ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Германия: Защо искат да закрият работилниците за хора с увреждания

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Работилниците в Германия, в които се трудят единствено хора с увреждания, съществуват от над 50 години и са повече от 3000. Но дните им наподобяват преброени, откакто Европейски Съюз одобри нова тактика за правата на хората с увреждания, която планува закриването на този тип работилници. Всъщност работилница не е напълно тъкмо - в Берлин, да вземем за пример, съществува цялостен огромен цех за художествени творби, в който работят 1600 души с разнообразни увреждания. Някои имат нарушавания, които пречат на образованието им, други - тежки физически ограничавания. Т.нар. работилница освен им дава работа, само че се ангажира и с грижите за тях, акцентира нейният началник Дирк Герстле.

Важен е освен трудът им самичък по себе си, само че и обществените и физическите аспекти на активността им. Но тези работилници де факто изолират хората с увреждания, което опонира на конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с лимитирани физически благоприятни условия, утвърдена от Германия още през 2008 година. Член 21 от тази спогодба гласи, че „ страните участнички признават правото на труд на инвалидите наедно с другите ". Страните от Европейски Съюз обаче по този начин и не са съумели напълно да осъществят това право, акцентира пред Дъждовни води Катрин Лангзипен от Зелената партия. Тя е взела участие в изработването на новата тактика като представителка на Европарламента.

Как да се излезе на общия трудов пазар?

Катрин Лангзипен е първата жена с увреждания, определена в Европарламента. Тя е авторка на отчет, призоваващ профилираните работилници да бъдат закрити. Документът, който бе утвърден при започване на март в Страсбург от болшинството депутати, си слага за цел да обезпечи безпроблемната интеграция на хората с увреждания на пазара на труда и в обществото. Работилниците, основани особено за тези хора, могат да изиграят единствено ролята на краткотрайно работно място. По този метод Европарламентът се афишира срещу изолацията на хората с лимитирани физически благоприятни условия, акцентира Лангзипен. „ Вместо да поддържаме старите структури, които сякаш трансформират хората с увреждания в невидими за обществото, ние залагаме на другите възможности, които дават опция за взаимна работа на хората с увреждания и на здравите. За да се реализира това, Европейски Съюз би трябвало да влага в обществения пазар на труда, където здрави хора и инвалиди работят дружно, без бариери ", споделя Катрин Лангзипен.

Моделът, който съществува в Германия - работилници за хората с лимитирани физически благоприятни условия - има за цел най-много да приспособява хората към общите условия на трудовия пазар. Но преходът от този тип работилници към „ нормални " трудови връзки се отдава на малко на брой – по-малко от един %. Както споделя Герстле, годишно от неговото дружество в „ обикновено " минават едвам десетина души. Едно от най-големите трудности е икономическата ориентировка на този тип предприятия. И те като останалите желаят да печелят, само че тъкмо заради това нямат интерес да се лишат от най-хубавите си служащи. А точно те, които са най-продуктивни, имат максимален късмет да си намерят работа и другаде.

Защо в работилниците заплащат по-малко?

Още един противоречив миг, обект на рецензия, е заплащането. Анна Герсдорф от неправителствената организация „ Sozialhelden " („ Социални герои " ), която се занимава с правата на хората с увреждания, назовава заплатата си „ джобни пари ". В работилниците за хора с увреждания се заплаща към едно евро на час, което е надалеч под минималното възнаграждение в Германия - 9,35 евро. Федералното обединяване на работилниците нееднократно е излизало с претенции за повишение на заплащането, само че в същото време декларира пред Дъждовни води, че в тази ситуация сравнението в минималното възнаграждение не е елементарно - защото в работилниците, наред със заплатата, на хората с увреждания им се дават и други услуги, като да вземем за пример ерго- и психотерапия, спортни занимания, културни мероприятия. Освен това чиновниците в работилниците, които нямат спомагателни приходи, получават помощи от страната - дотации за наема, за нужните грижи, отчисления в пенсионни фондове и други.

Това не взема решение главния проблем

Герсдорф и други деятели подлагат на критика тази политика, тъй като този тип помощ не взема решение главния проблем. Те считат, че хората с лимитирани физически благоприятни условия би трябвало да могат да получават заплата, сравнима с тази на здравите хора. Отделно от това искащите да си намерят място на пазара на труда, се сблъскват и със съществени бюрократични пречки, показват от Sozialhelden.

Автор: Марина Борисова
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР