни трендове, за водещи сюжети, за стратегически провокации и нетрадиционни опасности, за сериозни неопределености и мъчно прогнозируеми несигурности.
Езикът е актуален и въпреки някои неща да звучат противоречиво, отчетът е опит да се надникне в бъдещето. А всеки опит да се надникне в бъдещето е към този момент изпитание, то да бъде променено.
И си помислих – като министър председател ББ би ли прочел този отчет? Не! Дори да му го преведат. Дори да му дадат 2-3 странички от него - това е оптималната за способността му да се концентрира върху писмен текст дължина на материала. Но той по принцип от такива неща не се интересува…
И ето, граничещата с обсесия моя нетърпимост към сходен на ББ човек на върховен пост в моята страна, незабавно ме жегна с болката – Господи, светът, Западът, Европа, Русия, Китай и кой ли още не, се вглежда в бъдещето, търсят дългозорки и визионерски политици и водачи, а нашият си джиткаше джипката и ревизираше по какъв начин е положен асфалтът на сектор от няколко километра! Дребно, семпло, незадълбочено, обикновено Уотсън!
Вместо да си джиткаш джипката седни и прочети нещо потребно и наложително за прочит от министър председател!!!
Поредният отчет на NIC е и следващият мой мотив да кажа това, което приказвам в общественото пространство и описвам на лекциите – нуждата в България да има институция, която да се занимава с взор в бъдещето, която да прави стратегическо прогнозиране и сценарийно обмисляне, която да оказва помощ на политиците да се надигат на пръсти и да виждат какво има зад хоризонта. Миналото и сегашното са едни-единствени, само че бъдещета-та са повече от едно и от нас зависи кое от тях ще ни се случи.
И отново да си кажа тъгата – ББ за тези 10 години ни потопи, натика ни в такова всекидневно живеене, с нос сочещ към краката, с очи, внимаващи къде ще стъпят, зарови ни в простащина, в празнотемие, в сивотата на оцеляването, в отхвърли да вперваме взор напред.
Време е да се надигнем, да вдигнем глави, да се взрем в бъдещето, да се освободим от бездарието на сляпото за това, което е пред нас десетилетие и да живеем с мисълта и отговорността най-малко за идващото десетилетие, това до 2030 година А когато се освободим от кокошата слепота и дезинтересирането от съдбините ни като България, като общество, като общОство, можем да мислим и за идващото десетилетие – това до 2040 година
Умните и рационалните хора по света към този момент го вършат. Трябва да го вършим и у нас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ